ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум Дяволското гърло
БФСп N: |
0792 |
| Населено място: |
с.Триград, общ.
Девин, Смолянска област
|
Обща дължина: |
548 |
Денивелация: |
89 |
Дълбочина минус: |
-89 |
Изкачване плюс: |
0 |
Достъп: | Пещерата е с охраняван достъп! |
GPS координати: |
E 24° 22' 53.08", N 41° 36' 46.04"
- Без датум Източник: от архив - 2004-2005г., вероятен датум - Пулково. |
GPS координати: |
E 24° 22' 94.30'', N 41° 37' 27.50''
Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка.
|
О П И С А Н И Е |
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.
Моля, регистрирайте се.
2 описания от потребители на сайта
Mel - Мария Малцева |
17.08.2009 |
Източник: |
|
|
dzver - Веселин Николов |
17.04.2007 |
Източник: |
|
|
Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас. |
|
Карта Дяволското гърло карта Подземната река Реката Хърлога Добавете своя снимка за Дяволското гърло
|
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
ip: 95.43.18.*
ip: 84.238.213.*
ip: 79.100.192.*
ip: 93.155.158.*
ip: 212.36.17.*
ip: 90.154.171.*
ip: 93.152.147.*
ip: 79.100.110.*
ip: 213.167.27.*
утре ще работи ли?
ip: 89.215.70.*
ip: 89.215.66.*
ip: 213.145.105.*
Триградският карстов район е един от най-интересните в Западните Родопи. Той обхваща значителна част от горното поречие на р.Въча с притоците й Буйновска река и Триградска река, Чаирска река, Мугленска река и Широколъшка река. Този район е изграден от протерозойски мрамори с мощност 400-1,600м, които образуват мантията на Барутин-Буйновския гранитен плутон. Типичният повърхностен карст тук е слабо развит. Той заема само 5% от площта и е представен от ували, въртопи и малки карни полета главно между селата Триград и Чамла, североизточно от с.Жребево и отчасти по билото на рида Мурсалица.
Най-забележителното за този район са величествените каньоновидно врязани долини на Буйновска река (най-дългото и най-красиво ждрело в България), Триградска река и притока й Чаирска река. Многобройни са карстовите пещери, отворите на които зеят на различна височина.
До Триградското ждрело, Дяволското гърло и хижа „Триградски скали" най-лесно се стига от град Девин. На юг от града асфалтираното шосе следва лъкатушещата и многоводна р.Въча. При Настанения мост на р.Въча карстът е изваял огромна мраморна глава на слон, обявена за природна забележителност. На места от двете страни на реката се издигат отвесни мраморни стени. По-нататък, при село Тешел, долината на р.Въча се разклонява. Право на юг е оформена каньоновидната долина на Буйновска река, а на югоизток е долината на Триградската река. По шосето от Тешел за Триград се навлиза в стеснения участък на долината. Северно от Османов вир Триградска река приема най-големия си десен приток Чаирска река. От тук на югозапад нейното легло е оформено между почти отвесни мраморни стени.
Високо в отвесните стени на ждрелото зеят отворите на етажно разположени пещери. Някои от тях са приютявали родопските харамии, а други са давали подслон на предисторически хора. Постепенно пред погледа се разкрива величието на дългото около 2км Триградско ждрело, наричано доскоро Боаза. Легенди и предания говорят, че когато прекарвали пътници през Боаза, за да не се плашат, им завързвали очите. Триградското ждрело е най-интересно в своето начало, където над старото сухо легло на реката се издигат отвесни мраморни стени. На запад стената достига 185м над леглото и носи името Паметково. На изток е двустепенната стена Пчелата, която се извисява на 300м над сухото легло. В началото стените на този гигантски процеп са отдалечени само на около 300м една от друга, а малко по на север те се доближават до 100м.
Навлизаме в мрачен тунел, дълъг 85м, прокопан на левия отвесен склон на ждрелото. На три места в тунела проблясват скални прозорци. Реката изчезва от погледа. Вижда се само сухото й легло, защото в този участък Триградска река е създала новото си подземно легло. Реката, която преди това скача от праг на праг и образува малки еворзионни котли, в миг с оглушителен шум се хвърля в мрака на непрогледна бездна, наричана Дяволското гърло. Част от речната вода се разпилява в непрекъснато образуваш, се облак воден прах, а огромните челюсти на зиналото, ненаситно Дяволско гърло поглъщат останалите води на Триградска река.
Тази неповторима по величие и красота пропастна пещера местното население нарича „Хърлога”. Думата „хърлог" се тълкува в смисъл на клокочеща, бучаща, кипяща дупка. За подземното царство на хърлога са били създадени много легенди. Според една от тях в златните дворци на подземното царство живели така наречените джинове, които нощно време излизали на повърхността, хващали най-хубавите девойки и ги отвеждали в подземните си чертози. Друга легенда говори за съществуването на жесток подземен бог, който хората омилостивявали, като всяка година му принасяли в жертва овни, хвърляни в Дяволското гърло. Трета легенда говори, че траките, населяващи този край, хвърляли в гърлото умрелите си вождове, за да преминат в лоното на безсмъртието.
До проучването на Дяволското гърло то събуждало у едни от посетителите страхопочитание, а у други поетично настроение. Първи, които се осмелиха да проникнат в неговите тайни, бяха българските пещерняци. През 1965г щурмовата група проникна в пропастната пещера. С помощта на парапет, трасиран по дясната челюст на Дяволското гърло, при грохота на падащата вода, стъпка по стъпка бе достигната Голямата зала. По време на VІ Международа пещерна експедиция и последвалите я републикански експедиции, организирани от Федерацията по пещерно дело при ЦС на БТС, Дяволското гърло бе отново победено. Бяха преодолени опасни водопади, еворзионни котли, трудно достъпни коридори и на дълбочина 85,6 м бе достигнат южния край на сифона на пещерата. Пещерняците П.Делчев, И.Рашков, П.Петров, В.Горов, В.Балевски и К.Йончев съставиха план на най-трудно проходимата част на Дяволското гърло. Панайот Нейковски картира подземния път на пещерата от извора до северния край на нейния сифон. Проектантската организация "Картпроект" - Пловдив изработи кадастрален план на Триградското ждрело в М1:1,000 и план на туристическата част на Дяволското гърло в М1:200.
Картографският материал и гео-морфоложките проучвания позволиха да се уточнят представите за Триградското ждрело и Дяволското гърло, да се състави цялостен план и надлъжен профил на забележителния феномен и се изясни неговият генезис. Ето и някои цифри за подземния път на Триградската река. Разстоянието по права линия от началото на понора на Триградска река до появата й отново на повърхността като голям карстов извор е 530м. Денивелацията на реката в този участък е 85,6м. Действителният път на подземната част на Триградска река е не по-малък от 700м.
В грамадното пещерно подземие, наречено Бучащата зала, Триградска река образува 18 водопада. Най-големи са първите три, от които първият е висок 10м, вторият - 41м, а третият - 5м. Всички водопади образуват еворзионни котли. Останалите петнадесет водопада имат об¬ща денивелация 19,6м.
Уникалният карстов феномен Дяволското гърло е вече благоустроен. През 1977г той бе посетен от 8,500 любители на подземните красоти. Изкуствен тунел, дълъг 145м, отвежда посетителите към утробата на пропастната пещера - Бучащата зала. Към края на тунела се открива прозорец, при който вече ясно се долавя рева на трите подземни водопада. Пътеката постепенно се спуска към Бучащата зала, която е дълга 110м, максимално широка 40м, а най-голямата й височина е към 36м. Сред мощния рев на водопадите водата на подземната Триградска река спокойно тече по дъното на Пещерната зала.
316 железни стъпала отвеждат към туристическия изход в горната част на пропастната пещера. По средата на стълбището е монтирана наблюдателна площадка, която дава възможност на посетителя да се любува на облака воден прах, образуван от разбитите милиони водни капки. Към обед, когато слънчевите лъчи проникнат до дъното на Бучащата зала, от тази площадка може да се види красивото многоцветно сияние на дъгата.
Първите три водопада на Дяволското гърло са най-интересни през април, когато всяка секунда от тях се излива по 2,360 л вода. Те са „най-тихи" през август, когато средното количество на оттока на реката е само 320 л/сек. При екстремни валежи подземните кухини и коридори на Дяволското гърло не са в състояние да пропуснат мощните високи вълни на реката. Помнят се няколко наводнения, а при последното през 1965г реката изпълва Бучащата зала и за кратко време част от водите й протичат по старото сухо легло в ждрелото. Доказателство за подобни наводнения в пещерата са стари и млади пясъчни седименти, наслоени по подземните тераси на реката, на височина до 30м над съвременното речно легло. За наводнение напомнят и десетките трупи от иглолистни дървета, които в недалечното минало лежеха върху подземните тераси, а сега може да се видят в някои от еворзионните котли на реката и най-вече в широкото й легло пред южния край на сифона.
Триградското ждрело и пропастната пещера Дяволското гърло са рожба на водите на Триградска река. Тя се е всякла и продължава да се всича в мощни до 800м протерозойски мрамори, наклонени на север под ъгъл 44°.
Пещерата е отворена целогодишно.
ip: 213.167.15.*
ip: 89.215.66.*
ip: 87.126.32.*
<< Предна страница << >> Следваща страница коментари и разкази >>