CavesBG.com :: Пещерите в България :: Информация за Духлата

Търсене:

ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум

Духлата

БФСп N: 0946
Населено място: с.Боснек, общ. Перник, Пернишка област
Обща дължина: 18 200
Денивелация: 53
Дълбочина минус: -53
Изкачване плюс: 0
Достъп:Пещерата е с охраняван достъп!
GPS координати: E 23° 11' 46.32", N 42° 29' 41.64" - Без датум
Източник: от архив - 2004-2005г., вероятен датум - Пулково.
GPS координати: E 23° 11' 46.32'', N 42° 29' 41.64''
Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка.
О П И С А Н И Е
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.

Моля, регистрирайте се.

3 описания от потребители на сайта

danailspeleo - Константин Стоичков 13.01.2009
Пещерата няма работно време и е с ограничен достъп. В нея влизат само подготвени пещерняци. Влизането без разрешение се счита за нарушаване на наредбата на Областния управител на Перник.
dzver - Веселин Николов 13.06.2007
Източник: Симеон Пенчев
simpeon.files.wordpress.com/2007/06/file.pdf

Духлата - Природен музей, книга в PDF формат, публикувана от автора й.
system - Мария Златкова - докато се рег 30.01.2006
Боснешки карстов район – 303. Географски и геоложки бележки.
Мария Златкова, СПК”Академик”, София
Боснешкият карстов район обхваща доломитите и варовиците на средния и горен триас, включени в т.н. Задвитошки навлак. Районът обхваща склоновете на вр.Чучулян и вр.Голема могила по двата бряга на р.Струма до водослива с р.Добри дол, както и карстовите извори Попов чучур и Врелото, които също са притоци на р.Струма. На север районът достига до извора Живата вода, където минава челото на навлака.
Релефът в областта е планински с надморска височина 900-1000м. Главна отводнителна артерия се явява р.Струма, която при навлизане в карста след чешма Джераница се губи на няколко места и съвсем пресъхва пред пещерата "Духлата” за по-голямата част от годината. От Живата вода тръгва р.Добри дол, десен приток на р.Струма, който също се губи надолу по течението си. Преминавайки през карста водите излизат като карстови извори и отново се вливат в р.Струма.
Карбонатния състав на скалите, тектонски предопределеното напукване и преминаването на голямата р.Струма през района са дали възможност за развитие на дълбоки карстови процеси. Повърхностния карст е представен от кари, въртопи и валози, а подземния се проявява в над 30 пещери, три от които със значителни размери: “Духлата”, “Врелото” и “ППД”.

СТРАТИГРАФИЯ
Долен триас (бунтзандщайн)
Седиментите на долния триас са изградени от червеникави пясъчници и пластове от конгломерати. Те започват Ю от с.Чуйпетлово до 1,5км източно от с.Боснек. След Боснек те продължават западно до устието на яз.Студена. Дебелината им е 150-200м. Тези скали се явяват основен водоупор за района.

Среден триас
Седиментите му се разполагат нормално върху долния триас. Те са бедни на вкаменелости. Средния триас се поделя на аниз и ладин.
Аниз
Източно от с.Боснек над пясъчниците на бунтзандщайна следват сиви, плътни, масивни доломити с микрозърнеста структура. Следват масивни, пепеливосиви доломити, с финозахаровидни проблясъци и мидест лом. Съгласно върху тях се разполагат варовици – тъмносиви до черни, с изветрителна повърхност. Изградени са от калцит, с примеси от глинести минерали. Дебелината им е 30м. Общата дебелина на аниза е около 300м. В аниза са образувани пещерите: ППД, Врелото, Живата вода, Чучулян, Джераница, Чичовци, Попов извор,Новата, Лисичата, Над Лисичата, Бабите, Бълхарника и др.
Ладин
Източно от с.Боснек върху аниза се разполагат сивокафяви до кафяво-черни аргилити. Тези скали играят ролята на локален водоупор и вододел на подземните карстови води в района. На север към вр.Белия камък те преминават в тъмносиви, тънкопластови варовици. Такъв е разрезът и към вр.Мачище, а на изток от него аргилитите преминават във варовици. Около вр.Круша ладинът също е представен от варовици.Общата мощност на ладина е 150-200м. В ладина са образувани пещерите “Духлата”, “Академик”, “Пепелянката”, “Малката пепелянка”, “БХПД”, “Дупка до асфалта”,”Големия Чучулян”, “Св.Илия”,”пещерата на бай Боре” и др.

Горен триас
Карн-нор
СИ от с.Боснек по вр.Голема могила и западно от вр.Меча могила се разкриват седиментите на карн-нора. Те лежат съгласно върху ладина. Този комплекс е изграден от тъмносиви до сиви пластови доломити, които в най-високите части преминават във варовици – плътни,сиво до тъмносиви. При Големия извор в с.Боснек всред варовиците има пласт от дребнокъсов кварцов материял с дебелина 0,80м. Общата дебелина на карн-нора е около 300м. В него са образувани пещерите “Меча дупка”, “Кръволочица”, “пропаст в двора на бай Пешо” и др.
ТЕКТОНИКА
Според Е.Бончев областта представлява покривна плоча (навлак), придвижена от ЮЗ. Районът е със сложен гънково-блоков строеж и е претърпял многостепенно структурно развитие.
Пернишки разломен сноп: тук той се следи южно от яз.Студена до ЮИ от с.Боснек, с посока 120-1400. Ширината на разломната зона достига 5км. Тези разломи са отседи с дясно движение. Подчинено значение имат нарушенията с посока 85-900, които се явяват оперяващи. Нарушенията са свързани с хидротермална дейност и по тях са локализирани полиметални орудявания (хематит, лимонит и др.).
Чуйпетловски разломен сноп: отделни негови нарушения достигат до долината на р.Струма при с.Боснек. Посоката им е 450, а ширината на разломната зона е до 1,5км. Наклонът на разломните повърхности е от 50 до 700.

ХИДРОГЕОЛОГИЯ
При строежа на яз.Студена са правени опити за изясняване водните подземни връзки, като в голямото губилище на р.Струма след чешма Джераница е пусната готварска сол, която е забелязана на повечето карстови извори в района. В девет от изследваните от нас пещери има подземни реки. В “Духлата” те са седем и са в явна връзка с коритото на р.Струма. Същото важи и за реките в пещерите “Академик”, “Чучулян”, “ППД” и “Джераница” .
Реките от “Духлата” излизат на Горната чешма в Боснек. Реката от “Академик” излиза също там, а при пълноводие и в двора на близката къща. Реките от “Чучулян”, “Джераница” и “ППД”, минавайки под р.Струма след дълъг подземен път (4,5км по права линия) излизат от пещерата “Врелото” (850 мнв – най-ниския извор в района). Основните води, захранващи “Врелото” са от голямото губилище на р.Струма, както и от Добри дол. Малка река тече и в пещерите “Сухата” и “Водната” при Живата вода, която е обща и за двете. Тя излиза в извора под пещерата „Водната”. Вода има и в “пещерата на бай Боре”.
Пълното изясняване на хидрогеологията на района все още не е приключило. Няколко карстови извора са с неизяснено подхранване на водите: Попов чучур, Долната чешма в с.Боснек и др.по-малки.

Литература: Петър Петров, Дипломна работа върху геоложкия строеж...................,София,1980г.

За пещера “Духлата”, с.Боснек, Пернишко
Мария Златкова, СПК”Академик”, София

“Духлата” представлява сложна пещерна система, с множество входове, развита на шест етажа, с обща дължина на галериите над 20 километра. В нея сега протичат 7 подземни реки, които са в явна връзка с р.Струма. Те събират водите си и излизат в карстовия извор “Горната чешма” в с.Боснек.
След постъпването ми в СПК”Академик”,София през 1978г. имах щастието да стана един от изследователите на “Духлата”. Моят принос е скромен – картирала съм едва 1 км. галерии, но често съм опъвала рулетката на основния картировач – Георги Марков (Жоро). Помагах и на Д.Ангелов (Братока) в изготвянето на вертикалните разрези на основните галерии. През всичките тези години картата на “Духлата” се съхраняваше и допълваше от Ал.Стрезов (Сашо), който беше поставил началото на картировката на пещерата и сам беше открил и картирал много от Старите части. Не зная добре историята на проучването на “Духлата” и за това ще опиша само самата пещера накратко, като допълнение към картата, която съм изпратила.

Описанието е за тези, които познават и обичат “Духлата”:

Всяка от седемте реки в пещерата е образувала свои галерии и части, които се свързват с отделни, често пъти единични връзки по между си. Точно под Стария вход на около
–30м. минава реката на “Академишките части”. Тя е пълноводна по всяко време но годината. Единствено по нея се наблюдават водопади. След около 300м. по течението й тя влиза в сифон. Излиза пак от сифон, малко преди водослива си с Голямата река. Голямата река е най-северната река, която събира останалите надолу по течението си. Между тезе двете реки тече “реката на Дъжда”, която срещу течението си стига под р.Струма и дори има галерии под коритото й.
По-надолу по течението си Голямата река приема водите на “реката от Втори вход”. Това става някъде под зала “Носорог”. Тази река е образувала мощна система от галерии: “Тронни зали”, “Губилището”, “Долния път”, “Кончето”, та чак до “Рибката”, където явно се е вливала преди хиляди години. “Голямата река” , със своите притоци – “Академишката р.” и “р.на Дъжда”, е образувала основните галерии от Стария вход до “Рибката”, а така също и “Малката Духла”, “Синтровото мазе”, “Приказките”, “Арагонитите”, “Камбанарията”, “Сухия край”, което представляват Старите части на “Духлата”( около 9км.), както и новооткритите (1987г.) “Еделвайски части” (около 1км).
След “Рибката”по реката вече има малко горни етажи. Тя се движи по висока диаклаза, като за малък участък тече сифонно, а се заобикаля по страничен меандър. В този сифонен участък се влива реката от “Новите части” – т.н. “Дълбоката река”. “Новите части” са открити през 1977г. от Лидка и Румянка чрез разкопаване на тесняка, който и до сега си остава единствената връзка с тях. Дължината им е около 6,5 км.
Като продължим нататък по Голямата река достигаме до първото изкачване за частите наречени “ХХХ”, които по карта явно са насочени към “Новите части”. За сега между тях си остава едно бяло петно. През частите “ХХХ” протича малка рекичка, която се влива видимо в Голямата река малко преди І-ви сифон. Седмата река е т.н. “Топлия извор”,която се влива от дясно малко преди изкачването за “ХХХ”. Тя е със значително по-висока температура от останалите реки в “Духлата”, но срещу течението й сме преминали едва 30м. Достига се до тесен сифон.
Галериите по реката след І-ви сифон не са показани на картата, но са направени до ІІІ-ти сифон. Той вече е доста дълбок и не сме го преминали. Някъде след него Голямата река приема още значително количество води, защото дебитът на Горната чешма е почти два пъти по-голям от този в пещерата. Ние знаем, че в нея участват и водите от

Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас.

Снимки: 358

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 71 72 Следваща
Местоположение
карта на района
карта
Бисквитка каменна
Пещерни миниатюри

 
Добавете своя снимка за Духлата
 

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

Крис - нерегистриран05.01.13
просто така
Духлата е красива пещера въпреки изпочупените красоти и ми се иска да я разгледам подробно.Утре отивам и ще се кефя-обещавам.Е поне малка част ще видя,но следващия път повече.Може би тогава ще посетя новите части ако няма опастност от покачване на водата при рибката или тесняка на Лидка.

ip: 92.247.218.*

МАМА - нерегистриран16.02.12
КАШКАВАЛ
СПОРЕД МЕН ДУХЛАТА ПРИЛИЧА НА РАСТОПЕН КАШКАВАЛ

ip: 188.126.21.*

Цонка Гешева - нерегистриран03.11.10
Пътешествие из "Духлата"
Беше през далечната 1976 година. Група студенти от Физическия факултет на Софийския университет, водени от Алекс, близо шест часа пътешествахме из Духлата. Беше страхотно преживяване. Сега, четейки разказите на скорошни посетители, спомените оживяват отново. Спомням си залата на арагонитите - незабравима красота! Нямахме мощни лампи, а най-обикновенни фенерчета, но видяното бе потресаващо красиво (като се има пред вид през какъв тесняк минахме, за да стигнем до залата). И Уринарника си спомням, макар че друго ни разказаха за произхода на името му. В крайщата на тунелите някой бе поставил влакови табелки, та пълзейки, пълзейки вдигаме глава и виждаме надпис "не се навеждай навън". Младост...

ip: 77.85.203.*

danchoand08.06.10
за чичев
ей джеф видях ти снимките-кефа се обади ми се на тел 0899828399 влиза ми се вьпреки килограмите

ip: 87.126.88.*

danchoand08.06.10
за чичев
обрьщам се кьм danаilspeleo-ти си сигурно от старите пещерняци и познаваш явно Иво-той [затези които не знаят]може да те отведе навсякьде в духлатал.снего сьм влизалвинаги и навсякьде и сме видели красоти за които всеки може да мечтае.Чиче обади ми се нямам ти никакви координати.

ip: 87.126.88.*

danailspeleo28.05.10
за старите пещерняци
Можеш да се свържеш с Иво Чичев също бивш член на Рудничар, който пуска често снимки от пещерата. На снимките му пише ПК "Вертикал" Перник.

ip: 212.43.57.*

dancho - нерегистриран28.05.10
за старите пещерняци
аз съм бивш член на п.к.Рудничар.Набор 1974 съм и ми се иска да се свържа с някой тогава прониквал вДУхлата.Членувах в Рудничар до първите избори вБългария сега живея в Благоевград и нямам връзка с тогавашните другари.пишете ми на email danchoand@.bg gsm0899828399

ip: 77.85.112.*

dancho - нерегистриран28.05.10
за духлата
разказа ли някой за залата на лисицата изалата на стрезов.Дотези зали се стига трудно-типично за пещерата-адски са готини.

ip: 77.85.112.*

Елена Нейкова - нерегистриран30.03.10
Духлата
Здравейте,
Аз съм уредник в Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми в
Софийския университет "Св. Кл. Охридски". В музея има стари пещерни
образци, които по всяка вероятност са от Духлата. Моля, ако някой може
да ги разпознае, да се свърже с мен, за да установим със сигурност
мястото, от което са взети. Можете да се свържете с мен на тел. 9308/312
или eneykova@abv.bg. Предварително благодаря за съдействието.
С поздрав

ip: 62.44.114.*

cicofesss12.03.09
Духлата не шега работа и не е за всеки
Не е необходимо само да си изкарал курс и хоп в духла
С този интернет става все по популярна и сульо и пульо тръгнаха
Накрая нищо няма да остане от красотата в нея
Добре че дупката сама се пази и до най красивите места се стига трудно
И никой не е доволен ако се наложи да учавства в спасителни акции и да вади някои любознателни аматьори които даже нямат разрешение да влезнат и с щангата от колата разбият катинара

ip: 85.255.162.*

самито - нерегистриран16.01.09
заслужават да се видят
Благодаря за информацията.Бяхте ми много полезен.Желая Ви здраве и късмет.

ip: 77.85.103.*

danailspeleo15.01.09
заслужаващи да се видят
Заслужават да се видят всички благоустроени пещери, където вие като необучен и неопитен няма опасност да се загубите или пребиете. В Родопите това са пещерите Ухловица, Снежанка, Дяволското гърло и Ягодинската пещера. Има и още благоустроени пещери като Съева дупка, Леденика, Бачо Киро, Магурата, Орлова чука и др или скални мостове-пещери като Чудните мостове, Божия мост или Проходна при Карлуково. В България има само двама професионални пещерняци и това са хората от изпълнителното тяло на федерацията. Всички други сме пещерняци, инструктори по пещерно дело и спасители в пещери и пропасти. Всички ние членуваме в клубове членове или не членове на Българската федерация по спелеология. Ако имате желание безопасно за вас и околните да ходите в пещери и пропасти трябва да изкарате курс по обучение към някой от клубовете членове на БФСп. http://www.helictit.info/?act=home

Надявам се да съм бил изчерпателен с отговора си.

ip: 212.43.57.*

самито - нерегистриран15.01.09
заслужаващи да се видят
Г-н Стоичков,кои пещери си заслужава да се видят.Кои бихте препоръчали.С охраняван достъп разбира се защото аз несъм професионалист.Блатодаря Ви предварително.

ip: 77.85.103.*

самито - нерегистриран15.01.09
относно работното време
Блатодаря Ви за точната информация.Съжалявам,че няма да можем да я посетим.Поздрави.

ip: 79.100.110.*

danailspeleo13.01.09
за работното време
Пещерата няма работно време и е с ограничен достъп. В нея влизат само подготвени пещерняци. Влизането без разрешение се счита за нарушаване на наредбата на Областния управител на Перник.

ip: 212.43.57.*

>> Следваща страница коментари и разкази >>

Добавете каквото искате, но моля ви - спазвайте добър тон! Ако обичате, ползвайте кирилица!
Тема:
Автор:

Сайтът е в режим "Уики" и от тук нататък в него ще се напрупва информацията, която имате желание да споделите.

Време: 0.23 секунди, изпълнени 7 заявки.

Сайтът е достъпен на адреси: www.cavesbg.com и caves.4at.info.