Caves :: Пещерите в България :: Истории и коментари |
ВХОД | Регистрация | Начало | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум |
Карта на застрашените пещери, осигурена от клуб Хеликтит Живи страници на клубове, ресурси за пещерно дело и туризъм Сайтът е с идеята на Уикипедия - да бъде попълван от вас самите и вие сами да определяте кое на кого да показвате. |
Време: 24 милисекунди, изпълнени 4 заявки.
Сайтът е достъпен на адрес caves.4at.info.
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
ip: 77.85.183.*
Моста на Боговете е край с.Лиляче-на 12км.от Враца-към Криводол.
Половината хора, които срещаме по пътя, ни питат към Божи мост ли отиваме. Сигурни са в отговора, защото май няма друга причина човек да идва в тази посока. На тях отговаряме с "да". Другата половина от хората, които срещаме, са почти толкова сигурни, че отиваме към Жабокрек. И на тях отговаряме с "да". Първото име е по-хубаво и човек може да си избере него. Второто име пък е по-реалистично - дори през юли от пресъхналите гьолове се чува отчаяното крякане на жабите. Но и едните, и другите хора имат предвид едно и също място.
То се намира на север от Враца, малко след село Лиляче.От 20дни най официално е открито подобрението и екопътеките които са изградени със любезното съдействие на кмета на с.Лиляче-Цветан. Местните хора са любезни - може и заради скуката, може и заради това, че им се струва странно някой да мине сто и петдесет километра само за да види техния Жабокрек.Заслужава си на видите този уникален феномен на природата.
Усилието си струва обаче и заради Жабокрек, и заради Божия мост. Въпросният мост е скален феномен с височина близо 20 метра и с отвор над 20 метра. Дължината му е близо 100-120 метра. Всъщност тези мерки нищо не значат, ако не бъде уточнено, че мястото кара всеки да спре.
Най-близкото сравнение е с Чудните мостове в Родопите. Става въпрос за красива проходна пещера с няколко отвора. Пък и Божият мост наистина си е мост - арка с височина близо двайсет метра, а под нея блестят три езерца. Местните хора казват, че скалното образувание си го знаят под това име, откакто се помнят. Ако човек се поразрови, оказва се, че дори братя Шкорпил са минали оттук преди време и са описали района.
Днес местните имат няколко версии откъде е дошло името на скалния мост. Според едната - името идва от годините, когато реката ставала пълноводна и отнасяла всички мостове по пътя си. Тогава само Божият мост оставал. Според друга версия мостът е наречен така, защото идеята за нещо божествено е била добро оправдание, когато човек не може да си обясни кое как е станало. Според трета версия - Божият мост наистина е служил за мост, около него са минавали стари пътища и дори има крепостни стени.
Жабокрек е карстовият извор, който извира тук и който дава началото на Лиляшки поток - същата попресъхнала река, в която сега крякат жаби и която някога отнасяла къщите в село Лиляче.
През юли тук изглежда, че няма спасение от жегата. Около пещерата е хладно, растат увивни растения и местните хлапета идват тук на сянка. Хвърлят камъни в гьоловете и тичат наоколо. На "горната земя" тревите са прегорели и въздухът "трепери" от жегата.Долу под Божия мост е хладно и приятно.Вирчето Тиганчето е любимото място на хлапетата да се изкъпят и разхладят.
Близо до Божи мост, в местността Борованска могила се намират останките на древноримска крепост. По това време на годината в сянката на крепостните стени местните идват на пикници, а хлапетата се катерят по камъните.
Пещерняците също имат апетити към този район. На около два километра от село Чирен се намира водната пещера "Понора". Тя обаче не е достъпна за всеки – трябва екипировка, защото още от входа й започва дълбоко и подземно езеро. Пещерната система е дълга 3-4 километра, през галериите й тече река, която завършва с подводен сифон – стеснение, за което пещерняците отдавна точат зъби да преодолеят
ip: 77.85.183.*
инаги баща ми ни водеше всяка ваканция на посещение в пещерата Съева дупкаи винаги мие изглеждала все по интересна.Ходила съм не по малко от 10 пъти,но все ми сее струвало,че всеки път е била по -различна и по-интересна.Отдавна баба я няма,отдавна не ходя в Торос.Понякога минавайки транзитно през Брестница показвам на пътуващите с мен пътя за пещерата и им разказвам за късчето рай,което природата е изваяла там.Повече от 30 години не съм ходила,но това лято непременно ще отида и съм сигурна,че няма да се разочаровам.Сега живея близо до Враца но в Леденика съм ходила само 2 пъти.
ip: 77.85.183.*