Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

danailspeleo	26.10.06
Духлата
Това е легенда и местна фантасмагория. ip: 88.203.254.*

милена - нерегистриран	26.10.06
ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ЖИВОТА МИ Е МИНАЛА В БОСНЕК,НО ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ЗА МЕН Е ПОЧТИ НЕВЪЗМОЖНО ДА ВЛЯЗА В ДУХЛАТА.ЧУВАЛА СЪМ,ЧЕ ИЗХОДЪТ Й ИЗЛИЗА НЯКЪДЕ ПРИ ВЛАДАЯ.БИХ ИСКАЛА ДА ПОПИТАМ ТЕЗИ,КОИТО ПОЗНАВАТ ПЕЩЕРАТА,ДАЛИ ИМА НЕЩО В ТОВА ИЛИ Е ПРОСТО НЕЩО КАТО ЛЕГЕНДА? ip: 84.242.187.*

Живко - нерегистриран	27.05.06
За Духла
На хора, които нямат предварителна подготовка не препоръчвам да влизат в пещерата. Тя е сложен лабиринт и има реална опасност от изгубване. Обърнете се към някой от пещерните клубове за повече информация. Такса за влизане все още няма :-). ip: 85.187.16.*

dani - нерегистриран	27.05.06
:)
пожелавам ви приятна събота и неделя iordanka@abv.bg ip: 212.56.6.*

dani - нерегистриран	27.05.06
моля за информация
здравейте, интересуваме дали има възможност, без предварителна екипировака, познания и умения, да се влезе и разгледа поне част от пещерата. каква е цената на билети(ако има такива), и евентуално има ли някой, който може да ни разведе(тел.). благодаря ви пойелавам ви приятна събота и неделя ip: 212.56.6.*

dzver	30.01.06
Регистрация - за Мария Златкова!
Мария, Току що пуснах възможност да добавяте директно ОПИСАНИЯ на пещери, но трябва да се регистрирате (бутона регистрация). Моля пробвайте, аз и да искам нямам какво описание да добавя :-) ip: 85.11.172.*

Мария Златкова	30.01.06
Описание на района и пещерата
Боснешки карстов район – 303. Географски и геоложки бележки. Мария Златкова, СПК”Академик”, София Боснешкият карстов район обхваща доломитите и варовиците на средния и горен триас, включени в т.н. Задвитошки навлак. Районът обхваща склоновете на вр.Чучулян и вр.Голема могила по двата бряга на р.Струма до водослива с р.Добри дол, както и карстовите извори Попов чучур и Врелото, които също са притоци на р.Струма. На север районът достига до извора Живата вода, където минава челото на навлака. Релефът в областта е планински с надморска височина 900-1000м. Главна отводнителна артерия се явява р.Струма, която при навлизане в карста след чешма Джераница се губи на няколко места и съвсем пресъхва пред пещерата "Духлата” за по-голямата част от годината. От Живата вода тръгва р.Добри дол, десен приток на р.Струма, който също се губи надолу по течението си. Преминавайки през карста водите излизат като карстови извори и отново се вливат в р.Струма. Карбонатния състав на скалите, тектонски предопределеното напукване и преминаването на голямата р.Струма през района са дали възможност за развитие на дълбоки карстови процеси. Повърхностния карст е представен от кари, въртопи и валози, а подземния се проявява в над 30 пещери, три от които със значителни размери: “Духлата”, “Врелото” и “ППД”. СТРАТИГРАФИЯ Долен триас (бунтзандщайн) Седиментите на долния триас са изградени от червеникави пясъчници и пластове от конгломерати. Те започват Ю от с.Чуйпетлово до 1,5км източно от с.Боснек. След Боснек те продължават западно до устието на яз.Студена. Дебелината им е 150-200м. Тези скали се явяват основен водоупор за района. Среден триас Седиментите му се разполагат нормално върху долния триас. Те са бедни на вкаменелости. Средния триас се поделя на аниз и ладин. Аниз Източно от с.Боснек над пясъчниците на бунтзандщайна следват сиви, плътни, масивни доломити с микрозърнеста структура. Следват масивни, пепеливосиви доломити, с финозахаровидни проблясъци и мидест лом. Съгласно върху тях се разполагат варовици – тъмносиви до черни, с изветрителна повърхност. Изградени са от калцит, с примеси от глинести минерали. Дебелината им е 30м. Общата дебелина на аниза е около 300м. В аниза са образувани пещерите: ППД, Врелото, Живата вода, Чучулян, Джераница, Чичовци, Попов извор,Новата, Лисичата, Над Лисичата, Бабите, Бълхарника и др. Ладин Източно от с.Боснек върху аниза се разполагат сивокафяви до кафяво-черни аргилити. Тези скали играят ролята на локален водоупор и вододел на подземните карстови води в района. На север към вр.Белия камък те преминават в тъмносиви, тънкопластови варовици. Такъв е разрезът и към вр.Мачище, а на изток от него аргилитите преминават във варовици. Около вр.Круша ладинът също е представен от варовици.Общата мощност на ладина е 150-200м. В ладина са образувани пещерите “Духлата”, “Академик”, “Пепелянката”, “Малката пепелянка”, “БХПД”, “Дупка до асфалта”,”Големия Чучулян”, “Св.Илия”,”пещерата на бай Боре” и др. Горен триас Карн-нор СИ от с.Боснек по вр.Голема могила и западно от вр.Меча могила се разкриват седиментите на карн-нора. Те лежат съгласно върху ладина. Този комплекс е изграден от тъмносиви до сиви пластови доломити, които в най-високите части преминават във варовици – плътни,сиво до тъмносиви. При Големия извор в с.Боснек всред варовиците има пласт от дребнокъсов кварцов материял с дебелина 0,80м. Общата дебелина на карн-нора е около 300м. В него са образувани пещерите “Меча дупка”, “Кръволочица”, “пропаст в двора на бай Пешо” и др. ТЕКТОНИКА Според Е.Бончев областта представлява покривна плоча (навлак), придвижена от ЮЗ. Районът е със сложен гънково-блоков строеж и е претърпял многостепенно структурно развитие. Пернишки разломен сноп: тук той се следи южно от яз.Студена до ЮИ от с.Боснек, с посока 120-1400. Ширината на разломната зона достига 5км. Тези разломи са отседи с дясно движение. Подчинено значение имат нарушенията с посока 85-900, които се явяват оперяващи. Нарушенията са свързани с хидротермална дейност и по тях са локализирани полиметални орудявания (хематит, лимонит и др.). Чуйпетловски разломен сноп: отделни негови нарушения достигат до долината на р.Струма при с.Боснек. Посоката им е 450, а ширината на разломната зона е до 1,5км. Наклонът на разломните повърхности е от 50 до 700. ХИДРОГЕОЛОГИЯ При строежа на яз.Студена са правени опити за изясняване водните подземни връзки, като в голямото губилище на р.Струма след чешма Джераница е пусната готварска сол, която е забелязана на повечето карстови извори в района. В девет от изследваните от нас пещери има подземни реки. В “Духлата” те са седем и са в явна връзка с коритото на р.Струма. Същото важи и за реките в пещерите “Академик”, “Чучулян”, “ППД” и “Джераница” . Реките от “Духлата” излизат на Горната чешма в Боснек. Реката от “Академик” излиза също там, а при пълноводие и в двора на близката къща. Реките от “Чучулян”, “Джераница” и “ППД”, минавайки под р.Струма след дълъг подземен път (4,5км по права линия) излизат от пещерата “Врелото” (850 мнв – най-ниския извор в района). Основните води, захранващи “Врелото” са от голямото губилище на р.Струма, както и от Добри дол. Малка река тече и в пещерите “Сухата” и “Водната” при Живата вода, която е обща и за двете. Тя излиза в извора под пещерата „Водната”. Вода има и в “пещерата на бай Боре”. Пълното изясняване на хидрогеологията на района все още не е приключило. Няколко карстови извора са с неизяснено подхранване на водите: Попов чучур, Долната чешма в с.Боснек и др.по-малки. Литература: Петър Петров, Дипломна работа върху геоложкия строеж...................,София,1980г. За пещера “Духлата”, с.Боснек, Пернишко Мария Златкова, СПК”Академик”, София “Духлата” представлява сложна пещерна система, с множество входове, развита на шест етажа, с обща дължина на галериите над 20 километра. В нея сега протичат 7 подземни реки, които са в явна връзка с р.Струма. Те събират водите си и излизат в карстовия извор “Горната чешма” в с.Боснек. След постъпването ми в СПК”Академик”,София през 1978г. имах щастието да стана един от изследователите на “Духлата”. Моят принос е скромен – картирала съм едва 1 км. галерии, но често съм опъвала рулетката на основния картировач – Георги Марков (Жоро). Помагах и на Д.Ангелов (Братока) в изготвянето на вертикалните разрези на основните галерии. През всичките тези години картата на “Духлата” се съхраняваше и допълваше от Ал.Стрезов (Сашо), който беше поставил началото на картировката на пещерата и сам беше открил и картирал много от Старите части. Не зная добре историята на проучването на “Духлата” и за това ще опиша само самата пещера накратко, като допълнение към картата, която съм изпратила. Описанието е за тези, които познават и обичат “Духлата”: Всяка от седемте реки в пещерата е образувала свои галерии и части, които се свързват с отделни, често пъти единични връзки по между си. Точно под Стария вход на около –30м. минава реката на “Академишките части”. Тя е пълноводна по всяко време но годината. Единствено по нея се наблюдават водопади. След около 300м. по течението й тя влиза в сифон. Излиза пак от сифон, малко преди водослива си с Голямата река. Голямата река е най-северната река, която събира останалите надолу по течението си. Между тезе двете реки тече “реката на Дъжда”, която срещу течението си стига под р.Струма и дори има галерии под коритото й. По-надолу по течението си Голямата река приема водите на “реката от Втори вход”. Това става някъде под зала “Носорог”. Тази река е образувала мощна система от галерии: “Тронни зали”, “Губилището”, “Долния път”, “Кончето”, та чак до “Рибката”, където явно се е вливала преди хиляди години. “Голямата река” , със своите притоци – “Академишката р.” и “р.на Дъжда”, е образувала основните галерии от Стария вход до “Рибката”, а така също и “Малката Духла”, “Синтровото мазе”, “Приказките”, “Арагонитите”, “Камбанарията”, “Сухия край”, което представляват Старите части на “Духлата”( около 9км.), както и новооткритите (1987г.) “Еделвайски части” (около 1км). След “Рибката”по реката вече има малко горни етажи. Тя се движи по висока диаклаза, като за малък участък тече сифонно, а се заобикаля по страничен меандър. В този сифонен участък се влива реката от “Новите части” – т.н. “Дълбоката река”. “Новите части” са открити през 1977г. от Лидка и Румянка чрез разкопаване на тесняка, който и до сега си остава единствената връзка с тях. Дължината им е около 6,5 км. Като продължим нататък по Голямата река достигаме до първото изкачване за частите наречени “ХХХ”, които по карта явно са насочени към “Новите части”. За сега между тях си остава едно бяло петно. През частите “ХХХ” протича малка рекичка, която се влива видимо в Голямата река малко преди І-ви сифон. Седмата река е т.н. “Топлия извор”,която се влива от дясно малко преди изкачването за “ХХХ”. Тя е със значително по-висока температура от останалите реки в “Духлата”, но срещу течението й сме преминали едва 30м. Достига се до тесен сифон. Галериите по реката след І-ви сифон не са показани на картата, но са направени до ІІІ-ти сифон. Той вече е доста дълбок и не сме го преминали. Някъде след него Голямата река приема още значително количество води, защото дебитът на Горната чешма е почти два пъти по-голям от този в пещерата. Ние знаем, че в нея участват и водите от ip: 85.187.183.*

Фикуса - нерегистриран	15.12.05
До divan и всички които питат за карта на Духлата
Сажалявям, и да имах нямаше да я пратя. На конгреса по спелеология, който беше проведен през 1980 год. (ако не греша годината) я бяхме изложили на една голяма стена. Картата е в мащаб 1:300. Така, че си направи сметка колко голяма е в момента. Всеки който го интересува нещо, може да отиде във Федерацията и там да пита. Когато картирахме Духлата и ние не я познавахме, така че дерзай. Не, че не искам да ти услужа ама разбираш нали? ip: 195.96.254.*

dzver	04.12.05
Ако искате на сайта да има нещо по-голямо, пратете ми го на email и аз ще го кача. dzver мамуна abv.bg ip: 85.11.172.*

Владо Йончев - нерегистриран	04.12.05
Духла - молба към Мария Златкова
Картата на Духлата, която си качила е много хубава, но 200 кб са й малко. От съобщението, което написа, когато я прати, останах с впечатлението, че нямаш нищо против да я качиш с по-добър мащаб, единственият проблем е ограничението за ъплоуд. Разбира се аз не нахалствам за подробна карта, а за нещо от рода на 700кб-1мб. Ако ти си склонна да я качиш отново, аз ще помоля Дзвер еднократно да свали ограничението за ъплоуд. Предварително благодаря. ip: 212.50.13.*

Живко - нерегистриран	04.12.05
Към Кавер :)
Посочвам карта - картата на Темна дупка - Лакатник. Нея няма да я видиш тук батка! Отвори някой световно признат труд пр. On Station и ще видип как работят хората. Или виж картата на Крубер и тн. А за нормативните актове вьобще да не коментираме те все още са на ниво 75-80 г. ip: 83.148.122.*

Gaver - нерегистриран	03.12.05
Към Живко - за имената
Два уточняващи въпроса: 1/ В кой нормативен документ на БФСп пише, че "Принципно в картите на пещерите се изписват наименованията на отделни места, зали и тн." или нещо подобно? 2/ Посочи ми карта (не "туристическа" - като на осветените дупки), в която са изписани наименования! В сайта не съм видял такава, а и пред очите ми не е минавало нищо подобно! "Това е уточнение, а не заяждане." ip: 84.22.9.*

Живко - нерегистриран	03.12.05
За имената в пещерите
Принципно в картите на пещерите се изписват наименованията на отделни места, зали и тн. Особено когато картите са съставени от първопроходците. Това е уточнение, а не заяждане. Разбира се и аз смятам, че не тук е мястото да се качват карти, зада ориентират туристи. Картите по скоро служат за по нататъшното изследване на потенциал, морфология и тн. на пещери и райони. ip: 213.240.199.*

dzver	02.12.05
В интерес на истината съм я виждал качена. ip: 85.11.172.*

<< Предна страница << >> Следваща страница коментари и разкази >>