Caves :: Пещерите в България :: Информация за Темната дупка

Търсене:

ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум

Темната дупка

БФСп N: 0511
Населено място: гара Лакатник, общ. Своге, Софийска област
Обща дължина: 9 000
Денивелация: 35
Дълбочина минус: -35
Изкачване плюс: 0
GPS координати: E 23° 23' 28.32", N 43° 05' 22.92" - Без датум
Източник: от архив - 2004-2005г., вероятен датум - Пулково.
GPS координати: E 23° 23' 28.32'', N 43° 05' 22.92''
Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка.
О П И С А Н И Е
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.

Моля, регистрирайте се.

2 описания от потребители на сайта

kahavicata - tanq 12.09.2008
"Темната дупка"

ИПещерата се намира край гара Лакатник северозападно от гарата на левия бряг на р.Искър на 27м над нейното ниво в стената на скален венец на югоизточния склон на Козница планина. Образувана в тъмни среднотриаски варовици (ладин) на Милановската синклинала.
Първото известно посещение е от 1912г, когато Ив.Буреш проучва прилепната й фауна. Първата карта и описание на 150м са публикувани 1915г от Жеко Радев. Изследванията се продължават от инж.П.Петров, И.Нинчовски, М.Войнягов, П.Енглиш, И.Първанов в периода 1921-1926г, които картират около 1км галерии. Пълно и точно описание е публикувано през 1936 г. Прекартирана през 1948г по време на Научно-изследователската пещерна бригада "Т. Павлов", когато се откриват СЗ части. Група спелеолози под ръководството на П.Трантеев допроучват пещерата, като през 1958г дължината нараства на 3,200м. Проучванията продължават през 1971г от "Черни връх" София, които започват да правят и теодолитна снимка на пещерата и морфоложки профили през 10 метров мащаб 1:100. Картирането бе започнато от Петър Трантеев - Хера, продължено от Петър Петров - Пумата и Петър Делчев - профили. Картата бе направена почти до края, като най-трудната част беше във "Фурната", където оставаха около 300 метра, за да се довърши. За съжаление целия този гигантски труд се загуби със смъртта на Хера и заминаването на Пумата във Франция.
От 1991г колектив софийски спелеолози под ръководството на инж.Ясен Вучков от "Черни връх" и Кирил Данаилов от "Хеликтит" София работят върху детайлно картиране и изработването на векторизирана компютърна карта на пещерата.
През 2001 година по време съвместна експедиция белгийски и френски леководолази навлязоха 240м в сифон и достигнаха дълбочина -20м в края на пещерата.
Представлява система от 2 основни галерии с прилежащи части. По-дълга е североизточната част на пещерата - 800м по главната ос, като по нея протича и основната подземна река. Галериите са широки и високи с прeобладаващ правоъгълен и обърнато-трапецовиден напречен профил. Галерията в западно-северозападна посока, без разклоненията и етажите е дълга около 710м. Обикновено реката се оттича подземно през подлежащия на пещерата карстов извор Житолюб, но при екстремни валежи и снеготопене вдига нивото си и изтича през входа на пещерата.
Изградена в серията пукнатини на района, Темната дупка е съставена от две основни галерии, съединени помежду си и много напречни, като цялата система е разположена на 4 етажа, без да се смята първият все още неоткрит етаж, по който тече подземната река, след като напусне Жековото езеро. До него най-лесно се стига, като посетителят се придържа към дясната страна, мине под прочутия Чатал, покрай Изворчето, а от следващата Ниска зала вземе най-долния широк ход към Езерото. От отворите по дъното му извира подземната река, която по тесен проход в западна посока минава под Новата галерия и някъде под Напречната завива към извора Житолюб. От Ниската зала ляво отклонение води по Пясъчната галерия, като вдясно остава Фурната. Там има едно малко изкачване и се тръгва в лявата страна на Развалините до Водопада. Срещу течението трябва да се мине през втория водопад - Пръскалото и по водната галерия да се върви нагоре. Първият водопад потъва в дълбочина, сифонира и през Скритото езеро попада в отворите на Жековото езеро. По водната галерия не след много се достига до раздвояването й и същевременно до съединяването й с Павираната, която е всъщност пътят ,от Чатала. Раздвояването скоро свършва, както и площадката, по която до този момент става движението. Налага се слизане в самата вода, която тук идва отляво (при високи води тук не е безопасно!).
Продължава се по суха галерия. След около 50 м галерията отново се раздвоява: лявото разклонение води към езерата Ниското, Академик Буреш и Мрачното. На края на Мрачното езеро има сифон, от който извира цялото количество вода на пещерата. Езерата са свързани с прагове и имат дълбочина до 3 м. Дясното разклонение (от Наковалните) води през две срутвания (второто често заблуждава преминаващите - трябва да се изкачи още в началото) към извънредно глинеста галерияу Вляво остава Пешовата яма, чието водно огледало е свързано със сифона на Мрачното езеро. Напред е Първанов бунар, а след него езерата Пепи. Едното от тях (второто) е под ъгъл. След него галерията продължава все така кална и след нов завой достига до дълбокото Радево езеро. В цепнатините над езерото може да се проникне в най-високата - крайната галерия на пещерата. След ез.Бригадно, което е плитко, се стига до плътно срутване. Водата идва тук изпод дясната. стена и се губи под лявата. Това място се намира на 767 м от входа.
Лявата основна галерия на пещерата започва още по пътя за Жековото езеро, минава през малки тесни езера и след тях се свързва с галерията, идваща от Фурната, после минава под Развалините (има слухова връзка!) и чак тогава става значително по-висока. При голяма вода преливащите води на Жековото езеро текат по тази галерия, иначе те са под нея. Високите води се губят в Банята в нисък сифон. Основната галерия от входа на Банята леко се издига нагоре и води към Изворната галерия, където в ляво се вижда да извира вода от тесен канал на стената. Вдясно ниско на около 5 м през тесни процепи се чува шумът на подземната река, идваща от Жековото езеро. Изворната галерия завършва сляпо с кладенец, пълен с вода. Близо до изворчето вляво по блоковете на срутен под на горна галерия се излиза в отначало каньоновидна, а после съвсем ниска галерия. Около 80м тук трябва да се пълзи, после се излизаотново на основната диаклаза, която има дълбочина около 12м. Движението става по издадени части в горната част на пропастта, докато се стигне до Напречната. По средата й има кладенец, чието ниво е същото, както и на кладенеца на Изворната галерия. По Напречната може да се мине към първото езеро в Новата - ез.Вики, после по тесен и нисък проход трябва да се премине Дългото езеро (само с газене), до него е Езерото на дружбата - късо, но дълбоко. Отново ниска галерия и се стига до Синята зала. Тук е истинска плетеница от блокове, тесни канали и проходи. Някъде вляво остава един скрит проход, по чиито дълбоки с тънки остри прегради синтрови езера може да се стигне до Езерото с лилията. То се минава почти по корем, защото сводът е нисък. Следва преминаване върху паднали блокове и се излиза на широка и висока галерия, която е извънредно красива за мащабите и украсата на Темната дупка. Дебели синтрови прегради, червеникави и кафяви образувания има тук навсякъде. Двата края на тази галерия - Трапезарията, са срутени подове на горни галерии. Долният край е много опасен с надвисналите си блокове. Тук е другата крайна точка на Темната дупка.
Новите части представляват успоредна галерия на главната галерия от езеро "Пепи" до "Кубаните". В тях има две характерни места - "Пресата", откъдето идва водата и блокажа на около 80м от пресата. Това са единствените места в които се долавя слабо течение към тавана на кубето над блокажа. След блокажа галерията се разклонява на три. Лявата отива към красивите части, напред продължава друга към кални кладенци (откъдето идва течението) и възходяща галерия, а вдясно почти под прав ъгъл къса 50-60 м възходяща галерия, завършваща с огромен калцитен натек с видима дебелина около 50см, явно запушена от него. Споменатите галерии са възходящи и пресечената им точка е блокажа, течението се стреми към кубето на блокажа и следователно това е мястото, където е възможно да има продължение. Друго интересно, но може би неперспективно място е в началото на главната галерия след началните тесняци, където според "хеликтитци" галерията завършва с комин!
Фауната е богата: 17 троглобионта-чeрвеят Haplotaxis bureschi, водните охлюви-Belgrandiella hessei и Saxurinator buresi, нисшите ракообразни Pseudocandona eremita, Speocyclops infernus и Diacyclops clandestinus, мокриците Bureschia bulgarica и Protelsonia lakatnicensis, мамареца Niphargus bureschi, скрипята Lithobius lakatnicensis, стоножката Typhloiulus bureschi, сенокосците Paranemastoma (Buresiolla) bureschi и Paralola buresi, колемболата Pseudosinella duodecimocellata, диплурите Plusiocampa bureschi и P. rauseri, бръмбарите Pheggomisetes globiceps lakatnicensis и Duvalius papasoffi.
Пещерата е "училището" на софийските пещерняци. Бе направен неуспешен опит за осветяване на долния етаж, след което кабелите бяха разграбени. Има врата, която засега не се заключва.
dzver - Веселин Николов 03.09.2007
Намира се на 52 км. северно от София в карстовия Лакатнишки район в искърското дефиле. Входът й е разположен на 27 метра над река Искър, до него води пътека с парапет.

Пещерата се състои се от две основни галерии, съединени помежду си от много напречни галерии. Цялата система е разположена на 4 етажа. По дъното на пещерата тече река, чийто водосборен басейн е по високите части на Осиковското плато. Реката извира в извора Житолюб. В доломитизираните варовици водата е оформила двойни галерии, отточни и безотточни езера, прагове, водопади и еврозионни котли.

В старата си част е бедна на образувания, но в новооткрите части има много и разнообразни.

Пещерата е в процес на прекартиране, точната дължина не е известна.

Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас.

Снимки: 121

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 24 25 Следваща
топо темната
Подробна карта на началото на пещерата
скица
карта
С лодка по езерата Пепи

 
Добавете своя снимка за Темната дупка
 

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

Ласи - нерегистриран20.03.07
темната дупка
удобна ли е за посе6тение от 12 годишни детса пещерата?

ip: 195.34.115.*

Живко - нерегистриран09.11.06
Темната - Нови части
http://www.speleo-bg.com/modules.php?
mop=modload&name=Splatt_Forums&file=viewtopic&topic=240&forum=4

ip: 84.238.197.*

danailspeleo29.10.06
Маркировка.
Това са реперни точки от картировката на пещерата.

ip: 88.203.254.*

М.Трантеев - нерегистриран24.09.06
жеково езеро
Паметната плоча при Жеково езеро не е на загинал!
Това е Александър Денков - художник и леководолаз, първи проникнал в кладенците на Езерото с подсигуряваща група от пещерняци - Петър Трантеев, Таньо Мичев, Стоице Андреев , Христо Делчев
Плочата е поставена по идея на моят баща Петър Трантеев. Александър Денков беше най-добрият му приятел от детинство. Заедно още като деца са обикаляли галериите на Темната /1934г./.Там са учредили скаутска организация - "Чегань". Нейният знак и досега стои изчукан на камък в прихводните части на Темната.

ip: 85.187.161.*

delianjekov24.09.06
Жеково
Жеково е езерото, до което стигаш вървейки само направо от входа, на същото ниво на което е входа. Отворите в дъното му водят към подводния етаж на пещерата, за който не е известно много. Не бих ти препоръчал да ходиш (плуваш) натам, дори и да имаш водолазна екипировка и застраховка-живот. Надгробната плоча на един от опиталите се да търси продължението на пещерата през отворите в Жековото се намира точно над езерото. Светла му памет!

ip: 88.105.162.*

Jounsty17.08.06
За "Жеково"
Искам да попитам в "Жеково" се влиза през дупките в езерото на "Темната дупка" и ако може някои, който е слизал да ми каже заслужава ли да се види и трудно ли е?

ip: 85.187.199.*

Д. Жеков - нерегистриран01.12.05
Do Gaver
Мерси за отговора. Ще чакам новите данни. Вероятно -35м е до Трапезария.

ip: 85.91.132.*

Gaver - нерегистриран30.11.05
Към Делян Жеков
Данните за общата денивелация на "Темната" са стари, от времето когато дълги години беше официално 3,100м. След приключване на новата картировка ще се оповестят новите цифри.
В света е прието да се отчита ОБЩА денивелация "+" и "-" като сума за дупката. По тази причина и рекордьора у нас "Райчова дупка" се води -387м от които +10м са изкачване след входа, а -377м - слизане по "стълбата"!

ip: 84.22.9.*

Делян Жеков - нерегистриран30.11.05
Един вероятно много глупав въпрос, на който сам не мога да намеря отговор.
Защо аджеба денивелацията на пещерата е дадена -35м като след входа по пътя към Пепита и новите части има само изкачвания? Вярно, че към Трапезарията пък се слиза надолу, но мислех, че денивелацията се измерва спрямо входа.

ip: 193.19.172.*

Иван Йотов - нерегистриран23.10.05
Жеково езеро.
Един въпрос. Някой знае ли от нишата с гредите в Жеково езеро дали може да се отиде някъде или е задънено? Както писа Яни, че с траверс може да се стигне, но това може да стане от същия отвор с гредите ли? и опасно ли е там? Предполагам, че трябва да се ползват някакви осигуровки? Мерси предварително за отговорите Ви:)

ip: 213.240.255.*

От Живко - нерегистриран23.10.05
Връзка Водопад-Скрито езеро
В процеса на прекартирането е прекарана антена откъм водопада. Повече инфо може да получите от Ясен. Втора връзка е осъществена от Водопада към т.н. Лабиринт на смъртта, през тесняк. Непотвърдени сведения има за преминаването му от членове на п.к. Черни връх.

ip: 213.240.199.*

Хинко - нерегистриран19.10.05
Към Яни - за Жеково
Съгласен съм с Яни - през извънредно сухата 1960г с още двама откачени като мен (и сега като вас) "чепекари" с дюшеци преминахме в дясно (зад плочата на Сашо Денков) по издатините на 50см под водата, подобни на тези на Чатала и влязохме на 5-6м в Скритото езеро - тогава беше станал на полусифон с 15-20см въздух. Но въпроса е, че няма движение на този въздух - няма "откъде и накъде" - има само вода!!! По същата логика за движение на въздух може да се говори и за в двата кладенеца (-18м) на езерото, в които влизаха Таню Мичев и Владо Бешков (не помня годината) и където сега са тия греди.
Отделен е въпроса, че имам доказателства за преминаване на човек от Водопада през Скритото към Жеково езеро през 1940 година (по спомени на баща ми и майка ми и с които Хера бе напълно съгласен).
Така че, действайте! Има още много неизвестни части! Ще ви сваля шапка, ако откриете една ниска галерия с много цевични сталактити, в която ни водиха "кубанците" тогава и която се открива само при много ниски води, но не мога да си спомня откъде се влизаше?!

ip: 82.103.77.*

яни от хеликтит - нерегистриран19.10.05
за жеково езеро
хинко ,жеково езеро има пряка връзка със скритото езеро,което се намира непосредствено след водопада,така че въздушно течение има;до скритото езеро се стига със траверс от дясната задна част на жеково,отвора на тази връзка не се вижда погледнато фронтално но аз съм го виждал

ip: 194.12.251.*

Морския - нерегистриран17.10.05
За тръбите-греди
Ако са греди, нямам и идея за кво може да са. Единственото, което мога да предположа е, че са използвани за работата в пещерата.

ip: 193.200.15.*

Живко - нерегистриран17.10.05
към Хинко
Кат ги докартираме, ще покажем на аудиторията

ip: 213.240.199.*

<< Предна страница << >> Следваща страница коментари и разкази >>

Добавете каквото искате, но моля ви - спазвайте добър тон! Ако обичате, ползвайте кирилица!
Тема:
Автор:

Сайтът е в режим "Уики" и от тук нататък в него ще се напрупва информацията, която имате желание да споделите.

Време: 0.12 секунди, изпълнени 7 заявки.

Сайтът е достъпен на адреси: www.cavesbg.com и caves.4at.info.