Caves :: Пещерите в България :: Информация за Маноилова дупка |
ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум Маноилова дупка
Снимки: 5Страници: 1Добавете своя снимка за Маноилова дупка |
Време: 3 милисекунди, изпълнени 7 заявки.
Сайтът е достъпен на адрес caves.4at.info.
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
ip: 94.26.21.*
ip: 77.77.16.*
Аз съм един от тримата, картирали като студенти от Геолого-географския факултет на СУ, Маноиловата дупка, през далечната 1976. Заедно с Петър Стефанов, понастоящем работещ в Географският институт на БАН и един Емил от Плевен. По-късно Петър защити дисертация за геоморфологията на района, а моята дипломна работа беше за палеохидрогеологията му.
Всъщност, тогава картирахме централната галерия и втарият етаж до прага, наречен от нас Сухият водопад. Продължението, на запад от него, са го открили и картирали други колеги, не знам кои.
В дъното след тоя праг, оставихме в алуминиева кутийка от диапозитиви Орво /тогава такива бяха технологиите :)/ послание за Вас.:))
В зала Щастие, където автора говори за губилище, има доста голям камък, който ако се строши, убеден съм, че след него, пещерата продължава.
Пуснахме флуоресцин, излезе на около 300 метра под шосето за Рибново,
Точно под шосето, има халда от стара мина за антимон, добиван от германците. В нея има изобилие от прекрасни антимонитови кристали.
Увлякох се, но предизвикахте мил спомен...
Поздрави!
ip: 77.78.31.*
ip: 195.96.224.*
ip: 84.252.30.*
ip: 78.128.39.*
ip: 84.242.187.*
много е лесно просто елате в с. Рибново и помолете някой младеж да ви закара те знаут по всяко време дали е проходимо до пещерата. и найстина нее необходимо специално оборудване, достатачни са хубави прожектори и важета.
ip: 212.72.222.*
Ако приемете за отправна точка входната табела на с. Осиково, след 2200 м. вдясно, при един ляв завой с ъгъл около 140 градуса, се отбива каменист горски път. Тръгва се по него и след около 10 минути се стига разклон. Хваща се левия път. Пътят е приятен и нестръмен и върви по левият географски склон на Рибновското дере. След като набирането на височина свърши има около 100-200 метра ходене по равно и пътят започва леко да спуска, докато стигне реката. Там я пресича и трябва да се отделим от него, тръгвайки по дерето надолу. В началото е равно и има пътечка покрай потока. Постепенно дерето става скалисто и се появяват признаци на окарстяване. Спускаме се по дерето, докато вляво, в една скаличка стигнем скална халка с диаметър 50-60 см. Заобикаляйки тази скаличка /може и през халката/ стигаме до входа на Мануиловата пещера. Той е вляво, на около 5 м. над нивото на потока, и е лесно забележим.
ip: 194.12.242.*
При предишното ми влизане (през пролетта на 1984) сухата галерията бе съвсем суха и звършваше с глинена тапа.
ip: 195.96.224.*
Освен описаният от Йончев, има и друг път - от с. Рибново по едноименното дере. Той е по-полегат и при сухо време е проходим с лека кола почти до входа на дупката, трябва само да се пресече дерето.
Дължината й е 2016 м. , а отвеса в сухия етаж е с дълбочина 8 м., една 10-метрова стълба стига точно.
Пещерата е описана подробно в книгата на В. Попов "Пътешествие под земята" (изд. 1982 г.). Там фигурира като Маноиловска пещера, но в други източници я пишат Мануилова дупка (по-правилно според мен, и местните така я знаят).
ip: 195.96.224.*
Може да се окаже, че входът е затрупан (ероятно от иманяри), но разчистването му не е трудно или опасно. Пещерата е изключително интересна. Още в началото има 2 прага, които се преодоляват без инвентар. При първият помага едно дърво, което играе ролята на мачта. Добре е да се носи няколко метра лента, с която да се помогне на по-тромавите, ако дървото го няма. Вторият праг се преодолява след пропълзване в най-високата част вляво и минаване плътно вдясно. Изключително впечатляващи са дълбоките и много криви меандри, в които по-слаб човек е възможно да върви прав, но по-едрите трябва да пълзят, тъй като долу е най-широката част на меандрите. Лошото е, че в тази част пещерата е много надраскана. Малко след това се навлиза в каньон на река, който е изключително красив. Образувания почти липсват, но водата мие огромно мраморни късове. Реката завършва с голямо губилище.
Пещерата е на 2 етажа. Някъде по средата на първия етаж, преди да се излезе в каньона е качвалото за втория етаж. От това място вторият етаж е 2 пъти по-дълъг от първия. Никога не съм виждал по-различни етажи в пещера. Докато първият бих го оприличил на реката на Темната дупка (макар и много по красив), вторият е тесен, топъл, изпълнен с образувания. Има доста прилепи и мирише лошо. По средата му има голям праг, който е невъзможно да бъде преминат без въже. Има спит и стара метална халка. Аз съм стигал само дотук. Доколкото помня, прагът е висок 11 метра, но са нужни още почти 10 метра за екипиране. Все пак сигурен съм, че 30 метра въже, би било достатъчно.
Край пещерата върви река. Когато влизахме беше почти пресъхнала. Докато сме били вътре е завалял проливен дъжд и реката беше станала огромна, но това по никакъв начин не се отрази на водите вътре.
ip: 212.50.13.*