Caves :: Пещерите в България :: Истории и коментари

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

Коцето - нерегистриран - Приказна	28.11.06
За Градешнишката
Любител на пещери от ТД "Еделвайс" съм. За срамотиите, ходил съм само до входа на легендарната Рушова пещера. Скоро мисля да поправя пропуснатото и да я разгледам внимателно. В сайта на софийски клуб наскоро прочетох пътепис за излет към тоя край, написан явно от човек, който кара курса. Наред с възхитата от пещерата, бе споменато, че водачът съвестно обяснявал за тополките и как се образуват - нещо като "интензивен и постоянен капеж на едно място". А авторът написал, че останал с впечатление, че тополките са образувания, които служат да се катерят пещерняци и да се правят на маймуни за снимка. Имаше и фотографии - тоз и оня се накачулили на триметров сталагмит с основа десетина сантиметра. Тополката по външен вид (кал) изглеждаше редовно ползвана за целта от посетители. Ще се разбързам да го видя докле не е бастисан, белким се позадържи още малко това крехко нещо. Поздрави. ip: 195.96.252.*

Туристунгер - нерегистриран - Орлова чука	07.09.06
Ми и моите се трият. И правилно!
danailspeleo, припознавам мене си под "разни хора", гаврещи се с положението на Душника. "Коцето от Загъженье" съм в изтритата тема. Загъжене е старата Добравица (от гъз иде), а почти всички села в Понор планина имат нежен мягкий знак в имената по отколешен стил: Брезье, Заселье, Заногье..(справка: И. Вазов и Л. Прекрутов). Признавам, весело ми стана - дама от Брезе рекла, че пещерата е към тях и свирепо и нервирано й е заповядано да учи география (с три удивителни накрая:). Тя пък взела, че отговорила и боя настана, тупкат сърца ни - десятый наш десантный батальон в битка за Душника:). Съжалявам, брате за долната и мерзка гавра, че пещерата е към Загъженье:(. Поздрави и наздраве, Т-гер ip: 195.96.252.*

Константин - нерегистриран - Шепран дупка	07.06.06
Скалният мост на Белишка река
Това с табелата и на снимката е т.нар. Белишка еркюприя, Малката еркюприя и т.н. - сиреч скалния мост на р. Белишка до шосето, малко преди да се влезе в с. Белица. Като природна забележителност по заповед в ДВ се води "скален мост Шапран дупка", но не знам какво общо има с дупката, а и местен човек не съм чувал да го нарича инак, освен еркюприята. Пещерата Шепран дупка е доста далеч от този мост - има едно 30 мин. здрав баир (с губенето - над час) докато се излезе на входа. ip: 195.96.252.*

Туристунгер - нерегистриран - Хралупа	13.05.06
Благодаря!
Благодаря много за координатите. Чудесна работа свършиха. ip: 195.96.252.*

Туристунгер - нерегистриран - Хралупа	28.04.06
Пътят до входа?
Разпитвам насам-натам и хората обясняват, ама нали трудно помня - да питам и тук. Ходил съм до Ямата по Радмилово описание (Пандев, Р, 1993. Добростански карстов район - пещери и пропасти, ч. 1). Хралупа се води на 15-на минути от Ямата и преди нея, ама тъй и не схванах къде точно човек трябва да се изсули у дерето. Ямата си е на билцето на реброто, у горичка. За Хралупа от останките на кошарата (малко по-нагоре по билото) вдясно у дерето ли е посоката? Била се виждала отгоре - чушки, нищо не видях у шубрака:(. Ще съм много благодарен ако някой разкаже или пък има координатите на входа. Имам път натам след седмица и спестен час лутане из храсталака ще е от голяма полза. Поздрави. Т-гер outdoor_k@yahoo.com ip: 195.96.252.*

Туристунгер - нерегистриран - Ухловица

25.03.06

Оххх...пътят до входа бил малко предизвикателство:(( Водени от дълбокоуважавания г-н Г. Райчев подходихме към Ухловица мъдро и хитро - с цел да спестим баира със стълбите. Отидохме по черен път с колите до една поляна у планината и водача вероломно рече "Ей оттука по равничкото за 10 минути сме там.". След един час търкаляне и катерене по три ей толчави скалисти дерета успяхме полуживи да стигнем до входа. Туристическият път откъм шосето комай си е петнайсетина минути? ip: 195.96.252.*

Туристунгер - нерегистриран - Темната дупка	14.03.06
Първата на Темната
Първа карта на Темната дупка по моему всъщност е тази на Жеко Радев от 1915-та. Макар и стилизирано изображение с две успоредни галерии до Жеково езеро и водопада, но кой ти ги дава по това време. Нарисувана красиво и измерена с тогавашна немско-българска точност. Деветашката пещера е картирана през месец август, 1994 г. за седем дни от шест (+/- 2 приходящи/отходящи) човека. Дължината й е близо 2.5 кm., а за хубава картировка на първите 360 m. (входната зала) отиват близо три дни с обикаляне из окната по повърхността и пущане на канапи. Картата (втора след 1938-ма на инж. Петров, картирал и в Темната дупка през 1936-та) по скромното ми мнение е много хубава и в никакъв случай не е полуфабрикат /подобни полуизрази откъде цъфнаха в пещерното дело?/. Споменавам го във връзка с метража, който не можели да картират 4-5 човека. Зависи си от човеците според мен. Поздрави и наздраве, Коце ip: 195.96.252.*

Константин - нерегистриран - Ягодинска пещера	11.01.06
Защо не трябва да се снима в някои пещери.
инранхан, позеленяването ("фото синтезиращи махести органични образувания" - не знаех, че така се вика:) е от прожекторите. Естествено, че на Постойна няма да й спрат осветлението (800 хлд - 1 млн. души годишно снасят...колко е входа сега?) , а и ако не обяснят "Защо не трябва да се снима в пещерите!", кой галфон ще си купи не евтини картички и брошурки на входа?:) То не важи само за там - навсякъде е тъй. И по нашите дупки тук-таме май си има такса за снимка за спомен вътре. Та нещата не опират до светкавиците, а до алъш-вериш. ip: 195.96.252.*

Константин - нерегистриран - Ледника

23.10.05

Диане и Група Д4, Преди два месеца маса народ се е набрал към Райчова дупка поради заебан от другарите разсеян съекипник в тъмното. И да се обясняваш със "Стига тия каски!" е малце нелепо. Никой не се заяжда с групата ти - уважавам стремленията й към подземния мир и харесвам снимките й. Но от уважение към хората, хукнали по никое време към Троянския балкан на пожар - туряй си каска на снимките поне ти. Извини ме, че цапам сайта с изблици на недобро настроение. Сърдечни поздрави на група Д4 и Диан Динев. ip: 195.96.252.*

Константин - нерегистриран - Смелите очички

16.10.05

Подходът към пещерата е по картирането от Ат. Спасов 80-те. То не е и пещера. 1990-91-ва изляха бетонна покривка на голямата цепнатина, отделяща конника от платото. Понастоящем в т.нар. "Смели очички" се слиза чрез рапел 24 m. от връзване на въжето за храсталак на ръба на платото и изтътрузване до бетона. През капака на входа (на снимката без автор - константинова снимка е) се пускат още 8 m. до достигане на механичен (не маханооптичен) чешки екстензометър ТМ-71, инсталиран 1990, а не 1970 г. Данните от уреда са отчетени за последен път през м. май 2003-та (с лични средства на пишещия това). Когато става въпрос за циркаджилъци и изгъзици на човек-паяк над мадарските скали, пари в изобилие винаги се намират. А когато трябва да се свърши нещо народополезно за Конника - ми няма, колеги. Това е. ip: 195.96.252.*

Константин - нерегистриран - Чирпан бунар	12.10.05
Бира
Съжалявам, dzver. Сканирах ги тумбести с пиксели на мах, че такива ми трябваха. Докато ги напъхам в разрешения размер, ги поокастрих, но пак са си комплект чаршафи:(. Ще внимавам. Бира. ip: 195.96.252.*

Константин - нерегистриран - Чирпан бунар	12.10.05
Достъп
Пещерата се намира в м. Кайряка, около 3.5 km. западно от с. Гранит. От центъра на селото (с хилядолетния чинар) се минава покрай църквата и се излиза на черен път. Пресича се коритото на р. Рахманлийска и се продължава по черния път, отвеждащ в с. Болярино. След около два километра при разклон се завива вляво и пак по черен път между полята (600-700 м.)се достига големия извор Чирпан бунар. Непосредствено преди входа има плитки изоставени кариери. Може да се подходи и от с. Болярино. Пещерата е водна с дълбочина на реката до 1.5 m. Може да се влезе през малък естествен вход около 3-4 метра вдясно от извора, както и през каптаж. Колонийка подковоноси - навярно 30-на, но в летеж създават впечатление на стотици:). ip: 195.96.252.*

Константин - нерегистриран - Троана	22.07.05
Сеизмотектонски чудесии в Троана.
През 1999 г. отидохме на Троана със, светла й памет, Верка Шекерджиева, Стефан Шанов и Серж Делаби (геолог от Белгия, известен на мнозина колеги и с участието си в международната пиринска експедиция по-късно). Серж беше (и е) много запален по следите от древни земетресения в пещери. Неговите изследвания в пещерата Хотон и южните неосветени галерии на огромната Хан в Ардените са докладвани на няколко европейски конференции. Посещението му бе в рамките на двустранен договор м/у Кралската обсерватория на Белгия и Геологическия институт на БАН. Бяхме отишли вече до Лепеница, където има много чупено от дебили през последните десетилетия, но има и изобилие от много по-стари деформации (повалени и калцирани сталагмити, наклонени серии образувания с млади сталагмити отгоре, разместени неща и др.). Идеята да идем до Троана дойде от ст.н.с. Йордан Евлогиев от Русе, който споделил на Теди Шанов, че в Троана има странни неща откъм активна тектоника. Ходил съм на Троана два пъти преди това (91-ва на нац. еменски сбор и 97-ма) и освен, че си е красива и подгизваща посетителя пещера, друго не помнех. Знаем разликата м/у гледане и виждане. Та в голямата зала на Троана видяхме пейзажи, които не се срещат под път и над път по света. Масивни сталактони, срязани гладко и раздалечени (сложил съм една снимка, трябва да сканирам още няколко ефектни)и повалени и калцирани за пода сталагмити. Бях се тътрузил преди това из белгийските пещери да прихващам палеосеизмоложки занаят и с кеф и патриотизъм наблюдавах облещения колега Делаби да мантрува унесено "Фантастик, фантастик..". Уви, засега няма датировки на тези неща в Троана. Една проба е 400 евро, а за някакви читави изводи относно възрастта на земетресението, причинило тези поразии, трябват към 8-10:(. Знае се само, че пещерата е по линията на Еменския разлом, който помръдва и по време на разрушителното Горнооряховско 1913 (магнитуд 7) и Стражишкото 1986 земетресения. Живот и здраве, по-натам белким стане някоя датировка. Но Троана си е не само хубава пещера, но и забележителен геоложки феномен, известен и в странство. С благодарност и уважение към Хинко и хората помогнали за и пишещи в сайта. Коце ip: 195.96.252.*