Caves :: Пещерите в България :: Информация за Чавките

Търсене:

ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум

Чавките

БФСп N: 1806
Населено място: с.Миланово, общ. Своге, Софийска област
Обща дължина: 50
Денивелация: 70
Дълбочина минус: -70
Изкачване плюс: 0
GPS координати: E 23° 23' 58.60", N 43° 08' 57.03" - Без датум
Източник: от архив - 2004-2005г., вероятен датум - Пулково.
GPS координати: E 23° 23' 58.60'', N 43° 08' 57.03''
Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка.
О П И С А Н И Е
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.

Моля, регистрирайте се.

Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас.

Снимки: 7

Страници: 1 2 Следваща
скица
Снимка на входа
Входа на Чавките
Катето на входния отвес
Емо до входа

 
Добавете своя снимка за Чавките
 

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

ivotachev13.07.16
Землище Дружево
Попада в землището на с. Дружево.

ip: 94.26.21.*

Живко - нерегистриран04.10.05
Нова карта
Пропастта е прекартирана от пещерняци от ПК Хеликтит. Предстои предаването на картата в ГКПБ.

ip: 213.240.199.*

Т.Мичев и Вл.Бешков - нерегистриран27.09.05
Описание на пещерата
Пропаст „Чавките”, с.Миланово
Таню Мичев, Вл.Бешков, сп.Турист,1959г.
Във Врачанската планина, на СИ полегат склон на вр.Соколец е входа на пропастта „Чавките”. Името си тя е получила от ятата хайдушки гарги, които гнездят в нея. Входът е на 150м. от триангулачната точка на върха, в пасбище и отдалеч се забелязва по бодливата тел, с която е заграден, за да не падне някой в нея.
За първи път в нея се спуска Ненко Радев през 1929г. с помощта на стоманено въже и макара. Резултатите от неговото изследвани са останали неизвестни. Знае се само, че на дъното той е намерил рядкото пещерна бръмбарче – светломразец (Pheggomizetes), което се среща само в пещери и пропасти в България.
Нашата експедиция изследва пропастта на 22.и23.11.1958г. в състав П.Недков, П.Берон, С.Пенчев, Т.Мичев и Вл.Бешков. Съединихме трите въжени стълби с карабинери и ги спуснахме в пропастта. Осигурен с алпийско въже, първият започна да слиза. Успоредно с него спускахме петромаксова лампа, закачена на тънко стоманено въже. Голяма бе изненадата ни, когато скоро до нас долетя далечен глас: „Дъно!”. След половин час всички вече бяхме долу и разглеждахме дъното. С помощтта на рулетка и компас направихме карта, след като проникнахме във всички възможни цепки. Общата дълбочина до най-ниската точка е -60м. Вътрешността на пропастта представлява обширна зала, която високо нагоре преминава в цепнатина. Стените на места са покрити с груби каменни драперии. Тук-там из залата има сталактити и сталагмити. Дъното е покрито с камъни и дървета, шума и по-големи блокове. По някои от тях има иглести кристалчета арагонит. ЮИ край на залата продължава в тясна цепнатина, дълбока 9м. и широка 50см. Тук проникването става „на камина”.
Температурата на голямата зала беше 6.30С. Това дава възможност на някои видове прилепи да зимуват в нея. Намерихме 13 големи нощника и 1 голям подковонос. Видяхме и три гнезда на хайдушки гарги. Успяхме да намерим и пещерния светломразец, който се намира много рядко в царството на вечния мрак. Флората тук е бедна – по гнилите пънове растат плесени и бледи, анемични гъби, а до известна дълбочина стените са покрити с мъхове. Пропастта е образувана във варовици от среден и горен триас. И сега при дъжд в пропастта влизат малки ручейчета, но в сухо време само отделни капки блестят по влажните стени.(със съкращения)

ip: 85.187.183.*

Добавете каквото искате, но моля ви - спазвайте добър тон! Ако обичате, ползвайте кирилица!
Тема:
Автор:

Сайтът е в режим "Уики" и от тук нататък в него ще се напрупва информацията, която имате желание да споделите.

Време: 3 милисекунди, изпълнени 7 заявки.

Сайтът е достъпен на адрес caves.4at.info.