Caves :: Пещерите в България :: Информация за Райчова дупка |
ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум Райчова дупка |
Време: 6 милисекунди, изпълнени 4 заявки.
Сайтът е достъпен на адрес caves.4at.info.
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
Тъкмо се бях обзавел с гумиран гащеризон и много се радвах, че няма да се мокря много...
Да ама не !...
Най-интересно беше на едно шибано ниско място в един блокаж, където трябваше да легна по очи в рекичката. Тя влизаше през дупката на гащеризона около врата ми и излизаше през крачолите.
Водата е студена и преживяването е незабравимо.
Под една кална калцитна кора в дясно от основната галерия намерих уникални пещерни образувания - кристални таралежчета, като звездички с фини бодли дълги по 2-3 сантиметра.Никога не съм виждал или чувал за нещо подобно...те растяха от долната страна на калцитна кора, която беше като капак на синтрово езерце. Синтърът се беше издънил в основата и водата беше изтекла. Така през дълъг период от време е имало почти затворена кухина и добри условия за кристализация. За да се съхрани такова невероятно кристално образувание е необходимо да се постави в метална кутийка с памук и да се изложи в музей за да го виждат повече хора.
Беше септември месец 1985 година. Бях тогава 4-ти курс в Корабният техникум в Русе и трябваше да участвам на манифестация за 9-ти септември.За експедицията имаше уреден автобус от туристическо дружество "Приста", а аз трябваше да пътувам с влака до Троян - след това 18 км пеш от Троян до Беклемето и от там още 8-10 км до лагера, който беше до входа на пропастта "Голямата яма".
led@mail.bg
ip: 95.111.34.*
http://vbox7.com/play:d6f2e4ec9d
ip: 130.204.174.*
Тъкмо бях излязал от болница-лекувайки доста тежка болест,и с Фори се разбрахме да се разходим до "Райчова".От серотонин стана хипер адреналин.В крайна сметка съжалявам че участвах само в 1 вото влизане за търсенето на Захо.В такива ситуации не бива да се прибързва ,а да се обмислят нещата с няколко хода напред (говоря за нас 3мата от "Студенец").Трябваше да го направим-и го направихме.Много поздрави на Д4,и дано нивото им на компетентност вече е както трябва.!
ip: 212.233.220.*
Блокажа се преминава по пътя на реката, така че там се ляга във водата. Пусни си въженце да си маркираш трасето.
ip: 77.85.101.*
ip: 79.124.92.*
Тогава в Райчова дупка се стигаше до третото срутище - 180 м дени-
велацията в плюс се получи от горния етаж.Носих алтиметъра,но не аз
съм смятал разликата в атмосферното налягане,явно там е грешката.
Когато направихме картата на пещерата,разбира се има ощемного да се
картира,горния етаж излезе доста по-надолу от тогавашните данни.Си-
гурен съм,че има по-високи точки от тези въпросни + 10 м,но не сме
ги картирали.За тези,които се интересуват,най-голямото ново продълже-
ние е т.нар. Шеста река,която сме картирали почти до нивото на входа.
Та там има преливник към друга система,само трябва да се доизкопае.
Котато отидем следващия път...Изобщо не сме картирали река Три.Също
и лявата част на Лопе де Вега,горната част на река Четири,която ве-
роятно ще ни заведе на тавана на Дъждовната зала.На старото дъно не
сме качвали комина,там трябват или спитове,или сериозна мачта,нашата
засега е в Русе,с. Емен.
По въпроса за останалите дупки.Вижте диска на Федерацията.Бисерна 999
вероятно ще е първата + 1 000 ,стига да има кой да я направи.Приста
996,просто е много перспективна,само за начало трябва някой нисък и
слаб и после ще се влиза от всеки проходим.Вероятно трябва да се има
предвид и Новата. А най-новата ми се иска да наречем Станчов полугар,
надявам се да има кой да разбере какво имам предвид.
Това ни е втори район след Емен,за който цялата възможна информация,
а за този примерно 70 %,също цялата информация за Орлова чука,в райо-
на на Върбица Големия Бурун и Колджа,информация от Хинко или Федера-
цията как да осъществите контакт.Компютрите не са ми слабост,засега
се примирявам с тях.За ония времена все пак направихме поглед на Рай-
чова дупка и се разбра защо при еднакъв наслон от - 28 гради горния
етаж става долен.
Та всичко хубаво.
ip: 212.25.60.*
ip: 212.72.193.*
Така ако искам да намеря информация за дадена пещера, няма да срещна нищо полезно, а само караници и оправдания, кой, какво, защо и как е направил. Но примерно е добре да се получават дискусии, като тази за Темната на Лъкатник - за гредите-тръби и за разни течения и прочие въобще. Така можеш да научиш много полезни неща и да добиеш много по-ясна представа за пещерата.
ip: 193.200.15.*
Да! Беше допусната грешка! Случи се, случвало се е и ще се случва /за съжаление/! По важно е какво се прави след това, каква е поуката.
След злополуката в “Камбанките” с нашата група проведохме допълнителни тренировки. Явно не е било достатъчно. Допусна се грешка от друг характер. Тя обаче беше единствената. Смело го заявявам и не приемам коментари от рода на “поредица от грешки”, “ЧПК изцепка”, “бият си шута от дупката”, “заебан от другарите разсеян съекипник”, “проблем в обучението”, че сме гледали на случилото се като на “интересна случка” и т.н. изявления и категоризации, които звучат достатъчно несериозно. От страни винаги изглежда по-различно.
Никой не е застрахован от допускане на грешки. Захо се отлъчи съвсем самоволно от групата, въпреки предупреждението ми. Още не мога да си обясня постъпката му. Явно го “удари тока”. Но какво от това? Вече се беше случило. Най-важното от там нататък беше да се действа примерено, обмислено и в никакъв случай да не се допусне втора грешка. Радвам се, че втора такава не беше допусната.
Доста коментари имаше по случая, но тъй като отново се отвори дума от Константин Стоичков, а тогава не отговорих мога да кажа: ЧПК не означава непременно по-слаби подготовка и възможности, инвентар и обучение. ЧПК е рожба на спелеоклуб с изчерпани възможности. Лично на мен ми е доста трудно да поддържам инвентар. Докато членувах в местния спелеоклуб и си плащах месечния членски внос ползвах каквото искам, вместо да ръся маса пари. В случая не беше правилно веднага да тръгнем да търсим Захо. Причините са доста. 6-8 часа пълзене в пещерата действат доста изморително. Предния ден, след като изнесохме през “Стенето” 105 кг багаж, вечерта влизахме в “Ямата”. Бяхме доста изморени, мокри и измръзнали. Захо беше с гумиран гащеризон, за това му се вързах като каза, че ще погледне /ще пропълзи само през тесняка по рекичката да види колко ще се мокрим/. Той знаеше, че вече трябва да излизаме. За този ден бяхме изпълнили плана, нашата цел не беше слизане до дъното на пещерата, а подробно разглеждане на горните части. Ако бяхме тръгнали да го търсим можеше и тримата да ни вадите. Със Захо се познаваме доста добре, знаем си възможностите по ориентиране и оцеляване. Времето се разваляше. Такива бяха и прогнозите. Вечерта дъжда ни удави. Нивото на водата в пещерата чувствително се беше повишило. Това можеше да ни зъдържи в пещерата и тримата. В долната част на пещерата, където беше Захо, обемите са големи и няма опасност от наводнение. В Райчова се влиза и излиза за 3,30 часа на бегом. Не е гаранция обаче , че човека няма да се е заврял някъде. Така и стана в случая. Сутринта при първото влизане в пещерата, Захо не беше намерен, точно по подобни причини. Каква е гаранцията, че ако го бяхме търсили веднага щеше да го намерим? Следователно нямаше такъв вариант, защото застрашаваше другите, съответно всички. Трябваше да се действа на сигурно.
Акцията беше проведена както трябва. За нещастие ми се случва два пъти да участвам в подобни мероприятия – веднъж на непознат, сега на познат. Голямо натоварване - и физически, и емоционално.
Късмет на всички! Не се отделяйте от групата!
Диан Динев
ip: 84.54.144.*
Светльо е също на път и е вече в лагер -1,400м.
Честито на момчетата!!!
ip: 82.103.77.*
ne vidjah.Preminah tesnjaka,no prodalzenie ne namerih.Ot tesnjaka v
djasno ima nesto no sam goljam za tova nesto.Vaprosa mi e ottam li e
patja ili ot drugade.Kade e tozi tesnjak.Siguren sam che sam stignal
zalata na -180 ili -170m.Ot tazi zala samo che v gornijat i kraj za-
pochva vazhodjasta galeria.Ako moje njakoi da mi objasni kade e pro-
dalzenieto.A sashto i koi e vhoda na malkata jama,zastoto sa dva.
ip: 82.146.28.*
ip: 85.187.183.*
ip: 212.50.27.*
ip: 212.122.166.*
12.08.2005 год.
12.20 ч. – Влязохме в пещерата със Стамбето и Захо. Целта беше разглеждане на пещерата и заснемане на красиви и интересни места.
16.30 ч. – Достигнахме до блокажа на кота -180 м. През пещерата тече малка рекичка. Тъй като пещерата в горната част е по-тясна и на места се налага пълзене се бяхме поизмокрили. Снимките, подробното разглеждне и най-вече опазването на фото-техниката ни бавиха допълнително. Правихме опит /около 30 мин./ да преминем през блокажа по суха пролука, но такъв път не намерихме. Единственото място беше по пътя на реката, където за съжаление трябваше да се пълзи през тесняк във вода. Заявих, че за днес стига, бяхме мокри и изморени. Захо поиска да погледне как върви дупката. Разбрахме се за не повече от 5 минути /часът беше около 17.00/.
18.00 ч. – Един час чакане ни беше достатъчен да започнем да се преохлаждаме. Премръзнахме, трябваше да излизаме. Захо още го нямаше. Предположих, че преминавайки блокажа и навлизайки в същинската, по-внушителна и по-красива част на пещерата го е грабнала тръпката и е решил да продължи нататък, въпреки, че нямаше логично обяснение, т.к. това оставихме за другия ден. Тръгнахме обратно нагоре, като влизахме в странични сухи разклонения и втория етаж с цел да се движим докато го изчакваме.
20.00 ч. – Излязохме от пещерата. Сбруята на Захо беше на дъното на входния отвес както я беше оставил на влизане. Явно още не беше излязъл.
Излизайки от пещерата видяхме да се приближават трима души с раници. Запознахме се – Фори, Кирил и Теодор от ПК “Студенец” – Плевен. Запознах Фори със ситуацията. Решихме, че трябва да изчакаме и да не предприемаме веднага повторно влизане – бяхме изморени, а и времето се развали, облаците се сгъстиха и започна да прикапва. При валеж има вероятност горната част на пещерата, особено блокажа от покачване нивото на водата да се наводняват. В долната част на пещерата няма такава опасност.
Вечерта времето беше ужасно. Град, проливни дъждове и много силен вятър вилняха до сутринта.
13.08.2005 год.
08.00 ч. – До момента Захо не се беше прибрал в палатката. Отидох до лагера на Фори, надявайки се да се е приютил при тях, предвид бурята - техните палатки бяха по-близо да пещерата. Не беше станало така.
09.00 ч. – Фори, Кирил и Теодор влязоха в пещерата да го търсят. Ние със Стамбето останахме от вън да се изсушим и да се подготвим за повторно влизане, а и да проверим евентуално гората /допусках, че Захо може да е излязъл вечерта, но в гъстата мъгла де се е заблудил и да е нощувал в гората/.
12.30 ч. – Групата излезе от пещерата. Захо не е намерен, въпреки, че са стигнали до дъното. Багажът му е долу непокътнат. Нямаше го и в гората. Положението ставаше все по-сериозно. Времето също не беше с нас, облачността ставаше все по- гъста. Телефоните влизаха в обхват на около километър от лагера /на билото/. Фори се обади на аварийно-спасителния отряд в Плевен, които веднага влизат във връзка с АСО – София и тръгват незабавно към мястото.
15.45 ч. – Организираме ново влизане в пещерата. Разделихме се на групи - Фори и Теодор в долната част на пещерата след блокажа, ние със Стамбето горната част, до блокажа и вторите етажи. Кирил остана горе да посрещне групата от Плевен и да маркира пътя до лагера – падаше мъгла и нямаше видимост.
17.40 ч. – В зоната на срутищата в голямата зала на около -150м. през скалните блокове със Стамбето забелязахме проблясък на светлина от карбидни лампи. Секунди след това се чу радостния глас на Фори “Намерихме го!”. Спуснахме се бързо надолу по срутището и ги видяхме и тримата да се катерят нагоре по камъните. Захо вървеше сам и изглеждаше добре за човек прекарал 29,20 ч. в пещерата. Челникът му едва мъждукаше. Фори и Теодор тръгнаха напред за да се свържат и уведомят спасителната група от Плевен. Ние останахме със Захо.
18.10 ч. – Край на операцията. Всички сме вън от пещерата. Качих се на билото да се обадя по телефона. Там вече бяха Фори, Кирил и групата от аварийно-спасителния отряд – Плевен, които вече бяха пристигнали на изходна позиция с пълно оборудване.
Какво всъщност се случва?
Преминавайки през блокажа и виждайки коренно различния характер на пещерата Захо се изкушава и нарушава основно правило – самоволно се отделя от групата и тръгва сам надолу. Както стана ясно в последствие намеренията му са били да разгледа и да излезе от пещерата по-късно. На кота -198м. се достига “мерцедеса”, реката от основната галерия се съединява с друга река идваща от разположена в ляво възходяща галерия. Захо продължава по основната галерия почти до дъното на пещерата, където пода, стените и тавана на галерията са покрити с кални наноси. Там се отказва и решава да тръгва обратно. На връщане се заблуждава и тръгва по възходящата галерия, която е с дължина над 200м и завършва с непреодолими тесняци. По описание в тази част на пещерата може да се търси продължение. Захо многократно се опитва да премине през стесненията, но за щастие не успява. В това време вън вече е завалял проливния дъжд и нивото на водата започва да се увеличава. Захо вижда покачването на нивото на реката и решава да си намери подходящо място за нощувка. Увива се добре в гумирания костюм и успява да подрямва в продължение на 6-8 часа. Това е най вероятно причината, поради която Захо не чува виковете при първото проникване в пещерата от Фори, Кирил и Теодор.
Отпочинал и отчитайки намалянето на дебита на реката, Захо сменя подхода и възобновява опитите да намери верния път. Така стига до блокажа на кота -180м, където прави опити да премине през срутището. В това време при второто си влизане през блокажа преминават Фори и Теодор. Захо чува гласовете им и надува сигнална свирка. Леко охладен, но в добро здраве, с борчески дух и здрава психика Захо излиза сам от пещерата.
Общ престой 30 часа и 30 минути.
P.S. Късно вечерта, понеже вън валеше се бяхме събрали за разбор в нашата палатка. Явно съм задрямал, но когато отворих очи видях, че всички изморени от спасителната акция сме заспали един върху друг. Единствен буден и продължаващ да се бори с топлите и загряващи питиета беше Захо. Не знам на кой и какво говореше, но явно стриктно спазваше наставленията за борба с хипотермията.
Специални благодарности на Фори, Кирил и Теодор от ПК “Студенец” – Плевен и Аварийно спасителен отряд – Плевен: Милен Димитров, Красимир Петков, Сенко Газдов и Велински за незаменимата помощ, себеотдаденост и завидна организация проявени в спасителната акция в най-дълбоката пещерата в България “Райчова дупка”, с. Черни осъм, общ. Троян.
Диан Динев
ip: 84.54.183.*