Caves :: Пещерите в България :: Истории и коментари |
ВХОД | Регистрация | Начало | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум |
Карта на застрашените пещери, осигурена от клуб Хеликтит Живи страници на клубове, ресурси за пещерно дело и туризъм Сайтът е с идеята на Уикипедия - да бъде попълван от вас самите и вие сами да определяте кое на кого да показвате. |
Време: 0.03 секунди, изпълнени 4 заявки.
Сайтът е достъпен на адрес caves.4at.info.
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
Мария Златкова, СПК”Академик”, София
Боснешкият карстов район обхваща доломитите и варовиците на средния и горен триас, включени в т.н. Задвитошки навлак. Районът обхваща склоновете на вр.Чучулян и вр.Голема могила по двата бряга на р.Струма до водослива с р.Добри дол, както и карстовите извори Попов чучур и Врелото, които също са притоци на р.Струма. На север районът достига до извора Живата вода, където минава челото на навлака.
Релефът в областта е планински с надморска височина 900-1000м. Главна отводнителна артерия се явява р.Струма, която при навлизане в карста след чешма Джераница се губи на няколко места и съвсем пресъхва пред пещерата "Духлата” за по-голямата част от годината. От Живата вода тръгва р.Добри дол, десен приток на р.Струма, който също се губи надолу по течението си. Преминавайки през карста водите излизат като карстови извори и отново се вливат в р.Струма.
Карбонатния състав на скалите, тектонски предопределеното напукване и преминаването на голямата р.Струма през района са дали възможност за развитие на дълбоки карстови процеси. Повърхностния карст е представен от кари, въртопи и валози, а подземния се проявява в над 30 пещери, три от които със значителни размери: “Духлата”, “Врелото” и “ППД”.
СТРАТИГРАФИЯ
Долен триас (бунтзандщайн)
Седиментите на долния триас са изградени от червеникави пясъчници и пластове от конгломерати. Те започват Ю от с.Чуйпетлово до 1,5км източно от с.Боснек. След Боснек те продължават западно до устието на яз.Студена. Дебелината им е 150-200м. Тези скали се явяват основен водоупор за района.
Среден триас
Седиментите му се разполагат нормално върху долния триас. Те са бедни на вкаменелости. Средния триас се поделя на аниз и ладин.
Аниз
Източно от с.Боснек над пясъчниците на бунтзандщайна следват сиви, плътни, масивни доломити с микрозърнеста структура. Следват масивни, пепеливосиви доломити, с финозахаровидни проблясъци и мидест лом. Съгласно върху тях се разполагат варовици – тъмносиви до черни, с изветрителна повърхност. Изградени са от калцит, с примеси от глинести минерали. Дебелината им е 30м. Общата дебелина на аниза е около 300м. В аниза са образувани пещерите: ППД, Врелото, Живата вода, Чучулян, Джераница, Чичовци, Попов извор,Новата, Лисичата, Над Лисичата, Бабите, Бълхарника и др.
Ладин
Източно от с.Боснек върху аниза се разполагат сивокафяви до кафяво-черни аргилити. Тези скали играят ролята на локален водоупор и вододел на подземните карстови води в района. На север към вр.Белия камък те преминават в тъмносиви, тънкопластови варовици. Такъв е разрезът и към вр.Мачище, а на изток от него аргилитите преминават във варовици. Около вр.Круша ладинът също е представен от варовици.Общата мощност на ладина е 150-200м. В ладина са образувани пещерите “Духлата”, “Академик”, “Пепелянката”, “Малката пепелянка”, “БХПД”, “Дупка до асфалта”,”Големия Чучулян”, “Св.Илия”,”пещерата на бай Боре” и др.
Горен триас
Карн-нор
СИ от с.Боснек по вр.Голема могила и западно от вр.Меча могила се разкриват седиментите на карн-нора. Те лежат съгласно върху ладина. Този комплекс е изграден от тъмносиви до сиви пластови доломити, които в най-високите части преминават във варовици – плътни,сиво до тъмносиви. При Големия извор в с.Боснек всред варовиците има пласт от дребнокъсов кварцов материял с дебелина 0,80м. Общата дебелина на карн-нора е около 300м. В него са образувани пещерите “Меча дупка”, “Кръволочица”, “пропаст в двора на бай Пешо” и др.
ТЕКТОНИКА
Според Е.Бончев областта представлява покривна плоча (навлак), придвижена от ЮЗ. Районът е със сложен гънково-блоков строеж и е претърпял многостепенно структурно развитие.
Пернишки разломен сноп: тук той се следи южно от яз.Студена до ЮИ от с.Боснек, с посока 120-1400. Ширината на разломната зона достига 5км. Тези разломи са отседи с дясно движение. Подчинено значение имат нарушенията с посока 85-900, които се явяват оперяващи. Нарушенията са свързани с хидротермална дейност и по тях са локализирани полиметални орудявания (хематит, лимонит и др.).
Чуйпетловски разломен сноп: отделни негови нарушения достигат до долината на р.Струма при с.Боснек. Посоката им е 450, а ширината на разломната зона е до 1,5км. Наклонът на разломните повърхности е от 50 до 700.
ХИДРОГЕОЛОГИЯ
При строежа на яз.Студена са правени опити за изясняване водните подземни връзки, като в голямото губилище на р.Струма след чешма Джераница е пусната готварска сол, която е забелязана на повечето карстови извори в района. В девет от изследваните от нас пещери има подземни реки. В “Духлата” те са седем и са в явна връзка с коритото на р.Струма. Същото важи и за реките в пещерите “Академик”, “Чучулян”, “ППД” и “Джераница” .
Реките от “Духлата” излизат на Горната чешма в Боснек. Реката от “Академик” излиза също там, а при пълноводие и в двора на близката къща. Реките от “Чучулян”, “Джераница” и “ППД”, минавайки под р.Струма след дълъг подземен път (4,5км по права линия) излизат от пещерата “Врелото” (850 мнв – най-ниския извор в района). Основните води, захранващи “Врелото” са от голямото губилище на р.Струма, както и от Добри дол. Малка река тече и в пещерите “Сухата” и “Водната” при Живата вода, която е обща и за двете. Тя излиза в извора под пещерата „Водната”. Вода има и в “пещерата на бай Боре”.
Пълното изясняване на хидрогеологията на района все още не е приключило. Няколко карстови извора са с неизяснено подхранване на водите: Попов чучур, Долната чешма в с.Боснек и др.по-малки.
Литература: Петър Петров, Дипломна работа върху геоложкия строеж...................,София,1980г.
За пещера “Духлата”, с.Боснек, Пернишко
Мария Златкова, СПК”Академик”, София
“Духлата” представлява сложна пещерна система, с множество входове, развита на шест етажа, с обща дължина на галериите над 20 километра. В нея сега протичат 7 подземни реки, които са в явна връзка с р.Струма. Те събират водите си и излизат в карстовия извор “Горната чешма” в с.Боснек.
След постъпването ми в СПК”Академик”,София през 1978г. имах щастието да стана един от изследователите на “Духлата”. Моят принос е скромен – картирала съм едва 1 км. галерии, но често съм опъвала рулетката на основния картировач – Георги Марков (Жоро). Помагах и на Д.Ангелов (Братока) в изготвянето на вертикалните разрези на основните галерии. През всичките тези години картата на “Духлата” се съхраняваше и допълваше от Ал.Стрезов (Сашо), който беше поставил началото на картировката на пещерата и сам беше открил и картирал много от Старите части. Не зная добре историята на проучването на “Духлата” и за това ще опиша само самата пещера накратко, като допълнение към картата, която съм изпратила.
Описанието е за тези, които познават и обичат “Духлата”:
Всяка от седемте реки в пещерата е образувала свои галерии и части, които се свързват с отделни, често пъти единични връзки по между си. Точно под Стария вход на около
–30м. минава реката на “Академишките части”. Тя е пълноводна по всяко време но годината. Единствено по нея се наблюдават водопади. След около 300м. по течението й тя влиза в сифон. Излиза пак от сифон, малко преди водослива си с Голямата река. Голямата река е най-северната река, която събира останалите надолу по течението си. Между тезе двете реки тече “реката на Дъжда”, която срещу течението си стига под р.Струма и дори има галерии под коритото й.
По-надолу по течението си Голямата река приема водите на “реката от Втори вход”. Това става някъде под зала “Носорог”. Тази река е образувала мощна система от галерии: “Тронни зали”, “Губилището”, “Долния път”, “Кончето”, та чак до “Рибката”, където явно се е вливала преди хиляди години. “Голямата река” , със своите притоци – “Академишката р.” и “р.на Дъжда”, е образувала основните галерии от Стария вход до “Рибката”, а така също и “Малката Духла”, “Синтровото мазе”, “Приказките”, “Арагонитите”, “Камбанарията”, “Сухия край”, което представляват Старите части на “Духлата”( около 9км.), както и новооткритите (1987г.) “Еделвайски части” (около 1км).
След “Рибката”по реката вече има малко горни етажи. Тя се движи по висока диаклаза, като за малък участък тече сифонно, а се заобикаля по страничен меандър. В този сифонен участък се влива реката от “Новите части” – т.н. “Дълбоката река”. “Новите части” са открити през 1977г. от Лидка и Румянка чрез разкопаване на тесняка, който и до сега си остава единствената връзка с тях. Дължината им е около 6,5 км.
Като продължим нататък по Голямата река достигаме до първото изкачване за частите наречени “ХХХ”, които по карта явно са насочени към “Новите части”. За сега между тях си остава едно бяло петно. През частите “ХХХ” протича малка рекичка, която се влива видимо в Голямата река малко преди І-ви сифон. Седмата река е т.н. “Топлия извор”,която се влива от дясно малко преди изкачването за “ХХХ”. Тя е със значително по-висока температура от останалите реки в “Духлата”, но срещу течението й сме преминали едва 30м. Достига се до тесен сифон.
Галериите по реката след І-ви сифон не са показани на картата, но са направени до ІІІ-ти сифон. Той вече е доста дълбок и не сме го преминали. Някъде след него Голямата река приема още значително количество води, защото дебитът на Горната чешма е почти два пъти по-голям от този в пещерата. Ние знаем, че в нея участват и водите от
ip: 85.187.183.*
ip: 85.187.183.*
ip: 85.187.183.*
ip: 85.187.183.*
ip: 85.187.183.*
ip: 85.187.183.*
ip: 85.187.183.*
Таню Мичев, Вл.Бешков, сп.Турист,1959г.
Във Врачанската планина, на СИ полегат склон на вр.Соколец е входа на пропастта „Чавките”. Името си тя е получила от ятата хайдушки гарги, които гнездят в нея. Входът е на 150м. от триангулачната точка на върха, в пасбище и отдалеч се забелязва по бодливата тел, с която е заграден, за да не падне някой в нея.
За първи път в нея се спуска Ненко Радев през 1929г. с помощта на стоманено въже и макара. Резултатите от неговото изследвани са останали неизвестни. Знае се само, че на дъното той е намерил рядкото пещерна бръмбарче – светломразец (Pheggomizetes), което се среща само в пещери и пропасти в България.
Нашата експедиция изследва пропастта на 22.и23.11.1958г. в състав П.Недков, П.Берон, С.Пенчев, Т.Мичев и Вл.Бешков. Съединихме трите въжени стълби с карабинери и ги спуснахме в пропастта. Осигурен с алпийско въже, първият започна да слиза. Успоредно с него спускахме петромаксова лампа, закачена на тънко стоманено въже. Голяма бе изненадата ни, когато скоро до нас долетя далечен глас: „Дъно!”. След половин час всички вече бяхме долу и разглеждахме дъното. С помощтта на рулетка и компас направихме карта, след като проникнахме във всички възможни цепки. Общата дълбочина до най-ниската точка е -60м. Вътрешността на пропастта представлява обширна зала, която високо нагоре преминава в цепнатина. Стените на места са покрити с груби каменни драперии. Тук-там из залата има сталактити и сталагмити. Дъното е покрито с камъни и дървета, шума и по-големи блокове. По някои от тях има иглести кристалчета арагонит. ЮИ край на залата продължава в тясна цепнатина, дълбока 9м. и широка 50см. Тук проникването става „на камина”.
Температурата на голямата зала беше 6.30С. Това дава възможност на някои видове прилепи да зимуват в нея. Намерихме 13 големи нощника и 1 голям подковонос. Видяхме и три гнезда на хайдушки гарги. Успяхме да намерим и пещерния светломразец, който се намира много рядко в царството на вечния мрак. Флората тук е бедна – по гнилите пънове растат плесени и бледи, анемични гъби, а до известна дълбочина стените са покрити с мъхове. Пропастта е образувана във варовици от среден и горен триас. И сега при дъжд в пропастта влизат малки ручейчета, но в сухо време само отделни капки блестят по влажните стени.(със съкращения)
ip: 85.187.183.*
ip: 85.187.183.*
ip: 85.187.183.*
Под тези две пещери се намират действащите съвременни губилища на реката – пещерите”Чучулян” и „Джераница”. Заедно с пещерите „Лисичата” и „Над лисичата” всички те образуват един пещерен комплекс от разновъзрастни речни губилища. Макар тези пещери да се намират на левия географски бряг, то те отвеждат водите към десния географски бряг, като преминават под р.Струма в дълбочина и се насочват на запад към извора Врелото и образуват голямата пещерна система: „ППД” – „Врелото”.
ip: 85.187.183.*