Фунийка сладолед
Пещернячка
Над реката
Сиамски близнаци
Caves :: Пещерите в България :: Информация за Врелото |
ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум Врелото |
Фунийка сладоледПещернячкаНад рекатаСиамски близнациВреме: 4 милисекунди, изпълнени 4 заявки.
Сайтът е достъпен на адрес caves.4at.info.
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
по-висок тесняк, който разкьртих само донякьде.Дори не можах да огледам цялата зала.
ip: 85.11.184.*
ip: 84.242.187.*
В Проектозакона за пещерите отново е залегнало същото правило, че този, който е поставил решетката, е длъжен да осигури достъпа в дупката, но САМО АКО НЯМА специални изисквания (т.нар."охраняем достъп", което е изписано нарочно удебелено в данните на дупката), както следва да е във ВОДОДАЙНА ЗОНА. Това е принцип в целия свят и не сме ние боговете, за които това изискване да не се отнася! Говорим за културните хора - другите няма и да прочетат табелата за зоната!
Заяждането за "изпускането" е безсмислена дребнавост - ако лицето ходи на "неделна визитация" за по няколко часа в дупка и си е надмогнал физиологията за това време - може, но ако го сложа на ІV водопад в "Бъндерица" само за 1 час, памперса ще му е много нужен при тези 2 градуса въздух и 0 градуса вода! В дупките говорим за екстремни ситуации, което не значи, че трябва да се "облекчаваме" когато и където ни падне. Мисля, че съм ясен!
Използвам случая за последен път да направя уточняване по един важен лично за мен, а и касаещ всички ни въпрос:
Не мога да разбера, като съдя от безсмислените заяждания по мой адрес, това начин за изразяване на благодарност ли е, че с Дзвер създадохме този сайт за "ползу роду пещерного"?! И че няма нужда да търсите информация (която и няма откъде другаде да намерите), предлагана ви на едно място накуп?! Дори в някои пещерни среди с яд и завист ми се подмята защо аз, а не "младите" съм събрал тази база данни! Ако на някой му се струва лесно, ще го "просветля", че за да се направи всичко това се искат години седене пред монитора, доста опит по дупки (за да няма "сталагмити по тавана" и други глупости) и много незаплатен труд - нещо, което за един млад човек е невъзможно, той иска само да скита и всичко да му е наготово!
Не търся "осанна", но не съм и заслужил за "разпни го"! Ако някой има нещо лично, линка за мейл го има на страницата, но да ползва сайта за обиди - не е желателно. Досега нито едно мнение не е изтрито и няма да се направи, но има и една граница на търпимост, след която... просто губите! Последната седмица беше на ръба! Не налагам никому нито едно мое мнение - за каквото ме попитат, ако мога, ще отговоря, но и аз не съм Господ и не зная всичко!
И накрая се сетих, при влизането ни в "Понора" през 1965г съм видял най-ангелските физиономии на лица на хора (и мъже, и жени), колективно "облекчаващи" се в гащиризоните си! При 16 часа престой във 12 градуса вода усещането за нещо то-о-опличко... Само нимбички (и крилца) им липсваха!!!
ip: 212.116.150.*
Е, мисля стига толкова за този post.
ip: 85.91.132.*
Щом дупката е във вододайна зона, НИКОЙ НЯМА ДОСТЪП!!! Изключения се правят само за наложителни научни изследвания при строго определена процедура, както за каптажите! "Екскурзиите" са недопустими, най-малкото защото пикаенето вътре (почти задължително при ниските температури на водата и дългия престой) не е "вододаен процес"!!!
Така че ще трябва да се примириш само с показаните снимки от някоя дупка. Случва се и нЕма начин да се избегне!
ip: 212.116.150.*
ip: 82.199.194.*
ip: 82.199.194.*
Израза "рязане на решетки" точно показва докъде е стигнала слободията! В огромната си част те са поставяни от пещерняци за запазване на дупката, а не от държавата, така че с едно такова действие би предизвикал тяхната реакция и не бих те посъветвал да го правиш!
Иначе дупката е във вододайна зона - каква по-ясна причина?!
ip: 212.116.150.*
ip: 82.199.194.*
Пише ясно какъв е статута: Достъпа до пещерата е забранен от МОСВ и ВИК - Перник, с цел нейното запазване и обявяването и за строго защитен обект с изключителна важност.
Ей такива "режещи решетки" изпотрощиха праисторическото гробище и откраднаха някой бисери.
Заради "режещите решетки" пещерата Пепелянката беше обезобразена. И подобните примери не са 1 и 2, а са стотици. Барки8, Еделвайс, Духлата...
Понякога се чудя остана ли поне една пещера която не е изкаляна и потрошена и какво ли ще запазваме с Прочутите си закони за опазване на пещерите като не остане нищо за запазване?
Нека да имаме поне една запазена пещера а не тя да се превръща в изпитателно поле на избиващи комплекси "откриватели" или "спринтъори". Това което е забранено - нека да остане забранено - ако това е цената за неговото запазване.
Кой може да спре "режещите", "мърлящите" и т.н.?
Просто се превърнете в "ОПАЗВАЩИТЕ".
Иначе... - промяната е неизбежна.
ip: 85.91.150.*
Благодаря за вниманието:)
ip: 82.199.194.*
Мария Златкова – СПК”Академик”,София,1981г.
Пещерата”Врелото” е открита чрез разкопаване на една пукнатина, в близост до извора. Предишни години сме правили опити да проникнем през сифона на извора, но от там се оказа невъзможно. През 1980г. започнахме разкопаване в дълбочина на една цепнатина с триъгълен профил, като се надявахме тя да се разширява надолу достатъчно, за да можем да се проврем зад изворния сифон. Изкопът беше започнат от пещерняци от гр.Перник, водени от Райко................В работата се включихме и ние от „Академик”,София. Изкопчиите бяха М. и Е.Стоянови, О.Стоянов, В.Попов, Ф.Филипов,П.Съйнов, В.Ошанов, Д.Попов,М.Златкова и др. Надеждите ни да попаднем зад сифона на извора „Врелото” се оправдаха и на 15.11.80г. след поредното копане с Емо и Марио най-после влязохме в мечтаната пещера.
Изследването на пещерата беше съпроводено от редица трудности. На първо място това беше лошата ни екипировка по онова време за такава сериозна, водна пещера. На второ място това беше официалната забрана да се работи в района и в пещерата, заради вододайната зона, в която попада. Въпреки трудностите успяхме да направим десетина прониквания.
След тесните, прокопани 7м. се излиза в наводнена диаклаза. Все пак има 1-2м. над водата. Реката е с голям дебит, но течението в началото е спокойно, дълбочината е над 2м. След два завоя чуваме шума на водопад. Оказва се само малко прагче +3м. Веднага след него излизаме пред сифон и добре, че има тясна горна галерия в дясно, по която успешно го подминаваме. Скачаме в дълбокото езеро,което се е образувало при началото на сифона. До тук са около 100м.
Напред течението на реката става по-стръмно и след два остри завоя излизаме в широка и висока до 10м. наклонена диаклаза. Вече газим по реката до колене, а на места и по-дълбоко. Нападали големи блокове ни препречват пътя и се налага да ги преодоляваме катерейки се над тях. Напред галерията става все по-внушителна и все по-богата на вторични образувания. Прехласнати от красотата на пещерата ние неусетно изминаваме 800м. и отново сифон. Вижда се ,че има два пръста въздух над водата и Емо опитва да го премине. Скоро ни се обажда, че е оттатък сифона в зала и ние го последваме. След още 50м. уви сме пред нов сифон. Този е огромен и явно много дълбок. Тръгваме обратно. Изследваме пътем няколко разклонения. На 250м. назад виждаме големи обеми във височина, всред огромен блокаж. Изкачваме се на около 20-25м. над реката, но път към сифона няма. Нагоре обаче се вижда, че блокажа продължава. Оставаме го за следващо проникване и бързаме към изхода, защото там ни чакат и други желаещи да влязат, за да им дадем хидрокостюмите. Следващата група са Петко, Владо и Тамарка. Просто нямаме повече хидрокостюми, иначе желаещите бяха доста.
Още на следващата неделя (23.11.80.) отиваме да атакуваме сифона до който сме проникнали. Е.Стоянов и П.Патев, които са леководолази се гмуркат в сифона с леководолазна техника, помага им Я.Божинов. Ние с П.Съйнов, Г.Марков, М.Стоянов и Валя........... започваме картировката на два екипа. Сифона се оказва много труден за минаване – дълбок, много широк и се размътва от глината по дъното. Отказахме се от преминаването му, като остана да се търси път отгоре -някъде през блокажите.
През следващите години почти нелегално успяхме да направим още няколко прониквания, за да довършим картата на тези части- 920м.дължина. Започнахме и изследването на горните етажи, с цел да намерим обходен път и да излезем след сифона. Едва през 1990г. пещерняци от ПК”Екстрем”, водени от Ат.Русев откриха пътя през един кумин в сложния хаос на огромния блокаж, който представляват горните етажи на „Врелото”. Те продължиха след това изследването на пещерата. Сега тя вече е с дължина 5200м.,и се надявам скоро да видим и картата на новите части.
През май 1981г. проведохме експеримент за да установим от къде събира води пещерата „Врелото”. Пуснахме флуоресцеин в реката на пещерата „Чучулян”, на дълбочина -53м. под р.Струма. Той се появи на из.Врелото след 36часа. Този резултат ни показа, че основният водоизточник на „Врелото” е река Струма и то още горе, на голямото губилище, след ч.Джераница. Това е един значителен подземен път, който по права линия е около 4,5км. Желая успех на бъдещите изследователи на Боснешкия карстов район, където има още много неразгадани тайни и неизследвани километри подземни галерии!
ip: 83.148.73.*