Caves :: Пещерите в България :: Информация за Бачо Киро

Търсене:

ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум

Бачо Киро

БФСп N: 0512
Населено място: гр.Дряново, общ. Дряново, Габровска област
Обща дължина: 3 500
Денивелация: 0
Дълбочина минус: 0
Изкачване плюс: 0
Достъп:Пещерата е с охраняван достъп!
GPS координати: E 25° 25' 54.72", N 42° 56' 50.56" - Без датум
Източник: от архив - 2004-2005г., вероятен датум - Пулково.
GPS координати: E 25° 25' 54.72'', N 42° 56' 50.56''
Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка.
О П И С А Н И Е
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.

Моля, регистрирайте се.

1 описание от потребител на сайта

dzver - Веселин Николов 17.04.2007
Източник: Алета Гуадели, Google, лично посещение
Пещерата "Бачо Киро" се намира на 5-10 минути пеш от Дряновския манастир в каньоните на река Андъка и Дряновската река. На 50 метра е от пещерата Андъка.

Тя е първата благоустроена пещера в България.

(следва описание от Алета Гуадели, публикувано като коментар тук от нея, малко по-долу, 2005 година)
Пещерата Бачо Киро е проучвана многократно. За първи път е спомената в археологическата литература през 1891г. от проф. Юринич, а пет години по-късно е посетена от братя Шкорпил. Първите сондажи са направени през 1935г. от Д. Бачев, две години по-късно проучванията са продължени от Р. Попов, а през 1938г. от Р. Попов и Д. Гарод. Систематични археологически разкопки се провеждат в периода 1971-1975г. от българо-полски екип под ръководството на Б. Гинтер и Я. Козловски. Откритите културни останки са отнесени към епохата на палеолита като получените дати С14 за къснопалеолитната секвенция са между 43 и 28 хил.г. ВР. Открити са кремъчни и костни оръдия, накити и останки от човек. Културните напластявания в привходната част на пещерата са унищожени при благоустрояването й.

Пещерата е обявена за природна забележителност през 1962 г., а през 2002 година е реконструирана и модернизирана.

Пещерата се обслужва от екскурзоводи и е отворена за посещения през цялата година с работно време 8-19h лятно и 10-16h зимно.

В близост се намира х. Бачо Киро, която не е в много добро състояние и функционира и като дискотека.

www.visit.bg/index.php?topic=sehenswuerdigkeiten&ortinfo=bachokiro
www.bgglobe.net/index.php?l=0&s=-435
www.bulgarian-mountains.com/bg/Huts/Stara/BachoKiro
btsbg.org/modules/xdirectory/viewcat.php?cid=181

Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас.

Снимки: 72

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 14 15 Следваща
Дряново
карта
карта
Кинг Конг

 
Добавете своя снимка за Бачо Киро
 

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

kahavicata12.09.08
бачо киро
"Бачо Киро"

Землището на националния туристически обект Дряновски манастир е забележително и с пещерата „Бачо Киро". Тя се намира на височина 335м в основата на отвесна варовикова стена, ограничаваща скален нос, оформен между каньоновидните долини на реките Дряновска река и левия й приток Андъка. Този нос е известен с името Буруна и е един от източните носове на карстовото плато Стражата.
Входът на пещерата „Бачо Киро" е разположен в основата на висока 25м отвесна варовикова скала. Той е ориентиран на север. В основата е широк 5,8м, а височината му не надвишава 1,4м. На него е монтирана солидна желязна врата.
Навлизаме в първата пещерна зала, наречена Преддверието. Тя има посока североизток-югозапад. Дълга е над 40м и е с максимална ширина 16м. Разширението й е свързано с наличието на една дълбока ниша. В началото таванът на Преддверието е висок 2-3м, а навътре се издига на повече от 10м. В средните и вътрешните части на залата над равния под се очертава асиметрична галерия с по-стръмна югоизточна стена и по-полегата северозападна. В началото на Преддверието наляво от пътеката зее яма. Това е остатък от археологически разкопки. При тези разкопки за първи път в долните пластове на пещерния пълнеж са открити находки от мустерската епоха (среден палеолит), датиран отпреди 40,000-70,000 години. Намерени са малки, двустранно обработени груби остриета, симетрични и асиметрични кремъчни ножове, стъргалки и други. В по-горните пластове на изкопа се срещат оръдия на труда и оръжия, изработени от кости (пили, шила и др.), които са датирани като къснопалеолитни (40,000-15,000 г.). Особено интересни са кремъчните стъргалки и ножове, прикрепвани към дръжки. В най-горните части на пещерните седименти личат остатъци от жилища на обитателите на пещерата - черна глина, подова мазилка, остатъци от огнища и др. В този слой са намерени останки от глинени съдове, които по археологически данни се отнасят към енеолита (медната или каменно-медната епоха).
Археологически разкопки в пещерата прави през 1939г и Рафаил Попов. При входа и на 200м навътре той намира освен 23 грубо обработени палеолитни останки - кремъчни оръдия на труда, ножове, стъргалка, триони и др., още и останки от пещерна мечка - част от череп, челюсти със зъб и отделни зъби. Тези находки той датира като старопалеолитни - мустерски.
В Преддверието по основните тектонски пукнатини с посока 25° и 160° по тавана на пещерата карстовите води са моделирали разширения, между които кулисообразио се спускат масивни каменни завеси. Във вътрешния край на Преддверието таванът рязко се издига по тектонска пукнатина в посока 25°, за да се спусне рязко към края на Преддверието, където образува тунела Арката. В основата си този тунел е дълъг 8м и висок до 1,6м.
Южно от Арката пещерната галерия придобива форма на готически храм и се извисява над 30м от пода. В основата си тя е широка до 12м. Вдясно от пътеката на пода на галерията са натрупани скални късове, паднали от тавана. Тази галерия има дължина 54м. Заедно с Преддверието образуват най-ниския етаж на пещерата, разположен на 35м над леглото на Дряновска река. Подът постепенно се повишава. Движим се по каменни стъпала и достигаме до Дъждовната зала. Подът на тази зала е сравнително равен. По него се издигат сивопепеливи разлати сталагмити, някои от които наподобяват ниски тръвни кошери. Тук посетителят може да чуе монотонната песен на водните капки, падащи от високия таван. Той е сравнително богато украсен с множество тънки сламковидни сталактити, наподобяващи вкаменен дъжд. Наблюдават се още морковидни, мечовидни сталактити, а някои от тях са така съчетани, че наподобяват медузи. Не липсват и малки, миниатюрни разноцветни завеси .
38 навлажнени каменни стъпала, изградени в основата на тясна, стръмна, праволинейна галерия, ни отвеждат в по-високата Дъждовна зала. Нейното дъно е на 15м над основата на долния етаж на пещерата. В недалечното минало по неравния под на тази зала са се издигали млечнобели красиви сталагмити, но жестоката ръка на недобросъвестни посетители е нанесла непоправими рани върху тях. Личат само изпочупените основи на тези някога красиви синтрови образувания. Таванът на Дъждовната зала се издига на 15м над пода й. По него личат кубета и ниши, при които височината на залата стига до 18м. От почти хоризонталния таван на залата, който в по-голямата си част има снежнобял цвят, се спускат разнообразни сталактити. Едни от тях са редично разположени, други наподобяват вимета, а трети приличат на сребристи мечове. И тук ръцете на злосторници са унищожили част от тези красиви образувания. По стените на залата на места личат ребровидни синтрови повлеци, по-старите от които имат кафяв цвят, а по-младите са снежнобели.
В югозападния ъгъл на северната Дъждовна зала на дъното в наклонена дълбока ниша се намира Торището. Тук до неотдавна съществуваше едно голямо находище от прилепен тор.
Поради голямата влажност, трудната проходимост и разкаляност тези две зали не са обект на посещение, въпреки че са електрифицирани. Туристите посещават електрифицираната суха част на пещерата, по която се изминават около 450м. В общи линии тази част е ориентирана по оста на Страженската синклинала. Тя представлява сложен лабиринт от пещерни галерии и разширения, образувани в три основни посоки – 25-30°, 90-100°, 150-160°.
Към сухите етажи на пещерата водят каменни и железни стъпала и стръмни пътеки. Първото синтрово образувание по подземния път носи името Медузите. То представлява каскадно оформена стена, по която някои от образуванията наподобяват каменни медузи. Други приличат на вимета. Повърхността на тези образувания е опушена от факлите на първите посетители и има цвят на разтопено олово. В по-ниските части тези форми са обагрени в жълточервено от съдържащата се в синтъра червена почва - терра роса.
Синтърът на Медузите покрива дебели до 4м речни седименти, изградени от валуни, едри и дребни чакъли, споени с варовито вещество. Някои от заоблените валуни имат диаметър 30-40 см. Други са с размери на юмруци, а по-ниско издребняват до размера на яйца и бобови зърна. Съставът на речните чакъли показва, че те са донесени от голямо разстояние и нямат нищо общо с варовиците, в които е образувана пещерата. Чакълите показват, че пещерата е образувана от сравнително голяма подземна река.
След Медузите желязна стълба и тесен наклонен коридор ни водят към по-високите етажи на пещерата. В дясно интересно синтрово образувание е Мечата пързалка. То представлява наклонен до 40° синтър с дължина 40м, наподобяващ скална пързалка.
Централната пещерна галерия се пресича от напречна галерия, ориентирана в посока 40°. Тя е известна с името Попхаритонова зала. Дълга е 23м. Дясната северозападна стена на залата е изградена от варовикова скала, а лявата - югоизточната, е украсена от разнообразни синтрови образувания. Между тези образувания изпъква дълъг около 2м сталактит, спускащ се от тавана в най-високата му част. Под него капещата вода е образувала снежнобяла фигура, наподобяваща монах, наречена от посетителите поп Харитон. Малките сталактити около фигурата на поп Харитон наподобяват хора - четници от Попхаритоновата чета. По стените на залата съществуват образувания, наподобяващи медузи, слонски уши, малки завеси и други.
След Попхаритоновата зала пещерната галерия е тясна, ниска и запълнена с песъчливо-глинести утайки. Тук в пещерните наноси дряновските туристи са прокопали дълбоки до 1,2м тунели, чрез които се прониква навътре в пещерата. Тези наноси са предимно от глинести материали, в които има дребни люспици матов и прозрачен кварц, фелдшпатни люспи от мусковит, хлорид и зърна от магнетит и титанит.
Галерията отново се извисява към по-горен етаж. Тя достига значително разширение при Срутището. Тази зала има неправилна форма - дълга страна 25м и ширина 18м. Силно наклоненото на юг дъно е осеяно с десетина скални блока, някои от които в началото на залата имат размери 6х4м. Тези блокове са паднали от тавана на залата. За това благоприятствува тънката (30-40 см) прослойка от глинесто-песъчлив мергел сред варовиците. Това нарушава монолитното тяло на варовика и обуславя сриването на блоковете. А те са ограничени между тектонски пукнатини, разширени от карстовите процеси.
Северно от Срутището се навлиза в ново разширение, наречено Мечата поляна. На това място са намерени останки от пещерна мечка, откъдето идва и името й. Размерите на костите показват, че пещерната мечка е била по-висока и по-голяма от съвременната мечка.
Таванът на Мечата поляна е нисък, плосък и наклонен на югозапад, надвесен над равното й глинесто дъно. В горния край той е на 2м, а в долния се понижава до 1м.
Северно от Мечата поляна галерията е ориентирана в посока 25° и отново се повишава. Тя има интересен крушовиден профил, висок до 2-2,5 м. Води към най-високия етаж на пещерата. Галерията рязко завива на югоизток. Достигаме до малка елипсовидна заличка, известна под името Залата на самотния сталактон. В средата й се издига сталактон, висок 4м. До него е съществувал по-голям сталактон, но при откриването им по невнимание е бил счупен. В основата си здравият сталактон има диаметър 35см, а най-тясната му част е 5см в диаметър. Таванът на заличката е украсен от няколко корозионни кубета, образувани от някогашните буйни води на подземната река. Над самия сталактон на тавана е очертана синтрова завеса. Едно от синтровите образувания наподобява човешко ухо.
След залата Самотния сталактон пещерният тунел се разклонява, като левият от клоновете, ориентиран в посока югоизток, ни отвежда към залата на езерата. Тя е с малки размери и представлява разширена пещерна галерия. Дъното е осеяно с многобройни сухи синтрови езера. Накрая на залата са образувани високи до 2м сталактони и красиви сталагмити, които наподобяват декор на сцена, на която ще се представя фантастична детска приказка. Таванът е украсен от множество малки сламковидни сталактити, повечето изпочупени от неразумни посетители.
Предният край на залата на езер

ip: 213.167.15.*

dig_9601 - нерегистриран18.08.08
Здравейте, почитатели на българската природа,
Аз посетих пещерата "Бачо Киро" преди два дни.Бях със съпруга ми и двете ни деца.Останахме очаровани и запленени от красотите на това чудо на българската природа.....А аз за сетен път се убедих, че от България по невероятно кътче по света няма!!!

ip: 87.121.170.*

ceco710129.06.08
бачо киро
пещерата е много хубава но не са ви пуснали по дългия маршрут защото там се ходи само с водач екскурзовод. а по късия маршрут всеки може сам да си го разгледа. не е нито опасно но не е и нищо особено но все пак си е красота на природата.

ip: 213.91.144.*

спасениа - нерегистриран25.06.08
хай
супер е тази пещера

ip: 87.120.194.*

мая - нерегистриран12.04.08
бачо киро
Днес ходих до тази пещера!Беше прекрасно и имах страхотни впечетления!След като се върнах си казах "Искам да я посетя отново"!Наистина се запознах с още едно от вълшебните и завладяващи със своята омайна красота кътчета на България!

ip: 88.87.6.*

stefango06.04.08
Експедидия 2008
През 29 февр.-5 март 2008 г. се проведе експедиция “Бачо Киро-2008”.

http://www.speleo-bg.com/modules.php?name=News&file=article&sid=355

ip: 77.85.68.*

hoho25.03.08
Единствените пещери в които съм влизала са Дяволското гърло и Ягодинската пещера и то преди няколко дена ...в Дяволското гърло немога да опиша как ми се покачи адреналина страхотное ....Лошо че неможах да посетя харамийската (направила съм коментар като нерегистриран потребител хахо)До месец мислим да посетим и Бачо Киро
Ако може някои да ме опъти и към други красиви пещери ще му бъда благодарна...

ip: 194.187.135.*

тодор - нерегистриран09.03.08
бачо киро
в пещерата има много опвече от колкото вие си мислите.Намерете някой пещерняк с който да идете и да видите истинската красота на пещерата.Ааз лично я знам до болка тая пещера и още ми е интересна,всеки пут когато влезя в нея откривам нови и нови места и все по-красиви образования, а съм пораснал в нея дето се вика

ip: 83.228.108.*

кики - нерегистриран23.02.08
бачо киро
няма грозна природа има слепи хора ходила съм 3 пъти и ако имам път пак ще отида

ip: 83.228.95.*

123 - нерегистриран20.09.07
Бачо Киро
В тази пещера почти няма какво да се види, на тези, които са възхитени от Бачо Киро препоръчвам да видят поне Ленеденика и тогава да се възхищават.

ip: 83.228.30.*

CRAZY GIRL-ZEKO - нерегистриран16.04.07
ЗА ПЕЩЕРАТА
АЗ ХОДИХ ТАМ И МИСЛЯ, ЧЕ Е МНОГО КРАСИВО И ВЪЛНУВАЩО, СПОРЕД МЕНЕ СИ ЗАСЛУЖАЖА ДА СЕ ВИДИ ТОВА МЕСТЕНЦЕ, В МОМЕНТА ПРАВЯ ДОКЛАД ЗА ПЕЩЕРАТА!

ip: 87.120.88.*

delfin - нерегистриран21.03.07
въпрос
Дайте малко инфо за работното време на пещерата.

ip: 212.116.137.*

Дари - нерегистриран20.03.07
Бачо Киро
Пещерата "Бачо Киро" се намира в района на Дряновския манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска. Отстои на 300 м. от манастира "Св. Арахангел Михаил" в отвесна варовикова скала и е първата благоустроена пещера в България от Дряновските туристи още през 1938 год. Пещерата има туристически маршрут, удобен за посетителите и ново ефектно модерно осветление, което дава възможност да се видят красиви зали и пещерни образувания.

ip: 83.228.39.*

мариела гавазова - нерегистриран17.09.06
пещерата бачо киро
бачо киро е много красива пещера.преди два-три месеца ходих и много ми хареса . тя е прекрасна със своите сталактити,сталагмити и сталактони.много ме беше страх да се изкача до концертната зала,защото стълбите и парапетите бяха много студени и хлъзгави,но не съжелявам,защото там ехото ни се чуваше по-благозвучно,а освен това беше много красива,почти най-красивата зала. съветвам всички да отидете там и да видите това чудо на природата !!!

ip: 87.118.154.*

иво - нерегистриран10.09.06
пещерата бачо киро
пещерата е красива но по дългия маршрут който е с водач и е около 60 минути.Късия маршрут е 20 минути и почти няма нищо за гледане

ip: 87.120.5.*

<< Предна страница << >> Следваща страница коментари и разкази >>

Добавете каквото искате, но моля ви - спазвайте добър тон! Ако обичате, ползвайте кирилица!
Тема:
Автор:

Сайтът е в режим "Уики" и от тук нататък в него ще се напрупва информацията, която имате желание да споделите.

Време: 0.12 секунди, изпълнени 7 заявки.

Сайтът е достъпен на адреси: www.cavesbg.com и caves.4at.info.