Caves :: Пещерите в България :: Информация за Съева дупка

Търсене:

ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум

Съева дупка

БФСп N: 1185
Населено място: с.Брестница, общ. Ябланица, Ловешка област
Обща дължина: 210
Денивелация: 40
Дълбочина минус: -18
Изкачване плюс: 22
Достъп:Пещерата е с охраняван достъп!
GPS координати: E 24° 11' 16.44", N 43° 02' 51.40" - Без датум
Източник: от архив - 2004-2005г., вероятен датум - Пулково.
GPS координати: E 24° 11' 16.44'', N 43° 02' 51.40''
Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка.
О П И С А Н И Е
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.

Моля, регистрирайте се.

1 описание от потребител на сайта

dzver - Веселин Николов 16.08.2007
Източник: БТС
Лятно работно време - 09.00-18.00 ч.
Зимно работно време - 09.00-17.00 ч.

Не е известно да има почивен ден.

Пещерата се намира на 11 км западно от Ябланица и на 2 км южно от село Брестница Ловешко. Отбивката е от центъра на Брестница.

Съева дупка е образувана преди повече от 1 милион години от тектонски варовици. Богатото съдържание на калциев карбонат е спомогнало за образуването на разнородни природни форми с различно оцветяване.

В началото на пещерата са открити глинени съдове, огнище, кости от животни, монети от времето на император Антоний.

Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас.

Снимки: 104

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 20 21 Следваща
карта
Съевата дупка

 
Добавете своя снимка за Съева дупка
 

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

Вики - нерегистриран07.05.09
съева дупка
С приятеля ми посетихме мястото на 06.05.2009г. и останахме силно впечатлени. Наистина има какво да се види, въпреки че хората които работят там са доста недружелюбни. Входът за пещерата струва 4 лв. а билет за нея не получихме.Когато потърсихме такъв ни отговориха,че екскурзоводът помни кой е платил и кой не. Дали? Бих посъветвала компетентните органи да обърнат внимание на това, тъй като на ден там влизат доста хора... Трябва ли някой да изкарва такива безотчетни пари на гърба на хората и държавата?

ip: 213.226.53.*

снежана - нерегистриран07.03.09
съева дупка
Наистина тази пещера е много красива,нека всеки който минава от там да я посети.Хора радвайте се на природата на нашата страна,пазете я и показвайте красотите и на децата си.

ip: 84.238.138.*

Ева Симеонова - нерегистриран01.03.09
Най-красива!!!
Родом съм от едно село близо до пещера "Съева дупка", но живея в гр. Пловдив. Посещавала съм самата пещера много пъти, а също така съм посещавала и други пещери из България, но по-красива от "Съева дупка" повярвайте ми - няма! Преди, когато работех като учителка, често съм водила там ученици. Те и до ден днешен си спомнят вълнуващия и емоционален разказ на пещерняка-екскурзовод Йото. С толкова много любов и плам този човек показва скалните образувания, че в един момент потопен в причудливия свят на варовика, забравяш за реалния свят над теб. Много мои приятели също са посетили тази пещера и те са на същото мнение. Горещо препоръчвам на всеки да се докосне до силата и красотата на природата в пещера "Съева дупка" Това, което ще се види там, остава незабравимо за цял живот.

ip: 89.215.89.*

krasi - нерегистриран17.11.08
s1eva dypka
mnogo hybava pe6tera

ip: 77.76.167.*

kahavicata12.09.08
„Съева дупка”
„Съева дупка”

Много красота има в нашата Родина. Но несравнима е красотата на пещерата Съева дупка, обявена за природна забележителност и национален туристически обект през 1963г. След благоустрояването й през 1967г. ежегодно тя приема хиляди гости от България и чужбина. Обляна от светлината на повече от 50 прожектора, пещерата предлага своите прелести на тези, които пътуват по шосето от София за Варна.
Само 120 км асфалтирано шосе отделят София от приказния подземен свят на тази пещера. Тя е подземната перла на Панежкия карстов район. Входът й е разположен на 500м надм. височина и се вижда от площада на с.Брестница. Ако сте с превозно средство, асфалтираният път ще ви отведе над западния край на пещерата. Ако сте пешеходци, необходимо е да изминете само 2км по хубавия път и да преодолеете 260 стъпала по десния брегови склон на Дълбокия дол.
Входът на Съева дупка е изваян под отвесен скален откос, висок 6,5м. Той е обрасъл с папрат и мъхове, между които надничат красиви цветя. Високият 4,5м и широк в основата си 4,2м вход на пещерата е окован в желязна решетка с врата, на която е монтиран метален прилеп - емблемата на българските пещерняци. Още от входа ни лъхва хладен и влажен въздух. Предстои ни пътешествие в приказен свят, в който ще преживеем вълнуващи минути. Спускаме се по удобни стъпала в обитаваното някога от предисторическия човек преддверие на пещерата.
Пред нас се открива първата пещерна зала, известна под името Купена. Тази зала, ориентирана почти в посока изток-запад, има дължина 50м и ширина 19м. Тя е развита на площ 750м2. Скалният блок над високия до 5,2м таван е дебел от 5 до 12м. Залата е сравнително бедна на пещерни образувания. Името си е получила от високия 3,5м каскадно оформен сталагмит, наподобяващ купа сено. Той се издига в западния край на тази зала.
Достигаме средата на залата Отдясно на пътеката проблясват водните огледала на малки синтрови езерца и панички. Своеобразна е музиката на падащите в тях водни капки. В същата посока човек с по-силно въображение може да види „пингвините" - синтрови образувания, наподобяващи пингвини.
Вляво (на юг) стената на залата е облицована от бял свеж синтър. Ако през зимата и пролетта пипнем синтровите образувания, ще установим, че повърхността им е покрита с бяла маса - пещерно мляко. Много влажният въздух през този сезон не позволява на проникналия заедно с водата калциев карбонат да кристализира.
В тази част на залата посетителят може да наблюдава вкаменената фигура на виещия вълк, до който смирено виси Каменна агнешка глава. Малко по-далеч синтровите образувания наподобяват развалини на римски град. Западно от Купена подът на пещерата се издига постепенно и се приближава към тавана. Тук като че ли нарочно ниският таван е подпрян от два големи сталактона, южният от които е раздвоен в горната част. Западно от сталактоните започва втората пещерна зала, известна с името Срутището. Името на тази зала е свързано с голямо срутване на скални блокове от тавана на пещерата, станало вероятно при земетресение. Затова по-голямата част от пода на залата, особено в северната част, е застлана с малки и големи скални блокове, някои от които достигат височина 3,2м. Тази зала е малко по-голяма от първата. Тя е ориентирана в посока изток-североизток - запад-северозапад и е разположена на площ 870м2. Дълга е 53м и е широка 26м. Таванът й се издига на 17м над най-високата част на пода, а варовиковият блок над тавана е дебел от 8 до 20м.
Залата Срутището е сравнително бедна насинтрови образувания.Срутването на тавана е засегнало по-слабо южната й част, затова там е запазена по-добре пещерната украса, обагрена от терра роса в червено. Отдясно на пътечката е забележителният, съборен между блоковете сталактон, който напомня голямо оръдие. Той носи сполучливо името Дебелата Берта. По-интересна е южната част на Срутището, в ляво от пътеката. Запазените по тавана малки сталактити наподобяват вкаменен дъжд. Тук е и големият сталагмит и двата сталактона, първият от които е раздвоен. По облицованата със синтър южна стена на залата е изваяна женска фигура, оприличавана на чакащата майка на Димчо Дебелянов.
В западния край залата Срутището се стеснява. Стените й са покрити с красиви калцитни образувания. Западно от пътеката едни от тях са опънати като различни по дебелина каменни струни - Органа на пещерата. Тук може да послушаме пещерна музика. При удар всяка „струна" в зависимост от нейната дебелина, дължина и кухина издава звук, който съответствува на определен тон или полутон от гамата.
Не по-малко интересна е северната стена, по която карстовите води са моделирали водопад, чиито вкаменени струи са ясно разграничени една от друга. В най-западния си край залата Срутището се стеснява до 70см. Тук синтърът е проникнал в пещерата по посока на кръстосващи се тектонски пукнатини, като над стеснението се е пошегувал и образувал сталагмит, наречен Минарето.
Навлизаме в третата зала - Хармана. Тази равна, почти кръгла зала е дълга 41м и широка 40м. Варовиковият пласт над нея е дебел от 20 до 33м. В южната й част отляво на пътеката са се настанили дебелите глинени туловища на два наносни конуса. Материалът, който изгражда конусите, е червено обагрена глинеста плиоценска почва - терра роса, вмъкната от дъждовните води в понори, намиращи се над тази зала. Долните краища на наносните конуси опасват основата на най-дебелия сталактон на пещерата. Той е висок 4,5м, а обиколката му е 13м. Северната му част като че ли е посипана със скреж. Тук свежите калцитни кристали, осветени от прожекторите, блестят като брилянти. Затова този каскадно оформен сталактон заслужава името Брилянтен.
В северната част на залата наред с червено обагрените сталактити се издават напред своеобразни полилеи и синтрови барабани, драпирани в долния край със сталактитни ресни. Тук могат да се видят Медузата и други образувания.
Северозападно от Хармана терасовидно са разположени две зали - Белия замък и Космос. Те заедно с Хармана са ориентирани в посока югоизток-северозапад и се простират върху почти неделима площ от 1,400м2. В никоя от нашите електрифицирани пещери на такава малка площ не е събрана толкова много и разнообразна красота, както в последните три зали на Съева дупка. Това е приказен свят, в който се преплитат всички нюанси от цветове. Тук на места искри среброто на калцитни кристали. Другаде цветът на слоновата кост мами окото, а там, където върху синтровите образувания са полепнали сажди от факли и огньове, повърхността им има цвета на разтопено олово. В пещерата обаче преобладава кремавият цвят. Този подземен приказен свят не се поддава на описание, затова трябва да се види и да се почувствува. Северозападно от Хармана погледът е грабнат от разнообразни по форма и големина обикновени, мечовидни и други причудливи сталактити, каскадно оформени сталагмити, някои от които имат височина до 4м, сталактони и други пещерни образувания. Дадем ли простор на фантазията си, можем да видим вкаменения слон, лъва, орела, прикования Прометей и други.
Вдясно от пътеката, водеща за най-високата зала - Космос, забележителен сталагмит е Купена, повърхността на който е набраздена от синтрови ямички-джобчета. Зад него е по-малкият сталагмит, наподобяващ кошер, от който напразно ще чакаме да литнат пчели. Над главата ни застрашително се спускат големи и малки мечовидни и обикновени сталактити.
Тясната пътечка, на места със стръмни железни стълби, се вие в залата Белия замък, която е свързана с най-високата пещерна зала Космос. Таванът на залата Белия замък на места се извисява на 16-17м над пода, а варовиковият блок над него е дебел от 8 до 31м. Пищна е украсата на тавана на тази зала. Човек може да се възхищава на дълги по няколко метра сталактити, едни от които приличат на пурпурни мечове или на големи боздугани, а други са така извити, че наподобяват слонски уши. Не липсват и сталактити, които приличат на моркови.
Още по-многобройни са сталактоните и сталагмитите в западната част на залата. Някои от тях се издигат до 5,5м. Други са стройни като мраморни колони. Между сталагмитите, високи до 3,8м, някои приличат на мраморни обелиски. Два от тях посетителите оприличават на хан Кубрат и неговата жена. Повърхността на някои сталактити и сталагмити е накъдрена и укресена от синтър като прекрасен фантастичен декор на детска приказка. В основата си повечето от сталактоните на тази зала се разширяват и наподобяват каскада или бели балдахини. Още по-ниско повърхността на сталактоните е зърнеста. Тук може да се наблюдава типичен брадавичен синтър.
Най-импозантното образувание в тази зала е Белият замък. Този огромен сталактон е отвесна стена с неправилни очертания в горния край и наподобява средновековен замък. По светлокафявата му стена е наслоен снежнобял синтър, който е в пълен контраст с околните кафявочервеникави образувания.
Вече сме на 503м надм.височина на терасата на най-високата пещерна зала, наречена Космос. Таванът й е сравнително нисък. Той се издига над пода на не повече от 5,5м, а скалният блок над тавана изтънява до 10,5-11,5м. Името на тази зала е свързано с малко синтрово образувание по северната й стена, наподобяващо сполучливо ракета в полет. Таванът на зала Космос е украсен с обагрени в бял и приятно тъмнооранжев цвят различни по форма сталактити. Тук се наблюдават и различно разположени сталактити, посоката на които е свързана с посоката на основните пукнатини в титонските варовици. От тавана се спускат малки завеси, оцветени в редуващи се бели и червени слоеве.
От пода на залата се издигат сложно оформени сталагмити. Един от раздвоените сталагмити близо до площадката на залата прилича на майка с дете в ръка, други са наречени Кремълските дворци, а трети приличат на Белоградчишките скали. Може да се различи и силуетът на вкаменена жаба.
Спускаме се по стълба, прокарана в южната част на Космос и Белия замък. На връщане имаме възможност да видим красотата на пещерата от другата страна. Ще се възхитим на нови причудливи форми. Ще видим изящната

ip: 213.167.15.*

alexis_uris - нерегистриран07.07.08
Недоволство
Съжалявам, че аз ще трябва да разваля добрия тон на публикуваните мнения, но трябва да споделя това, което ми се случи при посещението ми в пещерата. На 29.06.2008 г. отидохме при пещерата с приятелката ми към 17,00ч. Изпуснахме влизащата група и трябваше да чакаме за последната група за деня. Тогава човекът на касата ни предложи да ни пусне в пещерата, като ни увери, че бързо ще настигнем групата, която влязла преди 3 мин.! Но уви - не беше така. "Настигнахме" групата чак когато се връщаше, а водачът започна да гаси лампите, за да накара нас и едно семейство с три деца да излезем по-бързо. Бяхме дълбоко възмутени. Почти нищо не видяхме от пещерата, нищо не чухме за нея, а приятелката ми, която снимаше, беше толкова изморена от "маратона" в пещерата, че краката й трепереха и дишаше тежко като излезе. Поискахме си парите и ни ги върнаха за наше учудване. Но така и трябваше. Маршрутът в пещерата се изминавал за 40 мин., а ние бяхме вътре само 15 мин.!
С това ще завърша! Коментара оставям на вас!

ip: 83.228.2.*

иван - нерегистриран24.06.08
съева дупка
Красив и невероятен природен феномен, но много недрожелюбени и доста невъзпитани екскурзоводи.


ip: 212.56.22.*

Катя - нерегистриран19.05.08
Работно време
Здравейте!
Т.к. в нашето село няма кой да се замисли, че има хора който искат да посетят пе6терата но не знаят работното време, аз ще се оптам да ви отговоря.
Пещерата работи всеки ден. Мисля, че от 9.00 до 18.00. Има екскурзовод. Цените на билетите са следните: деца до 6 г. -безплатно
деца от 6 до 16 г - 1.50 лв.
възрастни - 3.00 лв.
Правене на снимки се заплаща: фотоапарат и GSM - 2.00 лв.
камера - 5.00 лв.
Относно работоното време обещавам при пъва възможност да ви дам по-подроба информация.
Нядявам се да съм била полезна :). Пещерата си струва да бъде посетена .

ip: 85.187.155.*

Теди и Сашо - нерегистриран08.05.08
Съева дупка
Пещерата е много красива, и хубавото е че има водач , който разказва повече за нея.Има страхотни образования, който рядко се срещат. Заслужава си да отидете и да разгледате......

ip: 212.117.44.*

Георги П Ришков - нерегистриран25.03.08
Аз съм от с ТОРОС и съм ходил много пъти в това творение на природата.Жалко че и тук ВАНДАЛИТЕ са оставили своя отпечатък.Може,може да се направи още нещичко от кметството в с Брестница. ХА ДАНО.

ip: 77.85.0.*

Лони - нерегистриран30.01.08
Съева дупка
Моята майка е от с.Торос близо до Брестница.Никога няма да забравя прекраснине летни ваканции,които прекарвахме при баба ми.В
инаги баща ми ни водеше всяка ваканция на посещение в пещерата Съева дупкаи винаги мие изглеждала все по интересна.Ходила съм не по малко от 10 пъти,но все ми сее струвало,че всеки път е била по -различна и по-интересна.Отдавна баба я няма,отдавна не ходя в Торос.Понякога минавайки транзитно през Брестница показвам на пътуващите с мен пътя за пещерата и им разказвам за късчето рай,което природата е изваяла там.Повече от 30 години не съм ходила,но това лято непременно ще отида и съм сигурна,че няма да се разочаровам.Сега живея близо до Враца но в Леденика съм ходила само 2 пъти.

ip: 77.85.183.*

dumfree - нерегистриран03.10.07
посещение
Някой може ли да даде повече подробности за посещението на пещерата - с водач ли става, трябва ли предварителна заявка и т.н
Благодаря предварително

ip: 77.70.108.*

teodora - нерегистриран28.09.07
krasota
mn krasivo mqsto.zaslyjava si da se otide tam.velikolepno e.ne sam hodila no mn bih iskala.b1lgariq e krasiva

ip: 87.126.164.*

rumen21.06.07
съева дупка
molya vi,nyakoi ako znae kakvo e rabotno vreme na pe6terata da mi pi6 na milenov68@abv.bg ,blagodarya vi predvaritelno

ip: 87.116.90.*

shinelady - нерегистриран27.05.07
super e!!!
Tazi pe6tera mi e lubimata.Strahotna e . Bila sum tam samo vednuj, no mi se iska da otida pak. Suevata dupka e vurhut!!!!!

ip: 85.130.106.*

<< Предна страница << >> Следваща страница коментари и разкази >>

Добавете каквото искате, но моля ви - спазвайте добър тон! Ако обичате, ползвайте кирилица!
Тема:
Автор:

Сайтът е в режим "Уики" и от тук нататък в него ще се напрупва информацията, която имате желание да споделите.

Време: 0.13 секунди, изпълнени 7 заявки.

Сайтът е достъпен на адреси: www.cavesbg.com и caves.4at.info.