Caves :: Пещерите в България :: Истории и коментари |
ВХОД | Регистрация | Начало | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум |
Карта на застрашените пещери, осигурена от клуб Хеликтит Живи страници на клубове, ресурси за пещерно дело и туризъм Сайтът е с идеята на Уикипедия - да бъде попълван от вас самите и вие сами да определяте кое на кого да показвате. |
Време: 0.03 секунди, изпълнени 4 заявки.
Сайтът е достъпен на адрес caves.4at.info.
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
ip: 195.96.252.*
В сайта на софийски клуб наскоро прочетох пътепис за излет към тоя край, написан явно от човек, който кара курса. Наред с възхитата от пещерата, бе споменато, че водачът съвестно обяснявал за тополките и как се образуват - нещо като "интензивен и постоянен капеж на едно място". А авторът написал, че останал с впечатление, че тополките са образувания, които служат да се катерят пещерняци и да се правят на маймуни за снимка.
Имаше и фотографии - тоз и оня се накачулили на триметров сталагмит с основа десетина сантиметра. Тополката по външен вид (кал) изглеждаше редовно ползвана за целта от посетители.
Ще се разбързам да го видя докле не е бастисан, белким се позадържи още малко това крехко нещо.
Поздрави.
ip: 195.96.252.*
Съжалявам, брате за долната и мерзка гавра, че пещерата е към Загъженье:(.
Поздрави и наздраве,
Т-гер
ip: 195.96.252.*
ip: 195.96.252.*
ip: 195.96.252.*
Ходил съм до Ямата по Радмилово описание (Пандев, Р, 1993. Добростански карстов район - пещери и пропасти, ч. 1). Хралупа се води на 15-на минути от Ямата и преди нея, ама тъй и не схванах къде точно човек трябва да се изсули у дерето.
Ямата си е на билцето на реброто, у горичка. За Хралупа от останките на кошарата (малко по-нагоре по билото) вдясно у дерето ли е посоката? Била се виждала отгоре - чушки, нищо не видях у шубрака:(.
Ще съм много благодарен ако някой разкаже или пък има координатите на входа. Имам път натам след седмица и спестен час лутане из храсталака ще е от голяма полза.
Поздрави.
Т-гер
outdoor_k@yahoo.com
ip: 195.96.252.*
Туристическият път откъм шосето комай си е петнайсетина минути?
ip: 195.96.252.*
Деветашката пещера е картирана през месец август, 1994 г. за седем дни от шест (+/- 2 приходящи/отходящи) човека. Дължината й е близо 2.5 кm., а за хубава картировка на първите 360 m. (входната зала) отиват близо три дни с обикаляне из окната по повърхността и пущане на канапи.
Картата (втора след 1938-ма на инж. Петров, картирал и в Темната дупка през 1936-та) по скромното ми мнение е много хубава и в никакъв случай не е полуфабрикат /подобни полуизрази откъде цъфнаха в пещерното дело?/.
Споменавам го във връзка с метража, който не можели да картират 4-5 човека. Зависи си от човеците според мен.
Поздрави и наздраве,
Коце
ip: 195.96.252.*
То не важи само за там - навсякъде е тъй. И по нашите дупки тук-таме май си има такса за снимка за спомен вътре. Та нещата не опират до светкавиците, а до алъш-вериш.
ip: 195.96.252.*
Преди два месеца маса народ се е набрал към Райчова дупка поради заебан от другарите разсеян съекипник в тъмното. И да се обясняваш със "Стига тия каски!" е малце нелепо. Никой не се заяжда с групата ти - уважавам стремленията й към подземния мир и харесвам снимките й.
Но от уважение към хората, хукнали по никое време към Троянския балкан на пожар - туряй си каска на снимките поне ти.
Извини ме, че цапам сайта с изблици на недобро настроение.
Сърдечни поздрави на група Д4 и Диан Динев.
ip: 195.96.252.*
Данните от уреда са отчетени за последен път през м. май 2003-та (с лични средства на пишещия това). Когато става въпрос за циркаджилъци и изгъзици на човек-паяк над мадарските скали, пари в изобилие винаги се намират. А когато трябва да се свърши нещо народополезно за Конника - ми няма, колеги. Това е.
ip: 195.96.252.*
Бира.
ip: 195.96.252.*
Пещерата е водна с дълбочина на реката до 1.5 m. Може да се влезе през малък естествен вход около 3-4 метра вдясно от извора, както и през каптаж. Колонийка подковоноси - навярно 30-на, но в летеж създават впечатление на стотици:).
ip: 195.96.252.*
Бяхме отишли вече до Лепеница, където има много чупено от дебили през последните десетилетия, но има и изобилие от много по-стари деформации (повалени и калцирани сталагмити, наклонени серии образувания с млади сталагмити отгоре, разместени неща и др.).
Идеята да идем до Троана дойде от ст.н.с. Йордан Евлогиев от Русе, който споделил на Теди Шанов, че в Троана има странни неща откъм активна тектоника. Ходил съм на Троана два пъти преди това (91-ва на нац. еменски сбор и 97-ма) и освен, че си е красива и подгизваща посетителя пещера, друго не помнех. Знаем разликата м/у гледане и виждане.
Та в голямата зала на Троана видяхме пейзажи, които не се срещат под път и над път по света. Масивни сталактони, срязани гладко и раздалечени (сложил съм една снимка, трябва да сканирам още няколко ефектни)и повалени и калцирани за пода сталагмити. Бях се тътрузил преди това из белгийските пещери да прихващам палеосеизмоложки занаят и с кеф и патриотизъм наблюдавах облещения колега Делаби да мантрува унесено "Фантастик, фантастик..".
Уви, засега няма датировки на тези неща в Троана. Една проба е 400 евро, а за някакви читави изводи относно възрастта на земетресението, причинило тези поразии, трябват към 8-10:(. Знае се само, че пещерата е по линията на Еменския разлом, който помръдва и по време на разрушителното Горнооряховско 1913 (магнитуд 7) и Стражишкото 1986 земетресения. Живот и здраве, по-натам белким стане някоя датировка. Но Троана си е не само хубава пещера, но и забележителен геоложки феномен, известен и в странство.
С благодарност и уважение към Хинко и хората помогнали за и пишещи в сайта.
Коце
ip: 195.96.252.*