Caves :: Пещерите в България :: Истории и коментари |
ВХОД | Регистрация | Начало | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум |
Карта на застрашените пещери, осигурена от клуб Хеликтит Живи страници на клубове, ресурси за пещерно дело и туризъм Сайтът е с идеята на Уикипедия - да бъде попълван от вас самите и вие сами да определяте кое на кого да показвате. |
Време: 17 милисекунди, изпълнени 4 заявки.
Сайтът е достъпен на адрес caves.4at.info.
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
Е, за избягване на всички тези дълги обяснения предпочитам да давам гарантирана точност, защото тя зависи не само от самите инструменти, а и от начина на работа с тях. (Затова хората са измислили класове на точност.)
Много странно: наложена върху старата карта, тази повърхностна картировка съвпадна много точно и ми даде чудесна представа за развитието на пещерата и връзката между повърхността и галериите отдолу. Ама ние почнахме изцяло нова карта.
ip: 93.152.152.*
** Повърхностната картировка е получена чрез измервания с точност +/-0,10 м (линейни), +/-2 deg (азимути), +/-4 deg (наклони).
ip: 93.152.152.*
ip: 93.152.152.*
ip: 93.152.152.*
ip: 93.152.152.*
ip: 93.152.152.*
ip: 93.152.152.*
ip: 93.152.152.*
ip: 93.152.152.*
ip: 93.152.152.*
ip: 93.152.152.*
ip: 93.152.152.*
ip: 93.152.152.*
ip: 93.152.152.*
Големият комин (+235 м) е изкачен (В. Бояджиев, Л. Тренков) и картиран (И. Паричков) през 1987 г. след поредица експедиции на ПК "Искър" с помощта на френските колеги от Speleo club des Causses (град Мийо). Коминът свършвал в корени на дървета; на съществуващата карта на пропастта картата на комина е погрешно привързана на друго място към основната карта (с гл. карт. Мариана Петрова), макар и денивелацията приблизително да съвпада. Това постижение е публикувано във френската спелеоложка периодика, а в България - в кратка статия в "Спелеопрактика" (http://iskar-speleo.org/drupal/?q=node/27). До края на 20-и век нямаше сведения за изкачване от подобен мащаб (над +160 м) в света и то заслужено може да бъде причислено към постиженията на българската спелеология.
Коминът в Лунната зала е също широк и внушителен със строго отвесната си долна част (докъдето може да стигне светлината). Той бе изкачен до края си след 2-3 експедиции на ПК "Искър" в периода 1986-1987 г. (вкл. с изграждане на подземен лагер) от Светозар Щирков и Боян Иванов, но не е картиран, вероятно защото се оказа по-малък ("само" +140-160 м?).
Третият комин (Коминът с водопада) е в долната част на зала Темерут. Не ми е известно да са правени опити за неговото изкачване, но ако в бъдеще има такива, те трябва да се правят в сухи сезони, тъй като през по-голямата част на годината той се облива от вода.
ip: 93.152.152.*
>> Следваща страница коментари и разкази >>