Истории и коментари :: Пещерите в България

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

Петър Делчев - нерегистриран - Бъндерица 01	24.06.05
Откриването на "Бъндерица"
На 7 ноември 1970 г., по сигнал на Бай Цане - хижаря на хижа "Бъндерица", група от "Академик" София в състав: Петър Делчев, Александър Филипов, Светлин Тодоров, Дора Ангелова и Костадинка ... след дълго ходене пеша от Банско пристигна на хижата. По пътя ни настигна Митко Бомбата с камион за трупи и ни стовари на "Шилигарника". Бай Цане ни чакаше на хижата и веднага ни заведе до реката за да ни покаже къде се губи цялата река, когато я преграждат за да ловят риба по надоло. Оказа се една цепка и ние решихме, че това е локално и реката се появява по-надолу. Моя милост, като наи-слаб, успя да се завре в цепката и попадна след 2 метра в една малка заличка, която беше затворена отвсякъде. Чичо Шо тръгна след мен и заседна, стана голям проблем. Навън беше около 20 градуса, а реката се оказа само 1 градус. Нямайки каво да правя аз започнах да чукам по стените за да се сгрея, тъй като бях с едно дочено комбинезонче на голо. Извднъж стената пред мен се срина и се видя, че реката слиза рязко надолу и се започна едно търчане по нея ... стигнах до първи водопад по водата и не виждах колоко е голям защото бях със слабо осветление. Чичо Шо, като разбра каво съм открил не разбра как се измъкна навън. След кратък оглед на стените видях една клечка да стърчи от от стената и по нея разровихме сегашния вход. Стария вече е запушен. Чичо Шо се спусна по 1ви водопад по една пешерна стълба и стигна до втори водопад. След като излезнахме бяхме по-сини от дочените си комбинезони, но този проблем се оправи с много греяна ракия. За осми декември се организира голяма студентска пещерна експедиция, която достигна до четвърти водопад и видя, че работата е дебела и трябва да се прилагат нови пещерни техники, до този момент се проникваше само по стълби и въжета. В края на февруари 1971 година се организира нова голяма студентска експедиция в чест на 3 март. Научен ръководител беше Петър Трантеев, участваха Стице Андреев, Александър Стрезов и над 30 души от СПК Академик. За пръв път в България се използваха Спитове, Неопрени и изнесени точки на окачване. Имаше телефонна линия до четвърти водопад. Направи се голям найлонов чувал в който се опакова пети водопад и накрая бе достигнато сегашното дъно, което се явява едно стеснение преминавано от водата, но не и от пещерния човек, все пак не сме от хартия. Направена беше карта от Александър Филипов - хоризонтален план, Георги Антонов - вертикален план, Петър Делчев - напречни профили, Панйот Нейковски - повърхностна картировка, всичко това сглобено от мен го виждате на приложената карта. Трасировка с флуоресцеин - Константин Спасов. Пещерата се развива по Бъндеришкия разлом и се движи точно по течението на реката, но на 10 метра под нея. Последната точка е под втория водопад на реката, на около 70 метра след сегашния вход. При сегашната техника и оборудване се стига до дъното и обратно за около 3 часа, но навремето това отнемаше минимум 8. Надявам се някой от младите да се заеме със разбиването на дъното, тъй като водата излиза или на Бъндеришка поляна или излиза директно във извора Глазне над Банско, а това са 900 метра денивелация. Да не забравяме, че на Бъндеришка поляна започва контактната зона между мрамора и другите некарстиращи се породи. ip: 80.72.90.*

Петър Делчев - нерегистриран - Дяволското гърло 02.06.05
Картирането на Дяволското гърло
Първото проникване до дъното се извършва от ПК Черни връх (Владо Гогов и др.) през 1969 г (ако не греша годината). През 1970 по време на Републиканската експедиция беше екипирана до дъното с телефон и беше направена първата карта на пещерата. През 1971 г. по време на курса за Инструктори в Триград, беше направена прецизна карта 1:200 от ПетърТрантеев до първи водопад, от там до големия улей карата беше направена от Петър Петров - Пумата, а от улея до края картирах аз. Владо Попов, свърза трите парчета, премащабира ги в 1:500 и ги публикува от свое име в книжката за Триградското ждрело. На основата на тази картировка, той зададе координатите и посоката за пробиване на тунела. Естествено след това маркшайдерите аправиха прецизна картировка покрай водопада и външната стена до големия завой, и въпреки това имаше грешка посоката на пробиване на тунела. За това могат да разкажат "Чепеларци".

Пешко Делчев
ip: 80.72.90.*

Петър Делчев - нерегистриран - Темната дупка 01.06.05
Историята на картирането на Темната Дупка на Лакатник
Първата карта на Ремната дупка е правена през 1936 г от групата на Българското пещерно дружество. Следвщата сериозн карта е правена от Петър Тантеев през 1948 г по време на първта пещерна бригада. Кратировката е завършенаслед в години и много дълго време не беше правена нова, като междувременно бяха открити ови части и затова се знаее, че Темната дупка е около 3 километра.
През 1971 започна прекартирането на Темната като се правеше теодолитна снимка на хоризонталния план и морфоложки профили през 10 метрав мащаб 1:100. Картиранто бе започнато от Петър Трантеев - Хера, продължено от Петър Петров - Пумата, моя милост правеше профилите. Всичко това се правеше през съботно-недлните ходения до Темната. Кртата беше направена почти до края, като на-трудната част беше във "Фурната", където оставаха около 300 метра за да се довърши. За съжаление целия този гигантски труд се загуби със смъртта на Хера и заминаването на пумата във Франция. Материалите от него се намират в мазето на Мартин Трантеев.
Добре е, че Киро Днаилов и групата около него подеха отново идеята да се прекартир дупката,за да се открие, че тя се явява 4тата по дължина дупка в България.
Трябва да се довърши и обемното представяне на масива на Лакатник заедно със тектониката, хидрогеологията и проекцията на пещерите, за да се види какво карстово богатсво има на Лакатник.

Пешко Делчев
ip: 80.72.90.*

Петър Делчев - нерегистриран - Бански суходол 09,11 01.06.05
Историятя на Бански суходол 9
Пропастната система Бански суходол 9 е открита на 11 октомври 1969 година от Васил Груев и Валери Велков от Академик София, и е маркирана като пропастна система 6. (виж годишник на СПК Академик 1971 г). По късно през 1974 година поради липса на откривателите (Васил Груев загива на врачанските скали през юни 1971 година) тя е дублирана като номер 9 и така е известна, през 1981 година по време на републиканската експедиция, се свързват 9 и 11 номер, през следващите години в нея ежегодно се копае упорито от Академици, като се разбива и слиза в дълбочина. Плучените резултати се събират от Иван Личков, но понеже не винаги се явяват коректни, не са сглобени коректно след 170я метър.
През последните години във този подменящ се ежегодно екип се включиха и млади пещерняци от други клубове (поколенията се сменят естествено)които продължиха да копаят и в момента №9 е най-дълбоката пропаст във Пирин.
Първи картировач на номер 9 е Васил Груев от Академик, след това е прекартирана многократно от Академици, като до последно карта е сглобявана от Иван Личков.

През 2001 и 2002 година пещерняци от Хелектит я прекартираха отново и показаната картата е тяхна работа.

През 2001 г сборна експедиция на софийски пешерняци започна премаркиране на пещерните обекти във Бански суходол и освободения номер 6 е даден на една пропаст на 50 метра денивелация над 9та.

Пешко Делчев
ip: 80.72.90.*

Петър Делчев - нерегистриран - Бански суходол 06 01.06.05
Бански суходол 6
Пропастната система Бански суходол 6 е открита на 11 октомври 1969 година от Васил Груев и Валери Велков от Академик София, по късно през 1974 година поради липса на откривателите (Васил Груев загива на врачанските скали през юни 1971 година) тя е дублирана като номер 9 и така е известна, през 1981 година по време на републиканската експедиция, се свързват 9 и 11 номер, през следващите години в нея се работи упорито от Академици, като се разбива и слиза в дълбочина всяка година от ентусиасти, през последните години във този подменящ се ежегодно екип се включиха и млади пещерняци от други клубове (поколенията се сменят естествено)които продължиха да копаят и в момента №9 е най-дълбоката пропаст във Пирин. През 2001 г сборна експедиция на софийски пешерняци започна премаркиране на пещерните обекти във Бански суходол и освободения номер 6 е даден на една пропаст на 50 метра денивелация над 9та. Така, че номер 6 е картирана действително от тези момчета. Моля да го поправите.

Пешко Делчев
ip: 80.72.90.*

Caves :: Пещерите в България :: Истории и коментари

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация