Caves :: Пещерите в България :: Информация за Орлова чука

Търсене:

ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум

Орлова чука

Снимки: 49

Страници: Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща
( ( ¦ )))
Езикът
На ръба на кората
Скритото езеро
Кубе високо

 
Добавете своя снимка за Орлова чука
 

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

инж. Иван Иванов - нерегистриран10.11.14
Защо Орлова Чука е 13 км ?
В тази пещера повече от всяка друга в България е копано поколения наред...Стотици кубически метра пръст и камъни са изкопани за да достигне сегашните си 13 километра.
Почит и уважение към тези които са работили в Орлова Чука !
На Камен Димчев особено трябва да се закачи каменен барелеф на входа за работата му в пещерата в продължение на десетилетия...

led@mail.bg

ip: 95.111.34.*

desi.r31.03.12
През изминалото лято посетихме пещерата и въпреки че няма много образувания (като пещерите е Родопите например), останахме очаровани. Много е интересно, интересни са и нещата, които чухме от екскурзовода.

ip: 89.253.164.*

ники - нерегистриран03.09.10
Орлова чука
Състезания с мотори е добре но не в ЧУКАТА това е неуважение към хората които са висили по скалите и са се трудили да видите това което имаме Знаете ли В РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЧЕ ОТ ВХОДА ПЕЩЕРАТА ДО РУСЕНСКИ ЛОМ СА 150 МЕТРА ЕДНО Е ДА ЧУЕШ ДРУГО Е ДА ВИДИШ В Тази пещера има още 1 ниво по низко от двете коите са сега ОТКРЙТЕ ГО НАЛИ СТЕ ДОБРИ МЛАДИ ХОРА НАПРАВЕТЕ НЕЩО Това не е МАРИО НА времето в тази пещера използвахме петромаксови лампи Нищо не Ви говори знам Но все пак направете нещо за себе си и да стане най дългата пещера не в България а в Европа Когато отидете на пикник на ЧУКАТА искайте да видите картата на пещерата от 1975г оригиналната че да ви обесняват по нея

ip: 212.25.53.*

ники - нерегистриран02.09.10
Орлова чука
1974-5 год бях в пещерата правехме експедиции по 10 дни картирахме с Теодолит ЧАНАТА ЕМО СУКНАРОВ И много други стари пещерняци и алпинисти беше ДРУЖЕСТВО ПРИСТА Там идваха пещерняци от цяля БЪЛГАРИЯ но на ОСМОРКАТА се лутаха с часове Имаше експедиция БЕЛИ ЛОМ Малко хора я помнят Те май не останаха ЧУКАТА Е МАГИЯ искахме да стане на времето най дългата пещера в Европа и има потенциал Не всеки който е влизал в малкия тесняк и в големият знае всичко Не всеки който е влизал в РАЯ знае всичко Чували ли сте за Голямата и Малката пропаст Копали сме я на времето да се удължи пещерата Малката беше 27м За голямата да не казвам

ip: 77.78.10.*

lidiq - нерегистриран30.03.10
Nqma po-hubavo mqsto ot tam.Ili pone az ne sym go otkrila vse oshte.

ip: 79.100.110.*

mihaela - нерегистриран19.10.09
pe6terata
super

ip: 85.187.227.*

mihaela - нерегистриран19.10.09
nz koi se zae s pe6terata no napravi edno prekrasno delo!!tova e Bulgariq

ip: 85.187.227.*

Илия Илиев - нерегистриран09.06.09
Сънувам само този свят...
...А ИСКАМ ДА СЪНУВАМ ДРУГИ СВЕТОВЕ !
Това е стих на един бургаски поет,но много точно,много метафорично изразява състояние,желание,надежда за промяна.
Понякога промяната идва съвсем неочаквано:Дунавската равнина освен стереотипа,описан в многобройната литература крие все още малко познати чаровни места-едно от тях е пещера "Орлова чука"...

ip: 77.85.132.*

Ирена Стоянова - нерегистриран28.01.09
Нашата пещера е най-красивата:):):)
В тази пещера имам едни от най-хубавите си спомени и изживявания!!! Особенно,когато отворихме за първи път новата зала Захарна!!! Има много красоти до които трудничко се стига...и за съжеление..не са достъпни за обикновенните туристи!!! Посетете я...няма да съжалявате!!! Сърдечен поздрав на всички бивши и настоящи пещерняци от Спелеоклуб "ПРИСТА"-Русе...от мен Ирена Стоянова- Алармата:):):) Една от вас...макар и не активна вече,макар че ми се иска!!! Успех,приятели и нови открития!!! sispis@abv.bg

ip: 77.78.8.*

Doroteq - нерегистриран24.09.08
pe6terata
хижа Орлова чука при едноименната пещера е С променена Собственост.Собственост е на община Две могили
с обновена База с 27 места за нощувка в Стай 2*4 една по 8 и една 11 местна таванска.Ново оборудване с Дву етажни легла Хладилсник,Булсат ком,ново кухненско оборудване и др.В съседство има Бар и Тераса с 70 места.Предлага условия за Барбекю стрелба с лък езда и интересни еко пътеки.Цена на нощувките 10 лв на легло на първия и на втория етаж и 8 лв на Легло на Таванския етаж. Изходни Пунктове гр.Две могили 9 км и Гара Табачка 8 км до Хижата има асвалтов Път и Два Паркинга.
телефони за връзка с хижарите 0887690804, 0899191370- Илия Колев Илиев и 0899828505- Красимира Димитрова Илиева

ip: 193.68.219.*

kahavicata12.09.08
орлова чука
„Орлова чука”

Пещерата Орлова чука е разположена на живописния ляв долинен склон на р.Черни Лом. По права линия тя отстои на 30 км южно от гр.Русе и на 2 км североизточно от с.Пепелина. Името на пещерата е свързано с името на скалния венец, на който се намира входа й, тъй като този венец в недалеч¬ното минало е бил гнездилище на много орли.
Входът на пещерата е открит през горещото юлско лято на 1941г от овчаря Стоян Спасов. При пладнене на стадото той забелязал, че овцете му се натрупват на едно място. Овчарят решил да провери защо е така. Когато се навел над пукнатината, той почувствувал, че от нея излиза хладен въздух. Разместил няколко камъка и проникнал в пещерата.
Входът на пещерата Орлова чука, оформен на отвесния ляв долинен склон на р. Черни Лом, e с надморска височина 170 м. Той има южно изложение. Пещерата представлява много сложна система от пещерни тунели, големи и малки зали, ориентирани по три системи тектонски пукнатини, а именно югозапад-североизток, изток-запад и югоизток-северозапад.
След изкуствения вход на пещерата се достига Концертната зала, богато украсена с калцитни образувания. В средната част може да се възхищавате на красивия Голям Сталактон, висок 3,5м и с диаметър 50см. В периферните части сталактити и сталагмити оформят причудливи об¬разувания като напр. Пирамидите, Безлистната гора, Семейството, огромното Каменно вретено, Бухала, Елена, Костенурката, Орлицата, Тръвните кошери на Пчелина, окаменените фонтани на Гейзера, синтровата кора на Чардака, украсен по периферията с дребни сталактити и подпрян на тънък сталактон.
На запад от Концертната зала се простира дългата до 140м Голяма галерия, която отвежда до Големия и Малкия извор. Това са каскадно оформени, много красиви малки синтрови езерца, изваяни от сребрист калцит и украсени в периферията с фини сталактити. Водата им е кристално бистра.
На североизток от Концертната зала започва тесен тунел, който отвежда в дълбоката 17м Малка пропаст. По главния пещерен тунел се минава край красиво изваяната във варовика Осморка, в ляво от която се очертават два тунела, по-широкият от които е известен с името Танцувалната зала. В тази зала по време на експедиции пещерняците устройват подземните лагери.
Най-голямата зала в пещерата носи името Големите сипеи. Тя отстои на 330м от входа. Максималната й височина е 34м. По стените могат да се видят фигурите на еленчето, мечката и други. Таванът й е забележителен с еворзионните кубета. На места по дъното на залата има скални блокове, срутени от тавана по време на силни земетресения. Температурата на въздуха в залата Големите сипеи е 14,5°, а относителната влажност варира от 85 до 92%. Тя е леговище на много прилепи, поради което на дъното й на няколко места има купища от прилепен тор - гуано.
Дъното на Големите сипеи е застлано с фин пясък, глина, оцветена на места от ръждивообагрени прослойки. Те са внесени в пещерата през понори, разположени по най-високите части от тавана.
На североизток от залата на Големите сипеи е разположена по-малката зала - на Малките сипеи. На запад от главната галерия се отделя 200-метров тунел, който завършва с малката и красива Космическа зала. По на север в западна посока се простира дълъг 220м тунел, краят на който е богато украсен с калцитни кристали, наподобяващи на пуканки. Тази необикновено красива част на тунела с право носи името Рай.
След малката зала Почивка следва дълъг безименен тунел, с посока от югозапад на североизток, който се превръща в трудно проходима теснина-лазейка. След теснината следва втората част на пещерата Орлова чука с първоначална посока от югозапад на североизток. В средната и източната част посоката й вече е запад-изток. Тази част на пещерата е сравнително слабо проучена.
Привходните части на пещерата Орлова чука са били обитавани от човека през палеолита (мустерската епоха 120,000-40,000г. пр.н.е.), .за което говорят намерените каменни сечива. Тя е обитавана и през време на енеолита (4,000-2,000г. пр.н.е.).
В пещерата са установени 15 вида пещеролюбиви животни - троглобионти, троглофили и троглоксени. Характерни са опашаткоскакачката, няколко вида паячета и бръмбарчета, между които е и късокрилото бръмбарче. Тук живеят още обикновената и дългокраката стоножка. Срещат се и пет вида прилепи, между които най-многобройни са подковоносите и остроухият нощник. В пещерата понякога навлиза и гризачът - градинският сънливец.
От 1941 до 1956г пещерата е стопанисвана от железничарско-моряшкото туристическо дружество „Локомотив" Русе. То затваря входа й с желязна врата. През 1954г в Русе се създава пещерен клуб към туристическото дружество „Приста", ръководен от д-р Г.Икономов, което допринася много за опознаването и популяризирането на пещерата.
От 1956г Орлова чука се стопанисва от Окръжния природонаучен музей в Русе. Благоустрояването й започва през 1959г, когато по склона се изграждат 124 каменни стъпала и се пробива изкуствен вход. Работното й осветление е от 1961г, а през 1970г са монтирани 80 прожектора, които осветяват около 1км от пещерата.
През 1960г пещерняците от Русе проучват пещерата, в резултат на което в ниша откриват скелетите на две огромни пещерни мечки и три мечета. Намерени са още кремъчни стъргалки, нож, върхове на копия от времето на палеолита, каменна брадва и фрагменти от глинени съдове от времето на енеолита (каменно-медната епоха).
Проведените след това републикански и местни пещерни експедиции доуточняват представата за морфологията на пещерата. По време на републиканската женска експедиция на 4 март 1977г пещернячките чули в пещерата много силно бучене (в пещерите звукът се увеличава неколкократно) и усетили няколко силни труса, свързани със земетресението във Вранча, Румъния.
През 1977г Русенският симфоничен оркестър изнася концерт в залата Вестибюла, преминал при изключителен успех поради идеалната акустика на залата. След това тази зала бе преименувана на Концертна.
Пещерата е образувана в аптеки ургонски варовити пясъчници и варовици, наклонени на северозапад (300°) под ъгъл от 3 до 5°. Те са процепени от почти вертикални тектонски пукнатини с посоки 43-45°, 90° и 115-120°, които пукнатини са послужили като основни водопроводящи пътища за развитието на карстовия процес и оформянето на пещерата. (Владимир Попов)
Пещерата работи без почивен ден.

ip: 213.167.15.*

Турситунгер - нерегистриран23.08.08
Възрастта на Орлова чука
alexis, възрастта на Орлова чука приблизително е 2.6 млн. г. (горе-долу съответства на речната тераса на около 60 м. от реката). И това си е съвсем прилична възраст за пещера (по-голямата част от пещерите в България са в този времеви интервал). Чувал съм, че екскурзовода на Чуката е свестен човек, но от "туристически" лафове от типа "Това е най-младата пещера в България!" никой не е застрахован. С мнозина колеги имахме щастието да посетим красавицата Алистрати до Драма това лято. Там пък девойчето се обясняваше, че пещерата е на 10 млн. години, а високите сталагмити-тополки, които виждаме, са на 3 млн. години. При положение, че най-старата получена възраст на образувание в света е около 900 000 г. (натек в Ню Мексико), а тополките никнат много бързо (близо 4 метра тополка във Врачанска планина е почнала да се натрупва преди 16 хлд. години).
Та така с най-младата пещера в България. Чуката си е много хубава и интересна сама по себе си. Но да чакаме да й поникнат нови сталактити, че да замяза на Леденика - малце сме позакъснели:)
Поздрави,
Т-гер

ip: 77.70.91.*

alexis_uris - нерегистриран18.08.08
Пещерата
Посетих пещерата на 16.08. Уникална е и то не толкова с образуванията си, а с липсата на такива. Тази пещера показва на всеки, който я посети, как всъщност се създават пещерите, колко е бавен процеса и колко е важно ние да не го възпрепятстваме като рушим образуванията. Тя е най-младата в България - "едва" на 2 милиона години. Така че представете си още колко време ще й трябва за да стане като останалите пещери.
Пещерата е уникална и с други факти. Тя е най-равната от всички в България (като казвам "всички" имам предвид всички благоустрооени). Няма изкачвания и слизания, изобщо никаква денивелация, а "подът" е покрит с пръст и гуано. Освен това е и единствената, в която аз видях прилепче, и то летящо, като имате предвид, че от май месец до сега съм посетил 6 благоустроени пещери в България. И още нещо - пещерата е и най-"топлата" от всички в България - 14 градуса Целзий е температурата през лятото.
Изобщо ако можете да посетите само две пещери, то трябва да видите Орлова Чука и някоя друга (препоръчвам Леденика). Те са "преди" и "след" на пещерите. Така ще ви стане ясно най-напред колко трудно и бавно се образуват пещерите и колко уникална е Орлова чука.
За входа - цената е 6 лв., като няма намаления и облекчения (може би защото тя се посещава от много малко хора, доста е "забутана" така да се каже).
Екскурзоводът е много добър, но не прекалявайте със снимките - прави лошо впечатление. А и все пак важно е личното впечатление - който се интересува как изглежда пещерата нека да отиде и да я види, защото от снимките не се придобива почти никаква представа (казаното важи за всички пещери и е от опит).

ip: 83.228.2.*

turist - нерегистриран11.08.08
taxa vhod
nama cenoraspis? edin mag kaza 6 lv. ako iskate da vlezete na 4ovek !!!

ip: 77.78.8.*

Петя - нерегистриран09.08.08
Првкрасно е. Преди 2 часа се прибрах от там. Никога не съм посещавала подобно нещо. Въобще не може да се сравни с други пещери в България.

ip: 77.85.71.*

>> Следваща страница коментари и разкази >>

Добавете каквото искате, но моля ви - спазвайте добър тон! Ако обичате, ползвайте кирилица!
Тема:
Автор:

Сайтът е в режим "Уики" и от тук нататък в него ще се напрупва информацията, която имате желание да споделите.

Време: 5 милисекунди, изпълнени 4 заявки.

Сайтът е достъпен на адрес caves.4at.info.