ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум
Леденика
| БФСп N: | 1356 | ||||||||||||
| Населено място: | гр.Враца, общ. Враца, Врачанска област | ||||||||||||
| Обща дължина: | 320 | ||||||||||||
| Денивелация: | 21 | ||||||||||||
| Дълбочина минус: | -21 | ||||||||||||
| Изкачване плюс: | 0 | ||||||||||||
| Достъп: | Пещерата е с охраняван достъп! | ||||||||||||
| GPS координати: | E 23° 29' 34.80", N 43° 12' 35.64"
- Без датум Източник: от архив - 2004-2005г., вероятен датум - Пулково. |
||||||||||||
| GPS координати: | E 23° 29' 34.80'', N 43° 12' 35.64'' Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка. | ||||||||||||
| О П И С А Н И Е | |||||||||||||
|
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.
Моля, регистрирайте се. 2 описания от потребители на сайта
Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас. | |||||||||||||
Маршрути
Врачански Балкан
Враца
Защитена зона Врачански балкан
Карта на пещерните области и райониДобавете своя снимка за Леденика
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
ip: 212.233.144.*
blagodarq predvaritelno
ip: 94.139.205.*
ZABELEJKA: Niama prevoz ot Vraca za Ledenika,samo s licna kola ili taksi
Za da vlezete v delnichen den kogato niama grupi triabva da platite minimalno 15 leva inach vhoda e 3 leva
ip: 77.76.141.*
В най-ниската част на Леденишката увала, на 830м надморска височина между разядените от водата и времето варовити скали, е входът на пещерата. На входа на пещерата има желязна решетъчна врата с прикован на нея метален прилеп. След вратата стръмно се спуска каменна стълба с железен парапет.
Озоваваме се в първата зала на пещерата - Преддверието. Още от входа ни лъхва хладен и влажен въздух. Залата Преддверието има размери 2,5х21 м и максимална височина 9м. Подът й е с наклон на север и по него има дребни и по-едри скални късове, срутени от тавана. В северния й края има понор, наречен Вълчата дупка. Тук е най-ниската част на пещерата, в която се губят водите на топящите се ледове, дъждовните води, навлезли през входа на пещерата, или капещите води от тавана. Над нас варовикът има дебелина до 10м.
Тази зала, общо взето, е много бедна на пещерна украса поради сравнително по-късното й образуване и мразово-изветрителни процеси. Но през зимата и пролетта тя очарова всеки посетител с ледената си украса, откъдето идва и името на пещерата. В Преддверието и следващите две зали - Малката и Концертната, обикновено се образува лед от края на ноември до средата на април, когато температурата на въздуха там се понижава под 0°С. През зимата наслоилият се по дъното на Леденишкия увал силно изстуден въздух постепенно нахлува през сегашния вход на пещерата и през още три по-стари понора над входа, като последователно изпълва Преддверието, откъдето през тунела Плъзнята залива Малката зала и чрез тунела Кома нахлува в Концертната зала. Тези три зали образуват дълга до 140м пещерна торба, която в основата си има постепенно спадащ профил от 830 на 815м. Завареният по-топъл въздух се издига в горния край на залите и постепенно излита през кородирани тектонски пукнатини, създадени в дебелия от 10 до 14м варовит пласт на тези зали. Въздушни течения, образувани от студения въздух, се развиват при входа на пещерата, в понора Вълчата дупка, в тунела Плъзнята, свързващ Преддверието с Малката зала, в тунела Кома, съединяващ Малката зала с Концертната зала. Нахлуващият през зимата студен въздух не само променя температурата на въздуха в залите, но и изстудява варовиците, образуващи стените, тавана и пода на Преддверието до -З и повече градуса. При такава температура на скалата пещерната влага кондензира по стените на залата и образува пещерен скреж, кристалите на който близо до входа на пещерата достигат дължина до 1см. Това е така нареченият сублимационен лед.
При такива температурни условия водата, проникваща през изстудената скална маса, се охлажда и капейки от тавана, замръзва, като оформя изключителни по разнообразие и красота ледени сталактити, колони и водопади. По пода се наслоява ледена кора, дебела до 50-60см, а на места от него се издигат най-различни ледени форми, приличащи на бутилки, боздугани и пр.
Капещата от тавана вода съдържа разтворен калциев карбонат. При замръзването на водата карбонатът не потъмнява. Той се разполага на отделни ивици в леда и му придава белезникав цвят.
Ледените сталагмити и колони в пещерата Ледениш са изградени главно от така наречения фибровиден лед. Наблюденията на ледените кристали с помощта на поляризационен микроскоп установиха, че обикновено те се срещат в тригоналната система.
В ледените образувания на Леде¬ника се наблюдава бистър и млечен лед. Млечният лед се образува при по-ниска температура, когато настъпва бързо замръзване на водата. Тогава въздухът, съдържащ се във водата, остава затворен във вид на малки мехурчета и каналчета, които придават млечния цвят на леда. Бистрият лед се формира при сравнително по-висока температура и по-бавно замръзване, при което съдържащият се във водата въздух има възможност да излети.
Разрушаването на ледените сталактити, сталагмити и колони се извършва в резултат на топенето и сублимацията (изпарението). При разрушаването на ледените сталагмити в резултат на сублимацията съдържащият се в тях калциев карбонат се натрупва по повърхността им във вид на бяла праховидна маса, наричаща се калцитна пудра. Това явление се наблюдава на много места по ледените сталагмити в Преддверието и Малката зала.
Дънният (подовият) лед в пещерата Леденика е най-разпространен в Преддверието. Състои се от няколко пласта, наклонени по посока на понора Вълчата дупка. Там се образува така нареченият конкреционен лед, който има обща дебелина 50-60 см. В него се съдържат тиня, донесена заедно с водата, обрушени от тавана дребни варовити късчета и др. При топенето на дънния лед и сталагмитите по повърхността им ясно се очертават кристалните индивиди, отделени от разтопени браздички. Тогава повърхността на леда се разделя на многобройни малки, почти шестоъгълни поленца, съответствуващи на горните части на ледените кристали.
През зимата и пролетта Преддверието представлява истинска ледена приказка, блестяща в своята диамантена премяна. Пред стълбището изправя мощна бледосиня снага ледена колона, дебела 2,1м, а под високото кубе се издигат ледени боздугани, под които се е сгушил винен сервиз от истински ледени бутилки и чаши, посипани с кристален калцитен прашец. На няколко места по стените на Преддверието искрят ледените кристали на чудни водопади. Виждат се десетки ледени висулки - сталактити, наподобяващи по-къси или дълги до 4м искрящи мечове. Всичко това образува пищната и ненагледна ледена украса на Преддверието, от която човек не би откъснал погледа си, ако не са студените тръпки, които чувствува, когато остане по-дълго време тук.
Преминаваме наведени през пещерния коридор Плъзнята, който свързва Преддверието с Малката зала. Той е дълъг 11м, широк до 4м и висок от 1,50 до 2,30м. Входът му е почти хоризонтален. В него няма синтрови образувания.
Навлизаме в Малката зала. Тя има почти кръгла форма, а размерите й отговарят на нейното име – 21х17м и максимална височина 4,8м. В югозападната част се виждат два наносни конуса, припокрити със синтрова кора, върху която са образувани малки сталактони. Върху и около елипсовиден сталагмит, издигащ се като голям тръвен кошер почти в средата на залата, през зимата се образуват групи от много красиви ледени сталагмити, които създават истинска ледена феерия. По северната стена на залата са издълбани малки, но красиви корозионни ямички.
На места те са до 250 на 1м2 и така са надупчили стената, че тя изглежда като сипаничаво лице.
Преминаваме във висок до 5м, широк в основата си до 3м и дълъг около 6м пещерен тунел, известен под името Кома, който свързва Малката с Концертната зала.
Концертната (Голямата) зала е най-голямата пещерна кухина на Леденика. Тя има размери 60х45м; височината от най-ниската точка (на дъното на езерото) до най-високата на тавана е 22,7м. Варовиците над тази зала имат дебелина едва 14м. Югозападната й част е изпълнена от голям наносен конус, изграден главно от глинести материали и припокрит с дебела синтрова кора. Ниската и средната част на конуса са осеяни с голями (с диаметър 4-6м) и средни по размер сталагмити, приличащи на купи сено или на големи тръвни кошери. Върху високите части на конуса са оформени многобройни сталактони, някои от които в основата си имат диаметър от 8 до 10м. Повърхността на много от сталактоните представлява живописна синтрова каскада.
Погледите ни привлича сводът на Голямата пещерна зала, който наподобява оръжеен музей, събрал десетки древни оръжия - тежки кафяви мечове, масивни боздугани, щитове, барабани. Тук се виждат и своеобразни полилеи, които блещукат с разноцветни кристали.
В североизточната част на залата е нейният „подиум" - тераса, получила се в резултат на проникването в пещерата на глина и чакъл по широката пукнатина на тавана на залата с посока северозапад - югоизток. Вече няколко пъти тази тераса е служила за естрада на пионерския хор „Бодра смяна", на хор „Планинарска песен" при ГС на БТС, София и на оркестъра на Народната опера в гр. Враца, които са изнесли първите у нас концерти под земята. Според хористите и оркестрантите Концертната зала има „божествена" акустика.
Изкачвайки се по каменната стълба към една вътрешна зала, която носи името Хладилника, ние все още сме в плен на причудливите синтрови образувания на Концертната зала, създадени от неуморните капки вода. Ето пред нас се вижда главата на негърче, зад което застрашително е надвесен крокодил. Срещу негърчето е каменното сърце, обрасло откъм прожектора със светлозелен мъх. (В тъмните пещери, където не достига светлина, липсват зелени растения. Но около прожекторите в Леденика растат мъхове, насочени към светлината. Те проявяват позитивен фототропизъм. За разлика от мъховете на повърхността листата им са тънки, редки и с по-малко хлорофил. В повечето случаи тези мъхове са безплодни. Само близо до прожекторите те образуват дребни спори. При достатъчно влага и светлина те се развиват и озеленяват синтровите образувания около прожекторите.)
Напускаме централното стълбище и се придвижваме вдясно. Тук с всяка измината крачка пещерната украса мени своя лик. Пред нас се изправят огромни сталактони с каскадна повърхност. Между тях са Медузата и Вазата, охранявана от малка каменна кукумявка. Над главата ни се спускат различни по големина мечовидни сталактити, а в дясно се откроява голям синтров барабан.
Ето ни отново на централното стълбище. От свода към нас се спускат сравнително дребни, но свежи сталактити. Едни от тях приличат на луковици, други на моркови, трети на вимета.
Навлизаме в Хладилника - малка дъговидназала с размери 21х10м и с максимална височина 3,9м. Тя представлява тераса, разположена на 18м над дъното на Концертната зала. В миналото тази малка зала е била използувана от бубарската станция в гр.Враца като хладилник, в който е съхранявано бубено семе, затова е получила името Хладилника.
Достигаме до синтрово езерце, дълбоко само 50см, чиято огледална повърхност отразява изящни колони. С малки колебания нивото на езерото се запазва през цялата година. За кристално бистрата вода на езерцето съществуват поверия, че тя е събран
ip: 213.167.15.*
ip: 213.16.49.*
ip: 212.21.149.*
ip: 89.215.50.*
Има ли градски транспорт от Враца?
Предварително благодаря.
ip: 80.80.152.*
ip: 89.215.8.*
ip: 213.226.53.*
ip: 91.92.9.*
Няма почивен ден! Ходете си спокойно в неделя. Но може да работи до 16, затова идете преди обяд на пещерата, а после се разходете.
ip: 82.199.215.*
Благодаря ви предварително!
ip: 89.25.123.*
ip: 212.21.149.*
ip: 89.215.248.*
<< Предна страница << >> Следваща страница коментари и разкази >>