Caves :: Пещерите в България :: Информация за Голямата яма 3

Търсене:

ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум

Голямата яма 3

БФСп N: 2368
Населено място: с.Кипилово, общ. Котел, Сливенска област
Обща дължина: 740
Денивелация: 344
Дълбочина минус: -344
Изкачване плюс: 0
GPS координати: E 26° 16' 86.90'', N 42° 53' 34.90''
Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка.
О П И С А Н И Е
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.

Моля, регистрирайте се.

2 описания от потребители на сайта

ivotachev - Иво Тачев 20.03.2009
Пропастта е забележителна с морфологията и необичайните си за мащабите на българските пещери обеми - големи зали и широки и високи комини. Зала Темерут е една от най-големите пещерни зали в България със своите размери прибл. 100х50х50 м.
Големият комин (+235 м) е изкачен (В. Бояджиев, Л. Тренков) и картиран (И. Паричков) през 1987 г. след поредица експедиции на ПК "Искър" с помощта на френските колеги от Speleo club des Causses (град Мийо). Коминът свършвал в корени на дървета; на съществуващата карта на пропастта картата на комина е погрешно привързана на друго място към основната карта (с гл. карт. Мариана Петрова), макар и денивелацията приблизително да съвпада. Това постижение е публикувано във френската спелеоложка периодика, а в България - в кратка статия в "Спелеопрактика" (iskar-speleo.org/drupal/?q=node/27). До края на 20-и век нямаше сведения за изкачване от подобен мащаб (над +160 м) в света и то заслужено може да бъде причислено към постиженията на българската спелеология.
Коминът в Лунната зала е също широк и внушителен със строго отвесната си долна част (докъдето може да стигне светлината). Той бе изкачен до края си след 2-3 експедиции на ПК "Искър" в периода 1986-1987 г. (вкл. с изграждане на подземен лагер) от Светозар Щирков и Боян Иванов, но не е картиран, вероятно защото се оказа по-малък ("само" +140-160 м?).
Третият комин (Коминът с водопада) е в долната част на зала Темерут. Не ми е известно да са правени опити за неговото изкачване, но ако в бъдеще има такива, те трябва да се правят в сухи сезони, тъй като през по-голямата част на годината той се облива от вода.
Speleoboby - Боян Шанов 24.07.2006
Моля, който реши да тръгва към Ямата, да не се води по настоящото описание на отвесите. Нека се свърже с някой, който вече е ходил там, защото само до зала Темерут има не 4 а 8 отвеса, които изискват общо около 280м въжета. А иначе след голямата зала има наклонена пързалка и още един отвес. За неопрен поне до последния отвес няма нужда.

Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас.

Снимки: 84

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 16 17 Следваща
Когато сталагмитите са отгоре, а сталактитите - отдолу
Езерото в заснежената долина
Изцеденото мляко на камъка
Калциран блокаж
Сватбена одежда

 
Добавете своя снимка за Голямата яма 3
 

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

ivotachev20.03.09
Комините в Ямата-3
Пропастта е забележителна с морфологията и необичайните си за мащабите на българските пещери обеми - големи зали и широки и високи комини. Зала Темерут е една от най-големите пещерни зали в България със своите размери прибл. 100х50х50 м.
Големият комин (+235 м) е изкачен (В. Бояджиев, Л. Тренков) и картиран (И. Паричков) през 1987 г. след поредица експедиции на ПК "Искър" с помощта на френските колеги от Speleo club des Causses (град Мийо). Коминът свършвал в корени на дървета; на съществуващата карта на пропастта картата на комина е погрешно привързана на друго място към основната карта (с гл. карт. Мариана Петрова), макар и денивелацията приблизително да съвпада. Това постижение е публикувано във френската спелеоложка периодика, а в България - в кратка статия в "Спелеопрактика" (http://iskar-speleo.org/drupal/?q=node/27). До края на 20-и век нямаше сведения за изкачване от подобен мащаб (над +160 м) в света и то заслужено може да бъде причислено към постиженията на българската спелеология.
Коминът в Лунната зала е също широк и внушителен със строго отвесната си долна част (докъдето може да стигне светлината). Той бе изкачен до края си след 2-3 експедиции на ПК "Искър" в периода 1986-1987 г. (вкл. с изграждане на подземен лагер) от Светозар Щирков и Боян Иванов, но не е картиран, вероятно защото се оказа по-малък ("само" +140-160 м?).
Третият комин (Коминът с водопада) е в долната част на зала Темерут. Не ми е известно да са правени опити за неговото изкачване, но ако в бъдеще има такива, те трябва да се правят в сухи сезони, тъй като през по-голямата част на годината той се облива от вода.

ip: 93.152.152.*

Djendem06.03.07
Не мога да разбера,какъв идиот трябва да си за да си изхварляш боклуците и отработеният карбид навсякаде из пещерата!!!

ip: 84.1.240.*

Speleoboby24.07.06
За описанието
Моля, който реши да тръгва към Ямата, да не се води по настоящото описание на отвесите. Нека се свърже с някой, който вече е ходил там, защото само до зала Темерут има не 4 а 8 отвеса, които изискват общо около 280м въжета. А иначе след голямата зала има наклонена пързалка и още един отвес. За неопрен поне до последния отвес няма нужда.

ip: 198.36.87.*

Роко - нерегистриран09.12.05
Ямата
Може ли някой който познава добре пропастта да даде липсващото
описание на отвесите след зала темеруд.Трябва ли неопрен?
Има ли хоризонтални части?

ip: 62.176.125.*

Добавете каквото искате, но моля ви - спазвайте добър тон! Ако обичате, ползвайте кирилица!
Тема:
Автор:

Сайтът е в режим "Уики" и от тук нататък в него ще се напрупва информацията, която имате желание да споделите.

Време: 6 милисекунди, изпълнени 7 заявки.

Сайтът е достъпен на адреси: www.cavesbg.com и caves.4at.info.