Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

Мария Стоева - нерегистриран	14.10.08
Троана
http://forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=34095 Снимки от вън и от Вътре. Прекрасна пещера, разкошна , съжалявам , че нямах повече време ... JPS координатите не са точни , и добре , че е така ... Табелата за опазни газове я няма вече ... но пещерата си е същата ... Красен Хинов от Дервент има координати на Саши Гунешки ... И благодаря на този , който е написал ИЗХОД над квадратния отвор за навън, спести ми много време... И Внимавайте !!! Не чупете нищо .... ip: 80.95.19.*

bobi6976	29.05.08
troana 2008
Здравей Цецо. Тази дупка наистина няма да я изоставим така.Имам една молба.Ако може някой да ми даде някакво описание за пътя до Троана.От моста над река Негованка надясно по един изровен от дъждовете път и така нагоре ,но докъде.Ако наистина са ходили на 24 25 май 2008 имаше следи от автомобили в тревата и именно те ни насочиха към това място.Немога да намеря телефона на Сашо Гунешки . Сигурен съм че той ще ни упъти.Чакам някакви указания и ви благодаря предварително ip: 88.87.9.*

ceco	29.05.08
Re: bobi6976
Мисля, че не е Троана това на снимките, които си пуснал. Но си напълно прав, че такива дупки не трябва да се изоставят така. Пробвайте, може да откриете съвсем нова пещера ... районът е доста перспективен! ip: 195.96.224.*

bobi6976	29.05.08
Троана 2008
След като видях линка който си пратил се извинявам за забележката която направих в първия си коментар за по трудно достъпните пещери ПРОСТЕТЕ МИ ip: 88.87.9.*

bobi6976	29.05.08
troana 2008
Здравей danielspeleo. Влизахме в Троана през 2003 година. Тогава ни води Сашо Гунешки .Ние сме спасители от Горнооряховският спасителен отряд на граждсанска защита и имахме съвместни заниятия с пещерния клуб на които Сашо беше ръководител .От тогава наистина мина доста време ,но едва ли в един и същ район може да има две места ,който толкова много да си приличат. От дупката духа сериозно ,а като стъпиш върху свлечената пръст отдолу под краката ти почвата играе. Изглежда има някое по дебело дърво върху което са се насъбрали дребни клони и пръст .Направих една снимка с протегната навътре ръка и там е пълна тъмнина. Прилагам я .Ако това не е Троана тогава е нащо съвсем ново. ip: 88.87.9.*

danailspeleo	28.05.08
троана 2008
Сигурен ли си, че това е входа на Троана аз имам други спомени виж и тук какво пише. http://www.speleo-bg.com/modules.php?mop=modload&name=Splatt_Forums&file=viewtopic&topic=437&forum=8 съвсем скоро там е влизано. ip: 91.92.205.*

bobi6976	28.05.08
троана 2008
на 28 05 2008 ходихме до троана входът е напълно затрупан с дървета и пръст .за да се отвори на ново трябва яко копане. замислили сме да го направим когато ни остане време .в тази пещера никои не е влизал скоро сигурно защото до нея няма добър път или незнам защо но тези пещери не трябва да се изоставят така. ip: 88.87.9.*

Канибала - нерегистриран	01.03.08
откриване на Троана
Всичко,което пише инж.Иван Иванов,познат като "дългото момче" в пещерните среди е абсолютно вярно!Има и други членове от същата експедиция,като например ръководителя на експедицията Николай,известен като"Вожда",също дъщерята на Камен-Рени и т.н.Изобщо съмнения не би трябвало да има,но да не коментираме сега! ip: 77.78.10.*

Анонимен - нерегистриран	11.12.05
Описанието!!!
Да на истина, толкова кратко описание е езключително не задоволително, но мисля, че и инж. Иван Иванов се е престарал!!! Нищо лично, но ме домързя да го прочета! В същност не знам как не ме домързя да напиша и тези няколко реда!!! ip: 85.187.13.*

Константин - нерегистриран	22.07.05
Сеизмотектонски чудесии в Троана.
През 1999 г. отидохме на Троана със, светла й памет, Верка Шекерджиева, Стефан Шанов и Серж Делаби (геолог от Белгия, известен на мнозина колеги и с участието си в международната пиринска експедиция по-късно). Серж беше (и е) много запален по следите от древни земетресения в пещери. Неговите изследвания в пещерата Хотон и южните неосветени галерии на огромната Хан в Ардените са докладвани на няколко европейски конференции. Посещението му бе в рамките на двустранен договор м/у Кралската обсерватория на Белгия и Геологическия институт на БАН. Бяхме отишли вече до Лепеница, където има много чупено от дебили през последните десетилетия, но има и изобилие от много по-стари деформации (повалени и калцирани сталагмити, наклонени серии образувания с млади сталагмити отгоре, разместени неща и др.). Идеята да идем до Троана дойде от ст.н.с. Йордан Евлогиев от Русе, който споделил на Теди Шанов, че в Троана има странни неща откъм активна тектоника. Ходил съм на Троана два пъти преди това (91-ва на нац. еменски сбор и 97-ма) и освен, че си е красива и подгизваща посетителя пещера, друго не помнех. Знаем разликата м/у гледане и виждане. Та в голямата зала на Троана видяхме пейзажи, които не се срещат под път и над път по света. Масивни сталактони, срязани гладко и раздалечени (сложил съм една снимка, трябва да сканирам още няколко ефектни)и повалени и калцирани за пода сталагмити. Бях се тътрузил преди това из белгийските пещери да прихващам палеосеизмоложки занаят и с кеф и патриотизъм наблюдавах облещения колега Делаби да мантрува унесено "Фантастик, фантастик..". Уви, засега няма датировки на тези неща в Троана. Една проба е 400 евро, а за някакви читави изводи относно възрастта на земетресението, причинило тези поразии, трябват към 8-10:(. Знае се само, че пещерата е по линията на Еменския разлом, който помръдва и по време на разрушителното Горнооряховско 1913 (магнитуд 7) и Стражишкото 1986 земетресения. Живот и здраве, по-натам белким стане някоя датировка. Но Троана си е не само хубава пещера, но и забележителен геоложки феномен, известен и в странство. С благодарност и уважение към Хинко и хората помогнали за и пишещи в сайта. Коце ip: 195.96.252.*

инж Иван Иванов - нерегистриран	14.06.05
ОПИСАНИЕТО НЕ Е ВЯРНО !!!
Откриването на “Троана” стана случайно – от тия случайности, които съвсем не са случайни. Аз трябваше да водя група младежи от последния курс в пропастта “Русе-213”. Групата беше от десетина човека и в суматохата сме забравили (тоест аз съм забравил) болта за спита на Големия отвес. Проникването пропадна и се наложи да ги изпратя обратно в лагера, а аз продължих през гората към четвърто карстово поле, защото знаех че Камен Димчев и Красимир Стоянов (в клуба е известен като Краси Канибала), копаят понор някъде там. Никога не бях ходил до четвърто кастово поле, но имахме карта на района и знаех къде се намира долу-горе. Разстоянието от с. Емен до четвърто карстово поле не е 5км, а по-скоро 8 или 9км - Камен може да каже със сигурност - той прави карта на понорите. Излязох от гората на билото на хълма и видях Камен и Красимир да копаят по средата на една поляна. Беше ужасна жега и ми беше интересно до кога ще изтраят. Видях един старец в края на поляната с каруца, който тъкмо надигаше голям дървен бъкел и пиеше вода. Бях много жаден и тръгнах към него обикаляйки по лявата периферия на поляната. Камен по това време крачеше като щъркел през поляната с багети в ръце и явно мереше нещо. Слизайки към стареца ми направи впечатление, че той стой близо до най-ниската точка, която се падаше на няколко метра в гората. Площта на околните хълмове беше доста голяма и си представих по време на дъжд какви води ще се устремят точно към тази негативна точка. Поздравих стареца, пих вода и влязох в гората очаквайки да намеря голям понор и следвайки дерето оставено от порйните дъждове. Понорът действително се оказа голям и в най-ниската му точка се виждаше скална цепнатина около четири пръста широка. От цепнатината духаше така че косата ми се обръщаше назад. Започнах да разчиствам около цепнатината с надежда да намеря по-широка част. Бях забравил за Камен и Красимир, когато Красимир излезе от най-гъстата част на гората и се сурна по задник по стръмния склон на понора. Камен се показа също с багетите и все още мереше нещо. Красимир тогава беше с дълга до раменете черна коса, потен и гледаше лошо. “Тоя дъртия разбойник (Камен) ме изтапанчи на слънцето да копая от сутринта и вече мозъкът ми завря, главата ме боли и с тоя гащиризон ми е жега, та си е ебало майката. Виж го тоя дългия, (за мен става въпрос) какво място си е намерил с дебела сянка - тука цял живот мога да копая”. Като усети течението, желанието му за живот се върна и започнахме да разчистваме по-ефективно. Камен стоеше в горния край на понора и мереше нещо с багетите, замисляше се, рисуваше по пръстта пред себе си с едната багета и след десетина минути най-накрая проговори. Оказа се, че не копаеме където трябва, а трябвало да се върнем около два метра назад, нагоре по склона който беше с наклон 30-40 градуса и там имало вход. Входът след 40-50 метра влизал в зала по-голяма от един декар. Тук искам да напомня, че Камен за сефте не ни връзвал тенекии и често ни е пращал да щурмуваме различни пещерни перспективи, така че преустановихме работа и около половин час целенасочено се заяждахме…В резултат на нашето недоверие Камен определи мястото на входа на пещерата, нарисува отвора, като диаметър каза ни, че трябва да изкопаеме 60 см пръст и 70см камъни, определи сечението на най-тясното място по пътя към залата и че е проходимо и …започнахме да копаем. Този път всичко беше като научна фантастика- след двадесет минути Красимир извика, че му духало в ръкавите и малко след това два-три камъка се сурнаха в кладенец дълбок около три метра. Зейна отвор около 60-70см диаметър. Камен прибра багетите взема някакъв прожектор и изчезна в дупката. Красимир също беше с гащиризон и той хлътна след него. Останах само аз да събирам в две прониквачни торби разпиления инвентар и да споменавам женската част в рода на двамата разбойници. Спуснах торбите на дъното на кладенеца и влязох в някакъв симпатичен блокаж. По навик от Райчова дупка, където блокажите са в изобилие, тръгнах надолу да търся пътя на водата на принципа, че “където е водата-там е истината”. Влязох в малка куполообразна заличка, от която се чуваше пъшкане и от една пукнатина стърчаха два крака. Красимир се беше нацепил надолу с главата в някаква пукнатина, която напред се стесняваше до размери достъпни само за Светия Дух. Оправданието му беше, че Камен се чувал някъде наред. Напомних му, че се намира в нова пещера и е достатъчно да следва грайферите от ботушите на Камен и няма да го изгуби. Ясно се виждаше, че грайферите са драскали по глината на едната стена на залата и са продължили в някаква фурна образувана при отцепване на плоча от тавана. След десетина метра лазене каската ми удари в нечии ботуши и … пълна тишина. Оказа се че Красимир светил нагоре, надолу и настрани и …навсякъде било празно. С триста зора се разминахме във фурната и …действително кухината беше голяма, с форма на летяща чиния, низходяща и карбидката на Камен се виждаше в далечината като връх на карфица… Историята на "Троана" не свършва дотук, но се боя да неВи отегчавам с много приказки. Ако някой проявява интерес ще Ви разкажа и още приключения. Нямам нищо против Сашо Попов - той е разкошен човек и ще се радвам да ми се обади. инж. Иван Иванов тел 9833684 / 0898 237343 E-mail:cl@ttm.bg ; prokit@mail.bg ; prokit@inbox.ru ip: 193.200.15.*