ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум
Духлата
| БФСп N: | 0946 | ||||||||||||||
| Населено място: | с.Боснек, общ. Перник, Пернишка област | ||||||||||||||
| Обща дължина: | 18 200 | ||||||||||||||
| Денивелация: | 53 | ||||||||||||||
| Дълбочина минус: | -53 | ||||||||||||||
| Изкачване плюс: | 0 | ||||||||||||||
| Достъп: | Пещерата е с охраняван достъп! | ||||||||||||||
| GPS координати: | E 23° 11' 46.32", N 42° 29' 41.64"
- Без датум Източник: от архив - 2004-2005г., вероятен датум - Пулково. |
||||||||||||||
| GPS координати: | E 23° 11' 46.32'', N 42° 29' 41.64'' Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка. | ||||||||||||||
| О П И С А Н И Е | |||||||||||||||
|
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.
Моля, регистрирайте се. 3 описания от потребители на сайта
Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас. | |||||||||||||||
Местоположение
карта на района
карта
Калцитни плаки
Каменната лилияДобавете своя снимка за Духлата
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
ip: 212.43.57.*
ip: 79.100.110.*
ip: 84.242.187.*
Името на пещерата е свързано с постоянни входящи и изходящи въздушни течения, характерни за стария й вход.
Съобщена за първи път от К. и Х.Шкорпил през 1895г. Изследванията на дългата и сложна система започват през 1956г, продължават и до днес главно от "Академик", "Еделвайс", "Витоша" и др. от София и Перник. Намира се на 35 километра от София (на 45 мин. път с кола), в южните склонове на Витоша, на 1км североизточно от с.Боснек. Представлява лабиринтна пещера в триаски варовици и доломити с няколко входа, разположени на десния географски бряг на река Струма, в югоизточния склон на рида Голяма могила.
Галериите на пещерата условно са разположени на 7 етажа. Общата денивелация, считана от най-високо разположените й части, е -70 метра. Духлата е най-сложната, многоетажна пещерна система в България. Пещерата има няколко входа, разположени на десния географски бряг на река Струма, в югоизточния склон на рида Голяма могила. В нея протичат седем постоянни, една периодична и една прилежаща подземни реки. Голямата река е с най-голям дебит и е основната река в пещерата. Всички други седем реки се вливат в нея, освен прилежащата. Крайната точка на водите на системата Духлата е извор Дулата в с. Боснек.
Тя е най-дългата пещера в България - над 18км. Дълбоко в земните й недра, ще откриете чудесата на подземния свят. Има 7 пещерни нива и много на брой невероятно красиви зали с варовикови образувания и езера, изпълнени с вторични карстови образувания и тесни, мъчителни за преодоляване проходи между тях.
Ако проникнем в Духлата през стария й вход, първата трудна за преминаване теснина е Чистилището. Нисък, криволичещ тунел с изпочупени сталактити отвежда до Аязмото - малко синтрово езеро, и до заличката със Сталактона. По-далеч са прашните залички, остатък от стари подземни потоци.
Интересна и сравнително просторна е Голямата зала, която се явява като изходен пункт към няколко пещерни тунела и към бълбукащата подземна рекичка. За средната част на тази зала са типични Срязания сталагмит и малкото езерце с кристално бистра вода. Тук вкаменена ръка сочи пътя на пещерняците към приказните подземия на Духлата. Смайващо е разнообразието на калцитните и арагонитовите образувания, които тук са намерили идеално съжителство. В Духлата може да се любувате на приказната сталактитова и арагонитова феерия от хиляди блестящи арагонитови и калцитни кристали и друзи, странно изкривени сталактони, причудливи хеликтити, завеси, боздугани и много други, оформени върху глинеста или скална подложка. Чудни са малките синтрови езерца с полирани пещерни бисери, свещници и други.
Подземният бисер на Духлата е двуметровото бъбрековидно езерце с многобройни синтрови кори и калцитни лилии. Преди Кончето в ляво се появява бълбукащият подземен поток. Следват туднопроходимите Змеевидното ходче и Термопилите. Особено интересна е Градината - малка, периодично наводнявана заличка, от тавана на която висят сталактити, завършващи с къдрави калцитни гроздове. Горният край на гроздовете маркира нивата на периодично заливаната с вода заличка. До тази заличка е Юфката - многобройни натрошени на дъното синтрови коритца.
Забележително е Синтровото мазе, което представлява дъно на бивше езеро. Красиви са жълтеникавите му сталагмити, свещници, табуретки, захаровидни бисери и много други образувания.
Арагонитовите иглести кристали и друзи в Духлата са дълги до 5-12см и имат копринен блясък. Те са най-характерни в Арагонитовия тунел и залата Уринарника, наречена така поради синтровото езерце, оцветено в кафяво от разтвореното във водата му гуано (прилепен тор). (Владимир Попов)
Описание от инж.Мария Златкова за тези, които познават и обичат “Духлата”:
Всяка от седемте реки в пещерата е образувала свои галерии и части, които се свързват с отделни, често пъти единични връзки по между си. Точно под Стария вход на около –30м. минава реката на “Академишките части”. Тя е пълноводна по всяко време но годината. Единствено по нея се наблюдават водопади. След около 300м. по течението й тя влиза в сифон. Излиза пак от сифон, малко преди водослива си с Голямата река. Голямата река е най-северната река, която събира останалите надолу по течението си. Между тезе двете реки тече “реката на Дъжда”, която срещу течението си стига под р.Струма и дори има галерии под коритото й.
По-надолу по течението си Голямата река приема водите на “Реката от Втори вход”. Това става някъде под зала “Носорог”. Тази река е образувала мощна система от галерии: “Тронни зали”, “Губилището”, “Долния път”, “Кончето”, та чак до “Рибката”, където явно се е вливала преди хиляди години. “Голямата река” , със своите притоци – “Академишката река” и “Реката на Дъжда”, е образувала основните галерии от Стария вход до “Рибката”, а така също и “Малката Духла”, “Синтровото мазе”, “Приказките”, “Арагонитите”, “Камбанарията”, “Сухия край”, което представляват Старите части на “Духлата”( около 9км.), както и новооткритите (1987г.) “Еделвайски части” (около 1км).
След “Рибката”по реката вече има малко горни етажи. Тя се движи по висока диаклаза, като за малък участък тече сифонно, а се заобикаля по страничен меандър. В този сифонен участък се влива реката от “Новите части” – т.н. “Дълбоката река”. “Новите части” са открити през 1977г. от Лидка и Румянка чрез разкопаване на тесняка, който и до сега си остава единствената връзка с тях. Дължината им е около 6,5 км.
Като продължим нататък по Голямата река достигаме до първото изкачване за частите наречени “ХХХ”, които по карта явно са насочени към “Новите части”. За сега между тях си остава едно бяло петно. През частите “ХХХ” протича малка рекичка, която се влива видимо в Голямата река малко преди І-ви сифон. Седмата река е т.н. “Топлия извор”,която се влива от дясно малко преди изкачването за “ХХХ”. Тя е със значително по-висока температура от останалите реки в “Духлата”, но срещу течението й сме преминали едва 30м. Достига се до тесен сифон.
Галериите по реката след І-ви сифон са направени до ІІІ-ти сифон. Той вече е доста дълбок и не сме го преминали. Някъде след него Голямата река приема още значително количество води, защото дебитът на Горната чешма е почти два пъти по-голям от този в пещерата. Ние знаем, че в нея участват и водите от пещера”Академик”, но те са незначителни като количество. Така става ясно, че Голямата река има още притоци, а по тях навярно и още километри галерии, които трябва да се търсят! Предполагаме, че те са в южна посока от досегашната “Духла”. В търсенето им сме започнали разкопаване в дъното на “зала Румянка” – т.н.”Тесняк на мързела”. Намерената през 77г. пещера “Пепелянката” също ни подсказва, че в южна посока има още една пещерна система, някъде под нея.
В пещерите от Боснешкият карст често се среща керамика, намерени са и тракийски монети около входа на Духлата. Погребение вероятно от Х век и златарски рог са намерени в пещ. Малката Духла.
Боснешкият карстов район се характеризира и със специфичен комплекс от подземни видове (стигобионти) от 15 вида. Това са предимно низши ракообразни от подклас Copepoda (11 вида), висши ракообразни от подкласове Amphipoda (2 вида), от подклас Syncarida (1 вид) и един представител на водните кърлежи (Acari). Bathynella sp. е без съмнение реликтен вид с морски произход, чието присъствие тук все още не е било обект на палеозоогеографски анализ. Напълно непроучени на видово ниво са групите на червеите (Nematoda, Oligochaeta), охлювите (Mollusca) и мидените рачета (Ostracoda).
Досега е познат и описан само един вид троглобионт от псевдоскорпионите (Pseudoscorpionida) - Neobisium kwartirnikovi. Обект на изследване са били само "Духлата" и "Живата вода".
Входа на пещерата е заключена с врата. За посещения в нея е необходима спелеоложка или пещерняшка квалификация и водач след разрешение от БФСп. Ключа от вратата се пази в кметстото на с.Боснек.
ip: 213.167.15.*
В смисал, как можем да вземем ключа(и от кой), за да влезем?
Поздрави на всички!
ip: 212.21.131.*
Kolko sa nyakoy znae li?
sled kato pro4ete ve4e ste razberete kolko e krasiva zastoto ne samo sis pesterite si sis vsi4koto koeto ima BILGARIYA e nomer edno!!!
ip: 212.56.14.*
ip: 84.242.187.*
ip: 77.85.9.*
ip: 213.91.235.*
ip: 213.91.235.*
Прочетете, преди да посещавате.
ip: 194.12.240.*
ip: 62.204.149.*
ip: 87.116.95.*
Беше крайно време. Само да можеше по лесно да се открива тая женица с ключовете ...
ip: 84.242.186.*
ip: 91.92.205.*
<< Предна страница << >> Следваща страница коментари и разкази >>