Истории и коментари :: Пещерите в България

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

златко - ракитово - нерегистриран - Лепеница	10.07.06
още за лепеница
Преди много години спелеолози изследват пещери в Западните Родопи. Една от тях е ЛЕПЕНИЦА. Проучват я подробно и стигат до края, където се вижда малък отвор. Проникват през него и остават омаяни от невижданата красота. Разкриват се няколко зали. В първата подът е покрит с едри люспи, които приличат на мидени черупки. При осветяването пречупнат светлината в наи- различии цветове. Откриват зала на кратерите, зала на бисерите, голям и малък храм. Спелеолозите намират седем бисера- едни от най- редките природни образования, които са в Природонаучния музей в София. След като разглеждат всичко, те зазиждат отвора, за да не се похаби неоценимото богатство. Кратерите се срещат единствено в тази пещера в България. Входът и е висок само един метър, профилът е силно наклонен. Лепеница е дълга 1 525 м. и е на три етажа. Долният е с дължина273 м. и през него тече подземна река. Скоростта на водата е 1 600 м в час. На втория етаж има четири езера в дъждовно време, а при сухо остават две. Третият етаж е сух. На около 500 м. навътре Лепеница е девствена. До там много от скалните образования са изпочупени, стените са опушени. Поради трудната проходимост по- нататък / с тесния отвор и езерата / Лепеница се е самозащитила. Преди 1925 год. Лепеница не е посещавана. Първи снимки и картиране прави минния инженер Павел Петров. По- късно Лепеница е проучена и картирана от проф. Петър Трантеев. Той нише: Пещерата почти няма разклонения и затова пред погледа на посетителя като на филмова лента се редят великолепни цветни образувания, преплетени в невъобразимо разнообразие. Човешкият речник е беден, за да се измислят имена на чудните купчини от образования, които се оглеждат във водата.” От пещерата са проучени и картирани 1356 м. В нея обитават 20 вида пещерни животни, сред тях — осем вида прилепи. Според Петър Берон в Лепеница има четири вида животинки, които не се срещат никъде другаде по света.. Ракитовци основават пещерно дружество на 27 юли 1930 год. Членовете са от учителските среди. дейността е насочена към издирването на пещери в района и пазенето им от рушене, както и популяризирането на Лепеница. С общи усилия се отваря сух вход на пещерата, защото съществуващият е във вода. През 1 932 год. Археологическият музей в София възлага на местното пещерно дружество охраната на всички старини в района. Строеж на хижа с площ 80 кв. м. се е предвиждал през19З9 год., но проектът остава неосъществен. През 1 963 год. проф. Петър Петрв , заедно с инж. Радуш Радушев изготвят проект за благоустрояване и електрификация на Лепеница, изгражда се далекопровод и трафопост. Част от водата и се заделя за водоснбдяване на Велинград и поради това днес свободният и организиран достъп до нея е забранен. Лепеница е в ракитовско землище. Намира се при надморска височина1ООО-1ЗОО м. Обявена е за природна забележителност със заповед номер 2810 от 10 октомври1962 год. и защитена площ 52 декара. Тя е уникална за България, но не е благоустроена. Малките езера, чудните пещерни ваяния развихрят човешката фантазия, природата показва своята величавост. ip: 87.120.36.*

Caves :: Пещерите в България :: Истории и коментари

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация