Академик :: Пещерите в България

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

sasho_	21.10.14
Описание на пещерата
Пиша докато ми е още прясно. След входа идва и преминаване през едно малко тесняче в ляво на което има малък задънен проход посока нагоре. Пещерата продължава на ляво където следва част, на която някои и викат каньон други по друг начин, но се налага да се подпираш на двете страни на цепнатината за да я преминеш напред. Следва преминаване по сравнително лесен участък кудето има леко изкачване (като стъпало) в ляво от него се наблюдава много малко синтрово езерце. Вдясно от това стъпало се стига до малко по широко място в края, на което се чудихме на къде да продължим, понеже в ляво имаше задънено разклонение, а леко в дясно и нагоре труден тесняк. Пътя беше напред и успореден на този отдясно. През серия от тесняци, на които се забавихме малко повече следвашеуширение където се събрахме.След него се стига до никъде (поне в настоящия момент) поогледахме се в "края" имаше леки съмнения за продължение но уви. В едната посока "вляво" беше задънено, в средата (отвор позволяващ да се погледне нагоре) се виждаше някакъв винкел и ламарина върху него!!!!! странно да. Казаха, че е дъно на стара къща. В дясно и надолу също беше задънео. Тръгнахме да се връщаме сравнително разочаровани от късия преход. Обаче, ако си спомняте каньона(цепнатината), за които говорех по горе там беше разковничето. Спуснахме се долу и попаднехме в друга серия от тесняци, от който и така нареченият "кучият гъз" на снимките. След него има уширение в което може да се изчакате. Разклонява се на две посоки. Вляво се пълзи около 70-100 метра по много приятен пясък и се стига до малка заличка със преминаваща в нея река, която влиза в сифон. Вдясно от уширението, за което говорих се минава през малък тесняк следва уширение , където се върви прав и нормално след, което има стъпало над дупка от която се чува да преминава реката. После в дясно е тесняк и недалече от там е голямата и прекрасна зала през, която минава реката. Там приключихме нашата експедиция. И след приятната разходка тръгнахме наобратно, където имаше малко затруднения на излизане - не през "кучия гъз", а след него където тесняка също е доста труден и хлъзгав в посока на излизане. Това си спомням и дано свърши работа на някой. ip: 188.126.13.*

divan 27.02.08
Академик не е облагородена пещера:)
При желание за влизане, май само децата ще успеят....
ip: 78.159.133.*

д попов - нерегистриран 18.02.06
на времето там имаше хубави бисери

ip: 85.91.128.*

Мария Златкова 27.09.05
Описание на пещерата
Пещерата е образувана от р.Струма във варовиците и доломитите на ср.триас(аниз). Входа и е отворен чрез разкопаване на една цепка в канавката на пътя, в края на с.Боснек от пещерняците от СПК”Академик” през 1977г. Едва пет години по-късно разкопахме от вътре навън съвременния вход, който вече е в шкарпа над пътя с Добри Попов. След входа се слиза надолу и през серия от тесняци се излиза на реката. По нея може да се проникне малко – тя излиза и влиза в сифон. По низка галерия се продължава с пълзене до провирането през блокаж в голямата зала, която е практически в края на пещерата. През нея протича реката, която в дъното на залата влиза в сифон. В ляво от Голямата зала и по-низко има друга по-малка заличка, а в дясно тя завършва с две красиви, дълбоки синтрови езера. Пещерата е богата на вторични образувания. Реката е с твърде променлив дебит (средно 5-6л/сек.). Тя се захранва от р.Струма, а излиза в извора от пещерата „Духлата”, като се влива някъде сифонно в реката малко преди излизането и на повърхността. При високи води се случва част от водата да избива в мазето на последната къща до чешмата и да тече през двора и.
ip: 85.187.183.*

БП - нерегистриран 30.05.05
Много отдавна
22.01.1978г.Отново района на Духлата, по - точно малката пещера в самия край на с. Боснек.Състав: Огнян, Косьо, Блага, Ясен и аз.
Време-страшен,студ. Трудностите започнаха, още с намирането на входа, който е с размери 30х40 см и е в самата канавка на пътя, но от природозащитни и др. съобръжения е добре замаскиран, толкова добре,че дори Косьо и Оги, които се бяха пъхали вече тука не можаха веднага да го намерят.
Най после тръгваме, след няколко тесняка достигнахме разширение, няколкото опита да пробием тук таме при тесняците не дават никакъв резултат. С понижено настроение започвам да правя карта- до тук пещерата е малка 60-70м така, че картирам сам, основната група остава да се мотае някйде зад мен, навирам се в един два тесняка за да установя, че няма нищо и тъкмо позавършвам картата към мене се присъединява Блага. Пудря се още малко над планшето и завършвам, получава се прилична карта. Интересно, защо Ясен, Оги и Косьо ги няма, почва да ме глождат съмнения да не са открили нещо. Решавам да почакаме, нито вопъл, нито стон откъм онези юнаци. Все пак ще се връщаме, за 5 мин сме там, където Блага ги е оставила, в дъното на каньончето наистина има малък тесняк, който обаче само след 2 м стеснява жестоко. Вече смятам да ги търсим в друга посока, когато от другата страна на тесняка се раздават възторжените викове на Огнян/ при, което човек не може да не се съгласи, че все пак сме произлезли от маймуните/.

"Открихме нова Духла", крещи серсемина с всичка сила,хубаво сте я открили, ама аз през този тесняк хич не го виждам минаването. Както и да е минахме го, после следва разширение и след това - зашеметяващата по големина зала.
Ахкахме и ихкахме от възторг, пръскаме се в краищата на залата за да осъзнаем големината, а и за да търсим евентуално продължение. Впрочем продължението ни се натрапва - по рекичката. Оги хуква напред, Ясен след него, аз съм общо взето по спокоен и се движа трети. До мен са Косьо и Блага.
За съжаление след 20-30м галерията на потока бързо снишава и се достига до полусифон - тесняк полузапълнен с вода.
Мога да си представя каква е теснотия, след като гърчавия Оги се пендечи повече от десетина минути.
Все пак мина, чуха се отново възторжени викове и молбата да почакаме малко за да не се налага и ние да се мокрим, ако нататъка няма нищо. Но гласа на Оги кънти - сиреч е в голяма зала, май ще трябва да се минава. Ясен пльосва в реката и се пригатвя да пропълзява. Все пак му препоръчвам да изчака, какво ще каже Оги. Минута на очакване.....

В този момент Оги слага край на раздвоението ми с вика "няма нищо", чийто смисъл се разбира по скоро по тона, а не по съдържанието.
Връщаме се отново в голямата зала. Под земята сме вече 5 часа, но имаме време да походим и погледаме още. Имаме време, но нямаме възможност. Ясен и Огнян са савършенно мокри. Огнян дори подскача на едно място и на един крак от което е ясно, че има вода и кал и в ушите. Никак не е топло и трябва да се измъкваме по бързо. На тесняка отново се позатрудних, но този път, в границите на нормалното.

Преминаваме през селото в пълно бойно снаряжение, много мокри и страшно кални, имаме кал дори в ушите и под каските. Най после сме у ятака бай Пешо, оправяме се, умиваме се и вкусно хапваме.
Решихме на първо време да не обявяваме откритието, докато не завършим напълно проучванията. Работата обаче бързо се разкри, за щастие не по най - неподходящия начин.

ip: 62.213.191.*

Caves :: Пещерите в България :: Информация за Академик

Академик

Снимки: 108

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

divan	27.02.08
Академик не е облагородена пещера:)
При желание за влизане, май само децата ще успеят.... ip: 78.159.133.*

д попов - нерегистриран	18.02.06
на времето там имаше хубави бисери ip: 85.91.128.*

Мария Златкова	27.09.05
Описание на пещерата
Пещерата е образувана от р.Струма във варовиците и доломитите на ср.триас(аниз). Входа и е отворен чрез разкопаване на една цепка в канавката на пътя, в края на с.Боснек от пещерняците от СПК”Академик” през 1977г. Едва пет години по-късно разкопахме от вътре навън съвременния вход, който вече е в шкарпа над пътя с Добри Попов. След входа се слиза надолу и през серия от тесняци се излиза на реката. По нея може да се проникне малко – тя излиза и влиза в сифон. По низка галерия се продължава с пълзене до провирането през блокаж в голямата зала, която е практически в края на пещерата. През нея протича реката, която в дъното на залата влиза в сифон. В ляво от Голямата зала и по-низко има друга по-малка заличка, а в дясно тя завършва с две красиви, дълбоки синтрови езера. Пещерата е богата на вторични образувания. Реката е с твърде променлив дебит (средно 5-6л/сек.). Тя се захранва от р.Струма, а излиза в извора от пещерата „Духлата”, като се влива някъде сифонно в реката малко преди излизането и на повърхността. При високи води се случва част от водата да избива в мазето на последната къща до чешмата и да тече през двора и. ip: 85.187.183.*

БП - нерегистриран	30.05.05
Много отдавна
22.01.1978г.Отново района на Духлата, по - точно малката пещера в самия край на с. Боснек.Състав: Огнян, Косьо, Блага, Ясен и аз. Време-страшен,студ. Трудностите започнаха, още с намирането на входа, който е с размери 30х40 см и е в самата канавка на пътя, но от природозащитни и др. съобръжения е добре замаскиран, толкова добре,че дори Косьо и Оги, които се бяха пъхали вече тука не можаха веднага да го намерят. Най после тръгваме, след няколко тесняка достигнахме разширение, няколкото опита да пробием тук таме при тесняците не дават никакъв резултат. С понижено настроение започвам да правя карта- до тук пещерата е малка 60-70м така, че картирам сам, основната група остава да се мотае някйде зад мен, навирам се в един два тесняка за да установя, че няма нищо и тъкмо позавършвам картата към мене се присъединява Блага. Пудря се още малко над планшето и завършвам, получава се прилична карта. Интересно, защо Ясен, Оги и Косьо ги няма, почва да ме глождат съмнения да не са открили нещо. Решавам да почакаме, нито вопъл, нито стон откъм онези юнаци. Все пак ще се връщаме, за 5 мин сме там, където Блага ги е оставила, в дъното на каньончето наистина има малък тесняк, който обаче само след 2 м стеснява жестоко. Вече смятам да ги търсим в друга посока, когато от другата страна на тесняка се раздават възторжените викове на Огнян/ при, което човек не може да не се съгласи, че все пак сме произлезли от маймуните/. "Открихме нова Духла", крещи серсемина с всичка сила,хубаво сте я открили, ама аз през този тесняк хич не го виждам минаването. Както и да е минахме го, после следва разширение и след това - зашеметяващата по големина зала. Ахкахме и ихкахме от възторг, пръскаме се в краищата на залата за да осъзнаем големината, а и за да търсим евентуално продължение. Впрочем продължението ни се натрапва - по рекичката. Оги хуква напред, Ясен след него, аз съм общо взето по спокоен и се движа трети. До мен са Косьо и Блага. За съжаление след 20-30м галерията на потока бързо снишава и се достига до полусифон - тесняк полузапълнен с вода. Мога да си представя каква е теснотия, след като гърчавия Оги се пендечи повече от десетина минути. Все пак мина, чуха се отново възторжени викове и молбата да почакаме малко за да не се налага и ние да се мокрим, ако нататъка няма нищо. Но гласа на Оги кънти - сиреч е в голяма зала, май ще трябва да се минава. Ясен пльосва в реката и се пригатвя да пропълзява. Все пак му препоръчвам да изчака, какво ще каже Оги. Минута на очакване..... В този момент Оги слага край на раздвоението ми с вика "няма нищо", чийто смисъл се разбира по скоро по тона, а не по съдържанието. Връщаме се отново в голямата зала. Под земята сме вече 5 часа, но имаме време да походим и погледаме още. Имаме време, но нямаме възможност. Ясен и Огнян са савършенно мокри. Огнян дори подскача на едно място и на един крак от което е ясно, че има вода и кал и в ушите. Никак не е топло и трябва да се измъкваме по бързо. На тесняка отново се позатрудних, но този път, в границите на нормалното. Преминаваме през селото в пълно бойно снаряжение, много мокри и страшно кални, имаме кал дори в ушите и под каските. Най после сме у ятака бай Пешо, оправяме се, умиваме се и вкусно хапваме. Решихме на първо време да не обявяваме откритието, докато не завършим напълно проучванията. Работата обаче бързо се разкри, за щастие не по най - неподходящия начин. ip: 62.213.191.*

Добавете каквото искате, но моля ви - спазвайте добър тон! Ако обичате, ползвайте кирилица!
Тема:
Автор: