ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум
Урушка маара
| БФСп N: | 0515 |
| Населено място: | с.Крушуна, общ. Летница, Ловешка област |
| Обща дължина: | 1 600 |
| Денивелация: | 25 |
| Дълбочина минус: | 0 |
| Изкачване плюс: | 25 |
| GPS координати: | E 25° 01' 51.35", N 43° 14' 43.32"
- Без датум Източник: от архив - 2004-2005г., вероятен датум - Пулково. |
| GPS координати: | E 25° 01' 75.90'', N 43° 14' 71.10'' Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка. |
| О П И С А Н И Е | |
|
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.
Моля, регистрирайте се. Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас. | |
Решетката (доста пропусклива)
Водният вход
ВходДобавете своя снимка за Урушка маара
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
Разклонена, двуетажна, изворна пещера с Ю - ЮЗ посока на развитие. Вход шир.10 и вис. 4 m. C/y течението на реката сифон, който се заобикаля по суха галерия от И. Следва ок. 300-метрова галерия, която първоначално се развива на ЮИ и после плавно взема ЮЗ посока и е с правоъгълен напречен профил до водната повърхност ср. 2х2 м. Препречена е от множество мощни синтрови прагове, които подпират идващите води и образуват около 12 езера с дълбочина от 1 до 2 м. Развитието на пещерата продължава 200 м. на Ю, като в този участък профила става удължен с размери широчина 1-1.5 и височина 8-9 м. Във височина се наблюдават остатъци от по-стар горен етаж. Галерията продължава меандриращо и леко възходящо в И - ЮИ посока , като запазва формата на профила си при по-малка височина. Езерата постепенно преминават в поток, който води началото си от сифон в края на галерията. Карстово-денудационни форми са представени от еврозионни котли и и корнизи на нивата на съществуващите силикатни прослойки. Синтрови прегради по хода на цялата пещера. Богата на натечни образувания по тавана и стените в редната си част. Пещерата дренира карстови води образувани в С периферия на Д. плато. Извора има променлив дебит. Фауната е представена от 12 вида, от които троглобионт е рачето Niphargus ablaskiri georgievi.Обитава се от голяма колония от прилепи Пещерен дългокрил, Воден нощник, Голям нощник. Южен и Малък подковонос. Първо проучване Н.Радев през 1924 г. През 1955 г. археолозите Н.Джамбазов и В. Миков правят сондажно проучване. До 1965 са известни 150 m пещерата. С. г. по време на българо - унгарска експедиция проучването е продължено и окончателно завършено през 1968 г. по време на поредната национална експедиция. През май 1989 спелеолозите -леководолази В. Недков и В. Чапанов преодоляват сифона в края на пещерата с дължина 30 м.,след който продължава водна галерия със смъртоносна концентрация на СО 2. Пещерата може да се посещава само от спелеолози.
ЛИТЕРАТУРА
Трантеев, П.(1972) Пещери в Деветашкото плато. -сп. "Турист", бр.7/1972
ip: 88.87.6.*
пълним саита със безсмислени за другите потребители теми!!!
ip: 62.176.127.*
ip: 85.11.172.*
ip: 62.176.127.*
ip: 213.240.224.*
Или да разкаже нещо по конкретно за нея.....
ip: 62.176.127.*
ip: 62.176.127.*
ip: 217.75.140.*
ip: 62.176.127.*
пощата ми е dzver@abv.bg
ip: 85.11.172.*
Благодаря ви........
ip: 62.176.127.*