ВХОД | Регистрация | Начало | Списък пещери | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум
Ягодинска пещера
| БФСп N: | 0412 | ||||||
| Населено място: | с.Ягодина, общ. Борино, Смолянска област | ||||||
| Обща дължина: | 8 501 | ||||||
| Денивелация: | 36 | ||||||
| Дълбочина минус: | -36 | ||||||
| Изкачване плюс: | 0 | ||||||
| Достъп: | Пещерата е с охраняван достъп! | ||||||
| GPS координати: | E 24° 19' 30.06", N 41° 37' 27.99"
- Без датум Източник: от архив - 2004-2005г., вероятен датум - Пулково. |
||||||
| GPS координати: | E 24° 19' 30.06'', N 41° 37' 27.99'' Координатът няма източник. Координатите без източник може да съдържат умишлена грешка. | ||||||
| О П И С А Н И Е | |||||||
|
Сайтът вече действа на принципа на отворена енциклопедия. Всеки от вас може да добави описания след регистрация.
Моля, регистрирайте се. 1 описание от потребител на сайта
Тази пещера има и описание, останало от стария сайт, но то не е достъпно за вас. | |||||||
Trigradski karst_shema
карта
зала 1-во ниво
1-во ниво
залата с перлитеДобавете своя снимка за Ягодинска пещера
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
ip: 212.122.166.*
ip: 62.204.150.*
Най-дългата от родопските пещери е Ягодинската пещера, наричана до неотдавна Имамова дупка. Тя е една от 32 пещери от Ягодинския пещерен подрайон. До нея най-близки са пещерите: Карната, Горна и Долна Каранска.
Ягодинската пещера е разположена на десния долинен склон на Буйновската река. Днешният й вход се намира на 2км югозападно от с.Ягодина, Смолянски окръг и на около 8км южно от с.Тешел. Старият вход на пещерата е на 30м по-високо от съвременното легло на Буйновска река. Тази река, създала в миналото Ягодинската пещера, е дълга 17,6 км и се приема като начало на р. Въча. Тя има голям увес (41,4%) и е сътворила най-дългото и красиво ждрело (7 км) в България - Буйновското.
Първи, които проникнаха и проучиха Ягодинската пещера, са пещерняците от гр.Чепеларе, водени от неуморимия им председател Димитър Райчев. Тя бе обект за изследване на републикански и международни пещерни експедиции, а през 1979г - от републиканска женска пещерна експедиция.
Ягодинската пещера представлява многоетажна, сложна пещерна система от широки и тесни тунели, дължината на които според бюлетина на БФСп е 6,450 м. С тази дължина пещерата се нарежда на трето място между известните български пещери. На места тя е трудно проходима.
Туристическата част на пещерата, на която ще направим кратка характеристика, започва с изкуствено прокопан тунел, дълъг около 75м. Той започва непосредствено на изток от реката и шосето, което свързва Тешел с Буйново. Още от входа лъхва хладен и влажен въздух, предвестник на неизвестния подземен свят. След слабо възходящия изкуствен тунел се навлиза в туристическия тунел, където таванът се повишава, а подът, застлан от речен пясък и глина, се разширява. Пясъкът е оставен от подземната река, сътворила тунела.
От този туристически етаж на пещерата най-пищно украсена с калцитни образувания е Новогодишната зала, наречена така поради това, че пещерняците от Чепеларе посрещат тук Нова година.
В долния туристически етаж на Ягодинската пещера посетителите може да се възхищават на приказната му калцитна украса, представена от хиляди снежнобели, различни по големина и форма сталактити: обикновени, макароновидни, мечовидни и други. Не липсват и такива, които наподобяват големи свински или слонски уши. Срещат се малки драперии, а на места и калцитни хеликтити. По пода, в близост със стените искрят свежите калцитни кристали на различни по форма и големина сталагмити, синтрови кори и др. Встрани от туристическата пътека на места са сгушени красиви синтрови езерца, по дъната на които блестят пещерни бисери, калцитни рози и други причудливи образувания. Красиви са фините, лъкатушещи синтрови прегради на езерцата.
По свода към края на средния туристически етаж на пещерата може да се полюбувате на така наречената „тигрова кожа". Тук криволичещи бразди и дребни негативни форми по мраморния свод са запълнени с червена глина и наподобяват тигрова кожа.
Осемметровата пропаст, свързваща този етаж с горния етаж, е преодоляна с железни стъпала с парапет. Под долния туристически етаж съществува по-нисък етаж, на места трудно достъпен, оформен на 7-8м по-високо от сегашното легло на Буйновска река.
Ягодинската пещера е интересен археоложки обект. Преддверието на стария, горния етаж на пещерата е било обитавано през време на енеолита, бронзовата и желязната епоха. Затова говорят останките от многопластова червенообагрена подова мазилка на енеолитно жилище, открито от чепеларските пещерняци през 1955-1956г. Тук в Грънчарницата и Срутището е открита и енеолитна керамика - глинени съдове (делви, купи и други), високи до 50см, украсени с жълт, червен и череп цвят. Интересната графитна украса на керамиката говори за майсторството и художествения усет на създателите на орнаментите. Керамика е открита на много места по горния етаж на пещерата. В Срутището на този етаж блокажът е затрупал енеолктни керамични съдове, което говори, че сриването на блоковете, свързано с много силно земетресение, е станало по време на енеолита.
Горният етаж на пещерата не е пощаден от иманярски изкопи, които са унищожили ценни останки от материалната култура на енеолитните й обитатели. Тук иманярите са търсили „несметните богатства" на Ягодинската пещера.
В пещерата са установени 9 вида пещерни обитатели. Типични троглобионти са стоножката и мокрицата. Срещат се 4 вида паяци. От прилепите най-характерни са дългоухият нощник, трицветният нощник и полунощният прилеп.
Ягодинската пещера е образувана в протерозойски мрамори, изграждащи северното бедро на гранитното Барутин-Буйновско подуване. Мраморите обикновено имат бял цвят. Те са масивни, дебелослойни, дребно- и среднозърнести, с мощност от 400 до 1,500м. Наклонени са на север под ъгъл от 40 до 70°. Калциевият карбонат в тях варира от 90 до 95%. В каньоновидно всечените легла на реките Буйновска, Ягодинска и някои от техните притоци те образуват отвесни до 200-350м стени - венци на красивите им ждрела. Основните разломи в мраморите съвпадат с посоката на гънковите структури. Основните тектонски пукнатини в мраморите имат посоки 340-20° и 70-110°.
Ягодинската пещера се благоустроява на протежение 1,800 м. Прокопани са изкуствени тунели - вход и изход. Построени са стълби, мостчета. Осемметровата пропаст между средния и горния етаж се преодолява с желязна стълба с парапет. До пещерата се предвижда строеж на нова модерна хижа. След благоустрояването на пещерата и построяването на хижата тя ще стане един от най-посещаваните обекти в Западните Родопи.
Пещерата е отворена целогодишно без почивен ден.
ip: 213.167.15.*
Естествено ще мрънкаме и за това, че не се пускат по - малки групи, защото явно НЯКОЙ ГО МЪРЗИ да си върши работата когато хората са по - малко.
Иначе всико е ОК, само отношение като това от коментара най - долу ме дразни. Отворковци. Нека ми го каже на мен това, ама в лицето.
Иначе пещерата е страхотно красива, гледайте, снимайте, не си взимайте ДВД - то и да не ви пука.
ip: 87.120.51.*
И някой спомена Магурата.... Да, супер красиво е и там. И какво ми се случи? Отидох да заведа децата. И ни пуснаха без екскурзовод, ей така.... Няма кой да ти покаже нищо. Да не говорим, че някой дивак може да реши да мине със спрей рисунките... за по-шик.... Такава ни е оправията....
За четвърти път ходя на Ягодинската и единственото, което ми направи малко кофти впечатление бяха екскурзоводите. Преди години минаването през пещерата беше просто шоу! А сега младежите посмънкват и туй то. Може би през седмицата е по-добре, щото верно стада хора се скупчват там през уикенда и не е възможно да се направи старото шоу с гасене на осветлението и пр. И се надявам да е това причината, а не просто мърлявщина.
Иначе пещерата е уникална. Те всичките са си уникални по своему. Само в Леденика не съм бил, прекрасни са по своему всичките!
ip: 89.253.155.*
ip: 77.85.146.*
ip: 87.126.183.*
ip: 79.100.96.*
Препоръчвам Ви да посетите Родопите,защото спомените от видяното са прекрасни
ip: 87.126.80.*
ip: 194.79.13.*
arlo
ip: 77.85.235.*
ip: 87.126.194.*
ip: 77.85.220.*
Страхувам се , че ми предстои отново пътуване до тези чудни места , дали ще бъдем допуснати да ги видим. Разбрах, че се плащало за снимки- защо? Това изборно ли е? На 02.05.2008г.бяхме на "Панорама" Плевен. Там също платих за фотоапарат, но изненадата ми беше , че след като аз започнах да снимам , след проверка на белета ми , всички започнаха със телефони и апарати да снимат, без да им се иска такса- защо? Е , все пак Българя е много красива и въпреки неуредиците по обслужването на туристите , си заслужава да се видят тези ценности. Успех на всички.
ip: 90.154.170.*
Всичко това пътува отвъд океана нека тамошните хорица да видят естествените ни красоти нека се полюбуват и те за миг ,па виж току решили и да доидат.Нека да оставим съмненията на страни ,нека отприщим душите си към широкия свят,нека направим едно добро дело ,да го оставим зад вратата то ще му дойде времето.
Колкото повече хора видят красотите заснемани с любителски фотоапарати ,толкова повече ще искат да дойдат .
Благодаря ви въпреки всичко това ЗАПОВЯДАЙТЕ ПАК.
ip: 88.203.159.*
<< Предна страница << >> Следваща страница коментари и разкази >>