Caves :: Пещерите в България :: Информация за Лепеница

Търсене:

ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум

Лепеница

БФСп N: 0513
Населено място: гр.Ракитово, общ. Ракитово, Пазарджишка област
Обща дължина: 1 525
Денивелация: 10
Дълбочина минус: 0
Изкачване плюс: 10
GPS координати: E 24° 00' 43.20", N 41° 57' 14.04" - Без датум
Източник: от архив - 2004-2005г., вероятен датум - Пулково.
GPS координати: E 24° 00' 63.80'', N 41° 57' 27.10''
Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка.
О П И С А Н И Е
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.

Моля, регистрирайте се.

1 описание от потребител на сайта

sqnkata - ivan ivanov 12.10.2009
Лепеница е разположена в Западните Родопи. Пещерата се намира в подножието на връх Сюткя и територията около входа на пещерата е покрита с горски площи. Отстои на около 10 km югоизточно от гр.Ракитово.Река Лепеница тече по най-долния етаж на пещерата. На най-горния етаж могат да се видят много малки езера. Във средния етаж се намира голямо разнообразие от пещерни образувания. Той е сух, с две езера, а в дъждовно време езерата стават четири. Наблюдават се множество сталктити и сталагмити, както и други форми. В нея са намерени седем пещерни бисери.Проучени и картирани са 1356 m от пещерата, която има обща дължина 1525 m. Пещерното дружество в Ракитово проправят втори вход за пещерата, тъй като естественият е затънал във вода. Имало е планове за изграждане на хижа, но остават неосъществени. Пещерата е обявена за природна забележителност на 10 Октомври 1962г.

Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас.

Снимки: 121

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 24 25 Следваща
карта на района на Велинград
карта на района на Велинград

 
Добавете своя снимка за Лепеница
 

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

Мими - нерегистриран03.11.11
благодаря за хубавите снимки

ip: 95.158.176.*

Златина - нерегистриран18.09.11
За пещерата
Някой ,скоро ходил може ли да сподели - трудна ли е пещерата? И дали става за любители:) Благодар Ви:)

ip: 87.97.200.*

Дани - нерегистриран17.09.11
Посетихме пещерата през септемри и останах много доволна, защото е необлагородена, неосветена и е просто различна. Изисква се доза кураж за преминаването й :)

ip: 92.247.223.*

Таня - нерегистриран11.04.11
Страхотна е!
Вчера посетихме пещерата, очаквах да е облагородена като другите, но не е и това ме накефи. Изживяването бе страхотно и се надявам скоро да се върнем отново по-подготвени и да я разглеждаме по целия маршрут ;)

ip: 85.118.192.*

Летия - нерегистриран13.09.10
Лепеница
И вече след официалното откриване на пещера "Лепеница" мога да кажа, че има обучени пещерняци от Българската федерация по спелеология. Групите, които ще се водят ще са от 7 до 10 човека. Заповядайте! 0896524272

ip: 87.126.149.*

sqnkata03.09.10
ОТВОРЕНА!!!
Пещерата Лепеница вече ще посреща туристи,тя ще се превърне в туристическа атракция за първи път от десетилетия, идната събота - 11 септември, пещерата ще посрещне тържествено първите туристи благодарение на съвместните усилия на кметовете на общините Ракитово и Велинград, Българската федерация по спелеология, председателя на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите и Сдружение „ Суткя”.

ip: 89.215.252.*

нерегистриран - нерегистриран23.09.09
Пещерата не е благоустроена!
Здравейте и от мен! Аз иксам само да споделя, за тези които също като мен са почитатели на пещерите, но аматьори, че пещерата не е благоустроена, няма електричество и екскурзовод. За да се отиде до нея и за да се влезе вътре се изисква специална подготовка и екипировка.

ip: 195.34.105.*

Димитър Димитров - нерегистриран24.01.09
За още една Лепеница
Искам само да добавя, че в северозападна България на около 5-6км.от
красивият Белоградчик ,има още една пещера която също се казва
Лепеница !Хората от този край добре я познават,тя не е толкова голяма
колкото описаната ,но също е много красива..!! В нея са открити следи
за живот от пещерните хора ,Траки,и раннен период на Римската
империя!Непосредственно до нея има следи от антично селище..!Намира
се ,сред дивните Белоградчишки скали и е лесна за посещения!Горещо ви
препоръчвам да посетите този край ..!!!!!

ip: 77.85.246.*

златко - ракитово - нерегистриран10.07.06
още за лепеница
Преди много години спелеолози изследват пещери в Западните Родопи. Една от тях е ЛЕПЕНИЦА. Проучват я подробно и стигат до края, където се вижда малък отвор. Проникват през него и остават омаяни от невижданата красота. Разкриват се няколко зали. В първата подът е покрит с едри люспи, които приличат на мидени черупки. При осветяването пречупнат светлината в наи- различии цветове. Откриват зала на кратерите, зала на бисерите, голям и малък храм. Спелеолозите намират седем бисера- едни от най- редките природни образования, които са в Природонаучния музей в София. След като разглеждат всичко, те зазиждат отвора, за да не се похаби неоценимото богатство. Кратерите се срещат единствено в тази пещера в България.
Входът и е висок само един метър, профилът е силно наклонен. Лепеница е дълга 1 525 м. и е на три етажа. Долният е с дължина273 м. и през него тече подземна река. Скоростта на водата е 1 600 м в час. На втория етаж има четири езера в дъждовно време, а при сухо остават две. Третият етаж е сух. На около 500 м. навътре Лепеница е девствена. До там много от скалните образования са изпочупени, стените са опушени. Поради трудната проходимост по- нататък / с тесния отвор и езерата / Лепеница се е самозащитила.
Преди 1925 год. Лепеница не е посещавана. Първи снимки и картиране прави минния инженер Павел Петров. По- късно Лепеница е проучена и картирана от проф. Петър Трантеев. Той нише:
Пещерата почти няма разклонения и затова пред погледа на посетителя като на филмова лента се редят великолепни цветни образувания, преплетени в невъобразимо разнообразие. Човешкият речник е беден, за да се измислят имена на чудните купчини от образования, които се оглеждат във водата.” От пещерата са проучени и картирани 1356 м. В нея обитават 20 вида пещерни животни, сред тях — осем вида прилепи. Според Петър Берон в Лепеница има четири вида животинки, които не се срещат никъде другаде по света..
Ракитовци основават пещерно дружество на 27 юли 1930 год. Членовете са от учителските среди. дейността е насочена към

издирването на пещери в района и пазенето им от рушене, както и популяризирането на Лепеница. С общи усилия се отваря сух вход на пещерата, защото съществуващият е във вода. През 1 932 год. Археологическият музей в София възлага на местното пещерно дружество охраната на всички старини в района. Строеж на хижа с площ 80 кв. м. се е предвиждал през19З9 год., но проектът остава неосъществен.
През 1 963 год. проф. Петър Петрв , заедно с инж. Радуш Радушев изготвят проект за благоустрояване и електрификация на Лепеница, изгражда се далекопровод и трафопост. Част от водата и се заделя за водоснбдяване на Велинград и поради това днес свободният и организиран достъп до нея е забранен.
Лепеница е в ракитовско землище. Намира се при надморска височина1ООО-1ЗОО м. Обявена е за природна забележителност със заповед номер 2810 от 10 октомври1962 год. и защитена площ 52 декара. Тя е уникална за България, но не е благоустроена. Малките езера, чудните пещерни ваяния развихрят човешката фантазия, природата показва своята величавост.

ip: 87.120.36.*

Джу - нерегистриран23.11.05
допълнение
Описанието на Д. Динев е много точно и подробно. Просто искам да допълня нещо. Бунгалото за което става дума е полуразрушена постройка и при това не една. Тук вдясно продължава път, който не ни интересува, но при добро желание човек може да се обърка и да тръгне по него. Наистина се продължава в ляво. Колкото до входа, то от този с решетката не изтича вода, а и е отворен. Може да се влезе и точно от лявата страна на помпената станция. Там има зид който затваря естествения вход, но в него има дупка и може да се пропълзи. По- удачен е входа с решетката.
За жалост огромното количество красиви образувания които някога е имало вътре са жестоко изпотрошени. по пода се намират консервени кутии, изпочупени стъклени шишета и всякакви други боклуци. Последния път посъбрахме малко в прониквачицата която носехме, но това е съвсем недостатъчно.
Просто като предложение ще спомена че съм навит така както хелектитци с участието на всякакви клубове и приятели правят почиствания на Духла и Темна някой път да се съберем отбор и за чистене на други дупки. А такива има бол. Лепеница е една от тях. Аз лично в Тайните понори и Благова яма съм ходил само по веднъж, но и двете според мен се нуждаят от чистка, което пък от своя страна не прави чест на шуменци и етрополци. Голяма част от боклуците са стари и са от пещерняци.

ip: 217.9.225.*

Група Д4 - Д. Динев - нерегистриран01.08.05
Намиране на входа
На около 6км от Велинград по главното шосе “Велинград-Доспат” в ляво се отклонява асфалтов път за кариера “Лепеница”. Има указателна туристическа табела-стрелка с надпис “Пещерата Лепеница”. Продължава се по асфалтовото шосе нагоре и се достига до характерен 180° завой. В ляво преди завоя има малка постройка на местното Електроразпределение РУ20kV – разпределителна уредба високо напрежение. Не се влиза в завоя. Точно преди него направо продължава черен горски път – насипан с чакъл. След около 300м се стига до бунгало. Пътят продължава вляво от него. След около 2,5км се достига до малка помпена станция, която хваща водата от долния вход на пещерата. Координати N 41°57’15,98”, E 24° 00’37,37”. Вторият вход на пещерата е непосредствено над помпената станция – 20м, но се забелязва трудно, поради това, че е засипан с нападали и нарязани клони. На стената на помпената станция има надпис “ПЕЩЕРЯ” и стрелка – изписани с боя. Подходът към входа е удобен от трансформаторния пост 30м след помпената станция, изкачвайки се по стръмния склон и заобикаляйки помпената станция.

ip: 84.54.184.*

Добавете каквото искате, но моля ви - спазвайте добър тон! Ако обичате, ползвайте кирилица!
Тема:
Автор:

Сайтът е в режим "Уики" и от тук нататък в него ще се напрупва информацията, която имате желание да споделите.

Време: 6 милисекунди, изпълнени 7 заявки.

Сайтът е достъпен на адреси: www.cavesbg.com и caves.4at.info.