Моля, регистрирайте се.

2 описания от потребители на сайта

ivotachev - Иво Тачев	16.05.2011
Пещерата според начина на образуване е сифонна изворна. Това личи от седиментите и характерните първични форми по свода. Сводът и стените в привходните части блещукат ефектно от множеството отложени люспи "котешко злато" (жълта слюда). Под входа на пещерата в основата на масива е каптираният карстов извор, водоснабдяващ селото. Срещу входа по права линия и приблизително на същата височина в момента се извършват минно-проучвателни работи за златни залежи (по сведения от местните хора). Костите от пещерна мечка са много, във вътрешната половина на пещерата, в калцитната кора по пода, почти на повърхността. Пещерата е ПЗ, заключва се и се посещава с водач от местното пещерно-туристическо сдружение (с. Могилица).
Dian Dinev - Диан Динев	16.05.2009
Много стари хора я наричат „Червената пещера”, по името на една друга малка пещера над нея. При проучване е установено, че в нея живеел един екземпляр пещерен скакалец, два вида прилепи – остроух нощник и голям нощник и насекоми. Интересното е, че никъде досега в Родопите не са открити следи от пещерна мечка, а тази пещера е като че ли гробницата на всички животни. Жалко, че иманярите жестоко са разрушили костите и на много места са се превърнали в купчина кости и камъни, смесени с глина. Следи от пещерна мечка са били открити в средната част на Стара планина и предпланините. При първо посещение на пещерата били намерени две парчета от керамика, едното с дръжка. Изследванията датират още от 1968 год. Пещерата е разположена в Смолянския пещерен район, южно от село Бориково на 130 м относителна височина от речното легло на реката. Склонът е със западна експозиция, а входа се разкрива в основата на малък скален венец. Пещерата е с дължина 470 м, хоризонтална, без разклонения – канален тип. Средната височина е 3 м, но на места тя се движи от 5 до 7 м. Бориковската пещера е най-старата пещера в района. Легенди разказват, че там имало големи хора – Римляни, но скелетите, които били намерени не били на хора, а на пещерни мечки. Тогавашният директор на училището намерил един голям зъб и чрез сп. „Родопски преглед” го занасят в София на Бончев. Той е ученият, който установява, че това са кости на пещерна мечка. По време на ледниковата епоха, пещерата е повторно наводнена и част от костите са разбъркани. В първата част на пещерата сякаш костите са подредени от човешка ръка – запазени са сегментите. Във вътрешната част има наслагани сегменти, мечешки следи.

Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас.