Caves :: Пещерите в България :: Истории и коментари |
ВХОД | Регистрация | Начало | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум Профил на rockobarocko |
Карта на застрашените пещери, осигурена от клуб Хеликтит Живи страници на клубове, ресурси за пещерно дело и туризъм Сайтът е с идеята на Уикипедия - да бъде попълван от вас самите и вие сами да определяте кое на кого да показвате. |
Време: 5 милисекунди, изпълнени 5 заявки.
Сайтът е достъпен на адрес caves.4at.info.
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
От средата на 17 век – 1640 г. е първата по-детайлизирана информация за пещера Водната /Мандрата при село Чавдарци, Ловешко. Тя се съдържа в доклада на първият български архиепископ Петър Богдан до Римската конгрегация, където между другото, срещу датата 24 септември е изписано:
“Посетих селото Горно Лъжани…При това село има една пещера / Мандрата-б.а./ в планината, естествено направена, толкова дълга и широка, че биха влезли много люде. Вътре има извор с вода студена като лед и образува поток като крустил.”
Пещерата се намира на 2-3 км от с.Чавдарци, Ловешка обл. в СЗ периферия на Деветашкото плато, Среден Предбалкан. Дължината й е 450 м. Хоризонтална, разклонена, изворна, пещера развита по основна пукнатина с посока С/СИ. Входът й е с напречно сечение неправилен полукръг, ширина12 и височина 7.5 м. Входната зала е с размери 81x35x15 м. в чиито южен край се отделят две галерии - лява речна с дължина 165 м и дясна суха, дълга103 м. Синтрови образувания няма. Пещерата дренира карстови валежни води от по-високите части на платото. Фауната е представена от 13 вида безгръбначни, от които троглобионт е паякът Porrhomma profundum.
Първото известно проучване е направено от Н.Радев на 18 септември 1926 г . През същата и 1929 г. В. Миков провежда археологически разкопки и датира находките от енеолита и желязната епоха. Подробно проучена, картирана и описана от инж. П. Петров през 1931 г. и по късно от национални експедиции през 1965-78 г. В този период пещерата е превърната първоначално в мандра, откъдето носи и едно от синонимните си имена, а по-късно – в склад. Свободна за посещения от туристи.
източник:http://www.devetakiplateau.org/index.php?option=com_content&view=article&catid=1&id=76&Itemid=77&lang=bg
ip: 87.126.106.*