ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум
Снежанка
| БФСп N: | 1960 | ||||||
| Населено място: | гр.Пещера, общ. Пещера, Пазарджишка област | ||||||
| Обща дължина: | 368 | ||||||
| Денивелация: | 18 | ||||||
| Дълбочина минус: | -18 | ||||||
| Изкачване плюс: | 0 | ||||||
| Достъп: | Пещерата е с охраняван достъп! | ||||||
| GPS координати: | E 24° 16' 30.72", N 42° 00' 40.68"
- Без датум Източник: от архив - 2004-2005г., вероятен датум - Пулково. |
||||||
| GPS координати: | E 24° 16' 30.72'', N 42° 00' 40.68'' Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка. | ||||||
| О П И С А Н И Е | |||||||
|
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.
Моля, регистрирайте се. 1 описание от потребител на сайта
Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас. | |||||||
карта
Добавете своя снимка за Снежанка
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
ip: 87.118.166.*
ip: 77.76.26.*
След разговор с един човек на около 50+, който явно беше от персонала /държеше се любезно/ и ни обясни положението, каза също, че сега тъкмо се бил стопил снега и се стягали за възстановяване на тока. Качих се с кола около 2км до малък паркинг за 5-6 коли. С кола защото майка взе да охка на първите 300 метра и слязох да взема колата. Горе на паркинга има и беседка и чешма. От там до пещера Снежанка остават около 1км и на табелката пишеше че пътеката е подходяща и за семейства с деца 45мин ходене.
Ще се върна там след месец два
ip: 91.204.159.*
ip: 87.126.103.*
ip: 89.253.135.*
ip: 84.54.161.*
ip: 88.203.188.*
ip: 84.54.178.*
ip: 79.100.46.*
ip: 87.121.15.*
На левия долинен склон на Ново-махленска река при надм. височина 880м между високи буки е скътан подземният бисер на Баташката планина пещерата Снежанка. Тази пещера отстои на около 5км на югозапад от гр.Пещера. Тя бе открита през 1961г и същата година бе обявена за природна забележителност. През 1966г бе благоустроена и годишно се посещава средно от 10,300 любители на подземните красоти.
Пътят за пещерата се отделя от шосето там, където Новомахленска река се влива в Стара река. До местността „Ангелиеви ниви" може да се стигне с лека кола, а оттам до пещерата маркираната пътека лъкатуши под сянката на вековна букова гора.
Името Снежанка е свързано със снежнобялата украса на пещерата. По главната ос пещерата е дълга само 145м и е разположена върху площ 3,150м2. На тази малка площ обаче е събрана голяма красота - хиляди приказно красиви нежнобели сталактити и сталагмити, малки завеси, ресни, вкаменени медузи и други причудливи синтрови образувания, които заедно със своеобразния звън на хилядите падащи капки карстова вода веселят мраморния дворец на Снежанка.
Какви чувства са вълнували пещерняците - откриватели на Снежанка, когато с помощта на алпийско въже и обикновени фенерчета са проникнали в неизвестната, дълга 20м, тясна, стръмна и влажна дупка, не ни е известно. Но когато пред техните очи се открил белоснежният подземен дворец, те дълго се любували на невижданата дотогава красота.
Отправяме се към източния вход на пещерата. Спускаме се по 22 стъпала на желязната стълба към малка и ниска зала с размери 25х20м и максимална височина на южния край 4,7м. Наричат я залата Виметата. Други я наричат Залата на китайските фенери. Тя покорява с красотата и разнообразието на форми. По-голяма част от пода й е покрита със силно наклонен на юг искрящ млечнобял синтър. По него особено в източната част на залата са се настанили многобройни малки снежнобели сталагмити и неправилни колони, които свързват пода с ниския таван. Приказно красив е мраморнобелият таван, фантастично моделиран от разнообразни по форма сталактити. От него висят многобройни сталактити, известни с името „вимета”. Виждат се и малки завеси, завършващи със стотици ресни, окаменени медузи и други причудливи образувания. В долния край млечнобелите окаменени вимета и драперии, особено в източната част на залата, завършват с десетки кухи тръбички. Това са макаровидни сталактити, от които ритмично сълзи вода.
Захласнати от красотата на тази зала, движейки се по стръмния й синтров под, по който са изградени 44 широки циментови стъпала, неусетно се спускаме 13м надолу и достигаме глинестия под на Голямата зала. Това е най-голямата пещерна кухина в Снежанка. Тя има размери 60х40 м и максимална височина 12м. Очертанията й са неправилни, но главната й ос е ориентирана в посока северозапад-югоизток.
Разнообразна е прелестта на Голямата зала. В северната й част се разстила обширен глинест под. В западния му край около красиви ванички се издигат подобни на сребърни свещници малки, нежни сталагмити. Някои от тях наподобяват на боздугани, като че ли изникнали от пода. Те едва се крепят върху глинестия под, защото коренчетата им, закрепени в егутачни ямички, образувани от капещата от тавана вода, са плитки. Грубото докосване до тези нежни сталагмити ги събаря на пода.
Северно от глинестия под на Голямата зала върху невисока сиитрова площадка са разположени няколко своеобразно оформени сталагмита. Подсиленото въображение на неизвестен пещерняк е открило в тези сталагмити Хора на джуджетата. Фантазията вече е открила вкамененото приказно бяло момиче Снежанка, нейните покои, балдахина от леглото й, езерцата, в които се е къпала и бисерите в тях - разпилени от скъсаната й огърлица. Те виждат арфите, на които тя е свирела, за да весели джуджетата. До хора на джуджетата е разположен Обелискът.
В западната част на Голямата зала водните капки са изваяли с ненадминато майсторство сталагмити, наподобяващи каменна гора. Южно от Каменната гора зад големите колони се крие Музикалната заличка, която има размери 12,5х8,5м. Почукате ли леко по нейните синтрови образувания, всеки сталактит в зависимост от неговата дължина, дебелина и кухина издава определен тон. Тогава вие чувате чанове на родопско стадо. В тази заличка има и две синтрови езерца. Със синтровите си украшения те наподобяват неповторими огледала и допълват красотата на този кът от пещерата.
От свода (тавана) на Голямата зала зисят безброй сталактити. Те са особено много в западната част на залата. Зодиите капки на долния им край искрят от светлината на прожекторите като звезди. Пещерняците от гр.Пещера са изчислили, че по тавана на Снежанка има около 800,000 сталактита. Тук човек може да се възхищава още на разклонени сталактити, едни от които са подобни на моркови, а други приличат на вретена, трети оформят своеобразни драперии. Подът в югозападната част на Голямата зала е облицован от снежнобял синтър.
Почти в средата на Голямата зала от пода се издигат няколко разкривени сталагмита. Долната им част е силно опушена, а горната е изградена от свеж синтър. До тях наситените с калциев карбонат неуморни капки карстова вода са създали форми, които наподобяват на покрити с бяла глазура окаменени пасти.
В южния край на залата синтърът се е разлял върху много стръмен наносен конус. Едни го оприличават на снежна лавина, а други виждат в него окаменен водопад. По повърхността му са се закрепили 4 красиви малки сталактона.
По невисокия таван на Голямата зала се виждат няколко прилепа. Те така са се заловили за мраморите, че наподобяват черни пещерни круши. Пещерата Снежанка се обитава от три вида прилепи - големия нощник и малкия и големия подковонос.
Голямата зала е забележителна още и с културните останки от траките. Те са проучени чрез сондажни разкопки, извършени от археолога Н.Джамбазов през 1961г.
Почти в средата на залата съществува кръгло огнище с диаметър 4м. До огнището е намерена бронзова игла за закопчаване на дрехи - тракийски тип едноспирална фибула, която добре датира възрастта на огнището.
В Снежанка са открити много глинени съдове, изработени на ръка, без грънчарско колело. Това са гърнета, паници, съдове за вода. На няколко места в Голямата зала близо до синтрови езерца, откъдето се е получавала вода за пиене, върху пода се наблюдават цели и счупени съдове за вода, споени със синтър. Едни от тези съдове за зода е запазен в западната част на залата и е почти изцяло обхванат от синтър. До него белият синтър е споил дъговидна дръжка от съд за вода. На синтровия съд и близо до него много от по-големите сталактити са изпочупени. Вероятно тези сталактити са пречили на обитателите на пещерата, които се снабдявали с вода от синтровите езерца. Днес в долния край на тези по-големи сталактити висят нови, малки снежнобели сталактити. Тези сталактити ни дават възможност да изчислим темпа на тяхното нарастване, който е извънредно бавен - 1см за 120 години. Някои от намерените съдове са украсени с врязани линии или пояси от две успоредни или зигзаговидни канелюри. По-големите съдове имат по две срещуположни дъговидни дръжки. Тези глинени съдове археологът Джамбазов определя като тракийски от времето на ранния период на желязната епоха и датиращи преди VI-IVв.пр.н.е., т.е. около 2000г. В пещерата са намерени материали от началото на римското владичество.
На пода около огнището са разхвърляни разчупени или цели кости от диви животни, които изобилствували в този родопски край, като например сърни и диви свини. Намерени са и кости от домашни животни - говеда, овце, кози, свине и др., което говори за развито скотовъдство у бесите. Животните са били изпичани на централното огнище и раздавани за храна на наредените около огъня временни обитатели на пещерата.
На 18м южно от централното огнище върху изкуствено подравнена скална площадка, вероятно пригодена за нощуване, има по-малко огнище. Мраморната стена близо до това огнище на две места е силно опушена от глинени лампички, за които в стената е направено специално гнездо.
Културните останки в Снежанка говорят, че пещерата е била известна на тракийското племе беси. При опасност част от жителите на това племе се криели в нея и я използували преди около 2,600г за временно жилище.
Югоизточно от Голямата зала е оформена залата Срутището. Тя е най-топлата част на пещерата. В нея термометърът показва 9,5°. По склона на дъното на Срутището са разхвърляни десетки малки и 6 грамадни мраморни блока, най-големият между които има размер 5,5х2,8м. Блоковете са срутени от тавана на тази част от пещерата. Тук върху площ от 70м2 между мраморни късове се е наслоила тъмнокафява мазна глина. Доскоро пещерняците я считаха за прилепно гуано. Но химическият анализ на проби от него позволи да приемем, че това не е гуано, а силно хидратизирани (оводнени) фини сажди.
Ето как са се образували саждите по равнището на залата Срутището. Както вече споменахме, преди около 2,600г пещерата Снежанка е дала временен подслон на група трако-беси. За да си приготвят храна, тези временни обитатели на пещерата палели огън на две места в Голямата зала. Пушекът и саждите от тези огньове се наслоявали по тавана, пода и стените на пещерата, по снежнобелите й синтрови образувания - сталактити, сталагмити, сталактони и др., като им придавали оловносив сребрист цвят. Най-фините сажди се наслоявали по кубето на залата Срутището, което днес е най-високата точка на пещерния таван на Снежанка. Кубето на тази зала е с 3м по-високо от входа на пещерата. Докато мраморният блок над Голямата зала е дебел 19м, над Срутището той е само 6м, а теренът над кубето на Срутището образува негативна форма, която съсредоточава повърхностни води. Затова от това кубе почти непрекъснато сълзи. Тогава натрупалите се по кубето на Срутището фини сажди заедно с капещата вода и откъртилите се от кубето мраморни късове се наслоявали на съответното място по пода на Срутището. Там те образували слой от сажди, дебел на места до 50см. По-късно по периферията на сажденото находище
ip: 213.167.15.*
ip: 212.50.24.*
ip: 77.76.7.*
ip: 213.167.15.*
ip: 83.228.53.*
<< Предна страница << >> Следваща страница коментари и разкази >>