Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

Мария Златкова	09.06.05
корекция
Здравей Хинко, моля те да поправиш данните за прекартиралите и годината.Картирали сме ние с Г.Колева- дължина:402м. и Петко Съйнов-останалите 203м. дължина, през декември 1981г.както се виижда от прикачената карта, която е нашата. ip: 83.148.73.*

БП - нерегистриран	30.05.05
Много отдавна.
20 - 22.02.1981 г. Пещерата Спрападналото - край РазлогСъстав: бай Владо, Павел Патев, Юрий Градинарски и аз, в събота идват и чичо Сашо Стрезов, чичи Ваньо и Цецо Личков. Без произшествия достигаме до Разлог. Предложената ни цена за нощувка - 2 лв. не ни харесва и отиваме в Банско. Там обаче места няма, пътуваме обратно до Разлог. Владо решава да ни заведе у своя бъдещ (евентуално) шурей, братът на македонският въпрос. Той обаче, бидейки офицер и евдигнат по тревога, та симпатичната му съпруга дори не знаела кога ще се върне. Павката, нали е старши лейтенант, ни завежда в офицерския стол, той има съответния документ, а ние сме много прилично подстригани и минаваме за негови колеги. Хапавме добре и сме великолепно обслужени - в стола няма никой, нали “колегите” са по тревога. Допиваме си в "Перун", където Владо и Юри ги избива на ТОТО. Преди заспиване Владо чете една изключително поучителна съветска книжка за нещастията в пещери. Като се има предвид, че утре ще се завираме в практически неизследвана водна пещера и ще се опитаме да преминаваме сифон, слушането е полезно и приспивателно... Ставаме в 9 и в 11 ч. сме на рибарника, изграден на изворите от подземната река на пещерата. Посрещат ни много любезно, екепираме се на топло, хората ни пожелават успех. Пещерата Спропадналото се намира на около пет километра от Разлог в територията на танков полигон. Входът се е отворил, пропаднал ( от там и Спропадналото) при земетресението от 1904г Според разказа на хората от рибарника ( в който сеотглежда пъстърва) през 1935 г. там се загубили три деца и два дена ги търсили. Преди десетина години, но през лятото там влиза Христо Делчев и достига до сифон. При нас, както можеше да се очаква, нивото на водата беше много ниско. Та селед петдесетина метра сухи и леко нисходящи галерии се излиза на реката. Първоначално тръгваме срещу течението по ниска (около 1.2), но широка галерия. На няколко места преминаваме полусифони (просвет над водата 10 - 15 см), вероятно през пролетта и лятото те стават сифони и за това Ицо не е могъл да продължи нататък. Вълнуваме се все пак, нали водите от циркусите излизат от тука... Следва сравнително голама (15 х 8м) зала, с много красиви образувания. Съвсем малко след нея стигаме до стеснение с блокаж, по наше виждане напълно безнадеждно за продължаване. Още повече, че пещерата е в брекчи и конгломерати, камъните сами падат от тавана и копането е нежелателно. Все пак това е успех, около сто метра красиви непознати галерии. На излизане се срещаме със Стреза, Ванката и Цецо, който ще влязат да разгледат и ще направят азимутна скица. За подробна карта няма време, а вече сме и достатъчно намръзнали, тъй като температурата на водата е 8 градуса. Все пак обхождаме сухите части - още около 100 - 150 м. галерии, или общо пещерата става около 400 м. Вече премръзнали се втурваме към рибарника. Посрещат ни отново много добре, пускат ни в стая с калорифер, интересуват се за пещерата. Похапваме набързо и за наше най - голямо удоволствие ни подаряват около три килограма току що уловена пъстърва. Тръгваме си в най - добро настроение. Радостта е двойна, даже тройна. Хубава дупка, чудесна пъстърва и най - вече среща с добри хора! Картата, която е закачена тук, беше направена есента на същата година, както впрочем се вижда и от надписа.Експедицията е забележителна и с това, че беше последното излизане на Стреза като ерген. На 4.03. той се ожени за Юлия. "Човек и дибре да живее, накрая се оженва." ip: 62.213.191.*