|
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.
Моля, регистрирайте се.
2 описания от потребители на сайта
| kahavicata - tanq |
12.09.2008 |
„Магура”
Пещерата Магура е образувана в усамотен хълм, висок 461м, който се издига на северозапад от с.Рабиша и е известен с името Рабишка могила. Този уединен хълм е известен още и със славянското име „Магура”. Пещерата отстои на 32км югозападно от Видин и на 17км северозападно от Белоградчик, с които селища я свързват асфалтирани пътища.
През 1960г Магурата бе обявена за природна зебележителност, паметник на културата и национален туристически обект, а през 1961г бе благоустроена и ежегодно сега я посещават средно 63 600 любители на подземните й красоти.
Входът на пещерата представлява стар понор, оформен на югозападния склон на хълма, при надморска височина 371м. Изходът й е на североизточния склон и на 7 метра по-ниско от входа. В североизточното подножие на Рабишката могила е разположена красивата водна площ на Рабишкото езеро - язовир, по повърхността на който от време на време проблясват гърбовете на едри шарани.
За морфологията на пещерата Магура са характерни една главна галерия, по която са оформени 6 различни по размери зали, ориентирана в посока югоизток-северозапад и три странични галерии, разположени наляво (запад-югозападно) от главната галерия. Общата дължина на пещерата е 1,750м. Тя е разположена на площ 28,600м2.
В пещерата Магура съществуват няколко зали. Най-голяма е първата, наречена Триумфалната зала, разположена на площ 5,720м2. По главната ос тя е дълга 128м с максимална ширина 58м и височина до 21м. В южната й част е образуван голям наносен конус, върху който са изградени каменни стълби, водещи към дъното на залата. Между синтровите образувания в тази зала най-интересни са сталагмитите Сините купни, разположени в северозападната й част.
Триумфалната зала е обитавана от човека по време на раннобронзовата и ранножелязната епоха. Първите археоложки изследвания са направени през 1927г от В. Миков, който датира намерените фрагменти от глинени съдове като неолитни от края на бронзовата епоха. Детайлното проучване на залата е извършено от Археологическия институт с музей при БАН и Окръжния исторически музей в гр.Видин през 1971-1976г. Под просторния Подмол, върху обширна площ са открити основи на жилища, пещи, оръдия на труда (стъргалки, ножове, шила, накити), изработени от кремък, камък, кост и рог на елен. Открита е и керамика. Жилищата са били строени от забити в подовата глина дървени колове на разстояние 25см един от друг, преплитани с пръти и измазани с глина. За покрив на жилищата е служил скалният таван на Подмола. Подовата мазилка е била от жълта глина. Късовете от овъглени стени и изпечена подова мазилка говорят, че някои от жилищата са били опожарявани н многократно подновявани.
Пещите са имали правоъгълна форма с размери 1,3х1,1м. Открити са основи на огнища и места за изхвърляне па пепелта и жарта. Многобройните остатъци от керамика (фрагменти и съдове) са били правени на ръка от глина, примесена с дребни песъчинки. Намерени са: глинена чашка, фрагменти от паници, плитки и дълбоки съдове за храна и вода и др.
В пещерата са намерени и животински кости от домашно говедо, елен, сърна, дива коза, домашна свиня и куче. В малката меча дупка са открити скелети от пещерна мечка.
Бившата галерия Прилепите с площ 2,800м2 днес е отделена от Триумфалната зала с изкуствена стена и превърната във винарска изба „Магура". В нея отлежава висококачествено шампанизирано вино и червено вино с марка „Магура".
Следващата зала носи името Срутището. Развита е на площ 2,800м2. Тя е дълга 85м, широка до 68м и висока в западната част до 27м. Дъното на тази зала е застлано с големи и малки, срутени от тавана и стените, скални блокове. Напречният профил на залата е асиметричен, характерен с по-полегата югозападна и по-стръмна североизточна част. В южната част залата се понижава и е известна с името Стрелбището. Тук през 1943г партизани от отряд „Георги Бенковски" са се упражнявали в стрелба по пламъка на поставена на върха на сталагмит свещ.
Западния край на Срутището е свързан с алеята на рисунките, която първоначално има посока северо¬изток-югозапад, а после посоката й се променя от югоизток на северозапад. Накрая са оформени три малки зали: Слънчевата, Глинените гърнета и Мрачната зала. По главната ос този пещерен коридор има дължина 240м и площ 3750м2. Максималната му височина е 24м.
В този коридор е „Славата" на пещерата Магура - оригиналните пещерни рисунки, които са едни от най-интереските шедьоври на първобитното изкуство на Балканския полуостров. По двете стени на галерията Рисунките и на Слънчевата зала на места се наброяват над 100 рисунки, направени с помощта на прилепен тор (гуано),разпределени главно в 8 групи. Рисунките представляват схематични женски и мъжки фигури, трудно определими животни, знаци (букви, прави и зигзагообразни линии) и др. Най-добре запазени и интересни са сцената с танците и ловната сцена в така наречената Култова заличка. Приема се, че тези рисунки са от време на раннобронзовата епоха.
Съществуват и много рисунки, които са по-нови имитации на старите рисунки. Старите рисунки имат барелефно изпъкнали форми, приблизително 2-4 мм по-високо, отколкото е останалата скална повърхност. Причината за барелефността на старите рисунки се крие във факта, че непокритата с гуано скала под действието на атмосферната влага изветрява, руши се и се срива на пода.
Рисунките в пещерата Магура са един ценен паметник за живота на пещерния човек по нашите земи.
Залата Сталактоните е една от големите в пещерата Магура. Тя е развита на площ 3,640м2, дълга е 92м, широка до 52м и максимално висока 16м. Варовитият пласт над тази зала има дебелина до 126м. Най-забележителните й синтрови образувания са Големият и Малкият сталактон, с които е свързано и името на залата. Големият сталактон е висок 20м и има обиколка 12м. В източната част той е „огризан" от огромен, срутен от стената и тавана скален блок с размери 19х24 м. Това показва, че сриването на този огромен блок е станало след образуването на двата сталактона. Характерни за тази зала са още сталагмитите, наречени Двамата братя. По дъното на тази зала са разхвърляни едни от най-големите скални блокове в пещерата.
Следващата .зала, наречена Падналия бор, обхваща площ 3,590м2. Тя е дълга 102м, широка е до 48м и с максимална височина 14м. Тук е оформена най-дебелата пещерна колона. Името на залата е свързано с големия повален сталагмит, наричан Падналия бор, дълъг 11,4м и с диаметър в основата 6м. Интересен е и високият до 2,6м сталагмит, наричан Дракона. В най-северната част на тази зала е най-ниската точка в пещерата, която лежи на 50м по-ниско от входа.
Следва зала Тополата. Тя е дълга 121м, широка до 35м, максимално висока 21м и има площ 3,390м2. На дъното й, осеяно с големи и малки скални блокове, е оцелял тънък и висок 6,2м сталагмит, наречен Тополата. В южната част на залата се издига отвесната Стена на плача, която завършва с обширна тераса, коронясана с малки, красиви сталагмити, оформящи композицията „Багдад". По терасата има речни чакъли.
Изходната зала е дълга 112м и заема площ 660м2. Тя отвежда до площадката над Рабишкия язовир. С тази зала са свързани Тронната зала, Санаториума и Ремсовата зала. Тронната зала е богато украсена със синтрови форми, между които най-красиви са Трона, Медузата и Окаменения водопад. С тази зала е свързан тесният коридор Фиордите, забележителен с пещерното мляко - кашовидна карбонатна маса.
Санаториумът (бившата Тържествена зала) бе превърната във временна болница - пещерен санаториум „Магура" с 30 легла за лечение на болни от бронхиална астма. Проведените експерименти с болни през летата на 1974 и 1975г дадоха добри резултати. Благоприятните природни условия в тази зала (абсолютно чист въздух, без алергени, постоянна температура 11-12°, постоянна влажност, много добра йонизация, пълна изолация от външния шум и специално осветление) създават най-благоприятно психологическо състояние у болните от бронхиална астма. Затова те получават значително облекчение при дишане и чувствуват подобрение.
В най-новите геохроноложки таблици тортонският етап на миоцена започва около преди 15 милиона години. Затова се приема, че образуването на пещерата Магура е започнало преди 15 милиона години. Тази пещера заслужава да бъде видена от всеки любител на подземните красоти.
Пълната информация - във великолепния сайт на пещерата! :-)
|
| dzver - Веселин Николов |
17.04.2007 |
Пещера Магура е част от 100-те национални туристически обекта. Намира се в близост до село Рабиша, на 1.5 км.
Издълбана е във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина) и със своите 2600 метра е от най-дългите в България.
Състои се от главна галерия, ориентирана в посока югоизток - североза-пад и три странични разклонения. Отделните зали имат колосални размери - дължина над 200 м,ширина повече от 50 м и височина над 20 м.
Източници:
magura.hit.bg/ | www.magura.belogradchik.info/
bg.wikipedia.org/wiki/Магура
Този сайт също разполага с допълнителна информация след регистрация. |
Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас. |
Карта на Белоградчишки район
карта
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
Пещерата е прекрасна и усещанията са невероятни! Влизането става само с екскурзовод на всеки кръгъл час. Галерията с рисунките ще можете да посетите срещу допълнително заплащане на такса от 5 лв. и при минимум група от 10 човека (съответно, ако много желаете да я посетите сами, ще трябва да заплатите билетите за 10 човека). Задължително носете ниски обувки с гумени подметки, защото влажността в пещерата е висока, в резултата на което пътеките са мокри и хлъзгави. Температурата вътре целогодишно е 12 градуса по Цилзий, така че сами преценете необходима ли ви е връхна дреха. Пещерата е дълга около 2.5 км и на места пътеките са много стръмни. Има и слабо осветени участъци по пътеките, въпреки че като цяло осветлението е добро. За това носете фенерче, което излъчва халогенна светлина, за да не тревожите прилепите.
ip: 79.100.237.*
Пристигнахме и паркирахме пред пещерата в 12:30ч. Не прочетохме добре упътващата табелка и се озовахме на ИЗХОДА на пещерата, което се оказа по-добрия вариант, защото отпред има влакче, което за 2лв. те закарва през входа и после не се налага да чакаш. Не чакахме изобщо (явно късмет) и с влакчето тръгнахме 5мин по-късно. Входът беше 5лв., като ни искаха по още 5лв. отделно за да влезнем в залите с рисунките и то само, ако сме група НАД 10 човека. За щастие имаше хора и платихме и за Рисунките. Гидът беше любезен и от време на време забавен. Обясняваше всичко, дори и ако питахме. Изчакваше всички и не оставяше никой без надзор в началото. Стигнахме до залите с Рисунките - ест. УНИКАЛНО МЯСТО, но цялото изпонадрано от днешните неандерталци с надписи "Диди обича Стамен" и т.н.!!! Ако някой си мисли, че може да мине метър и да не плати, но да влезне в залите няма как да стане, защото на входа на Рисунките Гидът иска касовите бележки. Тези, които не са платили могат да изчакат групата на едни обособени пейки или да продължат сами напред до изхода. Пещерата я обиколих с най-обикновени гуменки-шляпански, но не препоръчвам като цяло, защото има наистина някои очастъци на които можете да се хлъзнете.
ip: 92.247.16.*
ip: 93.183.132.*
Пишете: "защото има групи, които предпочитат да влизат сами и никоя сила на тоя свят не може да ги задължи да плащат, за да им се разказва.". На тоя свят има 4087 благоустроени пещери (в България са 9) - ще обясните ли как в 4086 от тях ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се влиза с екскурзовод, а само в Рабишката пещера нямало световна сила, която да задължи туристите?
Представяте за нещо нормално типично местна идиотска система за пакетно заплащане (уникална в света, както посочих). Екскурзоводът не е допълнителна опция за посетителите - той е задължителен! Включително и за да няма драскане и чупене в пещерата.
Друг е въпросът, че от т.нар. екскурзовод може да се чуят всевъзможни глупости - най-модерна е, че в Галерията с рисунките е изобразена и летяща чиния. Общо-взето в цялата му беседа верните неща са не повече от 15%. Хората не са виновни - другаде е вината.
Когато става дума за обект, който ужким се напъва за ЮНЕСКО, не е излишно да си говорим по-сериозно. А не "Самоназназначете се за персонал" и други шедьоври.:)
ip: 77.70.91.*
ip: 95.42.207.*
ip: 95.42.2.*
ip: 77.85.245.*
ip: 130.204.173.*
http://www.helictit.info/?act=cms&id=12978122626493
http://www.helictit.info/gallery/main.php?g2_itemId=30126
ip: 188.254.234.*
ip: 78.90.87.*
ip: 178.239.234.*
Простотията със събиранет на 5 лв от цялата група за екскурзвод прдължава! Рисунките са затворени! Както каза екскурзвода - т 4 години са затворени за реставрация, която още не е започнала!
Влизанет в пещерата е на кръгъл час!
Сигурно вземат луди $ от избата, но не отварят залата с рисунките!
Това е престъпление! Ако беше в нормална държава няма как да се случи. Предпочитам да дам 7 лв за вход или 10! след като сме изминали 600 км за да я видим, но да видим и рисунките!
ip: 77.236.179.*
мотел няма-всичко е запуснато, мръсно, за WC няма да коментирам -ужасни са, стълбите към пещерата са разклатени-внимавайте да не паднете, а пред касата на входа на пещерата е мръсно, има само 2-3 пейки /другите са към кафето-трябва да купиш нещо за да ги ползваш/. Относно организацията при влизане - бяхме група от над 120 човека, вкл. 2 автобуса с пенсионери.Още на входната врата се започна - 2-3 от бабите имаха клаустрофобия - запънаха се и ..., както и да е, техния екскурзовод ги успя да ги прикроти и обиколката започна, но групата се раздели на 3 / една част компактна, втора от пенсионерите които не ги бе страх но след 15мин се умориха , и трета от тези със страх от пещерите / Екскурзоводът тичаше ту напред ту назад , на едни каже нещо на други не, част от хората вървят напред , другите изостават с над 150м назад ,един се оплаква , друг пъшка при акустиката в пещерата сте наясно какво се случва - въобще пълно разочарование на фона на това , че само пред 4-5 часа бяхме посетили и Леденика при коренно различна организация. След много спиране и изчакване и след 1час и 20 мин в последната част на пещерата останаха около 30-40 човека може би истински заинтересуваните, другите директно излязоха. Такова нещо не ми се бе случвало, при положение , че сме посетили почти всички по-известни и достъпни за туристи пещери в България.Явно за община Белоградчик сме ходещи левчета, а че сме разочаровани - е това си е за нас.
ip: 89.252.216.*
http://www.helictit.info/?act=cms&id=12978122626493
http://www.helictit.info/?act=events&page=4
http://www.helictit.info/gallery/main.php?g2_itemId=30126
ip: 212.43.57.*
ip: 194.12.229.*
>> Следваща страница коментари и разкази >>