Caves :: Пещерите в България :: Информация за Тизоин

Търсене:

ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум

Тизоин

БФСп N: 3504
Населено място: с.Губеш, общ. Годеч, Софийска област
Обща дължина: 3 599
Денивелация: 320
Дълбочина минус: -320
Изкачване плюс: 0
GPS координати: E 23° 04' 29.06", N 43° 05' 20.11" - Без датум
Източник: от архив - 2004-2005г., вероятен датум - Пулково.
GPS координати: E 23° 04' 29.06'', N 43° 05' 20.11''
Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка.
О П И С А Н И Е
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.

Моля, регистрирайте се.

4 описания от потребители на сайта

ceco - Цветан Остромски 04.03.2014
ТЕХНИЧЕСКО ОПИСАНИЕ

Според наклона и характера на основната галерия пещерата може да се раздели условно на 5 части:

I част - ВХОДНИТЕ ТЕСНЯЦИ. Кратка, относително суха, но доста тясна галерия, преминаваща в меандър, където от два леви притока се появява водата.

II част - "ПРАГЧЕТАТА". Широка низходяща галерия с множество хлъзгави прагове и еврозионни котли - езера. Праговете са малки (до 3 м. височина), но се преодоляват трудно (поради хлъзгавата скала). 10 от тях са оборудвани с въжета с възли, които помагат на излизане, особено при повече вода.

III част - "КАНЬОНЪТ НА НАТЕЦИТЕ". Висок меандър със слаб наклон и масивни красиви натеци. По него има няколко стеснения, повечето могат да се преодолеят на горни нива, но последния - "Родилното" - се пропълзява по водата.

IV част - "КАСКАДАТА". Силно низходящ меандър с няколко прага и 2 отвеса. Екипирани са както следва:
Отвес -8 м (водопад), Y-закрепване на анкер и спит (2009 г) на лявата стена.
Праг, въже с възли на анкер в ляво;
Праг, въже с възли на скална халка в ляво;
Праг, въже с възли на образувание в дясно;
Праг, въже с възли на анкер в ляво;
Отвес -5 м с водопад над езеро, 2 закрепвания на анкери на лявата стена.

V част - "КАЛНАТА ДИАКЛАЗА". Почти хоризонтална част, в края - с продължение на горно ниво. Реката завива перпеникулярно в ляво и след 30 м се губи в сифон. Напред продължава около 25 м. суха галерия, езеро, от езерото - възходящ праг ( +4 м), екипиран с въже на спит в дясно (2009 г). Продължава се около 70 м на горно ниво до отвес -5 м с кални стени, закрепването е на анкер на лявата стена. Дъното е с пясък и речен чакъл, 3 м по-надолу се появява и вода (сифон). Тук е краят на пещерата (за сега).

Описанието е направено от Ц. Остромски по време на нац. експедиция "Гинци'2009", организирана от клуб "София". По това време бе направено преекипиране на повечето технически участъци на пещерата.
mladen - Младен Добричев 17.04.2007
Източник: Младен Добричев
Името на пещерата идва от думата Tesguino. Това е зърнена слабоалкохолна напитка, произвеждана и употребявана от индиански племена на територията на сегашно Мексико. Името се асоцира с кактуса Сагуаро (Saguaro) - така е наречена другата голяма пещера в района, изучена хронологически преди Тизоин. Понеже пещерата не беше известна преди да бъде отворена през около 1980 година от пещерняци, местното население възприе това име.

Подходът към пещерата е или откъм пътя от Годеч за село Губеш, както е описано от Владимир Йончев, или от село Гинци. През село Гинци е за предпочитане, ако ще се бивакува в Билин дол, защото до там с малко късмет все още може да се достигне с автомобил. Самият вход на пещерата лесно се намира, защото е разположен в най-ниската точка на Билин дол, в подножието на венеца, 5 метра вдясно от губилището на рекичката. През лятото рекичката понякога пресъхва.

Пещерата започва с 30 метра тесняци, които са нов път на водата. След това изведнъж се излиза в широка галерия, която вероятно преди е излизала в отдавна разрушил се широк вход, намирал се вляво от сегашния път на водата. Там започва газенето до кръста в ерозионни котли и преодоляване на 2 - 3 метрови прагчета. Котел, прагче, котел, прагче. Камъкът е хлъзгав, прагчетата са оборудвани с прусяци, но са преодолими и без тях. Предполагам, че въженцата са изгнили и препоръчам да се носи един по-дълъг прусяк за по-лесно излизане, когато вече ще сте уморени. В тази част на пещерата практически няма вторични образувания. Преди години пред входа имаше изкуствено вирче с пастърва, която пороите вкарваха в пещерата и понякога доста навътре се намираха депигментирани живи рибки.

След няколкостотин метра проникване се стига до разклонение към втори етаж, което върви 100 - 150 метра непосредствено над основната галерия. Аз не съм се качвал там. Малко след него има нападали камъни и това е единственото място в пещерата, където човек може да застане на сухо. След още няколкостотин метра характерът на галерията се изменя и преминава в добре изразена диаклаза с по-малък наклон и дендрити по стените. Имаше нежни цевични сталагтони дълги по 3 - 4 метра, които за съжаление не оцеляха. На няколко места има притоци отгоре, оформили вкаменени водопади, които стесняват галерията. Някои се преминават отгоре, но един се прелазваше само отдолу, за да ти налее врата със студена вода. Това според мен е първото място, където пороен дъжд би създал сериозен проблем. Едва ли галерията се пълни, при нормалния дебит от около 3 литра в секунда теснякът се преодолява лесно, но при 30 вече едва ли е възможно. Този дял на пещерата завършва със запомящ се тесняк - Родилното отделение. Никога не оставяйте най-пълния човек да бори тесняка докато останалите от групата са вътре! Имаше прецедент с накъсване на неопренов костюм с ръце на парчета колкото трамвайни билетчета, за да може най-дебелият от групата да излезе през тесняка за 6 часа. На това място порой със сигурност създава голям проблем с излизането.

Малко след Родилното отделение пещерата отново започва бързо да набира дълбочина. На по-малко от 100 метра след тесняка има отвес около 10 метра, който се преодолява със стълбичка. Да се носят джаджи не препоръчвам, но аз лично патих, пускайки само прусяк с навързани възли - на излизане, вече уморени, ни отне два часа да успееме да качиме човек горе. Единственото място за връзване на стълбичката е клин. Преди 20 години имаше един, дали е още годен не зная. След още малко спускане се стига до една дълга хоризонтална галерия. Ръбът, от който се слиза на дъното на галерията е почти отвесен и е хлъзгав, така че и там е задължително да се пусне стълбичка. 5 метра е достатъчна. И още един клин.

При порой, тази галерия се предполага, че се запълва догоре с вода. Представлява кална диаклаза, която на повечето места е непроходима долу покрай реката и се налага качване и слизане. Не се изискват особени умения, но е доста изморително.

На едно място реката завива перпендикулярно наляво и след около 30 метра сифонира. При порой предполагам че сифонът връща вода, това си личи от стръмния борд от пясък на самия му ръб. По-нагоре в пещерата няма никъде пясък. Първият от групата, който достигне сифона, има шанс да види стените под водата. За следващите вече е размътено.

Ако се продължи по широката галерия след отклонението на водата, се минава през част с красиви образувания по земята. След по-малко от сто метра има тесняк с отвесче около пет метра, през което се влиза в заличка, задънваща с дренаж на пода. На мене не ми стана ясно минава ли понякога вода оттам, но стените на са кални както по-нагоре. Малко преди края има високи комини, които доколкото зная все още не са изкачвани.

Излизането е трудоемко. Мокър си през цялото време и всяка минута без движение се превръща в мъчение от студ. Препоръчвам проникване на групи от по двама или трима човека, с минимален багаж. При екипирана пещера (разбирай здрави прусяци и закачени стълбички на двата отвеса), влизане и излизане се извършва за около 8 часа. С багаж и разширяване на тесняци сме правили прониквания и по 20 часа, а тогава излизането ти се струва безкрайно дълго.

Към момента пещерата няма точна карта. Записките от картирането са загубени, а дълбочината е доста спорна. Съществува единствена тримерна карта, начертана през докомпютърната епоха с графични методи на мащабиране и проектиране. От входа пещерата е отчетливо проследима с багет по повърхността, но към края аз лично се обърках - имаше две успоредни големи галерии на разстояние около 250 метра една от друга, а около тях лабиринти.

Препоръчвам тази пещера на любителите на силни изживявания, за да се премерят дали са в добра физическа форма. За първо проникване облечете дебели дрехи, нищо че пречат и тежат като се намокрят. После, като усвоите тактиката на преодоляване на прагчетата надолу по дупе с пльоскане в котела, може да решите че си струва да спечелите с по-леки дрехи и по-бързо движение.
Категорично НЕ препоръчвам пещерата за хора с малко опит и без водач, защото се изисква реална преценка на собствените сили за да можеш по всяко време да вземеш правилно решение докъде да продължиш. А не е и да няма къде да се пребиеш.

Последното ми проникване в пещерата е преди около 20 години. Влизал съм повече от десет пъти, два пъти съм достигал края. Ако има неточности, моля да ме извините.

17.04.2007
Младен Добричев
system - Мария Златкова - докато се рег 05.07.2005
През 1985г. от 4 до 10 август беше проведена Републиканска експедиция в района, на която участвах. По поръка на ръководството на експедицията направихме измерване на дълбочината на п."Тизоин", с хидронивелир. По неговите данни тя е -291м. Измерването проведохме с Марияна Петрова от Сливен. Резултатите са отчетени на ръководството на експедицията.
iontchev - Владимир Йончев 03.02.2006
От Годеч за Губеш се тръгва срещу течението на Нишава. След километър и половина асфалтовият път завива по Зли дол наляво. (По Нишава напред продължава калпав асфалт, който скоро свършва. Този път не ни интересува).След 8 километра се стига до кръстопътя Разкръсте. Това е най-високата точка, през която минава асфалтовия път за Губеш. След нея пътят се спуска към селото, което е на малко повече от 3 км.От Разкръсте се продължава надясно по коларски път. Първата цел е добре личаща метална кула с малък трафопост до нея (20 минути). След нея пътят се разклонява. За Тизоин се продължава по лявото разклонение, което продължава да качва височина с умерен наклон. (Дясното отклонение върви плътно край обрасъл дол - то не ни трябва.След още 20 мин. се стига малък превал и се открива прекрасна гледка към огромния Билин дол. Тизоинът е веднага след превала вдясно, в най-ниската част на дола. Понякога пред пещерата се образува малко езерце.Входът е тесен, но най-гадния тесняк е на няколко метра след него. Тук има реална опасност от запълване на цялата галерия с вода!!!. Затова трябва да се влиза само при много сигурна прогноза за сухо време.Известно време пещерата е много тясна, след което постепенно се разширява. Върви се по река, която скача в много хубави езерца, дълбоки 1-1,5 м. На всички са закачени въженца, които много помагат при излизане, но е разумно да се носят няколко ленти от по 3-4 метра за всеки случай. Вероятност човек да не се измокри до шия още на първия час няма. Затова някои носят "Садко", други мръзнат. След езерата пещерата рязко сменя характера си. Дълго се върви през зона с красиви червени образувания. На няколко пъти се налага да се пълзи, но запомнящ се тесняк няма. Освен един, който може да се прескочи.След това пещерата отново сменя характера си и се върви по поредица огромни еворзионни котли. През повечето време водата е над ботушите.След това се стига до тесняк, който се запомня, но не е адски труден, а малко след него има отвес. На око изглежда 10-20 метра и като че ли свършва в езеро. Аз съм стигал само дотук. Проникването и в двете посоки продължава около 6 часа. Не се съмнявам, че може да се направи и за по-кратко, но трябва да се държи сметка, че пътят си е дълъг. Владо Йончев
По време на РПЕкспедиция 04-10/08/1985г от Мария Златкова - "Академик" София и Мариана Петрова - "Протей" Сливен е направено измерване на дълбочината на с хидронивелир - -291м.

Снимки: 16

Страници: 1 2 3 4 Следваща
Богато украсен пасаж
Кучешката глава
На балкона над каньона
Във висините на меандъра
Островче от калцирани валуни

 
Добавете своя снимка за Тизоин
 

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

Захари Дечев - нерегистриран27.03.10
Тизоин
Пещерата е образувана от две сьединени пещери. Пьрвата е 1600 м.и в
миналото е поемала вода от Билин дол,като е извирала на повьрхността
образувайки дере.Втората е направена от води, качващи се от долни плочи и сьщо излизали на повьрхноста през неизследвана галерия над сифона. В по-кьсно развитие е вьзникнал сифон под напор отдолу.
Впечатляващо е че основната галерия се развива в една плоча-2280м.
След сифона има напорна система, по-голямата част от която е вьв фаза на аерация и не се пьлни.Цялата площ на системата е около 150 кв. км.при водосборен район от 60 кв. км.и се източва през Зли дол.

ip: 85.11.184.*

Захари Дечев - нерегистриран27.03.10
Тизоин
При картировката на пещерата получихме отрицателна денивелация от 364м.При повьрхностната всичко се врьзваше, но по сьщия наклономер.
Резултатите от други картировки са сходни по отклонение, но по-малките разстояния ги прикриват.Според данните от сателитна снимка денивелацията е 298 м.В блокажа на привходните части има и + 8 м.
Измерването с хидронивелир е близо до истината, но в други случаи,
като " Пещерата на сагуарото " разминаването е голямо. Пещерата се е образувала като две отделни пещери, сьединили се впоследствие. Горната е извирала на повърхността и образувала дере.

ip: 85.11.184.*

Jeleznijat - нерегистриран01.07.07
НАЧАЛОТО
Дупката е открита през 1980 година и проучена през периода 1980-1984г. от пещерняците от тогавашният пещерен клуб към туристическо д-во "Черни връх". Еваларка на Орлин - плътния, Бате Розо - вървелата и останалите пичове от отбора на "Черни връх".

ip: 85.14.47.*

pelti29.01.07
координати
Взети са в датум WGS 84
N43 05,303 E23 04,386
НВ: 1312м.
Смятам, че това са точните координати на Тизоин-№3504.

ip: 87.120.170.*

danailspeleo04.02.06
Тизоин
Тесняка се нарича "Родилното" а след него започва истинската забава. Там може и да се накиснеш до гърди. Задължително да се влиза с хидрокостюми.

ip: 83.143.179.*

Джу - нерегистриран30.11.05
допълнение
Според това което на мен са ми обяснявали Тизоин е името на някаква мексиканска ракия (според мен би трябвало да е нещо като текила), която се прави от кактуса Ел Сегуаро. Затова и дупките се казват по този начин. Но това може да каже само някой от откривателите им.
Колкото до тесняка преди отвеса в Тизоин. Това е Родилното, а аз като съм влизал отвеса го пускахме със стълбичка 10-тина метра.Долу наистина има нещо като езеро, но тогава то не беше дълбоко. Според мен е удачно да се влиза зимата, поне относно водата. И двете ми ходения са зимата и не сме се мокрили повече отколкото до кръста. А дупката продължава още доста след отвеса.

ip: 217.9.225.*

Мария Златкова05.07.05
допълнение
През 1985г. от 4 до 10 август беше проведена Републиканска експедиция в района, на която участвах. По поръка на ръководството на експедицията направихме измерване на дълбочината на п."Тизоин", с хидронивелир. По неговите данни тя е -291м. Измерването проведохме с Марияна Петрова от Сливен. Резултатите са отчетени на ръководството на експедицията.

ip: 83.148.73.*

Добавете каквото искате, но моля ви - спазвайте добър тон! Ако обичате, ползвайте кирилица!
Тема:
Автор:

Сайтът е в режим "Уики" и от тук нататък в него ще се напрупва информацията, която имате желание да споделите.

Време: 5 милисекунди, изпълнени 7 заявки.

Сайтът е достъпен на адреси: www.cavesbg.com и caves.4at.info.