Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

Владо Йончев - нерегистриран

16.07.05

Доколкото знам объркването с тази пещера датира от книгата Пътешествие под земята на Вл.Попов. Там (доколкото помня, защото не открих книгата вкъщи) той разказва за 2 пещери с име Тюленовата в близост една до друга. Едната без съмнение е известната в с.Тюленово. Другата била по-дълга от нея, най-дългата, която е образувана от морски води. Такава обаче има чак на 10 километра Южно от Тюленово. Предполагам,че става дума за нея. Незнам какво значи думата ‘хелинг’, възможно е това да е пещерата Хелинга, макар, че според мен описваната е по-дълга. Описваната пещера се намира на брега между Русалка и нос Калиакра. По средата на пътя Българево-Св. Никола, непосредствено след крещящожълт мост се завива надясно към морето. По хубав коларски път се пътува дълго, може би към 5 км. Пътят минава покрай къща със странен самоделен паметник. След това върви покрай оградата на ловно стопанство за муфлони. Колата се оставя на ръба на платото. През дупка в мрежата се влиза в стопанството (което е забранено). Продължава се по ръба на платото на север (200 м), докато се стигне Николашкото дере. По него се слиза на брега. Следва трудно придвижване на север по брега по нестабилни камъни, понякога се налага джапане. Най-крайната точка, която може да се достигне пеша, не е далеч от пещерата, може би на около 150 метра, които трябва да се изминат с плуване. Но всъщност човек се изкушава още по-рано да влезе в морето и така плуването става значително. Входът на пещерата е зад тъп нос. Висок е около 6-7 метра и е доста широк. Още на него се усеща лоша миризма. Прибоят вкарва всякаква мърша в пещерата и тя смърди гадно. Малко след входа пещерата се разклонява. Надясно тръгва полутъмна галерия. За нея е нужно да се носи осветление. Водата е плитка, има много и остри подводни камъни. Излиза се на пясък с много миди. В тази галерия има огромен брой прилепи. При влизането на човек се подплашват и се блъскат в него. От входа на пещерата направо има друга галерия. В нея камъните са още по-наплитко и по-неприятни. В края й се излиза на суша. Оттам има друг вход, който струва ми се не се вижда от морето. След него има стръмно изкачване по нестабилни камъни. Прибирането отново става с плуване, възможни са неприятни течения. Като се има предвид, че трябва да се носи и челник, т.е. да не се топи главата, достигането на пещерата (и прибирането) не е лесно. Опити да се слезе от платото до нея директно обаче категорично не трябва да се правят. ip: 83.148.67.*