Caves :: Пещерите в България :: Информация за Темната дупка

Търсене:

ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум

Темната дупка

БФСп N: 0511
Населено място: гара Лакатник, общ. Своге, Софийска област
Обща дължина: 9 000
Денивелация: 35
Дълбочина минус: -35
Изкачване плюс: 0
GPS координати: E 23° 23' 28.32", N 43° 05' 22.92" - Без датум
Източник: от архив - 2004-2005г., вероятен датум - Пулково.
GPS координати: E 23° 23' 28.32'', N 43° 05' 22.92''
Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка.
О П И С А Н И Е
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.

Моля, регистрирайте се.

2 описания от потребители на сайта

kahavicata - tanq 12.09.2008
"Темната дупка"

ИПещерата се намира край гара Лакатник северозападно от гарата на левия бряг на р.Искър на 27м над нейното ниво в стената на скален венец на югоизточния склон на Козница планина. Образувана в тъмни среднотриаски варовици (ладин) на Милановската синклинала.
Първото известно посещение е от 1912г, когато Ив.Буреш проучва прилепната й фауна. Първата карта и описание на 150м са публикувани 1915г от Жеко Радев. Изследванията се продължават от инж.П.Петров, И.Нинчовски, М.Войнягов, П.Енглиш, И.Първанов в периода 1921-1926г, които картират около 1км галерии. Пълно и точно описание е публикувано през 1936 г. Прекартирана през 1948г по време на Научно-изследователската пещерна бригада "Т. Павлов", когато се откриват СЗ части. Група спелеолози под ръководството на П.Трантеев допроучват пещерата, като през 1958г дължината нараства на 3,200м. Проучванията продължават през 1971г от "Черни връх" София, които започват да правят и теодолитна снимка на пещерата и морфоложки профили през 10 метров мащаб 1:100. Картирането бе започнато от Петър Трантеев - Хера, продължено от Петър Петров - Пумата и Петър Делчев - профили. Картата бе направена почти до края, като най-трудната част беше във "Фурната", където оставаха около 300 метра, за да се довърши. За съжаление целия този гигантски труд се загуби със смъртта на Хера и заминаването на Пумата във Франция.
От 1991г колектив софийски спелеолози под ръководството на инж.Ясен Вучков от "Черни връх" и Кирил Данаилов от "Хеликтит" София работят върху детайлно картиране и изработването на векторизирана компютърна карта на пещерата.
През 2001 година по време съвместна експедиция белгийски и френски леководолази навлязоха 240м в сифон и достигнаха дълбочина -20м в края на пещерата.
Представлява система от 2 основни галерии с прилежащи части. По-дълга е североизточната част на пещерата - 800м по главната ос, като по нея протича и основната подземна река. Галериите са широки и високи с прeобладаващ правоъгълен и обърнато-трапецовиден напречен профил. Галерията в западно-северозападна посока, без разклоненията и етажите е дълга около 710м. Обикновено реката се оттича подземно през подлежащия на пещерата карстов извор Житолюб, но при екстремни валежи и снеготопене вдига нивото си и изтича през входа на пещерата.
Изградена в серията пукнатини на района, Темната дупка е съставена от две основни галерии, съединени помежду си и много напречни, като цялата система е разположена на 4 етажа, без да се смята първият все още неоткрит етаж, по който тече подземната река, след като напусне Жековото езеро. До него най-лесно се стига, като посетителят се придържа към дясната страна, мине под прочутия Чатал, покрай Изворчето, а от следващата Ниска зала вземе най-долния широк ход към Езерото. От отворите по дъното му извира подземната река, която по тесен проход в западна посока минава под Новата галерия и някъде под Напречната завива към извора Житолюб. От Ниската зала ляво отклонение води по Пясъчната галерия, като вдясно остава Фурната. Там има едно малко изкачване и се тръгва в лявата страна на Развалините до Водопада. Срещу течението трябва да се мине през втория водопад - Пръскалото и по водната галерия да се върви нагоре. Първият водопад потъва в дълбочина, сифонира и през Скритото езеро попада в отворите на Жековото езеро. По водната галерия не след много се достига до раздвояването й и същевременно до съединяването й с Павираната, която е всъщност пътят ,от Чатала. Раздвояването скоро свършва, както и площадката, по която до този момент става движението. Налага се слизане в самата вода, която тук идва отляво (при високи води тук не е безопасно!).
Продължава се по суха галерия. След около 50 м галерията отново се раздвоява: лявото разклонение води към езерата Ниското, Академик Буреш и Мрачното. На края на Мрачното езеро има сифон, от който извира цялото количество вода на пещерата. Езерата са свързани с прагове и имат дълбочина до 3 м. Дясното разклонение (от Наковалните) води през две срутвания (второто често заблуждава преминаващите - трябва да се изкачи още в началото) към извънредно глинеста галерияу Вляво остава Пешовата яма, чието водно огледало е свързано със сифона на Мрачното езеро. Напред е Първанов бунар, а след него езерата Пепи. Едното от тях (второто) е под ъгъл. След него галерията продължава все така кална и след нов завой достига до дълбокото Радево езеро. В цепнатините над езерото може да се проникне в най-високата - крайната галерия на пещерата. След ез.Бригадно, което е плитко, се стига до плътно срутване. Водата идва тук изпод дясната. стена и се губи под лявата. Това място се намира на 767 м от входа.
Лявата основна галерия на пещерата започва още по пътя за Жековото езеро, минава през малки тесни езера и след тях се свързва с галерията, идваща от Фурната, после минава под Развалините (има слухова връзка!) и чак тогава става значително по-висока. При голяма вода преливащите води на Жековото езеро текат по тази галерия, иначе те са под нея. Високите води се губят в Банята в нисък сифон. Основната галерия от входа на Банята леко се издига нагоре и води към Изворната галерия, където в ляво се вижда да извира вода от тесен канал на стената. Вдясно ниско на около 5 м през тесни процепи се чува шумът на подземната река, идваща от Жековото езеро. Изворната галерия завършва сляпо с кладенец, пълен с вода. Близо до изворчето вляво по блоковете на срутен под на горна галерия се излиза в отначало каньоновидна, а после съвсем ниска галерия. Около 80м тук трябва да се пълзи, после се излизаотново на основната диаклаза, която има дълбочина около 12м. Движението става по издадени части в горната част на пропастта, докато се стигне до Напречната. По средата й има кладенец, чието ниво е същото, както и на кладенеца на Изворната галерия. По Напречната може да се мине към първото езеро в Новата - ез.Вики, после по тесен и нисък проход трябва да се премине Дългото езеро (само с газене), до него е Езерото на дружбата - късо, но дълбоко. Отново ниска галерия и се стига до Синята зала. Тук е истинска плетеница от блокове, тесни канали и проходи. Някъде вляво остава един скрит проход, по чиито дълбоки с тънки остри прегради синтрови езера може да се стигне до Езерото с лилията. То се минава почти по корем, защото сводът е нисък. Следва преминаване върху паднали блокове и се излиза на широка и висока галерия, която е извънредно красива за мащабите и украсата на Темната дупка. Дебели синтрови прегради, червеникави и кафяви образувания има тук навсякъде. Двата края на тази галерия - Трапезарията, са срутени подове на горни галерии. Долният край е много опасен с надвисналите си блокове. Тук е другата крайна точка на Темната дупка.
Новите части представляват успоредна галерия на главната галерия от езеро "Пепи" до "Кубаните". В тях има две характерни места - "Пресата", откъдето идва водата и блокажа на около 80м от пресата. Това са единствените места в които се долавя слабо течение към тавана на кубето над блокажа. След блокажа галерията се разклонява на три. Лявата отива към красивите части, напред продължава друга към кални кладенци (откъдето идва течението) и възходяща галерия, а вдясно почти под прав ъгъл къса 50-60 м възходяща галерия, завършваща с огромен калцитен натек с видима дебелина около 50см, явно запушена от него. Споменатите галерии са възходящи и пресечената им точка е блокажа, течението се стреми към кубето на блокажа и следователно това е мястото, където е възможно да има продължение. Друго интересно, но може би неперспективно място е в началото на главната галерия след началните тесняци, където според "хеликтитци" галерията завършва с комин!
Фауната е богата: 17 троглобионта-чeрвеят Haplotaxis bureschi, водните охлюви-Belgrandiella hessei и Saxurinator buresi, нисшите ракообразни Pseudocandona eremita, Speocyclops infernus и Diacyclops clandestinus, мокриците Bureschia bulgarica и Protelsonia lakatnicensis, мамареца Niphargus bureschi, скрипята Lithobius lakatnicensis, стоножката Typhloiulus bureschi, сенокосците Paranemastoma (Buresiolla) bureschi и Paralola buresi, колемболата Pseudosinella duodecimocellata, диплурите Plusiocampa bureschi и P. rauseri, бръмбарите Pheggomisetes globiceps lakatnicensis и Duvalius papasoffi.
Пещерата е "училището" на софийските пещерняци. Бе направен неуспешен опит за осветяване на долния етаж, след което кабелите бяха разграбени. Има врата, която засега не се заключва.
dzver - Веселин Николов 03.09.2007
Намира се на 52 км. северно от София в карстовия Лакатнишки район в искърското дефиле. Входът й е разположен на 27 метра над река Искър, до него води пътека с парапет.

Пещерата се състои се от две основни галерии, съединени помежду си от много напречни галерии. Цялата система е разположена на 4 етажа. По дъното на пещерата тече река, чийто водосборен басейн е по високите части на Осиковското плато. Реката извира в извора Житолюб. В доломитизираните варовици водата е оформила двойни галерии, отточни и безотточни езера, прагове, водопади и еврозионни котли.

В старата си част е бедна на образувания, но в новооткрите части има много и разнообразни.

Пещерата е в процес на прекартиране, точната дължина не е известна.

Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас.

Снимки: 120

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 23 24 Следваща
топо темната
Подробна карта на началото на пещерата
скица
карта
С лодка по езерата Пепи

 
Добавете своя снимка за Темната дупка
 

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

Анонимен - нерегистриран02.11.13
ентусиасти
Днес група от 5 момчета оборудвани само с фенерчета,дори единия използваше много малка светлина проникнахме около 5 км навътре в пещерата.Но по всички пътища вътре в пещерата не успяхме да стигнем до края или поне до нещо по-забележително.Честно казано си беше голямо изпитание,защото 2 пъти се загубихме на връщане,минахме по 3 етажа и прекарахме около 3,30-4 часа в пещерата,но успяхме да се промъкнем до изхода благополучно само с 1-2 ожулвания...но надали бих се върнал там отново...

ip: 95.111.92.*

yani23.12.12
novi thasti
Здравейте,на 22.12.12 група във състав-Деси и Яни Макулеви,Живко Петров и Цветан Паров се поразходихме до блокажа на Трапезария(така нареченото дъно на Темна дупка по това направление).Преди около 20 години група хеликтитци намерихме продължение там,скоро картирахме намереното,оказа се че пещерата не свършва(естествено),имаше перспектива по две направления-надолу и напред.Напред се чуваше ехо зад едно скално ребро,а надолу(-12м) има една фурничка за разчистване.Е.. на 22,12 напред е вече факт-около 20 метра и продължаваа.. Има сериозни шансове да се доберем до долното водно ниво на пещерата,а оттам-накъде(кой знае),може би към по голямата Темна дупка?Скоро ще разберете надявам се!
Като че ли переспективата е сериозна?

ip: 82.137.72.*

Захари Дечев - нерегистриран05.04.10
Темната дупка
Посочената дьлжина от 9000 м.е непьлна. Би трябвало сумарно да е между 9500 и 9700. При нашата пропаднала картировка имахме 7200 м.на около 20 м. след " Напречната ". Не е вярно, че след " Жеково езеро "
не се достига реката. Под " Фурната " се слиза по козирки до галерия
с бучаща вода и това е преди " Напречната ". До разклона за крайния сифон на брега на локва има дупка, в която се вижда течаща кьм сифона
вода.Истинските изследователи на пещерата са хората открили новите части и направили цялостна карта. Това наистина е работа.

ip: 85.11.184.*

Захари Дечев - нерегистриран21.03.10
Темната дупка
Темната дупка е изследвана предимно от неорганизирани хора. Старата карта по курвиметьр беше почти 8 км., но неизвестно по какви причини общата дьлжина се водеше 3100 м. Истинската денивелация / без новите части/ е + 42м. над " Гьбите " и -26 или -28 м.в най-ниските части на" Фурната ". Описаната теодолитна снимка беше глупост,която с нищо не промени представите за пещерата,а участието на Пешко Делчев вероятно е вьведено по невнимание-годината беше 1973.В по-кьсни години наистина започнахме картировка,но човека който трябваше да сьбира картата започна да губи парчета и 7200м.пропаднаха.

ip: 85.11.184.*

Н.Кръстев - нерегистриран24.01.10
Темната дупка
Искам да кажа някои неща относно имената на мястото и местността около Темната дупка.
1. Така наречените "Лакатнишки скали" се намират в землището на с.Миланово (преди 1950г. Осиково) и хората от селото са ги наричали "НЕЧОВ КАМИК". Жителите от Лакатник им казвали "ОСИКОВСКИО КАМИК"
2. Местото при входа на пещерата се казва "СУОДОЛУ" (суходола).
3. Реката вливаща се в Искар е "ПРЕБОЙНИЦА", както и местността. А не пробойница както всички обичат да казват.
4. В землището на с.Миланово (Осиково) няма планина с името "Козница".

Вйж www.osikovo-milanovo.com

ip: 213.226.53.*

Владимир Петровски - нерегистриран11.12.09
ТЕМНАТА ДУПКА
Стигал съм до входа на тази пещера.Местни казват че имало доста изходи от, които единият излизал във Врачанския балкан.Ако е така то тя е доста дълга.Била на няколко етажа и била много красива.Мойта дъщеря ходи с нейни съученици и са разглеждали , но не знам кои части на пещерата.

ip: 83.148.99.*

speleo+ - нерегистриран18.09.09
темната дупка
абе кириле ти ако не можеш ИНДИАНЕЦА в Темната дупка,да минеш без въже,по добре се откажи от този спорт и наука.А колкото до въжето на индианеца,незнам кои го къса,но веднъй ги засякох как го режат,бяха 3ма или 4ма ,но тогажа бях начинаещ в спелеологията,и не попитах какжо правят!!!

ip: 78.90.136.*

фори - нерегистриран16.08.09
сифона на жеково езеро
Сифона в Жеково езеро е с дължина около 20м. страхотно подходящ за гмуркане даже и от любители водолази.екипиран е с бял кабел по дясната стена.дълбочината е 5м.диаметър 1.5х2м.страхотна видимост.от другата страна се изплува в Скритото езеро.за тези които биха пробвали гмуркане там-задължително да са обурудвани минимум с 3 осветления подходящи за целта.

ip: 83.228.31.*

Илияна Павлова - нерегистриран24.04.09
Очарование
Здравейте на всички, които сте писали за тази "Темната дупка". Аз съм просто любител на пещери и много ме заинтригувахте с тази статия и коментарите за пещерата. От София съм и утре отивам да я погледна, защото наистина е красива от снимките, които видях.

ip: 78.90.111.*

dzver12.03.09
За Надя
Прегледайте коментарите, написано е. Пещерата има туристическа част, която е достатъчно голяма и може да бъде посетена само с фенерчета. Има и част, в която влизането без водач и подготовка е опасно.

В момента курсове водят ПК Хеликтит (започнал по-отдавна) и ПК Академик (преди едва седмица). Ако се запишете, със сигурност съвсем скоро ще я посетите, като част от подготовката ви.

ip: 194.12.240.*

Надя - нерегистриран12.03.09
Темната дупка
Привет на всички! Искам да попитам осветена ли е пещерата и има ли водач?

ip: 89.25.37.*

kiril - нерегистриран06.03.09
Аз не съм сигурен, че няма оше галерии вляво след пресата.И по дяволите,кой къса въжето(ИНДИАНЕЦА)непрекъснато.Много се усложнява стигането до пепитата!

ip: 94.73.44.*

даяна - нерегистриран08.10.07
лакатник
Аз се казвам Даяна и живея в гара Лакатник.Не сам ходила на-ватре в пещерата но знам че е много хубаво.Скалите сащо са много красиви.

ip: 194.54.142.*

delianjekov11.06.07
Какво разбираш под туристическа част? Ако това е разходка до Жеково езеро и водопада, след което излизане през изкуствената галерия, то отговорът на въпроса на Ласи е - да, подходяща е, стига да сте внимателни. Наложително е всеки да има самостоятелно осветление, като е хубаво да имате и резервно. В тези части е сухо, освен при много високи води. Не бих казал, че маршрута е за над 1 час, освен ако не спирате да почивате на всеки метър. Препоръчително е да известите някого преди влизането, който да може да реагира ако не му се обадите отново в уречено от вас време след благополучното ви излизане. Успех. И пазете пещерите чисти.

ip: 85.91.133.*

dzver21.03.07
Ласи, пещерата има туристическа част до езерото и водопада. Туристическата разходка е над 1 час. Все пак се искат фенерчета и хората да знаят какво правят, защото иначе не е добре. При мокро време туристическата част понякога е трудно достъпна заради много дълбоки локви.

ip: 194.12.240.*

>> Следваща страница коментари и разкази >>

Добавете каквото искате, но моля ви - спазвайте добър тон! Ако обичате, ползвайте кирилица!
Тема:
Автор:

Сайтът е в режим "Уики" и от тук нататък в него ще се напрупва информацията, която имате желание да споделите.

Време: 6 милисекунди, изпълнени 7 заявки.

Сайтът е достъпен на адреси: www.cavesbg.com и caves.4at.info.