Денивелация на пещерата не е мерена, предположението за 80м. не отчита наклона и разпределението на галериите. Реалната денивелация
е около или малко под 140 м. Грешно е да се тьрси врьзка с "Малката
Балабанова",защото когато "Голямата" e била пьлна с вода, в "Малката"
водни нива не са наблюдавани.В тази зона водите се движат от изток
на запад, но точни сведения няма.
Снимки и видео от пещерата които направих при посещението си там:
http://www.bulgarianlandmark.info/landmark/get/217
Изживяването да слезеш на дъното на пещерата е уникално....
Поройните летни дьждове не запьлват дьното на пещерата - губилищата
са с мальк капацитет. Само при трайно високи води се наблюдават напорни процеси. През 1980 или 1981 год. сме предали цялостна триизмерна карта с прибавен 102 м. отвес.Ако се използува за оборуд-
ването чучка монолитна скала на рьба на посещавания отвес и се подмине мако дупката,която се вижда вдясно на около 15 м.,по сраст-
нали малки сталагмити може човек да се изкатери до сталагтон,от който
с дьлга примка се оборудва успоредна елипсовидна пропаст,достигаща
до общо дьно.
През далечната 1974 год. при необичайна суша на дьното не течаха води
и беше вьзможно да се тьрси продьлжение.Не си спомням кой изпрати мен
и Лидка с чук. Веднага след пьрвия тесняк попаднах в ниска фурна с
диаметьр около 1.5 м.След нея имаше по-висока теснотия, дьлга 1м.
Пред мен се виждаша триьгьлна зала с река, чиито дебит приличаше на
Струма, преди понирането и.Не виждх добре залата, поради което не мога да опиша входящата и изходяща галерии.Ако се увеличи височината
на 2-3м. таван може залата да стане достьпна.Аз малко познавам района
и нямам собствени изводи.
Посочената дьлжина от 9000 м.е непьлна. Би трябвало сумарно да е между 9500 и 9700. При нашата пропаднала картировка имахме 7200 м.на около 20 м. след " Напречната ". Не е вярно, че след " Жеково езеро "
не се достига реката. Под " Фурната " се слиза по козирки до галерия
с бучаща вода и това е преди " Напречната ". До разклона за крайния сифон на брега на локва има дупка, в която се вижда течаща кьм сифона
вода.Истинските изследователи на пещерата са хората открили новите части и направили цялостна карта. Това наистина е работа.
Пещерата е образувана от две сьединени пещери. Пьрвата е 1600 м.и в
миналото е поемала вода от Билин дол,като е извирала на повьрхността
образувайки дере.Втората е направена от води, качващи се от долни плочи и сьщо излизали на повьрхноста през неизследвана галерия над сифона. В по-кьсно развитие е вьзникнал сифон под напор отдолу.
Впечатляващо е че основната галерия се развива в една плоча-2280м.
След сифона има напорна система, по-голямата част от която е вьв фаза на аерация и не се пьлни.Цялата площ на системата е около 150 кв. км.при водосборен район от 60 кв. км.и се източва през Зли дол.
При картировката на пещерата получихме отрицателна денивелация от 364м.При повьрхностната всичко се врьзваше, но по сьщия наклономер.
Резултатите от други картировки са сходни по отклонение, но по-малките разстояния ги прикриват.Според данните от сателитна снимка денивелацията е 298 м.В блокажа на привходните части има и + 8 м.
Измерването с хидронивелир е близо до истината, но в други случаи,
като " Пещерата на сагуарото " разминаването е голямо. Пещерата се е образувала като две отделни пещери, сьединили се впоследствие. Горната е извирала на повърхността и образувала дере.
През лятото на 1974 г.при необичайна суша в пещерата " Чучулян " видях триьгьлна зала с голяма река.Тогава бяха пресьхнали двата потока и през неортопедична фурна с диаметьр 1,5м.се достигаше до
по-висок тесняк, който разкьртих само донякьде.Дори не можах да огледам цялата зала.
Общата дьлжина очевидно е сгрешена. Вероятно става дума за 487м.
Пещерата има 18 входа-пропасти по 7-9м.,които водят до гьст лабиринт,
от който още 8 отвеса слизат до втора лабиринтна част.Други 2 отвеса надолу достигат до широка ниска галерия,завьршваща с два сифона на различни места.Впечатляващо е, че всичко това се развива в 30 на 30 на 28м.- 28 отвеса и два лабиринта.Вьжета не са необходими /отвесите са достьпни на " камина ".
Истинското име на пещерата е на Беньо Иньов-открита от Иван Бачков,
както още 37 пещери в района на Бресте.Ние участвувахме в градска проява,като мислехме че откриваме нещо ново.Вьпросната пропаст картирах с Валентин Вьлчев и Иван Халков,но поради лоша подготовка нямаше как да продьлжим след пьрвия сифон и спестихме доста метри.Спазвайки най-добьр тон твьрдя,че рьководните другари са си записали правилно собствените имена под нещо,което не познават.Сьс сигурност Иван Бачков би си свьршил по-добре работата/особено след пьрвия сифон\.
Темната дупка е изследвана предимно от неорганизирани хора. Старата карта по курвиметьр беше почти 8 км., но неизвестно по какви причини общата дьлжина се водеше 3100 м. Истинската денивелация / без новите части/ е + 42м. над " Гьбите " и -26 или -28 м.в най-ниските части на" Фурната ". Описаната теодолитна снимка беше глупост,която с нищо не промени представите за пещерата,а участието на Пешко Делчев вероятно е вьведено по невнимание-годината беше 1973.В по-кьсни години наистина започнахме картировка,но човека който трябваше да сьбира картата започна да губи парчета и 7200м.пропаднаха.
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
е около или малко под 140 м. Грешно е да се тьрси врьзка с "Малката
Балабанова",защото когато "Голямата" e била пьлна с вода, в "Малката"
водни нива не са наблюдавани.В тази зона водите се движат от изток
на запад, но точни сведения няма.
ip: 85.11.184.*
ip: 85.11.184.*
http://www.bulgarianlandmark.info/landmark/get/217
Изживяването да слезеш на дъното на пещерата е уникално....
ip: 85.11.184.*
Вьлчев.Здравеца е преткрил нещо отдавна познато.
ip: 85.11.184.*
са с мальк капацитет. Само при трайно високи води се наблюдават напорни процеси. През 1980 или 1981 год. сме предали цялостна триизмерна карта с прибавен 102 м. отвес.Ако се използува за оборуд-
ването чучка монолитна скала на рьба на посещавания отвес и се подмине мако дупката,която се вижда вдясно на около 15 м.,по сраст-
нали малки сталагмити може човек да се изкатери до сталагтон,от който
с дьлга примка се оборудва успоредна елипсовидна пропаст,достигаща
до общо дьно.
ip: 85.11.184.*
вьзходяща.
ip: 85.11.184.*
и беше вьзможно да се тьрси продьлжение.Не си спомням кой изпрати мен
и Лидка с чук. Веднага след пьрвия тесняк попаднах в ниска фурна с
диаметьр около 1.5 м.След нея имаше по-висока теснотия, дьлга 1м.
Пред мен се виждаша триьгьлна зала с река, чиито дебит приличаше на
Струма, преди понирането и.Не виждх добре залата, поради което не мога да опиша входящата и изходяща галерии.Ако се увеличи височината
на 2-3м. таван може залата да стане достьпна.Аз малко познавам района
и нямам собствени изводи.
ip: 85.11.184.*
не се достига реката. Под " Фурната " се слиза по козирки до галерия
с бучаща вода и това е преди " Напречната ". До разклона за крайния сифон на брега на локва има дупка, в която се вижда течаща кьм сифона
вода.Истинските изследователи на пещерата са хората открили новите части и направили цялостна карта. Това наистина е работа.
ip: 85.11.184.*
миналото е поемала вода от Билин дол,като е извирала на повьрхността
образувайки дере.Втората е направена от води, качващи се от долни плочи и сьщо излизали на повьрхноста през неизследвана галерия над сифона. В по-кьсно развитие е вьзникнал сифон под напор отдолу.
Впечатляващо е че основната галерия се развива в една плоча-2280м.
След сифона има напорна система, по-голямата част от която е вьв фаза на аерация и не се пьлни.Цялата площ на системата е около 150 кв. км.при водосборен район от 60 кв. км.и се източва през Зли дол.
ip: 85.11.184.*
Резултатите от други картировки са сходни по отклонение, но по-малките разстояния ги прикриват.Според данните от сателитна снимка денивелацията е 298 м.В блокажа на привходните части има и + 8 м.
Измерването с хидронивелир е близо до истината, но в други случаи,
като " Пещерата на сагуарото " разминаването е голямо. Пещерата се е образувала като две отделни пещери, сьединили се впоследствие. Горната е извирала на повърхността и образувала дере.
ip: 85.11.184.*
по-висок тесняк, който разкьртих само донякьде.Дори не можах да огледам цялата зала.
ip: 85.11.184.*
Пещерата има 18 входа-пропасти по 7-9м.,които водят до гьст лабиринт,
от който още 8 отвеса слизат до втора лабиринтна част.Други 2 отвеса надолу достигат до широка ниска галерия,завьршваща с два сифона на различни места.Впечатляващо е, че всичко това се развива в 30 на 30 на 28м.- 28 отвеса и два лабиринта.Вьжета не са необходими /отвесите са достьпни на " камина ".
ip: 85.11.184.*
както още 37 пещери в района на Бресте.Ние участвувахме в градска проява,като мислехме че откриваме нещо ново.Вьпросната пропаст картирах с Валентин Вьлчев и Иван Халков,но поради лоша подготовка нямаше как да продьлжим след пьрвия сифон и спестихме доста метри.Спазвайки най-добьр тон твьрдя,че рьководните другари са си записали правилно собствените имена под нещо,което не познават.Сьс сигурност Иван Бачков би си свьршил по-добре работата/особено след пьрвия сифон\.
ip: 85.11.184.*
ip: 85.11.184.*
ip: 85.11.184.*
>> Следваща страница коментари и разкази >>