Caves :: Пещерите в България :: Истории и коментари |
ВХОД | Регистрация | Начало | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум |
Карта на застрашените пещери, осигурена от клуб Хеликтит Живи страници на клубове, ресурси за пещерно дело и туризъм Сайтът е с идеята на Уикипедия - да бъде попълван от вас самите и вие сами да определяте кое на кого да показвате. |
Време: 0.03 секунди, изпълнени 4 заявки.
Сайтът е достъпен на адрес caves.4at.info.
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
ip: 193.200.15.*
ip: 193.200.15.*
ip: 193.200.15.*
ip: 193.200.15.*
Така ако искам да намеря информация за дадена пещера, няма да срещна нищо полезно, а само караници и оправдания, кой, какво, защо и как е направил. Но примерно е добре да се получават дискусии, като тази за Темната на Лъкатник - за гредите-тръби и за разни течения и прочие въобще. Така можеш да научиш много полезни неща и да добиеш много по-ясна представа за пещерата.
ip: 193.200.15.*
ip: 193.200.15.*
Както и да е, не съм ги виждал до сега. А ако са тръби, може да са няква част от цялостната система с тръби.
ip: 193.200.15.*
ip: 193.200.15.*
ip: 193.200.15.*
ip: 193.200.15.*
Излязох от гората на билото на хълма и видях Камен и Красимир да копаят по средата на една поляна. Беше ужасна жега и ми беше интересно до кога ще изтраят. Видях един старец в края на поляната с каруца, който тъкмо надигаше голям дървен бъкел и пиеше вода. Бях много жаден и тръгнах към него обикаляйки по лявата периферия на поляната. Камен по това време крачеше като щъркел през поляната с багети в ръце и явно мереше нещо. Слизайки към стареца ми направи впечатление, че той стой близо до най-ниската точка, която се падаше на няколко метра в гората. Площта на околните хълмове беше доста голяма и си представих по време на дъжд какви води ще се устремят точно към тази негативна точка. Поздравих стареца, пих вода и влязох в гората очаквайки да намеря голям понор и следвайки дерето оставено от порйните дъждове. Понорът действително се оказа голям и в най-ниската му точка се виждаше скална цепнатина около четири пръста широка. От цепнатината духаше така че косата ми се обръщаше назад. Започнах да разчиствам около цепнатината с надежда да намеря по-широка част.
Бях забравил за Камен и Красимир, когато Красимир излезе от най-гъстата част на гората и се сурна по задник по стръмния склон на понора. Камен се показа също с багетите и все още мереше нещо. Красимир тогава беше с дълга до раменете черна коса, потен и гледаше лошо. “Тоя дъртия разбойник (Камен) ме изтапанчи на слънцето да копая от сутринта и вече мозъкът ми завря, главата ме боли и с тоя гащиризон ми е жега, та си е ебало майката. Виж го тоя дългия, (за мен става въпрос) какво място си е намерил с дебела сянка - тука цял живот мога да копая”.
Като усети течението, желанието му за живот се върна и започнахме да разчистваме по-ефективно. Камен стоеше в горния край на понора и мереше нещо с багетите, замисляше се, рисуваше по пръстта пред себе си с едната багета и след десетина минути най-накрая проговори. Оказа се, че не копаеме където трябва, а трябвало да се върнем около два метра назад, нагоре по склона който беше с наклон 30-40 градуса и там имало вход. Входът след 40-50 метра влизал в зала по-голяма от един декар. Тук искам да напомня, че Камен за сефте не ни връзвал тенекии и често ни е пращал да щурмуваме различни пещерни перспективи, така че преустановихме работа и около половин час целенасочено се заяждахме…В резултат на нашето недоверие Камен определи мястото на входа на пещерата, нарисува отвора, като диаметър каза ни, че трябва да изкопаеме 60 см пръст и 70см камъни, определи сечението на най-тясното място по пътя към залата и че е проходимо и …започнахме да копаем. Този път всичко беше като научна фантастика- след двадесет минути Красимир извика, че му духало в ръкавите и малко след това два-три камъка се сурнаха в кладенец дълбок около три метра. Зейна отвор около 60-70см диаметър. Камен прибра багетите взема някакъв прожектор и изчезна в дупката. Красимир също беше с гащиризон и той хлътна след него. Останах само аз да събирам в две прониквачни торби разпиления инвентар и да споменавам женската част в рода на двамата разбойници. Спуснах торбите на дъното на кладенеца и влязох в някакъв симпатичен блокаж. По навик от Райчова дупка, където блокажите са в изобилие, тръгнах надолу да търся пътя на водата на принципа, че “където е водата-там е истината”. Влязох в малка куполообразна заличка, от която се чуваше пъшкане и от една пукнатина стърчаха два крака. Красимир се беше нацепил надолу с главата в някаква пукнатина, която напред се стесняваше до размери достъпни само за Светия Дух. Оправданието му беше, че Камен се чувал някъде наред. Напомних му, че се намира в нова пещера и е достатъчно да следва грайферите от ботушите на Камен и няма да го изгуби. Ясно се виждаше, че грайферите са драскали по глината на едната стена на залата и са продължили в някаква фурна образувана при отцепване на плоча от тавана.
След десетина метра лазене каската ми удари в нечии ботуши и … пълна тишина.
Оказа се че Красимир светил нагоре, надолу и настрани и …навсякъде било празно.
С триста зора се разминахме във фурната и …действително кухината беше голяма, с форма на летяща чиния, низходяща и карбидката на Камен се виждаше в далечината като връх на карфица…
Историята на "Троана" не свършва дотук, но се боя да неВи отегчавам с много приказки. Ако някой проявява интерес ще Ви разкажа и още приключения.
Нямам нищо против Сашо Попов - той е разкошен човек и ще се радвам да ми се обади.
инж. Иван Иванов тел 9833684 / 0898 237343 E-mail:cl@ttm.bg ; prokit@mail.bg ; prokit@inbox.ru
ip: 193.200.15.*