Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

Мария Златкова	28.06.05
Описание на пещерата
„ППД”,с.Боснек, Пернишко- История на изследването и описание на пещерата Мария Златкова – СПК”Академик”,София,1984г. Хубво щеше да бъде, ако през януари 1981г. Юри и Владо бяха открили пещерата „ППД”,но те намериха само един малък отвор по склона, от който силно духаше. Пещерата „ППД” е открита чрез разкопаване на първите 20м. едва през декември 1983г. Нейни откриватели са: Г.Марков,М.иЕ.Стоянови, Д. и В.Шекерджиеви, О.Стоянов, Божо Николов, Е.Цанева,Р. и Ив.Пандурски, Д.Ангелов, М.Пороманска, М. и Ц.Златкови, Ст.Николов, П.Живков, Вили..........., Ф.Филипов, В.Попов, Ю.Градинарски. Надявам се да не съм пропуснала някой от откривателите, т.е. от изкопчиите. След като се преминат тесните входни части скоро се излиза в две поредни силно наклонени зали.Като се върви по дясната стена на втората зала се вижда и І отвес -9м. Може да се продължи направо и надолу в залата, но там скоро задънва. Като се слезе под отвеса вече става много кално и така ще бъде докато не слезнем на реката. Наслагите от глина са значителни. Под отвеса има два пътя – в ляво по ниска фурна се излиза на отвес -16м., който надолу много се стеснява. Продължението е в дясно, където скоро се стига до следващия тесняк, разкопан от нас – т.н.”бюрото на Анчо”. Провираме се и се спускаме надолу в голяма диаклаза, изпълнена с блокаж. Пътят отново е в дясно и надолу. Слизат се 3 прагчета и отново тесняк, разбиван от нас. Достига се до ІІ отвес -7м. Под него има няколко галерии, но пътя се търси надолу. След две прагчета от по -3м. попадаме в тясна, висока диаклаза, в пода на която е ІІІ отвес -9м., разделен от площадка. Началото му си остава много тясно, въпреки че сме го разбивали многократно. Следва стръмно спускане по силно наклонена диаклаза, която преминава в ІV отвес -8м. Той е наклонен, но е по-добре да се екипира. Слиза се на малко поточе и вече се продължава по течението му. Отвесите сме ги екипирали на стълби, което е и най-удобно в тази кал. След 100м. поточето се пъхва в тесен сифон, а пътя продължава над него по тясна, но висока диаклаза. След 80м. тя опира в друга, напречна галерия, по която след къс меандър се достига до горен, стоящ сифон, който се отваря в края на лятото и през зимата. Тогава става полусифон и може да се мине напред още 30м., където се излиза на голяма напречна галерия. Долу под нас се чува реката, която за малко излиза и влиза в сифон, а ние продължаваме по горния етаж. Следва изкачване +5м. и последващо слизане и галерията прави остър завой в ляво. Точно преди него се чува шума на голяма река под нас. Слизаме на нея. Срещу течението и сме преминали 60м., като там не е доизследвано, а по течението надолу тя скоро се губи в блокаж. Дебитът е около 20л/сек. Връщаме се на горния етаж, който е на +20м. над реката. Тук той е удобен за вървене и бързо достигаме до мястото наречено Траверса. Под нас се отваря пропаст към реката. По реката не може да се върви дълго – след около 60м. тя влиза пак в сифон. Пътят е право нагоре, от там където излязохме по горната галерия над пропастта. Изкачваме се по трудна камина +13м.. След като се набере височина се вижда добре оформена горна галерия, но за да се доберем до нея се минава Траверса. Той е оборудван с въже за осигуровка, защото е доста широк. По тази галерия може да се върне и назад около 100м., а напред по нея след 200м. излизаме над пропаст, по която пак се слиза на реката. Тя вече е на -35м. под нас. По реката не може много да се ходи и ние се връщаме горе в т.нар. точка М. Напред и нагоре се провираме и на по-горно ниво се вижда галерия, до която се добираме през траверса наречен ”Вълчия капан”. За съжаление този етаж след 80м.задънва. Има само няколко дупки в пода, през които духа,но не може да се мине. От т.М се спускаме отново надолу ,но само -15м. Очертава се галерия напред, която остава единствената перспектива за продължение. По нея сме стигнали до стеснение, образувано от заклещен голям блок. Зад него тя продължава, но за сега не може да се мине. Нашето проникване и картировка спират до там. Картата е дело на много пещерняци, защото пещерата не е лесна, както за проникване, така и за картиране. Денивелацията е измерена с хидронивелир и е -115м. Общата дължина на галериите надхвърля 1000м., но са картирани само тези по основната ос на проникване. ip: 194.12.240.*

Бай Петко - нерегистриран

21.06.05

Приложената снимка е от входа на "ППД", правена е на 25.10.81г. За проткола ще отбележа, че пещерата беше открита от Владо Попов и Юрий Градинарски през януари същата година при обход на района. Вниманието им е било привлечено от дупката в снега, създадена от силното въздушно течение. А първоначално входът беше точно колкото да бръкнеш с пръст. Всъщност тя стана наистина Предверието на Пещерното Дело, благодарение главно на Мария Златкова, Георги Марков, Димитър Ангелов и десетки пещерняци, в началото основно от "Академик"София. ip: 62.213.191.*