Caves :: Пещерите в България :: Истории и коментари

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

Джу - нерегистриран - Партизанската пещера	29.11.05
За Яни
Съвсем си прав. Даже ако не се лъжа, точно тогава аз бях един от курсистите на Витоша. Уточнявам че влизането с Паров беше 199 и някоя, а случаят с водата беше 2000г. Помня че беше една седмица преди Мъгливия защото Оги тогава беше с нас. Тогава бяхме още с Ината (Барова), Гаргата и още доста народ. Не мога да си ги спомня всички. ip: 217.9.225.*

Джу - нерегистриран - Пчена	23.11.05
Пчена
Най- удобен е подстъпа от хижа Буковец която се намира на билото на Стара планина- най-високата точка на прохода Твърдица- Елена. Хижата е и изходен пункт за Мъгливия сняг. От нея се тръгва по маркираната с червена боя пътека за заслон Караиваново хорище (посока Запад). Това е част от маркировката "Ком- Емине". Всъщнос в началото си това е черен път. Той се следва около половин час като се подминава характерна вишка на една поляна. Доколкото си спомням пътят след това се разклонява близо до връх Пчена. Там се лови лявото разклонение което се изкачва стръмно нагоре. След това прави характерен завой вдясно. Тук се отделяме от пътя и по едва личаща си пътека вляво покрай гората за няколко минути се стига до дупката. Знам че описанието много прилича на тези които са във федерацията и по които нищо не можеш да откриеш. Съжелявам за това- не мога да направя по добро, но пък май е по-добро от нищо. Другата седмица се надявам да мога да пратя и снимка от входа. Още нещо- старозагорци ми бяха казали че в дупката са открити нови части, но явно не са картирани. Според моите скромни наблюдения дупката е по дълга от гореописаните 152 метра, но без карта... Колкото до новите части. В началото на ноември или края на октомври 2001г. ходихме там с Желязко Мечков и Ицо (от Плевен) На края на дясното лазклонение имаше доста перспективно място затлачено от кал. Покопахме малко, но не постигнахме много. На връщане в Твърдица в кръчмата до гарата отворихме едни големи усти какво имане сме намерили там и че може да има още. живописно описахме перспективното място. Околните насядали доста се споглеждаха. Сега не съм горд с тази постъпка, но тогава всичко беше на майтап. Две седмици по-късно от Стара Загора казаха че е открито продължението. Предполагам че иманярите доста са спомогнали! Поне някаква файда да има и от тях! ip: 217.9.225.*

Джу - нерегистриран - Топчика	23.11.05
като допълнение
Само да добавя, че освен примките не е зле да се вземат и няколко ексцентрика. Има няколко удобни места за тях. Единият със сигурност да е №9. Надявам се че никой все още не е изнесъл калцираната бутилка в залата, тя все пак е една от сновните забележителности на дупката (поне според мен). ip: 217.9.225.*

Джу - нерегистриран - Ледницата	23.11.05
Ледницата
За последния отвес е хубаво да се направи подвеждане от залата където в дясно (когато си с лице към отвеса) има образувания и спит. На ръба на отвеса са спитовете вляво. Да се внимава защото са стари и клеясали. Единият от спитовете се вади до половината с просто издърпване на ръка и се върти докато се опитваш да завиеш планката.Може би е по удачно да се извади или зачука. ip: 217.9.225.*

Джу - нерегистриран - Лепеница	23.11.05
допълнение
Описанието на Д. Динев е много точно и подробно. Просто искам да допълня нещо. Бунгалото за което става дума е полуразрушена постройка и при това не една. Тук вдясно продължава път, който не ни интересува, но при добро желание човек може да се обърка и да тръгне по него. Наистина се продължава в ляво. Колкото до входа, то от този с решетката не изтича вода, а и е отворен. Може да се влезе и точно от лявата страна на помпената станция. Там има зид който затваря естествения вход, но в него има дупка и може да се пропълзи. По- удачен е входа с решетката. За жалост огромното количество красиви образувания които някога е имало вътре са жестоко изпотрошени. по пода се намират консервени кутии, изпочупени стъклени шишета и всякакви други боклуци. Последния път посъбрахме малко в прониквачицата която носехме, но това е съвсем недостатъчно. Просто като предложение ще спомена че съм навит така както хелектитци с участието на всякакви клубове и приятели правят почиствания на Духла и Темна някой път да се съберем отбор и за чистене на други дупки. А такива има бол. Лепеница е една от тях. Аз лично в Тайните понори и Благова яма съм ходил само по веднъж, но и двете според мен се нуждаят от чистка, което пък от своя страна не прави чест на шуменци и етрополци. Голяма част от боклуците са стари и са от пещерняци. ip: 217.9.225.*

Джу - нерегистриран - Песопин камък	23.11.05
подхода за Песопин Камък
За последно като говорих с Пацо Врачански дупката била станала над километър. Мисля в скоро време да отида да го проверя, защото последният път не влизахме много навътре поради липса на време. Тук искам да кажа че дупката се намира почти по средата на масива и до нея се стига с катерене. Всъщност има два входа, но левият не е удобен да се използва, първо защото катеренето е по нещо като натек където и досега тече вода когато е по пълноводно и защото няма никаква осигуровка. Влизането е по- удобно от десния вход където си има цяла естествена площадка. До нея е хубаво да се опъне парапет. Първо има 3-4 метра катерене, след това траверсиране наляво и след това още 2 метра катерене. Просто се следва най- логичния път. През началото на септември по време на сбора на Враца с Тери (Тервел Тотев) и Хипара (Димитър Грозданов)обрушихме подхода и сме набили четири или пет нови скални клина, така че в момента е даже по- набито отколкото трябва. Просто групата която водихме го изискваше, пък и е по-добре така. За по-подготвена група част от закрепванията (някои дублирани) могат да се пропуснат и двайсетина метра въже и пет карабинера ще стигнат. Разбира се може да се мине и изцяло на класика, но не е препоръчително. Площадката на входа е с две разположени една до друга арки и за слизане може да се пусне и рапел на сдвоено въже и от двете. В скалата има набити две арматури около които да се прехвърли въжето, но с изтеглянето може и да е ядец. Таната е набил и клинове за рапел които са по-сигурни, но някой трябва да се прежали и да остави една лентова примка. Тъй като не влизахме много навътре в самата дупка ще дам още информация като отида пак. ip: 217.9.225.*

Джу - нерегистриран - Кладето	23.11.05
Кладето
Интересно ми е кога е направено последното влизане в тази дупка? Ьнд някой знае нека да драсне някой ред. Питам защото аз лично съм влизал на 13-16ІV 2001г. Тогава бяхме в състав Агата (Гяурова), Ганчо (Славов), Цецо Паров, Катето (тогава Богачева; сека Милкотева), Фотев (Димитър), Камен (Стефчев), Професора (Ники Орлов),аз (Явор Цветанов) и Киро Смолянски (Милкотев). По това време всички освен Киро бяхме от "Витоша". Съжелявам ако съм пропуснал някого, но мисля че това бяхме всички. Не съм сигурен единствено за Вайса. Тогава ни води Киро, който не беше влизал в дупката от десетина години. Така или иначе дупката тогава си беше срутена. Доколкото знам преди това дупката направо е започвала с отвес, от който тогава нямаше и помен. Така или иначе първите два дни само копахме и най- накрая успяхме да влезем. Единият вариант за копаене е точно под падналото огромно паве където разчистването е по- малко и бързо се стига до просвет. Проблема с него е че не се знае точно на какво се крепи, а копаещият се намира точно под него. Така или иначе това е по-бързият начин. Има и друг по безопасен, но по-несигурен начин. По-несигурен защото не се знае дали ще се улучи точното място. Там където падналото паве се съединява със земята в най-ниската си част, на около 2 метра вляво. Копае се на равнището на съединяването на павето със земята. За жалост това всичко може и да се е променило, ако под павето се е набутала още пръст и наслаги. Когато ние копаехме използвахме за сонда дълъг метален прът и това много улесни намирането на входа. След откопаването му се образува низходящ тесняк в който е желателно да се влезе с краката надолу. След него се лази известно време в блокаж, като на едно място се вижда стар клин от дясната страна който е сложен ни в клин ни в ръкав. Това е част от старата конфигурация на пещерата и няма смисъл да се използва. Първият отвес е доста по напред. Той започва от доста характерна площадка. Не мога да направя точно техническо описание, но съм сигурен че когато стигнахме дъното на последния отвес имахме 60 метра въже в повече. Затова ако се водите по техническото описание от спелеоатласа можете да вземете поне един трийсетак по-малко. Да се внимава защото дупката е адски ронлива и постоянно падат павета. Последния отвес (най- големият) извежда на върха на блокаж. По- надолу след провиране в блокажа се излиза на реката. По течението и се стига до нов блокаж в който не успяхме да намерим продължение. Ако някой знае как продължава дупката и докъде е стигано в нея нека да драсне някой ред. Киро, въпреки че беше влизал, не помнеше почти нищо от нея (съвсем разбираемо)и не знаеше докъсе е стигал преди. Ако се продължи срещу течението се излиза в сравнително дълга, но не много широка зала. От цепка на седем- осем (поне толкова ми се сториха тогава) метра високо горе се излива водопад, който се разпрашава и пръска в почти цялата зала. Оттам идва реката. Напред продължение няма. Киро се качи на камина до цепката, но каза че няма да може да се завре заради многото вода. И без това все още се чудя как не се преби тогава, тъй като стените са много ронливи. Е, това е засега. Ако някой има по-нова информация или отнякъде се изнамери карта би било хубаво да я качи. Хинко, съжелявам че чак сега се включвам и се надявам че ще мога да слагам разни неща за дупки. Поздравления за сайта! ip: 217.9.225.*

Джу - нерегистриран - Партизанската пещера	22.11.05
Партизанска
За новите части: След спускането на камбаната(удобно да се екипира с таванни планки- има няколко спита, част от тях клеясали)се попада в голямата зала. В десния и край (когато си обърнат с лице към глинената скулптура)следва кален праг. Там доскоро беше оставено стационарно въже, което не знам дали все още е "живо". След изкачването на прага галерията се разклонява на две като и двете задънват след няколко метра. В лявото разклонение, малко преди да се стигне до края, пак отляво се разкрива тясна дупка надолу. С Цецо Паров (Витоша)се опитахме да се набутаме там. Когато си с лице към отвеса на нивото на гърдите отдясно има забит спит, но вероятността да се открие е много малка. Всичко е ужасно затлачено с кал и трябва да се ровиш сума си време за да стигнеш до основна скала. Самият отвес е адси тесен и кален и се стига до едно положение в което се заклинваш все повече в калта и започва да ти става ясно че не можеш лесно да се върнеш. Ръцете ти са приклещени, а и самохватите въобще не щат да зацепят в тази кал. Казвам това не за друго, а за да предупредя някой "желаещ" че там го чакат само неприятности и почти никакъв шанс за продължение. И още нещо важно- дупката се запълва с вода адски бързо. При обилни дъждове и пълноводие камбаната въобще не може да се пусне тъй като залата под нея е залята. Нивото тук достига над седем метра от пода на залата като покрива и възходящия кален праг на новите части. Най- вероятно водата извира именно от гореописаната дупка в лявото разклонение на новите части. Тъй като голямата зала се намира под нивото на Вит който е само на един хвърлей място, то водата при пълноводие или силни валежи заема полагащото и се място. Тя се оттича също толкова бързо, колкото се и пълни- за не повече от четири часа. Поне толкова беше разликата между две прониквания в които едни от участниците стигнаха до езеро, а другите до сухо дъно. Данните са от 2000г. една седмица преди Оги да падне в Мъгливия сняг. ip: 217.9.225.*

Джу - нерегистриран - Стотака	22.11.05
Стотака
В спелеоатласа, а и на други места съм срещал, че дупката не е екипирана за ТЕВ, което донякъде си е вярно. Не съм съгласен обаче, че е удобна за влизане на стълби. Най- удобно според мен е въжето за входа да се подведе с телена примка или ринг на някоя от характерните кари наоколо. След малко слизане на класика се стига до площадка на която има спит. (забит от Професора по време на едно Витошарско влизане преди няколко години) за жалост техническото описание което направихме тогава се затри, така че ще говоря главно по спомени. След спускането се стига до голяма зала в единия край на която има тесняк откъдето се продължава. Следваше една класика която може да се мине и без въже, въпреки че е гадничка. Вторият отвес (най-големият) се подвежда преди тесняка, а след това се екипира с у закрепване на две образувания. Въпреки че въжето много трие няма хубаво място за междинно прехвърляне. Като лирично отклонение ще спомена че беше направено такова на едно скално мостче, но то се продъни и Катето друсна доста неприятно. Всичките образувания наоколо са на подложки! По средата на третия отвес има много удобна площадка със сталагмит в една ниша, където е удобно да се направи прехвърляне. Зад него има евентуално продължение. Духа, а и освен това се осветява камина. Покрай сталагмита обаче не може да се мине, а ако се счупи е все едно да отрежеш клона на който стоиш- просто той е единствената сигурна опора. Това е последният отвес, който обаче в никакъв случай не препоръчвам да се слиза без осигуровка. Изглежда лесен, но и двете стени са адски ронливи. на каквото стъпиш- пада! След излизането на реката се продължава по течението и. Скоро трябва да се легне и пълзи. Усещането е много приятно- отвсякъде те ръбят разни остри издатъци, а водата влиза през крачолите и излиза през врата ти. Не знам докъде са стигнали Вера и Андро, а и от приложената карта не мога да разбера със сигурност. Би ми било интересно някой от тях да каже за да го сверя със своите спомени. Молбата се отнася и до Мария Златкова. Ние когато влизахме навътре разчиствахме нападалите камъни отпред. Така образувалите се малки езерца се оттичаха навътре. На едно място се наложи да дообработваме и малко с чука за да минем. Съдейки по това най- вероятно това е мястото до където са стигнали и предишните. След него продължихме още съвсем малко навътре. Тъй като водата вкарва в дупката какво ли не е вероятно нападалите камъни и малко тиня преди да ги е нямало и Братока, Вера и Андро да са влезли и по навътре. Тъй като дупката продължава по същия начин не мога да определя от картата докъде е стигнато. П.С. Сега се включвам във форума и се надявам че ще мога да допринеса с нещо. Скоро ще гледам да кача и снимки за някои от дупките. ip: 217.9.225.*

<< Предна страница <<