Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.
Моля, регистрирайте се.
4 описания от потребители на сайта
dzver - Веселин Николов |
26.06.2011 |
Достъпът до пещерата от 1 юни до 31 юли е забранен, тъй като тогава е размножителния период на прилепите. |
Dian Dinev - Диан Динев |
22.05.2009 |
Източник: |
Група Д4 |
Два от най-лесните начини за достигане до пещерата.
Първи вариант: Отклонението за с.Деветаки от главен път “Ловеч-Летница” пресича реката с мост, от дясната страна на който по течението на реката продължава черен път. След моста асфалтовият път продължава с остър завой, стръмно изкачвайки се към с. Деветаки. За пещерата се тръгва по черния път, успореден на реката, който извежда до входа. Този подход е удобен за гости, които се интересуват само от светлата част на пещерата.
Втори вариант: За цялостно посещение на пещерата е по-удобно отклонението от главния път “Ловеч-Летница” в участъка между селата Дойренци и Александрово. В дясно отбива асфалтов път. Това е официалният път използван преди време от военните – Държавен резерв. Сега като ориентир може да служи и стара и изоставена, останала само на зидове мелница и висок, неизползваем кумин. С кола се стига до началото на моста, който е тотално разграбен от неудържими събирачи на скраб. Останала е много малка част от него и то от другата страна на реката. Така или иначе, това е най-близкото и удобно място за стигане с кола до пещерата.
Заставайки пред разрушения мост, за стигане до самата река се слиза от дясната страна. Има пътека, или нещо като изоставен коларски път. Има много буйна растителност, но се минава. За проникване до дъното на пещерата ще ви е необходима лодка. Надувате я и преминавате р. Осъм. От другата страна на реката е входа на пещерата. Не изпускайте въздуха от лодката!
Навлизайки в тъмната част на пещерата, преминавайки през малко езерце се достига до най-трудната за преодоляване част – висока синтрова преграда. По лесно е изкачването от лявата страна, където на около 2м от стената има тясно прагче по самия синтър. Веднага след това следва нова мощна синтрова каскада. Не е необходимо да се слиза долу до водата. Пак от ляво преминавайки по изпъкнали скални ръбове се спестяват доста усилия. Тук най-трудно е прехвърлянето на лодката, която задължително трябва да е завързана за носа с въже поне 10м. На това място има красив водопад – изкачва се от лявата страна /от дясно попадате в езерце/.
Следват преминавания на малки прагчета, водни и сухи участъци за да се достигне до нов водопад. Водата пада от ляво. На право галерията доста се стеснява, но с лодката се преминава от там, стъпвайки по двете странични стени над водата и повдигайки лодката от единия борд. След стеснението в ляво има възможност за изкачване по странична галерия и разглеждане на малка зала и поглед към водопада от горе.
Подземната река свършва пред 3-4м водопад, който е сух с изключение на валежните периоди. За помощ е пуснато стационарно въже с възли. Въжето е здраво, но клина е доста ръждясал, така че не разчитайте изцяло на него. Тук лодката се оставя. Пещерата се разделя на две:
Лява галерия: В началото пода е покрит с големи скални блокове. В последствие те се заменят с доста хлъзгава и лепкава глина. Следват интересни зали, разделени една от друга със скални мостове. Края на галерията е воден сифон.
Дясна галерия: Тук са красивите образувания, но за съжаление пещерата в тази част се руши. Има купища от глина, а галерията също завършва с воден сифон.
Пещерата е природна забележителност със статут на защитен обект с международно значение. Достъпът до пещерата от 1 юни до 31 юли е забранен, тъй като тогава е размножителния период на прилепите. Те обитават полусветлата и началото на тъмната част на пещерата. В привходните части са се настанили скални лястовици. Двата вида са си поделили пространството в пещерата, а звуците, които издават, преплитайки се при навлизане в пещерата, съчетани с ехото на огромните зали са нещо уникално.
|
dzver - Веселин Николов |
01.05.2007 |
Източник: |
посещение |
До пещерата се стига, като от пътя за Левски се отбива по отбивката за с. Деветаки и веднага след моста се паркира отстрани. Има табела и хубава пътека, дълга около километър.
Основният автомобилен път до пещерата достига до срутен мост и не може да се използва (има публикувана в сайта снимка на счупения мост), точно за това се заобикаля от моста на с. Деветаки.
В пещерата се е съхранявал мазут някога, но бихте могли да си представяте и че са кацали летящи чинии :-) В началото са прокопани няколко изкуствени тунела - построени през долните отвори и употребявани през горните - на 15-20 метра височина.
След огромния насип, през тунелчетата на военните, в дясно се попада в малка суха галерия с образувания (местен твърдя на място, че тя е 1700 метра, но картата не го потвърждава). В ляво е основната водна галерия. След водния участък има зали с обем сравним с входните части, достъпни само за опитни спелеолози с лодки. |
dzver - Веселин Николов |
17.04.2007 |
Източник: |
bg.wikipedia.org/wiki/Деветашка_пещера |
Деветашката пещера е една от най-големите пещери в България. Общата ѝ дължина е 2 442 м, общата ѝ площ е 20 400 м2, височина - 60 м. Разположена е на около 15 км. северно от Ловеч, близо до село Деветаки. Пещерата е открита през 1921 г. В нея са направени открития на някои от най–интересните останки от времето на неолита по българските земи.
В миналото пещерата е била засекретен военен обект. През 1950-те години е била използвана за съхранение на петрол, а големите цистерни и до днес стоят близо до входа на пещерата. Според някои сведения, поради големината си тя е изплзувана за съхранение и на храни от държавния резерв и за разполагане на ракетни установки. В момента това е абсолютно невъзможно, мостът, водещ до пещерата е разрушен, разрушена е и ж.п. линията към нея. Махането на релсите е започнало още през 2001.
Повече информация може да получите след регистрация, ако помолите някой да ви даде права за достъп.
Пещерата е обявена през 1996 за Защитен обект — природна забележителност.
|
Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас. |
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
ip: 87.126.172.*
ip: 77.85.79.*
ip: 91.191.219.*
ip: 87.126.100.*
ip: 46.10.92.*
ip: 79.100.146.*
ip: 212.233.140.*
ip: 77.85.135.*
ip: 89.253.164.*
ip: 94.156.80.*
ip: 85.118.193.*
ip: 89.252.216.*
ip: 77.78.10.*
ip: 87.126.203.*
ip: 85.14.11.*
>> Следваща страница коментари и разкази >>