Caves :: Пещерите в България :: Истории и коментари

Търсене:

ВХОД | Регистрация | Начало | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

К. Стоичков. - нерегистриран - Пропастчиците29.06.05
"Пропастчиците"
Пещерата е картирана от Константин Стоичков и Живко Петров.

ip: 82.146.26.*

К. Стоичков - нерегистриран - Коритата23.06.05
"Коритата"
Става въпрос за една и съща пещера. Отвесът е 12 метра а пещерата е доста кална. Има възможност за евентуално продължение във височина само че куминът е много кален и хлъзгав. След направена проверка в БФС се установи, че пещерата няма карта. Прекартирахме я и в момента явно си има две карти както не рядко се случва. Хубаво е хората от Академик да се поинтересуват за този проблем, защото става омагьосан кръг. Има правила. Всичко което не е в ГКПБ се прекартира. Лошотов случая е, че се губи време за вече известни и документирани неща. Това с кенефа е легенда. Познавам много добре хората от кощарата на Корита и те едва ли ще сложат кенеф отгоре. Входа на пещерата е покрит с ламарина и гума за да не падат вътре животни.

ip: 82.146.26.*

К. Стоичков - нерегистриран - ККС22.06.05
"ККС"
В картировката още участват Константин Стоичков, Кирил Дикански и Любен Маринов ПК "Хеликтит" София. Името Червената дупка за първи път я чувам. От къде го взехте?

ip: 82.146.26.*

К.Стоичков - нерегистриран - Бански суходол 1222.06.05
"Бански суходол" 12
Абсолютно грешно описание на обекта!!!!! Пещерата е образувана в монолитна скала и свършва безнадеждно на -6 метра. На дъното има малко сняг и чакъл. През малка дупка в стената духа слабо. Не е перспективна за продължение. Информацията е от периода 2001-2004 година. Последната карта е дело на Константин Стоичков и по нищо не се различава от тази на Иван Личков. Просто някои хора не дават картите там където им е мястото в БФС и после други прекартират "залудо".

ip: 82.146.26.*

"Кобилина дупка" 1 - нерегистриран - Кобилина дупка 122.06.05
К. Стоичков
Номерът на пещерата е №4707. Тя се намира в м.Маркови откоси във връхната част на Кобилени стени. Нейната дължина е 60.80м. при денивелация от -10.40м, + 11.50м. Картата и е съставена от Алексей Жалов, Константин Стоичков и Магдалена Стаменова ПК "Хеликтит" София. Просто напомням случайно да не сте я изпуснали. Предварително благодаря.

ip: 82.146.26.*

К. Стоичков - нерегистриран - Черепишката 13721.06.05
"Черепишката" 137
Моето уважение ама най сетне моля ви оправете имената на картиралите тази пещера или представете картата на Ирен Илиева. Тази пещера я картирахме смесен Хеликтит-Академик екип и дори за това получихме награда от БФС. Аз имам над 30 влизания в тази пещера и заедно с Живко Петров смея да твърдя, че сме най добре запознати с нея. Дължината и е 632м. В момента сипеят над входа е "тръгнал" и в пешерата не може да се влиза.

ip: 82.146.26.*

К. Стоичков - нерегистриран - Очиларката17.06.05
"Очиларката"
Пещерата Очиларка се намира на венеца срещу Вражите дупки на десния географски бряг на р. Пробойница. Пещерата е разкопана, проучена и картирана от Алексей. Жалов и Константин Стоичков ПК "Хликтит" София. След разкопаване на наслагите в краят на пещерата има възможност да се открие продължение.

ip: 82.146.26.*

К. Стоичков - нерегистриран - Урвич17.06.05
Още по темата
Интересен разговор, ама без да имам лоши помисли, къде е дължината и денивелацията на пещерата? Иначе излиза, че тази пещера не съществува.

ip: 82.146.26.*

К. Стоичков - нерегистриран - Живанина дупка16.06.05
Козарника
В Атлас на пещерите в Белоградчишки район има следните данни за пещерата. Дължина 128 м, денивелация +3 м, -5 м. В нея са открити най-ранните следи от човешко присъствие в Европа от преди 1,4 млн години. Археологическите разкопки се водят от ст. н.с. д-р Николай Сираков АИМ БАН и д-р Жан-Люк Гуадели Университет Бордо.

ip: 82.146.26.*

К. Стоичков - нерегистриран - Себулбина дупка16.06.05
За Себулбина дука
Всичките проучватели и картировачи са от ПК "Хеликтит" София. Пещерата със сигурност е била известна и преди това но липсва карта.

ip: 82.146.26.*

К. Стоичков. - нерегистриран - Черепишката 13716.06.05
Грешно инфо за Студената-Черепишката.
Информацията за студената ви е грешна. Тя не се намера на Заграде под Кулин камък а от другата страна на реката в м.Манастирското, масив Шишманица. Относно картиралите, много ви моля покажете старата карта на пещерата. Ако я няма сложете имената ни като главни картировачи. Мисля, че се бъркате нещо, защото пещерата не е била картирана. Тя е затрупана преди да бъде щателно проучена. Преоткрита е от Радо и Цецо от СПК "Академик" през 1997г. Проучена е и картирана от смесен екип пещерняци от ПК "Хеликтит", "Академик" и "Витоша" през 2000г. Главни картировачи са Константин Стоичков, Живко Петров- "Хеликтит", Боян Шанов и Борислав Сотиров СПК "Академик". Моля поправете тези неща, тук не става въпрос за междуклубни надхвърлянея а за реални и морални неща. С уважение К. Стоичков

ip: 82.146.26.*

К. Стоичков - нерегистриран - Задъненка16.06.05
Добавка за Задъненка.
Моля сложете в списъка на картировачите на първо място името на инж. Кирил Данаиловл Той е главният картировач на пещерата, и има трицифрено число прониквания в тази пещера.

ip: 82.146.26.*

К. Стоичков. - нерегистриран - Говора на водата16.06.05
Говора
Основни картировачи и проучватели; Константин Стоичков, Живко Петров и Павлин Димитров ПК "Хеликтит" София.

ip: 82.146.26.*

К. Стоичков - нерегистриран - Говора на водата16.06.05
Описание на Говора на водата
Пещерата започва с тесен вход и преса дълга 5-6 метра. Веднага след пресата се излиза на подземната река. Следва 30 метра лазене в така наречената "Водосточна тръба", като за пронекване е задължително да се използват хидрокостюми. След 30-тия метър се излиза в широка галерия с късо ляво разклонение и блокаж, забелязват се на места и образования. Върви си по течението на реката а размерите на галерията е 4х2 м. Тя отвежда до първият отвес в пещерата дълбок 10 метра. Този отвес целогодишно е водопад с различен дебит. Дъното на отвеса представлява зала с плитко езеро под отвеса. Реката влиза в едно ляво разклонение с праг дълбок 2 метра и преминава в тясна и непреодолима преса. Пътят навътре продължава в срещоположната страна на отвеса. Следва качване и веднага след това слизане от около 3 метра. Излиза се на блокаж и възходяща галерия, която упира в непреодолим блокаж. Пътят трябва да се търси в началната дясна част на блокажа. Преминава се късо стеснение и отново се излиза на реката. Галирията е ниска и в този участък се върви приведено. След 10 метра реката отново се губи в дупка на пода, която си траверсира. Върви се по суха постепенно стесняваща се галерия. В краят на тази се излиза на вторият отвес в пещерата дълбок 7 метра. Слиза се в голяма блокажна зала. В лявата част на залата от височина 7 метра се излива водопат, реката пресича залата и пак се губи в непреодолима преса. Зад водопада в ляво се влиза в така наречената "Скрита зала". Дясната част на Блокажната зала представлявя колосален блокаж. В този блокаж се намира и третият отвес в пещерата, който представлява 25 метра водопад. Този водопад се избягва, като се минава през връхната част на блокажа в залата и се влиза в най голямата зала на пещерата наречена "Бански суходол". Нейните размери са дължина 120 м, височина над 20 м, и ширина около 30 м. Денивелацията на тази зала е над 40 метра, като в ниската лява част на залата има приказни образувания и феерия от едри дендрити. Залата комуникира чрез отвеси със "Скритата зала" и залата под голямеят отвес-водопад. Пътят е в дясната най-ниска част на залата, като се върти през блокажа и на места е трудно да се намира пътя надолу. Излиза се на широка галерия през която протича подземният поток. Срещу течението се достига до залата под голямият водопад. В нея има странична галерия дълга 90 метра. От блокажа към дъното първоначално се върви по по-високо разположено сухо ниво, но не след дълго се слиза праг дълбок 4 метра-много ронлив, за да се попадне отново на реката. Продължава се по висока и тясна меандрираща галерия. След около стотина метра се достига до две неприятни стеснения, които могат да се избегнат чрез сухи и тясни горни нива вляво от централната галерия. Вдясно на по високо ниво е разположена "Залата на изгубената римска армия" в която има красиви натечни образования. По основната ос се продължава още одоло 200 метра по постепенно стесняваща се водна галирия (съществуват и горни нива) до достигането на блокаж в който се образува полусифон-преса дълаг 3 метра. зад него се попада на уширението наречено с гръмкото име "Зала потрес". Вдясно зад тесняк с размери А4 съществува не проучена блокажна част дълга петдесетина метра. По течението на реката при ниски води може да се проникне в преса, която постепенно преминава в ниска галерия. Този участък е дълаг над 150 метра, като има тясни и непроучени разклонения. Достига се до сифон над който в момента се разкопават наслаги от глина. Общият сбор на галериите на пещерата най вероятно ще мине 1000 метра, като в момента тече картировка. Денивелацията е над 70 метра. Сложният характер на пещерата я прави трудна за проникване, като не е препоръчително в нея да влизат неопитни пещерняци. Допълнителни трудности създават студената вода и ронливата скала. Пещерата все още не е проучена докрай.

ip: 82.146.26.*

К.Стоичков - нерегистриран - Маяница15.06.05
За Маяница и Говора на водата
Преди 3 години открихме и започнахме проучването на пещерата Говора на водата във високата част на Желенски дол. Вече е известно, че през нея протичат водите които излизат в Маяница. Общата дължина на пещерата за момента е над 1000 м при денивелация над 70 м. Миналата година Павлин.Димитров и Христо Стоянов успяха да преминат тясна преса след дънният полусифон и добиха още 200 м нови части по водата. Лошото е, че там може да се влиза само при ниски води. Има и странични разклонения, които не са проверявани. През Ноември до старото дъно направихме проникване със Стоян Петков -Таната, който е учасвал в проучването на Маяница. Той изрази мнение, че ще е много трудно и почти невъзможно да се продължи Маяница от долу на горе срещу блокажа, но не отрече възможноста двете пещери да се свържат от горе на долу ако успеем да пробием още малко в Говора. Това само времето и нашите действия ще покажат. Двете пещери са интересни и ако се свържат ще е много добре. Нека спаднат малко водите и отново ще сме на Говора. К. Стоичков ПК "Хеликтит" София.

ip: 82.146.26.*

<< Предна страница << >> Следваща страница коментари и разкази >>

Сайтът е в режим "Уики" и от тук нататък в него ще се напрупва информацията, която имате желание да споделите.

Време: 0.03 секунди, изпълнени 5 заявки.

Сайтът е достъпен на адрес caves.4at.info.