Моля, регистрирайте се.

4 описания от потребители на сайта

Gop370 - Georgi	19.03.2008
Sajalqvam za kirilicata no mi se ebava Flex-a.... Iskam samo da kaja 4e peshterata e strahotna i prosto si zaslujava da se vidi !!!
kahavicata - tanq	12.09.2008
"Мишин камик" Проучвана за първи път през 1961г от Петър Трантеев и Петър Берон. После многократно картирана. Картирана от "Академик" София през 1979г. Образувана е в сиви среднослоести долнокредни (аптски) варовици. Намира се между селата Горна Лука и Превала (на 2км северозападно от с.Горна Лука, на десния бряг на р.Превалска Огоста) в Чипровския дял на Стара планина, в едноименния лесопарк. Обявена за природна забележителност със Заповед №2634/1962г. на ГУГ., с обща площ 0,5 ха. Пещерата е известна с множеството си бели кристални образувания и подземни езерца, но не е проучена. Консервирана е с цел предпазване от разрушения и разграбване. Ако се идва от София най-краткият път е отклонение от пътя Петрохан-Монтана, малко след Берковица. Там главният път завива надясно. Направо се пресича жп прелез и веднага след линията се завива наляво. Има табела със стрелка за Лопушанския манастир. Оттук нататък се следва пътят за Белоградчик. Село Горна Лука е след отклонението за Чипровци (което се пропуска). В самото село също не се влиза (ценъра му е на 1 км в ляво), а се продължава напред. След 2км след селото и на 3км преди Превала, в дясно от пътя има голямо място за паркиране, на което могат да се съберат 5-6 коли. Колата се спира там. Пеша се продължава 20м по асфалта, завива се вляво и се пресича реката. След това пътеката се качва стръмно нагоре по скалите. Пещерата е на около 50м над нивото на реката. След 80-метрова входна галерия с ширина 8-9м и височина 4-7м, на чиято половина се отваря входа към долния етаж, пещерата се разклонява на юг и запад. Южното разклонение е с дължина 155м и с ширина, варираща от началото към края от 35м до 85м при средна височина 2.5м, разделена надлъжно и напречно от масивни скални колони, които му придават лабиринтен характер. Южното разклонение, дълго около 200м, води до най-голямата зала с размери 50х30х24м. Натечни образувания - предимно сталактони и синтрови езерца. Дебели глинести наслаги по пода на цялата пещера и капеща вода. Пещерата навърта значителен метраж, но реално погледнато е една голяма зала, в която сякаш са набити големи колони. Заслужава се да се обиколи навсякъде. На моменти човек може да остане с впечатление, че се е загубил, но само след няколко опита ще излезе на познато място. В левите части има ниска галерия с много тънки цевични сталактити, през която трябва да се минава крайно внимателно. Тъй като е леснодостъпна, пещерата е доста надраскана, но са останали и красиви места. Проникването не изисква инвентар, по силите е на всеки. Трябва само да се внимава да не се падне в няколко изкопа, които веропятно са иманярски. Влизането може да трае между 20 минути и 4 часа, в зависимост от това дали ще ви хареса и дали ще пълзите в галерията със сталактитите. Като цяло оставя приятно впечатление, без да може да се сравнява с най-красивите пещери. На входа на пещерата има решетка, която не се заключва. Ако случайно е заключена (което е малко вероятно) трябва да се търси кметицата на с.Превала.
ivotachev - Иво Тачев	07.01.2007
Източник:	РИОСВ-Монтана
ПЗ "Мишин камък" Намира се в землището на с. Горна Лука, в Чипровския дял на Стара планина, в едноименен лесопарк. Обявена за природна забележителност със Заповед №2634/1962г. на ГУГ., с обща площ 0,5 ха. Пещерата е известна с множеството си бели кристални образувания и подземни езерца, но не е проучена. Консервирана е с цел предпазване от разрушения и разграбване.
iontchev - Владимир Йончев	03.02.2006
Пещерата се намира между селата Горна Лука и Превала. Ако се идва от София най-краткият път е отклонение от пътя Петрохан-Монтана, малко след Берковица. Там главният път завива надясно. Направо се пресича ЖП прелез и веднага след линията се завива наляво. Има табела със стрелка за Лопушанския манастир. Оттук нататък се следва пътят за Белоградчик. Село Горна Лука е след отклонението за Чипровци (което се пропуска). В самото село също не се влиза (ценърът му е на 1 км вляво), а се продължава напред. След 2 километра след селото и на 3 км преди Превала, вдясно от пътя има голямо място за паркиране, на което могат да се съберат 5-6 коли. Колата се спира там. Пеша се продължава 20 метра по асфалта, завива се вляво и се пресича реката. След това пътеката се качва стръмно нагоре по скалите. Пещерата е на около 50 метра над нивото на реката. На входа й има решетка, която не се заключва. Ако случайно е заключена (което е малко вероятно) трябва да се търси кметицата на Превала. Пещерата навърта значителен метраж, но реално погледнато е една голяма зала, в която сякаш са набити големи колони. Заслужава се да се обиколи навсякъде. На моменти човек може да остане с впечатление, че се е загубил, но само след няколко опита ще излезе на познато място. В левите части има ниска галерия с много тънки цевични сталактити, през която трябва да се минава крайно внимателно. Тъй като е леснодостъпна, пещерата е доста надраскана, но са останали и красиви места. Проникването не изисква инвентар, по силите е на всеки. Трябва само да се внимава да не се падне в няколко изкопа, които веропятно са иманярски. Влизането може да трае между 20 минути и 4 часа, в зависимост от това дали ще ви хареса и дали ще пълзите в галерията със сталактитите. Като цяло оставя приятно впечатление, без да може да се сравнява с най-красивите пещери. Владимир Йончев