ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум
Чавките
| БФСп N: | 1806 |
| Населено място: | с.Миланово, общ. Своге, Софийска област |
| Обща дължина: | 50 |
| Денивелация: | 70 |
| Дълбочина минус: | -70 |
| Изкачване плюс: | 0 |
| GPS координати: | E 23° 23' 58.60", N 43° 08' 57.03"
- Без датум Източник: от архив - 2004-2005г., вероятен датум - Пулково. |
| GPS координати: | E 23° 23' 58.60'', N 43° 08' 57.03'' Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка. |
| О П И С А Н И Е | |
|
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.
Моля, регистрирайте се. Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас. | |
скица
Снимка на входа
Входа на Чавките
Катето на входния отвес
Емо до входаДобавете своя снимка за Чавките
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
ip: 94.26.21.*
ip: 213.240.199.*
Таню Мичев, Вл.Бешков, сп.Турист,1959г.
Във Врачанската планина, на СИ полегат склон на вр.Соколец е входа на пропастта „Чавките”. Името си тя е получила от ятата хайдушки гарги, които гнездят в нея. Входът е на 150м. от триангулачната точка на върха, в пасбище и отдалеч се забелязва по бодливата тел, с която е заграден, за да не падне някой в нея.
За първи път в нея се спуска Ненко Радев през 1929г. с помощта на стоманено въже и макара. Резултатите от неговото изследвани са останали неизвестни. Знае се само, че на дъното той е намерил рядкото пещерна бръмбарче – светломразец (Pheggomizetes), което се среща само в пещери и пропасти в България.
Нашата експедиция изследва пропастта на 22.и23.11.1958г. в състав П.Недков, П.Берон, С.Пенчев, Т.Мичев и Вл.Бешков. Съединихме трите въжени стълби с карабинери и ги спуснахме в пропастта. Осигурен с алпийско въже, първият започна да слиза. Успоредно с него спускахме петромаксова лампа, закачена на тънко стоманено въже. Голяма бе изненадата ни, когато скоро до нас долетя далечен глас: „Дъно!”. След половин час всички вече бяхме долу и разглеждахме дъното. С помощтта на рулетка и компас направихме карта, след като проникнахме във всички възможни цепки. Общата дълбочина до най-ниската точка е -60м. Вътрешността на пропастта представлява обширна зала, която високо нагоре преминава в цепнатина. Стените на места са покрити с груби каменни драперии. Тук-там из залата има сталактити и сталагмити. Дъното е покрито с камъни и дървета, шума и по-големи блокове. По някои от тях има иглести кристалчета арагонит. ЮИ край на залата продължава в тясна цепнатина, дълбока 9м. и широка 50см. Тук проникването става „на камина”.
Температурата на голямата зала беше 6.30С. Това дава възможност на някои видове прилепи да зимуват в нея. Намерихме 13 големи нощника и 1 голям подковонос. Видяхме и три гнезда на хайдушки гарги. Успяхме да намерим и пещерния светломразец, който се намира много рядко в царството на вечния мрак. Флората тук е бедна – по гнилите пънове растат плесени и бледи, анемични гъби, а до известна дълбочина стените са покрити с мъхове. Пропастта е образувана във варовици от среден и горен триас. И сега при дъжд в пропастта влизат малки ручейчета, но в сухо време само отделни капки блестят по влажните стени.(със съкращения)
ip: 85.187.183.*