Caves :: Пещерите в България :: Истории и коментари

Търсене:

ВХОД | Регистрация | Начало | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

мая - нерегистриран - Бачо Киро12.04.08
бачо киро
Днес ходих до тази пещера!Беше прекрасно и имах страхотни впечетления!След като се върнах си казах "Искам да я посетя отново"!Наистина се запознах с още едно от вълшебните и завладяващи със своята омайна красота кътчета на България!

ip: 88.87.6.*

Евгени - нерегистриран - Еменска пещера13.02.08
Да спасим Еменската пещера
През изминалите почивни дни няколко пещерняци и курсисти от ПК"Дервент" В.Търново за пореден път посетихме Еменската пещера. Целта бе да проведем наблюдение на прилепната колония, която обикновенно е огромна. За жалост безобразията в пещерата са преминали всякакви граници. От хилядите прилепи през изминалите сезони сега на 09.02.2008г. изброихме едва 30 прилепчета. ТД"Академик-ВТУ" ще подеме кампания за спасяване на Еменската пещера. Същата е обявена за защитен обект и по принцип се "охранява "от държавата, прилепите и те са защитен вид, но за някой явно това нищо не означава.Ще сме благодарни на всякакви градивни идеи за осъществяване на идеята за спасяване на пещерата от безобразията и вандализма в нея. Може да ни пишете на e-mael ev_koev@abv.bg и на страницата на ТД"Академик-ВТУ" , www.td-akademik.com

ip: 88.87.6.*

допълнителна информа - нерегистриран - Горник25.10.07
Коментари
Водна пещера на 2.5 km. ЮИ от с. Крушуна, Ловешка об. в м. Липичките в С периферия на Деветашкото плато,Ср.Предбалкан. Образувана в долнокредни варовици - Деветашка варовита свита с аптска възраст, съставящи едноименния моноклинален хорст. Дължина 1074 м. 58-ма по дължина в страната. Денивелация:-4 м. Едногалерийна пещера развита по две основни системи пукнатини с посока Ю/С и ЮЗ/ СИ. Вход с размери 6x2 м. Следва леко възходяща суха галерия със скален под, която на 370 м. сe зауства в 3 стена на активно - водна галерия на 3м. над водното ниво. На 70 м. с/у течението се образува сифон с дължина 1.5 м. като галерията продължава още толкова метра с Ю посока и после рязко завива на 3. В тази посока следва 560 м. меандрираща галерия, която завършва със сифон. Галерията преди сифона имат триъгълен профил и ср. размери шир. 1.8 и вис. 1,4 m., a след него издължена капковидна форма размери респективно 2.30 х 2.95 м. Хармонично съчетание на карстово - денудационни и натечни карстови форми, особено зад сифона. Пак там тинести утайки под речното ниво. Дебита на реката на 25 август 1978 г. е 3 I/sec. Реката е оттича подземно в неустановена посока. Фауната е представена от 1 троглоксенно насекомо. Проучвана и картирана през 1965 г. от Цв. Личков по време на национална пещерна експедиция. По време на международна експедиция „Дружба'78", А. Жалов преминава сифона на 447 m от входа при което се откриват още 627 м нови галерии. Пещерата е картирана през февруари 1982 г. от П. Христов, С.Цонев, Д. Нанев, И.Иванов от ПК"Алеко",София.

ЛИТЕРАТУРА

Петров,П.(1983) Система крушунских пещер.-В:Европейска регионална конференция по спелеология - сборник с материали. Т 2 ,Изд. на БфПД. София.

ip: 88.87.6.*

Коментари - нерегистриран - Горник25.10.07
допълнителна информация
Водна пещера на 2.5 km. ЮИ от с. Крушуна, Ловешка об. в м. Липичките в С периферия на Деветашкото плато,Ср.Предбалкан. Образувана в долнокредни варовици - Деветашка варовита свита с аптска възраст, съставящи едноименния моноклинален хорст. Дължина 1074 м. 58-ма по дължина в страната. Денивелация:-4 м. Едногалерийна пещера развита по две основни системи пукнатини с посока Ю/С и ЮЗ/ СИ. Вход с размери 6x2 м. Следва леко възходяща суха галерия със скален под, която на 370 м. сe зауства в 3 стена на активно - водна галерия на 3м. над водното ниво. На 70 м. с/у течението се образува сифон с дължина 1.5 м. като галерията продължава още толкова метра с Ю посока и после рязко завива на 3. В тази посока следва 560 м. меандрираща галерия, която завършва със сифон. Галерията преди сифона имат триъгълен профил и ср. размери шир. 1.8 и вис. 1,4 m., a след него издължена капковидна форма размери респективно 2.30 х 2.95 м. Хармонично съчетание на карстово - денудационни и натечни карстови форми, особено зад сифона. Пак там тинести утайки под речното ниво. Дебита на реката на 25 август 1978 г. е 3 I/sec. Реката е оттича подземно в неустановена посока. Фауната е представена от 1 троглоксенно насекомо. Проучвана и картирана през 1965 г. от Цв. Личков по време на национална пещерна експедиция. По време на международна експедиция „Дружба'78", А. Жалов преминава сифона на 447 m от входа при което се откриват още 627 м нови галерии. Пещерата е картирана през февруари 1982 г. от П. Христов, С.Цонев, Д. Нанев, И.Иванов от ПК"Алеко",София.

ЛИТЕРАТУРА

Петров,П.(1983) Система крушунских пещер.-В:Европейска регионална конференция по спелеология - сборник с материали. Т 2 ,Изд. на БфПД. София.

ip: 88.87.6.*

допълнителна информа - нерегистриран - Водопада25.10.07
Коментари
Изворна пещера на 1 5 км. Ю от с Крушуна, Ловешка обл. в С периферия на Деветашкото плато, Ср Предбалкан. Образувана в долнокредни варовици - Деветашка варовита свита с аптека възраст, съставящи едноименният моноклинален хорст. Дължина 1995 т.-34-та по дължина в страната Разклонена, възходяща и постоянно водна пещера развита по две основни системи от пукнатини с посока С/Ю и З/И .До 230 м. входната галерия има С посока след което прави рязък завой на 3 и продължава 100 м в това направление с широчина достигаща 7 м Напречна пукнатина с посока С/Ю предопределя по-нататъшното развитие. На Ю в сравнително тясна галерия с дължина ок.100 т.,по която изтичат част от идващите от вътрешността води и на С, където след 30 м. отново се разклонява. На 3 продължава основната галерия приемаща последователно 3 приточни галерии от Ю и една от С и на С по широко до 6 м. разклонение, което отвежда част от речните води навътре в масива и завършва със сифон. На 90 м. преди края на 3 участък основната галерия отново взема С посока инфилтриращи се валежни води. Средногодишния дебит на извора 100 I/sec, фауната е представена от 18 вида, от които троглобионт е само колемболата Pseudosinella duodecimocellata.Пещерата се обитава и от Пещерния дългокрил прилеп. До 1965 известни само 160 м., където реката е образувала сифон. През същата година по време на българо-унгарска експедиция спелеолога П. Можари преодолява сифона и открива продължение. След картирането пещерата става 1775м. През 1971 г. по време на поредна национална експедиция са проучени и картирани още 200 м. и дължината нараства на 1995 м. През 1995 плевенският спелеолог и леководолаз Кр. Петков отПК"Студенец" преодолява 30-метров сифон в едно от разклоненията на пещерата и след 200 м. ce натъква на нов сифон. Новоизследваният участък не е присъединен към картата на пещерата.

ip: 88.87.6.*

допълнителна информа - нерегистриран - Урушка маара25.10.07
Коментари
Изворна пещера на 2 км. ЮЗ от с. Крушуна, Ловешка обл. в С периферия на Деветашкото плато, Ср. Предбалкан. Образувана в долнокредни варовици - Деветашка варовита свита с аптска възраст, съставящи едноименният моноклинален хорст. Дължина 1600 м. - 39 -та по дължина в страната.

Разклонена, двуетажна, изворна пещера с Ю - ЮЗ посока на развитие. Вход шир.10 и вис. 4 m. C/y течението на реката сифон, който се заобикаля по суха галерия от И. Следва ок. 300-метрова галерия, която първоначално се развива на ЮИ и после плавно взема ЮЗ посока и е с правоъгълен напречен профил до водната повърхност ср. 2х2 м. Препречена е от множество мощни синтрови прагове, които подпират идващите води и образуват около 12 езера с дълбочина от 1 до 2 м. Развитието на пещерата продължава 200 м. на Ю, като в този участък профила става удължен с размери широчина 1-1.5 и височина 8-9 м. Във височина се наблюдават остатъци от по-стар горен етаж. Галерията продължава меандриращо и леко възходящо в И - ЮИ посока , като запазва формата на профила си при по-малка височина. Езерата постепенно преминават в поток, който води началото си от сифон в края на галерията. Карстово-денудационни форми са представени от еврозионни котли и и корнизи на нивата на съществуващите силикатни прослойки. Синтрови прегради по хода на цялата пещера. Богата на натечни образувания по тавана и стените в редната си част. Пещерата дренира карстови води образувани в С периферия на Д. плато. Извора има променлив дебит. Фауната е представена от 12 вида, от които троглобионт е рачето Niphargus ablaskiri georgievi.Обитава се от голяма колония от прилепи Пещерен дългокрил, Воден нощник, Голям нощник. Южен и Малък подковонос. Първо проучване Н.Радев през 1924 г. През 1955 г. археолозите Н.Джамбазов и В. Миков правят сондажно проучване. До 1965 са известни 150 m пещерата. С. г. по време на българо - унгарска експедиция проучването е продължено и окончателно завършено през 1968 г. по време на поредната национална експедиция. През май 1989 спелеолозите -леководолази В. Недков и В. Чапанов преодоляват сифона в края на пещерата с дължина 30 м.,след който продължава водна галерия със смъртоносна концентрация на СО 2. Пещерата може да се посещава само от спелеолози.

ЛИТЕРАТУРА

Трантеев, П.(1972) Пещери в Деветашкото плато. -сп. "Турист", бр.7/1972

ip: 88.87.6.*

Коментари - нерегистриран - Бонинска дупка25.10.07
допълнителна информация
Местонахождение и достъп

Пещерата се намира на 2.5 км югоизточно от с.Крушуна, Ловешка област. Надморската височина на входа е 254 м. в Ю склон на Сливов дол, в периферия на Деветашкото плато, Среден Предбалкан.

История на проучването

До 1972 г. е бил проучен само участъка до реката от Иван Личков. В периода 1974-75 пещерняците от клуб"Студенец" при тур. д-во "К.долина", Плевен проучват и картират 2753 м., през 1978 по време на международната пещерна експедиция „Дружба'88" се картират 133 м. след полусифона по течението на реката. В периода 1985-87 пещерняците леководолази от плевенския клуб „Студенец" преминават четири сифона по течението на реката и изследват последващата галерия и картират още 461 м. и общата дължината на пещерата нараства на 4015 м. След 1990 г. същия екип преминава сифона с/у течението и проучва 515 м. С новите части пещерата достига сегашната си дължина - 4530 м..- 7-ма по дължина в България

Описание на пещерата

Образувана е в долнокредни варовици - Деветашка варовита свита с аптска възраст от едноименния моноклинален хорст. Н.В. на входа 254 м.

Пещерата е двуетажна. Входа е с размери 7.5 х 3.8 м. Първия етаж е хоризонтална галерия с обща дължина 280 м. През летния сезон обикновено тя е суха, подът е глинест, на някои места покрит с чакъл и гравитачен материал, почти без образувания. В тази част скалите са силно корозирани и еродирани. Следват две зали една след друга. Сухи и пода им е покрит с глина. На около 25 м. от тях езеро с размери 15 м. дължина, 10 ширина и максимална дълбочина 4 м. То се преминава с лодка.

Забележка: Има години през които галерията е изпълнена с вода почти до входа.

На срещуположната страна на езерото има праг с височина 8 м. Когато е сух изкачването не е трудно. По-удобно е за него да се предвиди стълба -10 м. или въже около 15м. След изкачването на отвеса се попада в малка заличка с красиви но сухи синтрови езера с дълбочина 40 см. Красиви вкаменени водопади допълват интериора. Тука е едно от красивите места в тази пещера. След 30-40 м. се излиза на подземната река, от тук проникването става с лодки. В дясно по течението на реката след около 350 м. се достига до сифон. Сифона и следващите три са преминати през месеците юли, август 1985 г. от Илко Гунов, Милен Димитров, Валентин Чапанов и Александър Михов леководолази от пещерния клуб към Кайлъшка долина гр. Плевен. Първия сифон по доказания чрез оцветяване воден път към пещерата Водопадае дълъг 5.5 м и широк 3.6 м. Излиза се в малка куполо видна заличка с въздушно пространство 1.6м. След нея започва нов сифон с дължина 6м, излиза се в зала със синтрова преграда по средата и височина 30 см. Навлиза се в нов сифон с дължина 30 м., който представлява канал с дълбочина 8-9 м. От него се излиза в голяма просторна зала със серия от красивисинтрови прагове, някои от които са отворени отдолу, а през другите водата тече. По тавана има много красиви образувания целите покрити с калцитникристали, които при духане летят като скреж. Навлиза се в нов сифон дълъг 35.5 м, излизаме в голяма зала в началото на която има много красив водопад с формата на чаша. По нататък има още два пробити отдолу прага, които се намират в езеро с размери Зх10м. след това галерията продължава с влажен глинен под и недалече от края на езерото има два отвеса. През по малкият е невъзможно да се проникне и влизането става през големия. Слизането надолу се осъществява на камина с помощта на въже. Дълбочината му е 15 м, като в долния край се разширява в камбана. Двата отвеса служат като преливници, при повдигане на нивото на водата в близкото езеро. Това се вижда от дебелия слой глина, с който е покрита долната част на отвеса. След отвеса галерията е тясна и ниска, след 10 м. има отвор на пода в които се влива идващия насреща воден поток. Продължава се по-нататък, и не след дълго се излиза на галерия, перпендикулярна на посоката на движение. На дясно срещу водата се преодоляват три прага, първия с височина 2 м., втория с височина 1м, и третия 0.5м, стичащата се вода по тях, представлява красива гледка.

След езерото на горния етаж галерията продължава но вече суха. Височината е между 2-2.5м. а по пода има малки локви. На около 70 м. от двата отвеса има друг, на който светлината на прожекторите осветява дъното. След още 100 м. има нов малък отвес в дясно. Същевременно галерията се снишава и стига до тапа от дребни камъни покрити с кал. Поради липса на време не е правен опит за разчистване на тапата. Оставени са за друг път и отвесите водещи надолу и долния етаж. Общия сбор на картираните галерии и сифони е 461 м.

В ляво, срещу течението по реката пещерата продължава около 1300 м. Проникването с лодка в този участък е истинско удоволствие. Красиви куполообразни сталагмити, щитове, ребра и на всичко това човек се любува от лодката. Даже може да те хване морска болест, казват шегаджиите. Галерията лъкатуши непрекъснато. Ясно личат стари водни нива. фасетки има почти навсякъде. А еворзионните кубета, които в пещерата не са никак малко, са почти винаги с прави форми и ясно изразени.

Не по малко от 12 синтрови прегради, препречват езерото повечето от тях не се подават от водата, налага се слизане от лодката и прехвърлянето и в следващия участък. На много места трябва да се внимава, тъй като във водата има остри ножове и то покрити с вода, които могат да спукат лодката. По средата на водния път в тази галерия (не далече едно от друго) има обилно капеща вода от сталактитите. В други части на пещерата подобни явления не са забелязани. Дълбочината на водата варира м/у 1.20 до 2.50 м. Пещерата завършва със сифон. Богата на вторични образувания.

След сифона с/у течението има галерия с дължина 515 м. Пещерата е част от дренажната система на карстовите води на платото.

Подземната река на пещерата Попската продължава подземния си път през изворната пещера Водопада (с дебит 20 л. сек.). Това е доказано с оцветяване на водата през 1988 г. по време на експедицията проведена през 1978 г.

За проникване в пещерата е необходимо подходящо облекло за водни пещери, добро осветление за 12 часа - карбидно или херметизирано и резерви към него, лодки, 10м. стълба или 15 м. въже.

Фауната е представена от 14 вида животни, от троглобионти са странично плуващото раче Nifargus ablaskiri georgievi, паякът Porrhomma profundarum, водната мокрица Trichoniscus garevi и стоножката Typhloiulus (T.)georgievi.

ip: 88.87.6.*

ivan02121983 - Бонинска дупка28.05.07
Най-удобен път до пещерата
Значи когото и да попитате хващате пътя има един трансформатор през ромската махала нагоре когато свърши асфалта на края на селото продължавате по черния път направо и завивате надясно след това веднага вляво и направо минавате покрай един паметник и веднага след паметника вдясно и веднага вляво и направо след това се престроявате само вдясно по черните пътчета преминава се през гората но пътя е добре разчистен защото води до един фургон в гората който се използва от ловците в Крушуна и е проходимо за лек автомобил даже ние бяхме с Тико и то никъде не упря по пътя След като стигнете фургона спирате колата и тръгвате пеша вляво по черен път през гората вървите по него и отдясната страна се вижда дерето сухата река вървите покрай сухата река и някъде за около 10минути ще стигнете до входа на бонинската пещера Дупката е голяма и няма начин да не я откриете Това е най-удобния път който е проходим и за лек автомобил стига да не е кално Първите 280метра пещерата е суха и подът е чакълест а понататък става глинест но не е кално след това почва първото езеро вече трябва да се ползва надуваема лодка

ip: 88.87.6.*

Сайтът е в режим "Уики" и от тук нататък в него ще се напрупва информацията, която имате желание да споделите.

Време: 16 милисекунди, изпълнени 4 заявки.

Сайтът е достъпен на адреси: www.cavesbg.com и caves.4at.info.