Caves :: Пещерите в България :: Истории и коментари

Търсене:

ВХОД | Регистрация | Начало | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

Бай Петко - нерегистриран - Чичовци06.09.05
Уточнение
За протокола - точната дата на откриването на входа или, ако предпочитате е 21.04.1980г, видът показан на картата се получи към месец юли, след "изпичане" на едно стеснение.

ip: 62.213.191.*

Бай Петко - нерегистриран - Баюви дупки 1721.07.05
Е, те такава пропаст в Баюви дупки няма! Да е картирана през 1976, от Димитър Ангелов и да се казва "Челюстница". Абсолютно съм сигурен. Пещерата "челюстница" беше открита през 1985г. През 1976г. Академик беше на експедиция в района на Вихрен, а Димитър Ангелов дойде в клуба след 1980г. Пещерата беше кръстена Челюстница щото е гаден гириз, не помня кой го измисли, вероятно или Верчето или Цецо или Братока... Все едно, айде вземете махнете тази пещера и вижте какво има предвид Здравеца. Щото в "Баюви дупки", поне до 1990г. имаше само една пропаст по - дълбока от 100м и тя е описана съвсем точно малко по - нататък в редичката. Още веднъж най - искрени поздрави за свършената и не по - малко за вършената работа.

ip: 62.213.191.*

Бай Петко - нерегистриран - БХПД21.07.05
За протокла ще отбележа че БХПД значи Българско ханско пещерно дружество. Поредната особена проява на толкова типичния за ония години национализъм на СПК"Академик" София.

През 1981г, лично аз съм намерил там две слепени, очевидно от много отдавна медни монети от късната античност, не можаха да бъдат по - точно датирани поради кородирането им в условията на пещерата.

ip: 62.213.191.*

Бай Петко - нерегистриран - Баюви дупки 2923.06.05
На крокито тази пропаст е означена под №12, няма съмнение, защото за по - дълбоките пропасти на крокито съм показал и дълбочината. Не знам откъде идва объркването.Експедицията от 1985г на Академик - София беше първата голяма експедиция в района и вероятно за това съм слагал номерата както ми дойде. Сега обаче се сещам, че май точно въпросната пропаст е открита по време на експедиция в Каменитица и за това носи свързан с нея номер. Все едно, нещата са ясни. Не знам дали не е по - добре крокито да се приложи към най - дълбоката пропаст в района, а тя е №17-"Челюстница". Не му е тук мястото ,ама пещерата беше кръстена "Челюстница", защото е тясна и гадна и имаш чувството, че се измъкваш от челюст на някоя гадина.

ip: 62.213.191.*

Бай Петко - нерегистриран - Коритата22.06.05
Уточнение
Пещерата е открита през месец септември 1986г от Румяна Пандурска, която поради липса на въже не успява да влезе тогава. Първото спускане - на 11.10.86г,направихме с нея, Иван Пандурски и Юлиан Атанасов. входът е точно с размер на автомобилна джанта. След отвес около 15м, на който още тогава Юли постави спит, и след изкачване на около двуметров праг се слиза до зала или по - скоро голяма цепнатина(дължина около10м, широчина около 3м,височина - около6-7м) дъното на която очевидно се е наводнявало. Явно водата е изтичала отнякъде, но не успяхме да установим откъде. Не съм отбелязал нищо по - интересно. Гледам, че имами прилична карта, защо не е стигнало до федерацията не знам. Ако и там нещо се е изгубило мога да я пратя.В реда на непроверените клюки, май в един момент предприемчив селянин си беше монтирал кенеф отгоре. това го казвам не заради клюката, а за да не се чудят къде да я намерят тези, които евентуално имат желание да .....влизат в нея.

ip: 62.213.191.*

Бай Петко - нерегистриран - ППД21.06.05
Приложената снимка е от входа на "ППД", правена е на 25.10.81г. За проткола ще отбележа, че пещерата беше открита от Владо Попов и Юрий Градинарски през януари същата година при обход на района. Вниманието им е било привлечено от дупката в снега, създадена от силното въздушно течение. А първоначално входът беше точно колкото да бръкнеш с пръст. Всъщност тя стана наистина Предверието на Пещерното Дело, благодарение главно на Мария Златкова, Георги Марков, Димитър Ангелов и десетки пещерняци, в началото основно от "Академик"София.

ip: 62.213.191.*

Бай Петко - нерегистриран - Врелото21.06.05
Бележка
Редно е да се промени описанието. Очевидно не е за това врело.

Пещерата е водна,потока извира от входа. В началото галериата е широка - 4х2,5м, само на около 10м. от входа обаче се стеснява и поне двата пъти, когато съм ходил там се образува сифон. Най - интересното, поне според мен, беше плочката на Хеката (или Хигия?), която е вкопана в скалата точно на това място. Плочката която тогава (81г) беше там беше копие, оригиналът го бяха прибрали в Михайловградския музей.

ip: 62.213.191.*

Бай Петко - нерегистриран - Големия Чучулян21.06.05
В пещерата навремето се намираше доста керамика. Занесохме няколко образци на покойната проф. Джонова от археолог.музей и за наша изненада някои от тях бяха датирани ХІІ - ХІV век. Това някак се свързва с легендата, че пещерата е била използвана за скривалще на храни... от бирници, от разбойници.

ip: 62.213.191.*

Бай Петко - нерегистриран - Снежна14.06.05
Пещерата беше открита през1983г чрез разкопаване на снежник. Напредвайки или по, точно слизайки с копане покрай снега тогава, с много труд, достигнахме цитираната по-горе дълбочина. Повтарям, тогава слизахме между скалата и снега. Преди около 2г. бях там и без дори да се намокря слезох на доста по - голяма дълбочина. Струва ми се, че това е най - бързо обезснежилата се пиринска пропаст след отварянето на входа й. Обръщам внимание на това, защото пропастта е на самия ръб и практически няма камъни в нея. Айде младежи,... много ми напомня на Вихренската от 1976г, но май трябва копане.

ip: 62.213.191.*

БП - нерегистриран - Малката пепелянка14.06.05
Защо?
Защо все пак изтрихте информацията? Айде да изясним кога има смисъл да се пише и кога не. Нямам никакви претенции срещу какъвто и да е регламент, но добре е той да бъде обявен. Предварително благодаря за отговора.

ip: 62.213.191.*

БП - нерегистриран - Соколова скала09.06.05
Селото е Голямо Белово. Соколова скала се казва защото на единия и вход, който е дириктно на отвесната скала имаше гнездо на орел. Името ни го казаха двама местни хора, при това независимо един от друг. Това май беше първата пещера която картирах и за това съм още Георгиев.... хехеее.

Бравос Хинко! Чак не мога да повярвам, че се справи.

ip: 62.213.191.*

БП - нерегистриран - Академик30.05.05
Много отдавна
22.01.1978г.Отново района на Духлата, по - точно малката пещера в самия край на с. Боснек.Състав: Огнян, Косьо, Блага, Ясен и аз.
Време-страшен,студ. Трудностите започнаха, още с намирането на входа, който е с размери 30х40 см и е в самата канавка на пътя, но от природозащитни и др. съобръжения е добре замаскиран, толкова добре,че дори Косьо и Оги, които се бяха пъхали вече тука не можаха веднага да го намерят.
Най после тръгваме, след няколко тесняка достигнахме разширение, няколкото опита да пробием тук таме при тесняците не дават никакъв резултат. С понижено настроение започвам да правя карта- до тук пещерата е малка 60-70м така, че картирам сам, основната група остава да се мотае някйде зад мен, навирам се в един два тесняка за да установя, че няма нищо и тъкмо позавършвам картата към мене се присъединява Блага. Пудря се още малко над планшето и завършвам, получава се прилична карта. Интересно, защо Ясен, Оги и Косьо ги няма, почва да ме глождат съмнения да не са открили нещо. Решавам да почакаме, нито вопъл, нито стон откъм онези юнаци. Все пак ще се връщаме, за 5 мин сме там, където Блага ги е оставила, в дъното на каньончето наистина има малък тесняк, който обаче само след 2 м стеснява жестоко. Вече смятам да ги търсим в друга посока, когато от другата страна на тесняка се раздават възторжените викове на Огнян/ при, което човек не може да не се съгласи, че все пак сме произлезли от маймуните/.

"Открихме нова Духла", крещи серсемина с всичка сила,хубаво сте я открили, ама аз през този тесняк хич не го виждам минаването. Както и да е минахме го, после следва разширение и след това - зашеметяващата по големина зала.
Ахкахме и ихкахме от възторг, пръскаме се в краищата на залата за да осъзнаем големината, а и за да търсим евентуално продължение. Впрочем продължението ни се натрапва - по рекичката. Оги хуква напред, Ясен след него, аз съм общо взето по спокоен и се движа трети. До мен са Косьо и Блага.
За съжаление след 20-30м галерията на потока бързо снишава и се достига до полусифон - тесняк полузапълнен с вода.
Мога да си представя каква е теснотия, след като гърчавия Оги се пендечи повече от десетина минути.
Все пак мина, чуха се отново възторжени викове и молбата да почакаме малко за да не се налага и ние да се мокрим, ако нататъка няма нищо. Но гласа на Оги кънти - сиреч е в голяма зала, май ще трябва да се минава. Ясен пльосва в реката и се пригатвя да пропълзява. Все пак му препоръчвам да изчака, какво ще каже Оги. Минута на очакване.....

В този момент Оги слага край на раздвоението ми с вика "няма нищо", чийто смисъл се разбира по скоро по тона, а не по съдържанието.
Връщаме се отново в голямата зала. Под земята сме вече 5 часа, но имаме време да походим и погледаме още. Имаме време, но нямаме възможност. Ясен и Огнян са савършенно мокри. Огнян дори подскача на едно място и на един крак от което е ясно, че има вода и кал и в ушите. Никак не е топло и трябва да се измъкваме по бързо. На тесняка отново се позатрудних, но този път, в границите на нормалното.

Преминаваме през селото в пълно бойно снаряжение, много мокри и страшно кални, имаме кал дори в ушите и под каските. Най после сме у ятака бай Пешо, оправяме се, умиваме се и вкусно хапваме.
Решихме на първо време да не обявяваме откритието, докато не завършим напълно проучванията. Работата обаче бързо се разкри, за щастие не по най - неподходящия начин.

ip: 62.213.191.*

БП - нерегистриран - Спропадналото30.05.05
Много отдавна.
20 - 22.02.1981 г. Пещерата Спрападналото - край РазлогСъстав: бай Владо, Павел Патев, Юрий Градинарски и аз, в събота идват и чичо Сашо Стрезов, чичи Ваньо и Цецо Личков.

Без произшествия достигаме до Разлог. Предложената ни цена за нощувка - 2 лв. не ни харесва и отиваме в Банско. Там обаче места няма, пътуваме обратно до Разлог.

Владо решава да ни заведе у своя бъдещ (евентуално) шурей, братът на македонският въпрос. Той обаче, бидейки офицер и евдигнат по тревога, та симпатичната му съпруга дори не знаела кога ще се върне.

Павката, нали е старши лейтенант, ни завежда в офицерския стол, той има съответния документ, а ние сме много прилично подстригани и минаваме за негови колеги. Хапавме добре и сме великолепно обслужени - в стола няма никой, нали “колегите” са по тревога. Допиваме си в "Перун", където Владо и Юри ги избива на ТОТО. Преди заспиване Владо чете една изключително поучителна съветска книжка за нещастията в пещери. Като се има предвид, че утре ще се завираме в практически неизследвана водна пещера и ще се опитаме да преминаваме сифон, слушането е полезно и приспивателно...

Ставаме в 9 и в 11 ч. сме на рибарника, изграден на изворите от подземната река на пещерата. Посрещат ни много любезно, екепираме се на топло, хората ни пожелават успех.

Пещерата Спропадналото се намира на около пет километра от Разлог в територията на танков полигон. Входът се е отворил, пропаднал ( от там и Спропадналото) при земетресението от 1904г

Според разказа на хората от рибарника ( в който сеотглежда пъстърва) през 1935 г. там се загубили три деца и два дена ги търсили. Преди десетина години, но през лятото там влиза Христо Делчев и достига до сифон.
При нас, както можеше да се очаква, нивото на водата беше много ниско. Та селед петдесетина метра сухи и леко нисходящи галерии се излиза на реката. Първоначално тръгваме срещу течението по ниска (около 1.2), но широка галерия. На няколко места преминаваме полусифони (просвет над водата 10 - 15 см), вероятно през пролетта и лятото те стават сифони и за това Ицо не е могъл да продължи нататък.

Вълнуваме се все пак, нали водите от циркусите излизат от тука...
Следва сравнително голама (15 х 8м) зала, с много красиви образувания. Съвсем малко след нея стигаме до стеснение с блокаж, по наше виждане напълно безнадеждно за продължаване. Още повече, че пещерата е в брекчи и конгломерати, камъните сами падат от тавана и копането е нежелателно. Все пак това е успех, около сто метра красиви непознати галерии.
На излизане се срещаме със Стреза, Ванката и Цецо, който ще влязат да разгледат и ще направят азимутна скица.

За подробна карта няма време, а вече сме и достатъчно намръзнали, тъй като температурата на водата е 8 градуса. Все пак обхождаме сухите части - още около 100 - 150 м. галерии, или общо пещерата става около 400 м.
Вече премръзнали се втурваме към рибарника. Посрещат ни отново много добре, пускат ни в стая с калорифер, интересуват се за пещерата. Похапваме набързо и за наше най - голямо удоволствие ни подаряват около три килограма току що уловена пъстърва.

Тръгваме си в най - добро настроение. Радостта е двойна, даже тройна. Хубава дупка, чудесна пъстърва и най - вече среща с добри хора!

Картата, която е закачена тук, беше направена есента на същата година, както впрочем се вижда и от надписа.Експедицията е забележителна и с това, че беше последното излизане на Стреза като ерген. На 4.03. той се ожени за Юлия. "Човек и дибре да живее, накрая се оженва."

ip: 62.213.191.*

Сайтът е в режим "Уики" и от тук нататък в него ще се напрупва информацията, която имате желание да споделите.

Време: 0.16 секунди, изпълнени 4 заявки.

Сайтът е достъпен на адреси: www.cavesbg.com и caves.4at.info.