Caves :: Пещерите в България :: Информация за Троана |
ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум Троана |
Време: 7 милисекунди, изпълнени 4 заявки.
Сайтът е достъпен на адрес caves.4at.info.
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
Питам се сега след 25 години:
Дали да не затворим входа на пещерата за я запазим от унищожаване ?
led@mail.bg
ip: 95.111.34.*
Снимки от вън и от Вътре. Прекрасна пещера, разкошна , съжалявам , че нямах повече време ... JPS координатите не са точни , и добре , че е така ... Табелата за опазни газове я няма вече ... но пещерата си е същата ... Красен Хинов от Дервент има координати на Саши Гунешки ...
И благодаря на този , който е написал ИЗХОД над квадратния отвор за навън, спести ми много време... И Внимавайте !!! Не чупете нищо ....
ip: 80.95.19.*
ip: 88.87.9.*
ip: 195.96.224.*
ip: 88.87.9.*
ip: 88.87.9.*
ip: 91.92.205.*
ip: 88.87.9.*
ip: 77.78.10.*
Нищо лично, но ме домързя да го прочета!
В същност не знам как не ме домързя да напиша и тези няколко реда!!!
ip: 85.187.13.*
Бяхме отишли вече до Лепеница, където има много чупено от дебили през последните десетилетия, но има и изобилие от много по-стари деформации (повалени и калцирани сталагмити, наклонени серии образувания с млади сталагмити отгоре, разместени неща и др.).
Идеята да идем до Троана дойде от ст.н.с. Йордан Евлогиев от Русе, който споделил на Теди Шанов, че в Троана има странни неща откъм активна тектоника. Ходил съм на Троана два пъти преди това (91-ва на нац. еменски сбор и 97-ма) и освен, че си е красива и подгизваща посетителя пещера, друго не помнех. Знаем разликата м/у гледане и виждане.
Та в голямата зала на Троана видяхме пейзажи, които не се срещат под път и над път по света. Масивни сталактони, срязани гладко и раздалечени (сложил съм една снимка, трябва да сканирам още няколко ефектни)и повалени и калцирани за пода сталагмити. Бях се тътрузил преди това из белгийските пещери да прихващам палеосеизмоложки занаят и с кеф и патриотизъм наблюдавах облещения колега Делаби да мантрува унесено "Фантастик, фантастик..".
Уви, засега няма датировки на тези неща в Троана. Една проба е 400 евро, а за някакви читави изводи относно възрастта на земетресението, причинило тези поразии, трябват към 8-10:(. Знае се само, че пещерата е по линията на Еменския разлом, който помръдва и по време на разрушителното Горнооряховско 1913 (магнитуд 7) и Стражишкото 1986 земетресения. Живот и здраве, по-натам белким стане някоя датировка. Но Троана си е не само хубава пещера, но и забележителен геоложки феномен, известен и в странство.
С благодарност и уважение към Хинко и хората помогнали за и пишещи в сайта.
Коце
ip: 195.96.252.*
Излязох от гората на билото на хълма и видях Камен и Красимир да копаят по средата на една поляна. Беше ужасна жега и ми беше интересно до кога ще изтраят. Видях един старец в края на поляната с каруца, който тъкмо надигаше голям дървен бъкел и пиеше вода. Бях много жаден и тръгнах към него обикаляйки по лявата периферия на поляната. Камен по това време крачеше като щъркел през поляната с багети в ръце и явно мереше нещо. Слизайки към стареца ми направи впечатление, че той стой близо до най-ниската точка, която се падаше на няколко метра в гората. Площта на околните хълмове беше доста голяма и си представих по време на дъжд какви води ще се устремят точно към тази негативна точка. Поздравих стареца, пих вода и влязох в гората очаквайки да намеря голям понор и следвайки дерето оставено от порйните дъждове. Понорът действително се оказа голям и в най-ниската му точка се виждаше скална цепнатина около четири пръста широка. От цепнатината духаше така че косата ми се обръщаше назад. Започнах да разчиствам около цепнатината с надежда да намеря по-широка част.
Бях забравил за Камен и Красимир, когато Красимир излезе от най-гъстата част на гората и се сурна по задник по стръмния склон на понора. Камен се показа също с багетите и все още мереше нещо. Красимир тогава беше с дълга до раменете черна коса, потен и гледаше лошо. “Тоя дъртия разбойник (Камен) ме изтапанчи на слънцето да копая от сутринта и вече мозъкът ми завря, главата ме боли и с тоя гащиризон ми е жега, та си е ебало майката. Виж го тоя дългия, (за мен става въпрос) какво място си е намерил с дебела сянка - тука цял живот мога да копая”.
Като усети течението, желанието му за живот се върна и започнахме да разчистваме по-ефективно. Камен стоеше в горния край на понора и мереше нещо с багетите, замисляше се, рисуваше по пръстта пред себе си с едната багета и след десетина минути най-накрая проговори. Оказа се, че не копаеме където трябва, а трябвало да се върнем около два метра назад, нагоре по склона който беше с наклон 30-40 градуса и там имало вход. Входът след 40-50 метра влизал в зала по-голяма от един декар. Тук искам да напомня, че Камен за сефте не ни връзвал тенекии и често ни е пращал да щурмуваме различни пещерни перспективи, така че преустановихме работа и около половин час целенасочено се заяждахме…В резултат на нашето недоверие Камен определи мястото на входа на пещерата, нарисува отвора, като диаметър каза ни, че трябва да изкопаеме 60 см пръст и 70см камъни, определи сечението на най-тясното място по пътя към залата и че е проходимо и …започнахме да копаем. Този път всичко беше като научна фантастика- след двадесет минути Красимир извика, че му духало в ръкавите и малко след това два-три камъка се сурнаха в кладенец дълбок около три метра. Зейна отвор около 60-70см диаметър. Камен прибра багетите взема някакъв прожектор и изчезна в дупката. Красимир също беше с гащиризон и той хлътна след него. Останах само аз да събирам в две прониквачни торби разпиления инвентар и да споменавам женската част в рода на двамата разбойници. Спуснах торбите на дъното на кладенеца и влязох в някакъв симпатичен блокаж. По навик от Райчова дупка, където блокажите са в изобилие, тръгнах надолу да търся пътя на водата на принципа, че “където е водата-там е истината”. Влязох в малка куполообразна заличка, от която се чуваше пъшкане и от една пукнатина стърчаха два крака. Красимир се беше нацепил надолу с главата в някаква пукнатина, която напред се стесняваше до размери достъпни само за Светия Дух. Оправданието му беше, че Камен се чувал някъде наред. Напомних му, че се намира в нова пещера и е достатъчно да следва грайферите от ботушите на Камен и няма да го изгуби. Ясно се виждаше, че грайферите са драскали по глината на едната стена на залата и са продължили в някаква фурна образувана при отцепване на плоча от тавана.
След десетина метра лазене каската ми удари в нечии ботуши и … пълна тишина.
Оказа се че Красимир светил нагоре, надолу и настрани и …навсякъде било празно.
С триста зора се разминахме във фурната и …действително кухината беше голяма, с форма на летяща чиния, низходяща и карбидката на Камен се виждаше в далечината като връх на карфица…
Историята на "Троана" не свършва дотук, но се боя да неВи отегчавам с много приказки. Ако някой проявява интерес ще Ви разкажа и още приключения.
Нямам нищо против Сашо Попов - той е разкошен човек и ще се радвам да ми се обади.
инж. Иван Иванов тел 9833684 / 0898 237343 E-mail:cl@ttm.bg ; prokit@mail.bg ; prokit@inbox.ru
ip: 193.200.15.*