Caves :: Пещерите в България :: Истории и коментари

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

тангра2 - нерегистриран - Тайните понори	26.06.08
тайните понори
Няма по отвратителна дупка от тая! ip: 193.200.15.*

vihren - Нановица	29.05.06
GPS Coordinati
hdd.mm.mmm format N43.02.528 E024.08.775 ip: 193.200.15.*

Вихрен - нерегистриран - Радолова яма	13.11.05
GPS координати
N 43°05.478' E 23°05.553' друг вариант на изписване N 43°05'28.7" E 23°05'33.2" надиавам се 4е ще са ви полезни ip: 193.200.15.*

Морския - нерегистриран - Райчова дупка	24.10.05
За сайта
Не се изказвам против никой, но не е ли по-добре да ползваме сайта с целта, с която е създаден. Защото, докато се обясняваме кой, какво е направил и защо го е направил, се губи цялата същност на сайта. Нека, който иска да спори и да дава технически съвети да го прави на друго място - форуми, чатове и прочие. А тук да се обсъждат въпросните пещери. Така ако искам да намеря информация за дадена пещера, няма да срещна нищо полезно, а само караници и оправдания, кой, какво, защо и как е направил. Но примерно е добре да се получават дискусии, като тази за Темната на Лъкатник - за гредите-тръби и за разни течения и прочие въобще. Така можеш да научиш много полезни неща и да добиеш много по-ясна представа за пещерата. ip: 193.200.15.*

Морския - нерегистриран - Темната дупка	17.10.05
За тръбите-греди
Ако са греди, нямам и идея за кво може да са. Единственото, което мога да предположа е, че са използвани за работата в пещерата. ip: 193.200.15.*

Морския - нерегистриран - Темната дупка	17.10.05
За тръбите
Това на снимката повече ми прилича на греди (може би дървени)! Както и да е, не съм ги виждал до сега. А ако са тръби, може да са няква част от цялостната система с тръби. ip: 193.200.15.*

Морския - нерегистриран - Еленина дупка	16.10.05
ПСИХАРИ
Дочух, че сте отрепали пепелянката... похвално, похвално. Евала ви правя! ip: 193.200.15.*

Морския - нерегистриран - Ледника	16.10.05
За Хинко
Мерси, знам! Аз каски си имам! Питам за групата Д4, да им земем! ip: 193.200.15.*

Морския - нерегистриран - Ледника	16.10.05
Абе някой сеща ли се колко струват работническите каски? Бяха около 7 лева май. Добри са и пазят достатъчно иначе толкова крехкият човешки череп ... ip: 193.200.15.*

инж Иван Иванов - нерегистриран - Троана	14.06.05
ОПИСАНИЕТО НЕ Е ВЯРНО !!!
Откриването на “Троана” стана случайно – от тия случайности, които съвсем не са случайни. Аз трябваше да водя група младежи от последния курс в пропастта “Русе-213”. Групата беше от десетина човека и в суматохата сме забравили (тоест аз съм забравил) болта за спита на Големия отвес. Проникването пропадна и се наложи да ги изпратя обратно в лагера, а аз продължих през гората към четвърто карстово поле, защото знаех че Камен Димчев и Красимир Стоянов (в клуба е известен като Краси Канибала), копаят понор някъде там. Никога не бях ходил до четвърто кастово поле, но имахме карта на района и знаех къде се намира долу-горе. Разстоянието от с. Емен до четвърто карстово поле не е 5км, а по-скоро 8 или 9км - Камен може да каже със сигурност - той прави карта на понорите. Излязох от гората на билото на хълма и видях Камен и Красимир да копаят по средата на една поляна. Беше ужасна жега и ми беше интересно до кога ще изтраят. Видях един старец в края на поляната с каруца, който тъкмо надигаше голям дървен бъкел и пиеше вода. Бях много жаден и тръгнах към него обикаляйки по лявата периферия на поляната. Камен по това време крачеше като щъркел през поляната с багети в ръце и явно мереше нещо. Слизайки към стареца ми направи впечатление, че той стой близо до най-ниската точка, която се падаше на няколко метра в гората. Площта на околните хълмове беше доста голяма и си представих по време на дъжд какви води ще се устремят точно към тази негативна точка. Поздравих стареца, пих вода и влязох в гората очаквайки да намеря голям понор и следвайки дерето оставено от порйните дъждове. Понорът действително се оказа голям и в най-ниската му точка се виждаше скална цепнатина около четири пръста широка. От цепнатината духаше така че косата ми се обръщаше назад. Започнах да разчиствам около цепнатината с надежда да намеря по-широка част. Бях забравил за Камен и Красимир, когато Красимир излезе от най-гъстата част на гората и се сурна по задник по стръмния склон на понора. Камен се показа също с багетите и все още мереше нещо. Красимир тогава беше с дълга до раменете черна коса, потен и гледаше лошо. “Тоя дъртия разбойник (Камен) ме изтапанчи на слънцето да копая от сутринта и вече мозъкът ми завря, главата ме боли и с тоя гащиризон ми е жега, та си е ебало майката. Виж го тоя дългия, (за мен става въпрос) какво място си е намерил с дебела сянка - тука цял живот мога да копая”. Като усети течението, желанието му за живот се върна и започнахме да разчистваме по-ефективно. Камен стоеше в горния край на понора и мереше нещо с багетите, замисляше се, рисуваше по пръстта пред себе си с едната багета и след десетина минути най-накрая проговори. Оказа се, че не копаеме където трябва, а трябвало да се върнем около два метра назад, нагоре по склона който беше с наклон 30-40 градуса и там имало вход. Входът след 40-50 метра влизал в зала по-голяма от един декар. Тук искам да напомня, че Камен за сефте не ни връзвал тенекии и често ни е пращал да щурмуваме различни пещерни перспективи, така че преустановихме работа и около половин час целенасочено се заяждахме…В резултат на нашето недоверие Камен определи мястото на входа на пещерата, нарисува отвора, като диаметър каза ни, че трябва да изкопаеме 60 см пръст и 70см камъни, определи сечението на най-тясното място по пътя към залата и че е проходимо и …започнахме да копаем. Този път всичко беше като научна фантастика- след двадесет минути Красимир извика, че му духало в ръкавите и малко след това два-три камъка се сурнаха в кладенец дълбок около три метра. Зейна отвор около 60-70см диаметър. Камен прибра багетите взема някакъв прожектор и изчезна в дупката. Красимир също беше с гащиризон и той хлътна след него. Останах само аз да събирам в две прониквачни торби разпиления инвентар и да споменавам женската част в рода на двамата разбойници. Спуснах торбите на дъното на кладенеца и влязох в някакъв симпатичен блокаж. По навик от Райчова дупка, където блокажите са в изобилие, тръгнах надолу да търся пътя на водата на принципа, че “където е водата-там е истината”. Влязох в малка куполообразна заличка, от която се чуваше пъшкане и от една пукнатина стърчаха два крака. Красимир се беше нацепил надолу с главата в някаква пукнатина, която напред се стесняваше до размери достъпни само за Светия Дух. Оправданието му беше, че Камен се чувал някъде наред. Напомних му, че се намира в нова пещера и е достатъчно да следва грайферите от ботушите на Камен и няма да го изгуби. Ясно се виждаше, че грайферите са драскали по глината на едната стена на залата и са продължили в някаква фурна образувана при отцепване на плоча от тавана. След десетина метра лазене каската ми удари в нечии ботуши и … пълна тишина. Оказа се че Красимир светил нагоре, надолу и настрани и …навсякъде било празно. С триста зора се разминахме във фурната и …действително кухината беше голяма, с форма на летяща чиния, низходяща и карбидката на Камен се виждаше в далечината като връх на карфица… Историята на "Троана" не свършва дотук, но се боя да неВи отегчавам с много приказки. Ако някой проявява интерес ще Ви разкажа и още приключения. Нямам нищо против Сашо Попов - той е разкошен човек и ще се радвам да ми се обади. инж. Иван Иванов тел 9833684 / 0898 237343 E-mail:cl@ttm.bg ; prokit@mail.bg ; prokit@inbox.ru ip: 193.200.15.*