ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум Магура
БФСп N: |
0876 |
| Населено място: |
с.Рабиша, общ.
Белоградчик, Видинска област
|
Обща дължина: |
2 608 |
Денивелация: |
56 |
Дълбочина минус: |
-56 |
Изкачване плюс: |
0 |
Достъп: | Пещерата е с охраняван достъп! |
GPS координати: |
E 22° 34' 54.84", N 43° 43' 41.16"
- Без датум Източник: от архив - 2004-2005г., вероятен датум - Пулково. |
GPS координати: |
E 22° 34' 54.84'', N 43° 43' 41.16''
Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка.
|
О П И С А Н И Е |
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.
Моля, регистрирайте се.
2 описания от потребители на сайта
Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас. |
|
Карта на Белоградчишки район карта Добавете своя снимка за Магура
|
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
ip: 212.43.57.*
ГОЛЯМОТО РАЗОЧАРОВАНИЕ за мен и за останалите хора които чакаха да влязат - казаха ни преди да влезем, че е ЗАТВОРЕНА ЗАЛАТА СЪС СКАЛИТЕ РИСУНКИ. Пещера Магурата е уникална именно с тези рисунки, именно тук се намира единствения подобен слънчев календар. И никъде нито в туристически сайтове нито на от БТС не е обявено, че таязи зала е затворена. Чухем от водача какви ли не легенди, митове и предания как децата рушат как се рисува как е затворена за реставрация, само не разбрахме от кого, но пък разбрахме че се отваря за ОФИЦИАЛНИ ГОСТИ например от общината.
Ако наистина се реставрира, то нека да е обявено. АКо трябва да се намери решение за опазването на това уникално наследство нека да се реши въпроса с охраната на пещерата, но е жалко да не можем да видим толкова уникално историческо наследство.
Почти всички от групата, с която влязох бяха там именно заради тези рисунки. Разбира се и цялата Пещера заслужава да бъде посетена, но разочарованието още на входа разваля настроението и желанието.
Хубаво е някъде да се обяви какво се прави и защо, както и кога ще бъде възможно отново да се гледат рисунките.
ip: 88.203.162.*
Напълно прав е, че е нелепо непознати хора да събират стотинки за 5 кинта екскурзовод. Екскурзоводът е абсолютно задължителен за влизане в такава пещера, а не допълнителна опция по желание на посетителите.
ip: 77.70.91.*
извън България? Разходи се до Гърция близо до Серес и ще разбереш,че входа е 7 евро за 30мин. Разходи се до Постойна и ще видиш,че цената е
15 евро.В Италия и Франция са от 20 евро нагоре.Ами знаеш ли колко са скъпи съоръженията?Даже цената от 5 лв. е ниска.А това,че групата не може да събере 5лв. си е просташки манталитет.Или искаш мама носи,тато
меси? Свърши тая.Научете се да плащате и да не мрънкате,защото както виждаш нямаш основание.
ip: 85.130.0.*
ip: 95.42.195.*
Здравейте. Искам да споделя с Вас своето голямо разочарование от посещението си в пещера „Магурата”, или по-точно разочарованието си от отношението на обслужващия персонал към опазването на една от най-известните пещери – част от природното наследство на България.
Случаят е следният: Преди няколко дни група от девет възрастни и седем деца посетихме пещерата. Понеже беше делничен ден не можахме да сформираме група от 10 възрастни- толкова трябвало да бъдем за да има човек от персонала с нас. Решихме са заплатим десетия билет, но тогава се оказа , че двамата пенсионери от групата не били „възрастни”. Решихме да си заплатим беседата, но и това ни беше категорично отказано. Бяхме допуснати да разгледаме пещерата без никакъв придружител, което според мен е грубо нарушение от гледна точка на безопасността ,а също така и от гледна точка опазването автентичността на формите образували се с милиони години от природата. Както и да е разгледахме пещерата и единствените пещерни рисунки, които открихме бяха от първобитните хора от 21век. Освен това в пещерата личат следи от прясно отчупени парчета от сталакмити и сталактити, а в една от залите въздуха беше пропит от дим на цигара на някой преминал преди нас. Това грубо посегателство спрямо природното и културно наследство на България се дължи според мен на нехайното отношение на персонала отговарящ за пещерата, на порочната практика за допускане вътре на хора без придружител.Платихме си цялата цена на билета ,а залата със скалните рисунки на древните първобитни хора беше заключена и не можахме да я разгледаме, което все пак може и да е добре с оглед запазването им от посегателства.
Досега съм посетил пещерите „Съева дупка” , „Леденика”, „Снежанка”, „Ухловицата”, „Дяволското гърло” , „Ягудинската пещера”, но никъде досега не ми се беше случвало подобно нещо- такава безотговорност.
Същия ден посетих и другата пещера в региона- „Леденика”. Там отношението беше съвсем друго. Хора без придружител в пещерата не се допускат. Сформират се групи на определен интервал от време и пещерата е заключена докато групата приключи с обиколката. По време на обиколката ни прекъсна електрическото захранване, но реакцията на персонала бе своевременна и напълно адекватна. Не се допусна паника въпреки присъствието на деца.
При напускането на пещерата дори ни увериха ,че в момента се работи по въпроса за включване на авариен генератор за захранване на пещерата.
Не знам какво щеше да се получи в пещера „Магурата” ако там беше спряло електричеството , като се има в предвид , че разстоянието от входа до изхода на пещерата по късия маршрут е около километър и половина.
Д. Петров гр. Айтос
ip: 78.108.242.*
Това е от мен, посетете пещерата,защото наистина си заслужава,а за останалите неща....явно ще си затворим очите отново и ще преглътнем,защото така са много неща в нашата мила България....
ip: 84.54.160.*
ip: 78.83.204.*
ip: 94.190.193.*
Пещерата Магура е образувана в усамотен хълм, висок 461м, който се издига на северозапад от с.Рабиша и е известен с името Рабишка могила. Този уединен хълм е известен още и със славянското име „Магура”. Пещерата отстои на 32км югозападно от Видин и на 17км северозападно от Белоградчик, с които селища я свързват асфалтирани пътища.
През 1960г Магурата бе обявена за природна зебележителност, паметник на културата и национален туристически обект, а през 1961г бе благоустроена и ежегодно сега я посещават средно 63 600 любители на подземните й красоти.
Входът на пещерата представлява стар понор, оформен на югозападния склон на хълма, при надморска височина 371м. Изходът й е на североизточния склон и на 7 метра по-ниско от входа. В североизточното подножие на Рабишката могила е разположена красивата водна площ на Рабишкото езеро - язовир, по повърхността на който от време на време проблясват гърбовете на едри шарани.
За морфологията на пещерата Магура са характерни една главна галерия, по която са оформени 6 различни по размери зали, ориентирана в посока югоизток-северозапад и три странични галерии, разположени наляво (запад-югозападно) от главната галерия. Общата дължина на пещерата е 1,750м. Тя е разположена на площ 28,600м2.
В пещерата Магура съществуват няколко зали. Най-голяма е първата, наречена Триумфалната зала, разположена на площ 5,720м2. По главната ос тя е дълга 128м с максимална ширина 58м и височина до 21м. В южната й част е образуван голям наносен конус, върху който са изградени каменни стълби, водещи към дъното на залата. Между синтровите образувания в тази зала най-интересни са сталагмитите Сините купни, разположени в северозападната й част.
Триумфалната зала е обитавана от човека по време на раннобронзовата и ранножелязната епоха. Първите археоложки изследвания са направени през 1927г от В. Миков, който датира намерените фрагменти от глинени съдове като неолитни от края на бронзовата епоха. Детайлното проучване на залата е извършено от Археологическия институт с музей при БАН и Окръжния исторически музей в гр.Видин през 1971-1976г. Под просторния Подмол, върху обширна площ са открити основи на жилища, пещи, оръдия на труда (стъргалки, ножове, шила, накити), изработени от кремък, камък, кост и рог на елен. Открита е и керамика. Жилищата са били строени от забити в подовата глина дървени колове на разстояние 25см един от друг, преплитани с пръти и измазани с глина. За покрив на жилищата е служил скалният таван на Подмола. Подовата мазилка е била от жълта глина. Късовете от овъглени стени и изпечена подова мазилка говорят, че някои от жилищата са били опожарявани н многократно подновявани.
Пещите са имали правоъгълна форма с размери 1,3х1,1м. Открити са основи на огнища и места за изхвърляне па пепелта и жарта. Многобройните остатъци от керамика (фрагменти и съдове) са били правени на ръка от глина, примесена с дребни песъчинки. Намерени са: глинена чашка, фрагменти от паници, плитки и дълбоки съдове за храна и вода и др.
В пещерата са намерени и животински кости от домашно говедо, елен, сърна, дива коза, домашна свиня и куче. В малката меча дупка са открити скелети от пещерна мечка.
Бившата галерия Прилепите с площ 2,800м2 днес е отделена от Триумфалната зала с изкуствена стена и превърната във винарска изба „Магура". В нея отлежава висококачествено шампанизирано вино и червено вино с марка „Магура".
Следващата зала носи името Срутището. Развита е на площ 2,800м2. Тя е дълга 85м, широка до 68м и висока в западната част до 27м. Дъното на тази зала е застлано с големи и малки, срутени от тавана и стените, скални блокове. Напречният профил на залата е асиметричен, характерен с по-полегата югозападна и по-стръмна североизточна част. В южната част залата се понижава и е известна с името Стрелбището. Тук през 1943г партизани от отряд „Георги Бенковски" са се упражнявали в стрелба по пламъка на поставена на върха на сталагмит свещ.
Западния край на Срутището е свързан с алеята на рисунките, която първоначално има посока северо¬изток-югозапад, а после посоката й се променя от югоизток на северозапад. Накрая са оформени три малки зали: Слънчевата, Глинените гърнета и Мрачната зала. По главната ос този пещерен коридор има дължина 240м и площ 3750м2. Максималната му височина е 24м.
В този коридор е „Славата" на пещерата Магура - оригиналните пещерни рисунки, които са едни от най-интереските шедьоври на първобитното изкуство на Балканския полуостров. По двете стени на галерията Рисунките и на Слънчевата зала на места се наброяват над 100 рисунки, направени с помощта на прилепен тор (гуано),разпределени главно в 8 групи. Рисунките представляват схематични женски и мъжки фигури, трудно определими животни, знаци (букви, прави и зигзагообразни линии) и др. Най-добре запазени и интересни са сцената с танците и ловната сцена в така наречената Култова заличка. Приема се, че тези рисунки са от време на раннобронзовата епоха.
Съществуват и много рисунки, които са по-нови имитации на старите рисунки. Старите рисунки имат барелефно изпъкнали форми, приблизително 2-4 мм по-високо, отколкото е останалата скална повърхност. Причината за барелефността на старите рисунки се крие във факта, че непокритата с гуано скала под действието на атмосферната влага изветрява, руши се и се срива на пода.
Рисунките в пещерата Магура са един ценен паметник за живота на пещерния човек по нашите земи.
Залата Сталактоните е една от големите в пещерата Магура. Тя е развита на площ 3,640м2, дълга е 92м, широка до 52м и максимално висока 16м. Варовитият пласт над тази зала има дебелина до 126м. Най-забележителните й синтрови образувания са Големият и Малкият сталактон, с които е свързано и името на залата. Големият сталактон е висок 20м и има обиколка 12м. В източната част той е „огризан" от огромен, срутен от стената и тавана скален блок с размери 19х24 м. Това показва, че сриването на този огромен блок е станало след образуването на двата сталактона. Характерни за тази зала са още сталагмитите, наречени Двамата братя. По дъното на тази зала са разхвърляни едни от най-големите скални блокове в пещерата.
Следващата .зала, наречена Падналия бор, обхваща площ 3,590м2. Тя е дълга 102м, широка е до 48м и с максимална височина 14м. Тук е оформена най-дебелата пещерна колона. Името на залата е свързано с големия повален сталагмит, наричан Падналия бор, дълъг 11,4м и с диаметър в основата 6м. Интересен е и високият до 2,6м сталагмит, наричан Дракона. В най-северната част на тази зала е най-ниската точка в пещерата, която лежи на 50м по-ниско от входа.
Следва зала Тополата. Тя е дълга 121м, широка до 35м, максимално висока 21м и има площ 3,390м2. На дъното й, осеяно с големи и малки скални блокове, е оцелял тънък и висок 6,2м сталагмит, наречен Тополата. В южната част на залата се издига отвесната Стена на плача, която завършва с обширна тераса, коронясана с малки, красиви сталагмити, оформящи композицията „Багдад". По терасата има речни чакъли.
Изходната зала е дълга 112м и заема площ 660м2. Тя отвежда до площадката над Рабишкия язовир. С тази зала са свързани Тронната зала, Санаториума и Ремсовата зала. Тронната зала е богато украсена със синтрови форми, между които най-красиви са Трона, Медузата и Окаменения водопад. С тази зала е свързан тесният коридор Фиордите, забележителен с пещерното мляко - кашовидна карбонатна маса.
Санаториумът (бившата Тържествена зала) бе превърната във временна болница - пещерен санаториум „Магура" с 30 легла за лечение на болни от бронхиална астма. Проведените експерименти с болни през летата на 1974 и 1975г дадоха добри резултати. Благоприятните природни условия в тази зала (абсолютно чист въздух, без алергени, постоянна температура 11-12°, постоянна влажност, много добра йонизация, пълна изолация от външния шум и специално осветление) създават най-благоприятно психологическо състояние у болните от бронхиална астма. Затова те получават значително облекчение при дишане и чувствуват подобрение.
В най-новите геохроноложки таблици тортонският етап на миоцена започва около преди 15 милиона години. Затова се приема, че образуването на пещерата Магура е започнало преди 15 милиона години. Тази пещера заслужава да бъде видена от всеки любител на подземните красоти.
Пълната информация - във великолепния сайт на пещерата! :-)
ip: 213.167.15.*
ip: 87.126.215.*
ip: 89.215.50.*
ip: 77.85.178.*
MNOGO SPESHNO
ip: 213.91.247.*
Пещерните хора едва ли са се държали така - затова имахме щастието да видим какво са рисували.
А явно тези, които вземат по 4 лева за посещение, са от групата на драскачите.
Ако имате снимки - пуснете ги тук.
ip: 87.116.79.*
<< Предна страница << >> Следваща страница коментари и разкази >>