Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

Чолаков - нерегистриран	23.11.18
Маноилова Дупка
Здравейте,искам да се обърна,към хората,които са прониквали в пещерата,искам да попитам,трудно ли е проникването в самата пещера,или в такъв смисъл имали много тесни места и съответно,къде се намират Благодаря ви....... ip: 77.77.16.*

Стоян Стоянов - нерегистриран

18.04.12

Здравейте. Аз съм един от тримата, картирали като студенти от Геолого-географския факултет на СУ, Маноиловата дупка, през далечната 1976. Заедно с Петър Стефанов, понастоящем работещ в Географският институт на БАН и един Емил от Плевен. По-късно Петър защити дисертация за геоморфологията на района, а моята дипломна работа беше за палеохидрогеологията му. Всъщност, тогава картирахме централната галерия и втарият етаж до прага, наречен от нас Сухият водопад. Продължението, на запад от него, са го открили и картирали други колеги, не знам кои. В дъното след тоя праг, оставихме в алуминиева кутийка от диапозитиви Орво /тогава такива бяха технологиите :)/ послание за Вас.:)) В зала Щастие, където автора говори за губилище, има доста голям камък, който ако се строши, убеден съм, че след него, пещерата продължава. Пуснахме флуоресцин, излезе на около 300 метра под шосето за Рибново, Точно под шосето, има халда от стара мина за антимон, добиван от германците. В нея има изобилие от прекрасни антимонитови кристали. Увлякох се, но предизвикахте мил спомен... Поздрави! ip: 77.78.31.*

ceco	12.02.11
За Фори
Не става за гмуркане - много е тясно! ip: 195.96.224.*

Фори - нерегистриран	11.02.11
Така и неразбрах как завършва водния етаж- какво означава губилище? Това сифон ли е или водата се губи между камъните? Казано направо- може ли да се гмурка? :-) ip: 84.252.30.*

yasen_bozhinov	09.11.09
N 41 42'50.8" E 23 46'57.4" ip: 78.128.39.*

ЕМО - нерегистриран	31.12.07
маноилова дупка
пожелавам весели празници на всички ! ip: 84.242.187.*

Рибанец - нерегистриран	27.01.06
Манаилова дупка
Разеснение по откриване на входа на пещерата. много е лесно просто елате в с. Рибново и помолете някой младеж да ви закара те знаут по всяко време дали е проходимо до пещерата. и найстина нее необходимо специално оборудване, достатачни са хубави прожектори и важета. ip: 212.72.222.*

lescargot - нерегистриран	19.08.05
Manuilovata
Ако някой се запъти натам, ето още малко инфо за намиране на входа: Ако приемете за отправна точка входната табела на с. Осиково, след 2200 м. вдясно, при един ляв завой с ъгъл около 140 градуса, се отбива каменист горски път. Тръгва се по него и след около 10 минути се стига разклон. Хваща се левия път. Пътят е приятен и нестръмен и върви по левият географски склон на Рибновското дере. След като набирането на височина свърши има около 100-200 метра ходене по равно и пътят започва леко да спуска, докато стигне реката. Там я пресича и трябва да се отделим от него, тръгвайки по дерето надолу. В началото е равно и има пътечка покрай потока. Постепенно дерето става скалисто и се появяват признаци на окарстяване. Спускаме се по дерето, докато вляво, в една скаличка стигнем скална халка с диаметър 50-60 см. Заобикаляйки тази скаличка /може и през халката/ стигаме до входа на Мануиловата пещера. Той е вляво, на около 5 м. над нивото на потока, и е лесно забележим. ip: 194.12.242.*

Цветан Остромски - нерегистриран	18.08.05
Сухият етаж на Мануилова дупка ... не винаги е сух!
Посетихме я (с още четирима пещерняци от клуб "Искър") на 7 декември 2003 г. Предишния ден използвахме хубавото време да се качим на Пирин (до Муратов връх), после взехме минерална баня на открития басейн в с. Огняново. Бивакувахме на палатки край пътя преди с. Осиково. Още вечерта ни връхлетя буря с пороен дъжд, а на сутринта осъмнахме при тих, но обилен снеговалеж. Едва се качихме с колата по заснежения (с ледена подложка) път, до отбивката след големия завой. Оттук продължихме пеша. Когато стигнахме на входа, имаше вече над 20 см. сняг. Носехме два-три прусика за парапет на праговете и една стълба за отвеса в сухата част, две планки, няколко примки ... това е напълно достатъчно като инвентар. Малките прагове не се екипират, но са мокри и хлъзгави (да се внимава!). На втория по-голям праг се пропълзява отгоре от левия към десния перваз и се слиза по цепнатина от другата страна. Малко след това е разклона за втория етаж (в ляво горе). Слязохме без проблеми до дъното на долния етаж с реката. После се качихме на тъй наречения сух етаж, който за изненада се оказа не съвсем сух. Веднага след отвеса започнахме да газим лепкава глина, а скоро се появиха и първите локви. След 200 - 250 м. вече газехме в дълбоко езеро, краят на което не се виждаше. Добре, че галерията бе сравнително тясна и можеше да се върви на камина, когато водата стана твърде дълбока. Тавана бавно, но неумолимо се снишаваше към неизбежен сифон и в крайна сметка трябваше да се откажем. При предишното ми влизане (през пролетта на 1984) сухата галерията бе съвсем суха и звършваше с глинена тапа. ip: 195.96.224.*

Цветан Остромски - нерегистриран	18.08.05
Някои уточнения, касаещи данните и описанието на Йончев
Пещерата се намира в Рибновско дере, на левия географски бряг. Освен описаният от Йончев, има и друг път - от с. Рибново по едноименното дере. Той е по-полегат и при сухо време е проходим с лека кола почти до входа на дупката, трябва само да се пресече дерето. Дължината й е 2016 м. , а отвеса в сухия етаж е с дълбочина 8 м., една 10-метрова стълба стига точно. Пещерата е описана подробно в книгата на В. Попов "Пътешествие под земята" (изд. 1982 г.). Там фигурира като Маноиловска пещера, но в други източници я пишат Мануилова дупка (по-правилно според мен, и местните така я знаят). ip: 195.96.224.*

Владо Йончев - нерегистриран	14.06.05
Маноилова дупка
В село Осиково пътят се разделя - десният е за Рибново, левият е за центъра на селото. На този кръстопът е къщата на бай Ибрахим - местният познавач на пещерата. Ако го убедите, че не сте иманяри ще ви заведе, иначе пещерата е трудна за намиране. Ако все пак решите да я търсите - продължава се по пътя за Рибново. След 2-3 км има характерен почти обратен ляв завой (точно с това описание едни хора не я намериха :), но незнам как по-точно да го кажа). На 20 метра след завършването на завоя вдясно и нагоре по диагонал се отделя черен камионен път. Разумно е колата да се остави преди този път, той е проходим само за камиони и много офроуд джипове. След 100 метра пътят завива вдясно и става почти равен, а от него вдясно се отделя стръмна пътека, която минава през наклонени картофени ниви. Само след няколко минути тя извежда на друг път. Завиваме по него вляво, пътят е със съвсем лек наклон. Около пътя на няколко места се виждат дупки, които според бай Ибрахим са други входове на пещерата и никой не е пускал. Пътят прехвърля едва забележимо билце. Казано с други думи вървим по него докато се изкачва (макар и леко). В момента, в който почва да се спуска, завиваме наляво и се спускаме стръмно в Маноиловското дере. Пътеката личи едва-едва, трябва да се внимава да не се падне от скалните венци. Входът на пещерата е голям, но не се вижда отдалеч. Може да се окаже, че входът е затрупан (ероятно от иманяри), но разчистването му не е трудно или опасно. Пещерата е изключително интересна. Още в началото има 2 прага, които се преодоляват без инвентар. При първият помага едно дърво, което играе ролята на мачта. Добре е да се носи няколко метра лента, с която да се помогне на по-тромавите, ако дървото го няма. Вторият праг се преодолява след пропълзване в най-високата част вляво и минаване плътно вдясно. Изключително впечатляващи са дълбоките и много криви меандри, в които по-слаб човек е възможно да върви прав, но по-едрите трябва да пълзят, тъй като долу е най-широката част на меандрите. Лошото е, че в тази част пещерата е много надраскана. Малко след това се навлиза в каньон на река, който е изключително красив. Образувания почти липсват, но водата мие огромно мраморни късове. Реката завършва с голямо губилище. Пещерата е на 2 етажа. Някъде по средата на първия етаж, преди да се излезе в каньона е качвалото за втория етаж. От това място вторият етаж е 2 пъти по-дълъг от първия. Никога не съм виждал по-различни етажи в пещера. Докато първият бих го оприличил на реката на Темната дупка (макар и много по красив), вторият е тесен, топъл, изпълнен с образувания. Има доста прилепи и мирише лошо. По средата му има голям праг, който е невъзможно да бъде преминат без въже. Има спит и стара метална халка. Аз съм стигал само дотук. Доколкото помня, прагът е висок 11 метра, но са нужни още почти 10 метра за екипиране. Все пак сигурен съм, че 30 метра въже, би било достатъчно. Край пещерата върви река. Когато влизахме беше почти пресъхнала. Докато сме били вътре е завалял проливен дъжд и реката беше станала огромна, но това по никакъв начин не се отрази на водите вътре. ip: 212.50.13.*