ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум
Орлова чука
| БФСп N: | 0103 | ||||||
| Населено място: | с.Пепелина, общ. Две могили, Русенска област | ||||||
| Обща дължина: | 13 437 | ||||||
| Денивелация: | 45 | ||||||
| Дълбочина минус: | -12 | ||||||
| Изкачване плюс: | 33 | ||||||
| Достъп: | Пещерата е с охраняван достъп! | ||||||
| GPS координати: | E 25° 57' 59.76", N 43° 35' 39.12"
- Без датум Източник: от архив - 2004-2005г., вероятен датум - Пулково. |
||||||
| GPS координати: | E 25° 57' 36.50'', N 43° 35' 36.70'' Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка. | ||||||
| О П И С А Н И Е | |||||||
|
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.
Моля, регистрирайте се. 1 описание от потребител на сайта
Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас. | |||||||
Купчина гуано
Брожение в прилепната колония
През Малкото срутище
Вложени кубетаДобавете своя снимка за Орлова чука
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
Почит и уважение към тези които са работили в Орлова Чука !
На Камен Димчев особено трябва да се закачи каменен барелеф на входа за работата му в пещерата в продължение на десетилетия...
led@mail.bg
ip: 95.111.34.*
ip: 89.253.164.*
ip: 212.25.53.*
ip: 77.78.10.*
ip: 79.100.110.*
ip: 85.187.227.*
ip: 85.187.227.*
Това е стих на един бургаски поет,но много точно,много метафорично изразява състояние,желание,надежда за промяна.
Понякога промяната идва съвсем неочаквано:Дунавската равнина освен стереотипа,описан в многобройната литература крие все още малко познати чаровни места-едно от тях е пещера "Орлова чука"...
ip: 77.85.132.*
ip: 77.78.8.*
с обновена База с 27 места за нощувка в Стай 2*4 една по 8 и една 11 местна таванска.Ново оборудване с Дву етажни легла Хладилсник,Булсат ком,ново кухненско оборудване и др.В съседство има Бар и Тераса с 70 места.Предлага условия за Барбекю стрелба с лък езда и интересни еко пътеки.Цена на нощувките 10 лв на легло на първия и на втория етаж и 8 лв на Легло на Таванския етаж. Изходни Пунктове гр.Две могили 9 км и Гара Табачка 8 км до Хижата има асвалтов Път и Два Паркинга.
телефони за връзка с хижарите 0887690804, 0899191370- Илия Колев Илиев и 0899828505- Красимира Димитрова Илиева
ip: 193.68.219.*
Пещерата Орлова чука е разположена на живописния ляв долинен склон на р.Черни Лом. По права линия тя отстои на 30 км южно от гр.Русе и на 2 км североизточно от с.Пепелина. Името на пещерата е свързано с името на скалния венец, на който се намира входа й, тъй като този венец в недалеч¬ното минало е бил гнездилище на много орли.
Входът на пещерата е открит през горещото юлско лято на 1941г от овчаря Стоян Спасов. При пладнене на стадото той забелязал, че овцете му се натрупват на едно място. Овчарят решил да провери защо е така. Когато се навел над пукнатината, той почувствувал, че от нея излиза хладен въздух. Разместил няколко камъка и проникнал в пещерата.
Входът на пещерата Орлова чука, оформен на отвесния ляв долинен склон на р. Черни Лом, e с надморска височина 170 м. Той има южно изложение. Пещерата представлява много сложна система от пещерни тунели, големи и малки зали, ориентирани по три системи тектонски пукнатини, а именно югозапад-североизток, изток-запад и югоизток-северозапад.
След изкуствения вход на пещерата се достига Концертната зала, богато украсена с калцитни образувания. В средната част може да се възхищавате на красивия Голям Сталактон, висок 3,5м и с диаметър 50см. В периферните части сталактити и сталагмити оформят причудливи об¬разувания като напр. Пирамидите, Безлистната гора, Семейството, огромното Каменно вретено, Бухала, Елена, Костенурката, Орлицата, Тръвните кошери на Пчелина, окаменените фонтани на Гейзера, синтровата кора на Чардака, украсен по периферията с дребни сталактити и подпрян на тънък сталактон.
На запад от Концертната зала се простира дългата до 140м Голяма галерия, която отвежда до Големия и Малкия извор. Това са каскадно оформени, много красиви малки синтрови езерца, изваяни от сребрист калцит и украсени в периферията с фини сталактити. Водата им е кристално бистра.
На североизток от Концертната зала започва тесен тунел, който отвежда в дълбоката 17м Малка пропаст. По главния пещерен тунел се минава край красиво изваяната във варовика Осморка, в ляво от която се очертават два тунела, по-широкият от които е известен с името Танцувалната зала. В тази зала по време на експедиции пещерняците устройват подземните лагери.
Най-голямата зала в пещерата носи името Големите сипеи. Тя отстои на 330м от входа. Максималната й височина е 34м. По стените могат да се видят фигурите на еленчето, мечката и други. Таванът й е забележителен с еворзионните кубета. На места по дъното на залата има скални блокове, срутени от тавана по време на силни земетресения. Температурата на въздуха в залата Големите сипеи е 14,5°, а относителната влажност варира от 85 до 92%. Тя е леговище на много прилепи, поради което на дъното й на няколко места има купища от прилепен тор - гуано.
Дъното на Големите сипеи е застлано с фин пясък, глина, оцветена на места от ръждивообагрени прослойки. Те са внесени в пещерата през понори, разположени по най-високите части от тавана.
На североизток от залата на Големите сипеи е разположена по-малката зала - на Малките сипеи. На запад от главната галерия се отделя 200-метров тунел, който завършва с малката и красива Космическа зала. По на север в западна посока се простира дълъг 220м тунел, краят на който е богато украсен с калцитни кристали, наподобяващи на пуканки. Тази необикновено красива част на тунела с право носи името Рай.
След малката зала Почивка следва дълъг безименен тунел, с посока от югозапад на североизток, който се превръща в трудно проходима теснина-лазейка. След теснината следва втората част на пещерата Орлова чука с първоначална посока от югозапад на североизток. В средната и източната част посоката й вече е запад-изток. Тази част на пещерата е сравнително слабо проучена.
Привходните части на пещерата Орлова чука са били обитавани от човека през палеолита (мустерската епоха 120,000-40,000г. пр.н.е.), .за което говорят намерените каменни сечива. Тя е обитавана и през време на енеолита (4,000-2,000г. пр.н.е.).
В пещерата са установени 15 вида пещеролюбиви животни - троглобионти, троглофили и троглоксени. Характерни са опашаткоскакачката, няколко вида паячета и бръмбарчета, между които е и късокрилото бръмбарче. Тук живеят още обикновената и дългокраката стоножка. Срещат се и пет вида прилепи, между които най-многобройни са подковоносите и остроухият нощник. В пещерата понякога навлиза и гризачът - градинският сънливец.
От 1941 до 1956г пещерата е стопанисвана от железничарско-моряшкото туристическо дружество „Локомотив" Русе. То затваря входа й с желязна врата. През 1954г в Русе се създава пещерен клуб към туристическото дружество „Приста", ръководен от д-р Г.Икономов, което допринася много за опознаването и популяризирането на пещерата.
От 1956г Орлова чука се стопанисва от Окръжния природонаучен музей в Русе. Благоустрояването й започва през 1959г, когато по склона се изграждат 124 каменни стъпала и се пробива изкуствен вход. Работното й осветление е от 1961г, а през 1970г са монтирани 80 прожектора, които осветяват около 1км от пещерата.
През 1960г пещерняците от Русе проучват пещерата, в резултат на което в ниша откриват скелетите на две огромни пещерни мечки и три мечета. Намерени са още кремъчни стъргалки, нож, върхове на копия от времето на палеолита, каменна брадва и фрагменти от глинени съдове от времето на енеолита (каменно-медната епоха).
Проведените след това републикански и местни пещерни експедиции доуточняват представата за морфологията на пещерата. По време на републиканската женска експедиция на 4 март 1977г пещернячките чули в пещерата много силно бучене (в пещерите звукът се увеличава неколкократно) и усетили няколко силни труса, свързани със земетресението във Вранча, Румъния.
През 1977г Русенският симфоничен оркестър изнася концерт в залата Вестибюла, преминал при изключителен успех поради идеалната акустика на залата. След това тази зала бе преименувана на Концертна.
Пещерата е образувана в аптеки ургонски варовити пясъчници и варовици, наклонени на северозапад (300°) под ъгъл от 3 до 5°. Те са процепени от почти вертикални тектонски пукнатини с посоки 43-45°, 90° и 115-120°, които пукнатини са послужили като основни водопроводящи пътища за развитието на карстовия процес и оформянето на пещерата. (Владимир Попов)
Пещерата работи без почивен ден.
ip: 213.167.15.*
Та така с най-младата пещера в България. Чуката си е много хубава и интересна сама по себе си. Но да чакаме да й поникнат нови сталактити, че да замяза на Леденика - малце сме позакъснели:)
Поздрави,
Т-гер
ip: 77.70.91.*
Пещерата е уникална и с други факти. Тя е най-равната от всички в България (като казвам "всички" имам предвид всички благоустрооени). Няма изкачвания и слизания, изобщо никаква денивелация, а "подът" е покрит с пръст и гуано. Освен това е и единствената, в която аз видях прилепче, и то летящо, като имате предвид, че от май месец до сега съм посетил 6 благоустроени пещери в България. И още нещо - пещерата е и най-"топлата" от всички в България - 14 градуса Целзий е температурата през лятото.
Изобщо ако можете да посетите само две пещери, то трябва да видите Орлова Чука и някоя друга (препоръчвам Леденика). Те са "преди" и "след" на пещерите. Така ще ви стане ясно най-напред колко трудно и бавно се образуват пещерите и колко уникална е Орлова чука.
За входа - цената е 6 лв., като няма намаления и облекчения (може би защото тя се посещава от много малко хора, доста е "забутана" така да се каже).
Екскурзоводът е много добър, но не прекалявайте със снимките - прави лошо впечатление. А и все пак важно е личното впечатление - който се интересува как изглежда пещерата нека да отиде и да я види, защото от снимките не се придобива почти никаква представа (казаното важи за всички пещери и е от опит).
ip: 83.228.2.*
ip: 77.78.8.*
ip: 77.85.71.*
>> Следваща страница коментари и разкази >>