Caves :: Пещерите в България :: Информация за Духлата

Търсене:

ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум

Духлата

БФСп N: 0946
Населено място: с.Боснек, общ. Перник, Пернишка област
Обща дължина: 18 200
Денивелация: 53
Дълбочина минус: -53
Изкачване плюс: 0
Достъп:Пещерата е с охраняван достъп!
GPS координати: E 23° 11' 46.32", N 42° 29' 41.64" - Без датум
Източник: от архив - 2004-2005г., вероятен датум - Пулково.
GPS координати: E 23° 11' 46.32'', N 42° 29' 41.64''
Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка.
О П И С А Н И Е
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.

Моля, регистрирайте се.

3 описания от потребители на сайта

danailspeleo - Константин Стоичков 13.01.2009
Пещерата няма работно време и е с ограничен достъп. В нея влизат само подготвени пещерняци. Влизането без разрешение се счита за нарушаване на наредбата на Областния управител на Перник.
dzver - Веселин Николов 13.06.2007
Източник: Симеон Пенчев
simpeon.files.wordpress.com/2007/06/file.pdf

Духлата - Природен музей, книга в PDF формат, публикувана от автора й.
system - Мария Златкова - докато се рег 30.01.2006
Боснешки карстов район – 303. Географски и геоложки бележки.
Мария Златкова, СПК”Академик”, София
Боснешкият карстов район обхваща доломитите и варовиците на средния и горен триас, включени в т.н. Задвитошки навлак. Районът обхваща склоновете на вр.Чучулян и вр.Голема могила по двата бряга на р.Струма до водослива с р.Добри дол, както и карстовите извори Попов чучур и Врелото, които също са притоци на р.Струма. На север районът достига до извора Живата вода, където минава челото на навлака.
Релефът в областта е планински с надморска височина 900-1000м. Главна отводнителна артерия се явява р.Струма, която при навлизане в карста след чешма Джераница се губи на няколко места и съвсем пресъхва пред пещерата "Духлата” за по-голямата част от годината. От Живата вода тръгва р.Добри дол, десен приток на р.Струма, който също се губи надолу по течението си. Преминавайки през карста водите излизат като карстови извори и отново се вливат в р.Струма.
Карбонатния състав на скалите, тектонски предопределеното напукване и преминаването на голямата р.Струма през района са дали възможност за развитие на дълбоки карстови процеси. Повърхностния карст е представен от кари, въртопи и валози, а подземния се проявява в над 30 пещери, три от които със значителни размери: “Духлата”, “Врелото” и “ППД”.

СТРАТИГРАФИЯ
Долен триас (бунтзандщайн)
Седиментите на долния триас са изградени от червеникави пясъчници и пластове от конгломерати. Те започват Ю от с.Чуйпетлово до 1,5км източно от с.Боснек. След Боснек те продължават западно до устието на яз.Студена. Дебелината им е 150-200м. Тези скали се явяват основен водоупор за района.

Среден триас
Седиментите му се разполагат нормално върху долния триас. Те са бедни на вкаменелости. Средния триас се поделя на аниз и ладин.
Аниз
Източно от с.Боснек над пясъчниците на бунтзандщайна следват сиви, плътни, масивни доломити с микрозърнеста структура. Следват масивни, пепеливосиви доломити, с финозахаровидни проблясъци и мидест лом. Съгласно върху тях се разполагат варовици – тъмносиви до черни, с изветрителна повърхност. Изградени са от калцит, с примеси от глинести минерали. Дебелината им е 30м. Общата дебелина на аниза е около 300м. В аниза са образувани пещерите: ППД, Врелото, Живата вода, Чучулян, Джераница, Чичовци, Попов извор,Новата, Лисичата, Над Лисичата, Бабите, Бълхарника и др.
Ладин
Източно от с.Боснек върху аниза се разполагат сивокафяви до кафяво-черни аргилити. Тези скали играят ролята на локален водоупор и вододел на подземните карстови води в района. На север към вр.Белия камък те преминават в тъмносиви, тънкопластови варовици. Такъв е разрезът и към вр.Мачище, а на изток от него аргилитите преминават във варовици. Около вр.Круша ладинът също е представен от варовици.Общата мощност на ладина е 150-200м. В ладина са образувани пещерите “Духлата”, “Академик”, “Пепелянката”, “Малката пепелянка”, “БХПД”, “Дупка до асфалта”,”Големия Чучулян”, “Св.Илия”,”пещерата на бай Боре” и др.

Горен триас
Карн-нор
СИ от с.Боснек по вр.Голема могила и западно от вр.Меча могила се разкриват седиментите на карн-нора. Те лежат съгласно върху ладина. Този комплекс е изграден от тъмносиви до сиви пластови доломити, които в най-високите части преминават във варовици – плътни,сиво до тъмносиви. При Големия извор в с.Боснек всред варовиците има пласт от дребнокъсов кварцов материял с дебелина 0,80м. Общата дебелина на карн-нора е около 300м. В него са образувани пещерите “Меча дупка”, “Кръволочица”, “пропаст в двора на бай Пешо” и др.
ТЕКТОНИКА
Според Е.Бончев областта представлява покривна плоча (навлак), придвижена от ЮЗ. Районът е със сложен гънково-блоков строеж и е претърпял многостепенно структурно развитие.
Пернишки разломен сноп: тук той се следи южно от яз.Студена до ЮИ от с.Боснек, с посока 120-1400. Ширината на разломната зона достига 5км. Тези разломи са отседи с дясно движение. Подчинено значение имат нарушенията с посока 85-900, които се явяват оперяващи. Нарушенията са свързани с хидротермална дейност и по тях са локализирани полиметални орудявания (хематит, лимонит и др.).
Чуйпетловски разломен сноп: отделни негови нарушения достигат до долината на р.Струма при с.Боснек. Посоката им е 450, а ширината на разломната зона е до 1,5км. Наклонът на разломните повърхности е от 50 до 700.

ХИДРОГЕОЛОГИЯ
При строежа на яз.Студена са правени опити за изясняване водните подземни връзки, като в голямото губилище на р.Струма след чешма Джераница е пусната готварска сол, която е забелязана на повечето карстови извори в района. В девет от изследваните от нас пещери има подземни реки. В “Духлата” те са седем и са в явна връзка с коритото на р.Струма. Същото важи и за реките в пещерите “Академик”, “Чучулян”, “ППД” и “Джераница” .
Реките от “Духлата” излизат на Горната чешма в Боснек. Реката от “Академик” излиза също там, а при пълноводие и в двора на близката къща. Реките от “Чучулян”, “Джераница” и “ППД”, минавайки под р.Струма след дълъг подземен път (4,5км по права линия) излизат от пещерата “Врелото” (850 мнв – най-ниския извор в района). Основните води, захранващи “Врелото” са от голямото губилище на р.Струма, както и от Добри дол. Малка река тече и в пещерите “Сухата” и “Водната” при Живата вода, която е обща и за двете. Тя излиза в извора под пещерата „Водната”. Вода има и в “пещерата на бай Боре”.
Пълното изясняване на хидрогеологията на района все още не е приключило. Няколко карстови извора са с неизяснено подхранване на водите: Попов чучур, Долната чешма в с.Боснек и др.по-малки.

Литература: Петър Петров, Дипломна работа върху геоложкия строеж...................,София,1980г.

За пещера “Духлата”, с.Боснек, Пернишко
Мария Златкова, СПК”Академик”, София

“Духлата” представлява сложна пещерна система, с множество входове, развита на шест етажа, с обща дължина на галериите над 20 километра. В нея сега протичат 7 подземни реки, които са в явна връзка с р.Струма. Те събират водите си и излизат в карстовия извор “Горната чешма” в с.Боснек.
След постъпването ми в СПК”Академик”,София през 1978г. имах щастието да стана един от изследователите на “Духлата”. Моят принос е скромен – картирала съм едва 1 км. галерии, но често съм опъвала рулетката на основния картировач – Георги Марков (Жоро). Помагах и на Д.Ангелов (Братока) в изготвянето на вертикалните разрези на основните галерии. През всичките тези години картата на “Духлата” се съхраняваше и допълваше от Ал.Стрезов (Сашо), който беше поставил началото на картировката на пещерата и сам беше открил и картирал много от Старите части. Не зная добре историята на проучването на “Духлата” и за това ще опиша само самата пещера накратко, като допълнение към картата, която съм изпратила.

Описанието е за тези, които познават и обичат “Духлата”:

Всяка от седемте реки в пещерата е образувала свои галерии и части, които се свързват с отделни, често пъти единични връзки по между си. Точно под Стария вход на около
–30м. минава реката на “Академишките части”. Тя е пълноводна по всяко време но годината. Единствено по нея се наблюдават водопади. След около 300м. по течението й тя влиза в сифон. Излиза пак от сифон, малко преди водослива си с Голямата река. Голямата река е най-северната река, която събира останалите надолу по течението си. Между тезе двете реки тече “реката на Дъжда”, която срещу течението си стига под р.Струма и дори има галерии под коритото й.
По-надолу по течението си Голямата река приема водите на “реката от Втори вход”. Това става някъде под зала “Носорог”. Тази река е образувала мощна система от галерии: “Тронни зали”, “Губилището”, “Долния път”, “Кончето”, та чак до “Рибката”, където явно се е вливала преди хиляди години. “Голямата река” , със своите притоци – “Академишката р.” и “р.на Дъжда”, е образувала основните галерии от Стария вход до “Рибката”, а така също и “Малката Духла”, “Синтровото мазе”, “Приказките”, “Арагонитите”, “Камбанарията”, “Сухия край”, което представляват Старите части на “Духлата”( около 9км.), както и новооткритите (1987г.) “Еделвайски части” (около 1км).
След “Рибката”по реката вече има малко горни етажи. Тя се движи по висока диаклаза, като за малък участък тече сифонно, а се заобикаля по страничен меандър. В този сифонен участък се влива реката от “Новите части” – т.н. “Дълбоката река”. “Новите части” са открити през 1977г. от Лидка и Румянка чрез разкопаване на тесняка, който и до сега си остава единствената връзка с тях. Дължината им е около 6,5 км.
Като продължим нататък по Голямата река достигаме до първото изкачване за частите наречени “ХХХ”, които по карта явно са насочени към “Новите части”. За сега между тях си остава едно бяло петно. През частите “ХХХ” протича малка рекичка, която се влива видимо в Голямата река малко преди І-ви сифон. Седмата река е т.н. “Топлия извор”,която се влива от дясно малко преди изкачването за “ХХХ”. Тя е със значително по-висока температура от останалите реки в “Духлата”, но срещу течението й сме преминали едва 30м. Достига се до тесен сифон.
Галериите по реката след І-ви сифон не са показани на картата, но са направени до ІІІ-ти сифон. Той вече е доста дълбок и не сме го преминали. Някъде след него Голямата река приема още значително количество води, защото дебитът на Горната чешма е почти два пъти по-голям от този в пещерата. Ние знаем, че в нея участват и водите от

Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас.

Снимки: 360

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 71 72 Следваща
Местоположение
карта на района
карта
огън и калцит...
Кой ми е пил от чашката?

 
Добавете своя снимка за Духлата
 

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

самито - нерегистриран13.01.09
за работното време
Някой би ли казал работното и време.Смятаме да я посетим.Благодаря предварително.

ip: 79.100.110.*

pk.vertikal.pk - нерегистриран13.09.08
kahavicata
bravo jestoka imformacia ti si super........vse pak 4ete6.......

ip: 84.242.187.*

kahavicata12.09.08
"Духлата"
"Духлата"

Името на пещерата е свързано с постоянни входящи и изходящи въздушни течения, характерни за стария й вход.
Съобщена за първи път от К. и Х.Шкорпил през 1895г. Изследванията на дългата и сложна система започват през 1956г, продължават и до днес главно от "Академик", "Еделвайс", "Витоша" и др. от София и Перник. Намира се на 35 километра от София (на 45 мин. път с кола), в южните склонове на Витоша, на 1км североизточно от с.Боснек. Представлява лабиринтна пещера в триаски варовици и доломити с няколко входа, разположени на десния географски бряг на река Струма, в югоизточния склон на рида Голяма могила.
Галериите на пещерата условно са разположени на 7 етажа. Общата денивелация, считана от най-високо разположените й части, е -70 метра. Духлата е най-сложната, многоетажна пещерна система в България. Пещерата има няколко входа, разположени на десния географски бряг на река Струма, в югоизточния склон на рида Голяма могила. В нея протичат седем постоянни, една периодична и една прилежаща подземни реки. Голямата река е с най-голям дебит и е основната река в пещерата. Всички други седем реки се вливат в нея, освен прилежащата. Крайната точка на водите на системата Духлата е извор Дулата в с. Боснек.
Тя е най-дългата пещера в България - над 18км. Дълбоко в земните й недра, ще откриете чудесата на подземния свят. Има 7 пещерни нива и много на брой невероятно красиви зали с варовикови образувания и езера, изпълнени с вторични карстови образувания и тесни, мъчителни за преодоляване проходи между тях.
Ако проникнем в Духлата през стария й вход, първата трудна за преминаване теснина е Чистилището. Нисък, криволичещ тунел с изпочупени сталактити отвежда до Аязмото - малко синтрово езеро, и до заличката със Сталактона. По-далеч са прашните залички, остатък от стари подземни потоци.
Интересна и сравнително просторна е Голямата зала, която се явява като изходен пункт към няколко пещерни тунела и към бълбукащата подземна рекичка. За средната част на тази зала са типични Срязания сталагмит и малкото езерце с кристално бистра вода. Тук вкаменена ръка сочи пътя на пещерняците към приказните подземия на Духлата. Смайващо е разнообразието на калцитните и арагонитовите образувания, които тук са намерили идеално съжителство. В Духлата може да се любувате на приказната сталактитова и арагонитова феерия от хиляди блестящи арагонитови и калцитни кристали и друзи, странно изкривени сталактони, причудливи хеликтити, завеси, боздугани и много други, оформени върху глинеста или скална подложка. Чудни са малките синтрови езерца с полирани пещерни бисери, свещници и други.
Подземният бисер на Духлата е двуметровото бъбрековидно езерце с многобройни синтрови кори и калцитни лилии. Преди Кончето в ляво се появява бълбукащият подземен поток. Следват туднопроходимите Змеевидното ходче и Термопилите. Особено интересна е Градината - малка, периодично наводнявана заличка, от тавана на която висят сталактити, завършващи с къдрави калцитни гроздове. Горният край на гроздовете маркира нивата на периодично заливаната с вода заличка. До тази заличка е Юфката - многобройни натрошени на дъното синтрови коритца.
Забележително е Синтровото мазе, което представлява дъно на бивше езеро. Красиви са жълтеникавите му сталагмити, свещници, табуретки, захаровидни бисери и много други образувания.
Арагонитовите иглести кристали и друзи в Духлата са дълги до 5-12см и имат копринен блясък. Те са най-характерни в Арагонитовия тунел и залата Уринарника, наречена така поради синтровото езерце, оцветено в кафяво от разтвореното във водата му гуано (прилепен тор). (Владимир Попов)

Описание от инж.Мария Златкова за тези, които познават и обичат “Духлата”:
Всяка от седемте реки в пещерата е образувала свои галерии и части, които се свързват с отделни, често пъти единични връзки по между си. Точно под Стария вход на около –30м. минава реката на “Академишките части”. Тя е пълноводна по всяко време но годината. Единствено по нея се наблюдават водопади. След около 300м. по течението й тя влиза в сифон. Излиза пак от сифон, малко преди водослива си с Голямата река. Голямата река е най-северната река, която събира останалите надолу по течението си. Между тезе двете реки тече “реката на Дъжда”, която срещу течението си стига под р.Струма и дори има галерии под коритото й.
По-надолу по течението си Голямата река приема водите на “Реката от Втори вход”. Това става някъде под зала “Носорог”. Тази река е образувала мощна система от галерии: “Тронни зали”, “Губилището”, “Долния път”, “Кончето”, та чак до “Рибката”, където явно се е вливала преди хиляди години. “Голямата река” , със своите притоци – “Академишката река” и “Реката на Дъжда”, е образувала основните галерии от Стария вход до “Рибката”, а така също и “Малката Духла”, “Синтровото мазе”, “Приказките”, “Арагонитите”, “Камбанарията”, “Сухия край”, което представляват Старите части на “Духлата”( около 9км.), както и новооткритите (1987г.) “Еделвайски части” (около 1км).
След “Рибката”по реката вече има малко горни етажи. Тя се движи по висока диаклаза, като за малък участък тече сифонно, а се заобикаля по страничен меандър. В този сифонен участък се влива реката от “Новите части” – т.н. “Дълбоката река”. “Новите части” са открити през 1977г. от Лидка и Румянка чрез разкопаване на тесняка, който и до сега си остава единствената връзка с тях. Дължината им е около 6,5 км.
Като продължим нататък по Голямата река достигаме до първото изкачване за частите наречени “ХХХ”, които по карта явно са насочени към “Новите части”. За сега между тях си остава едно бяло петно. През частите “ХХХ” протича малка рекичка, която се влива видимо в Голямата река малко преди І-ви сифон. Седмата река е т.н. “Топлия извор”,която се влива от дясно малко преди изкачването за “ХХХ”. Тя е със значително по-висока температура от останалите реки в “Духлата”, но срещу течението й сме преминали едва 30м. Достига се до тесен сифон.
Галериите по реката след І-ви сифон са направени до ІІІ-ти сифон. Той вече е доста дълбок и не сме го преминали. Някъде след него Голямата река приема още значително количество води, защото дебитът на Горната чешма е почти два пъти по-голям от този в пещерата. Ние знаем, че в нея участват и водите от пещера”Академик”, но те са незначителни като количество. Така става ясно, че Голямата река има още притоци, а по тях навярно и още километри галерии, които трябва да се търсят! Предполагаме, че те са в южна посока от досегашната “Духла”. В търсенето им сме започнали разкопаване в дъното на “зала Румянка” – т.н.”Тесняк на мързела”. Намерената през 77г. пещера “Пепелянката” също ни подсказва, че в южна посока има още една пещерна система, някъде под нея.

В пещерите от Боснешкият карст често се среща керамика, намерени са и тракийски монети около входа на Духлата. Погребение вероятно от Х век и златарски рог са намерени в пещ. Малката Духла.
Боснешкият карстов район се характеризира и със специфичен комплекс от подземни видове (стигобионти) от 15 вида. Това са предимно низши ракообразни от подклас Copepoda (11 вида), висши ракообразни от подкласове Amphipoda (2 вида), от подклас Syncarida (1 вид) и един представител на водните кърлежи (Acari). Bathynella sp. е без съмнение реликтен вид с морски произход, чието присъствие тук все още не е било обект на палеозоогеографски анализ. Напълно непроучени на видово ниво са групите на червеите (Nematoda, Oligochaeta), охлювите (Mollusca) и мидените рачета (Ostracoda).
Досега е познат и описан само един вид троглобионт от псевдоскорпионите (Pseudoscorpionida) - Neobisium kwartirnikovi. Обект на изследване са били само "Духлата" и "Живата вода".
Входа на пещерата е заключена с врата. За посещения в нея е необходима спелеоложка или пещерняшка квалификация и водач след разрешение от БФСп. Ключа от вратата се пази в кметстото на с.Боснек.

ip: 213.167.15.*

Слав - нерегистриран06.09.08
Допуска ли се свободно влизане в пещерата?
В смисал, как можем да вземем ключа(и от кой), за да влезем?
Поздрави на всички!

ip: 212.21.131.*

Esitu - нерегистриран21.02.08
Krasota
Kolko e krasiva nasata zemya!
Kolko sa nyakoy znae li?
sled kato pro4ete ve4e ste razberete kolko e krasiva zastoto ne samo sis pesterite si sis vsi4koto koeto ima BILGARIYA e nomer edno!!!

ip: 212.56.14.*

ЕМО - нерегистриран31.12.07
духлата
Браво приятели,с този дух несломим

ip: 84.242.187.*

Левиса "Урвич" - нерегистриран06.10.07
Браво, браво!!! Страхотна работа сте свършили! ПОКЛОН

ip: 77.85.9.*

vercho30.06.07
кажете ми дали е отворена пещерата за посещения

ip: 213.91.235.*

vercho30.06.07
kajete mi kak da razbera da li e otvorena duhlata

ip: 213.91.235.*

dzver02.06.07
Затваряне на наскоро отворения вход
http://pk-sofia.com/index.php?option=com_content&task=view&id=82&Itemid=28

Прочетете, преди да посещавате.

ip: 194.12.240.*

мартин - нерегистриран01.05.07
отворена ли е духлата
в момента пещерата ''духлата'' отворена ли е?

ip: 62.204.149.*

Красимира - нерегистриран21.03.07
с.Боснек
Моля, пишете ми как се стига до с. Боснек - от София има ли автобус, маршрутка или само от Перник

ip: 87.116.95.*

mitcev26.01.07
Духла е затворена
Браво за затварянето на Духла!
Беше крайно време. Само да можеше по лесно да се открива тая женица с ключовете ...

ip: 84.242.186.*

danailspeleo18.01.07
За Духлата.
Подробно е обяснено защо е затворена на този адрес. Това е най доброто решение да се запази и малкото не разбито от тази пещера. http://www.speleo-bg.com/

ip: 91.92.205.*

милена - нерегистриран27.10.06
много ви благодаря за отговора.

ip: 84.242.187.*

<< Предна страница << >> Следваща страница коментари и разкази >>

Добавете каквото искате, но моля ви - спазвайте добър тон! Ако обичате, ползвайте кирилица!
Тема:
Автор:

Сайтът е в режим "Уики" и от тук нататък в него ще се напрупва информацията, която имате желание да споделите.

Време: 8 милисекунди, изпълнени 7 заявки.

Сайтът е достъпен на адреси: www.cavesbg.com и caves.4at.info.