Caves :: Пещерите в България :: Истории и коментари

Търсене:

ВХОД | Регистрация | Начало | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

Jeleznijat - нерегистриран - Тизоин01.07.07
НАЧАЛОТО
Дупката е открита през 1980 година и проучена през периода 1980-1984г. от пещерняците от тогавашният пещерен клуб към туристическо д-во "Черни връх". Еваларка на Орлин - плътния, Бате Розо - вървелата и останалите пичове от отбора на "Черни връх".

ip: 85.14.47.*

Jeleznijat - нерегистриран - Тизоин01.07.07
Началото
Дупката е открита и разработена в периода 1980-1984г. от екипа на тогавашният пещерен клуб към туристическо дружество "Черни връх". Еваларка на Орлин-плътния, Розо-вървелата и останалите спелео мъжаги от отбора.

ip: 85.14.47.*

jeleznijat - Балабанова дупка10.06.07
Как да я намерите.
Здравейте приятели. Радвам се че проявявате интерес към тази пещера. Аз на карти не вярвам въпреки че като гледам посоченото в случая горе долу отговаря на деиствителността.
Първо ще ви се представя и ще ви изложа малко история за Балабановата дупка. На практика те са две Голяма и малка Балабанова дупка входовете им са на около 300 - 400 метра една от друга. В техническо отношение малката е много по-трудна за проникване и не се препоръчва за неопитни и начинаещи пещерняци. До 1981г. Голямата Балабанова дупка се водеше с дължина около 300м. толкова бяха известните и и картирани части. В периода 1981-1985г. млади ентусиасти в пещерното дело от съществуващият по това време в София жк.Люлин пещерен клуб към т.д-во Средец в резултат на изследвания на въздушните течения температурния режим в пещерата които показват отклонения от очакваните стойности провеждат серия от експедиции в резултат на който откриват неизследвани до този момент части. През проведените около стотина а може би и повече прониквания са открити и картирани новите части на дупката които се измерват с километри и нареждат пещерата на трето място по дължина в България за тогаващната статистика. Искам тука да спомена няколко имена с големи заслуги за това: Васил Генчев технич ръководител. Марио Кършалев, Любомир Зайков, Йордан ,Кирил Стоянов, Жени Стоянова, Жанет Макаринополска, Мария Заркова, Йовка Косева, Радослава Фалджийска, Иван , естествено и други с имена и фамилии които съм позабравил като на Теди и Бобата например но направили не по-малко от другите за да можете да видите и всички вие места които да ви радват. За себеси нищо няма повече да кажа само ентусиаст като всички до тук изброени. Имащ много приятни спомени от онези години.
Та на въпроса как да намерите дупката. Трябва да тръгнете от с. Гинци по посока прохода Петрохан от село Комщица не захождайте защото е по трудно да се оправите. Около километър след края на селото и стотина пметра преди десен завои на пътя от лявата страна на шосето има отбивка която е черен път и води към пещерата. От там имате около 8-10 километра до бившата вече хижа Малина пътя води първо до нея. След това я подминавате и продължавате по черният път. Ще навлезе във вододайна зона и е възможно да отговаряте на въпроси на работещите по подръжката и но пък те и могат да ви упътят. Около 2-4 километра след хижата ще стигнете до типична построика на Водарски кантон която нама как да не забележите. Ако сте с кола тук трябва да я паркирате и да продължите пеша. Отбивката за пещерата е от дясната страна на черният път минаващ покрай кантона. Може би малко трудно ще я забележите защото това е пътя за с. Комщица който от десетилетия не се ползва и е доста запуснат но си е там точно срещу кантона. И като тръгнете по него гледаите да не го загубите от избуялата трева. По него ще вървите около 4-5 километра и се оглеждайте в края на това разстояние в дясно на една хубава полянка там като се отбиете 20-30 метра от пътя ще видите входа но Голямата Балабанова дупка, а 200-300 метра преди това има пътечка за Малката Балабанова. Сега може и да се водят една система официално защото са си такава. В края на старите части има срутеще което ако се разчисти 20-тина метра пещирите ще се свържат, преди години като налагахме картите това се виждаше много ясно а има и течение просто няма начин да е иначе.
Забележителности пещерата има много но но трябва да ви отбележа две. Първата е ледника веднага след входа Можете да го наблюдавате и ходите по него от м Октомври до м Април всяка година. За да посетите новите части бъдете в екип с опитни пещерняци посещавали дупката и знайте че ако сте с наднормено тегло това няма да ви се отдаде. Тук ще кажа нещо дето никъде го няма. Пещерата е една от най-красивите в българия но за да я видите като такава трябва да се потрудите и да не прониквате без алпииска екипировка. Ако успеете да стигнете до голямо срутище завърващо с блокаж върнете се и малко преди него в ляво има път през система от галерии които ще ви отведат до сифон който през най безводното време на годината е полусифон и може да бъде преминат без много усилия. Подходящото време за то са само два месеца в годината: Януари и февруари когато времето е студено и ако средните температури на времето отвън не са били отрицателни за по-кратко време от месец не си и помисляйте да го правите. Защото или ще се удавите или ще останете затворници на водата за неопределено време. След сифона има зал малко блокаж и следват най-старите и красиви части на пещерата. Просто като в приказка е и си струва да се види без дасе руши.
Та това е пожелавам успех на ентусиастите и не тръгваите неподготвени. Успех и внимателно в пещерите, ЖЕЛЕЗНИЯ.

ip: 85.14.47.*

jeleznijat - Балабанова дупка10.06.07
Как да я намерите
Здравейте приятели, радвам се че проявявате интерес към тази пещера. Аз на карти не вярвам въпреки че като гледам какво е посочено веждам че горе долу отговаря на истината.

ip: 85.14.47.*

Сайтът е в режим "Уики" и от тук нататък в него ще се напрупва информацията, която имате желание да споделите.

Време: 3.89 секунди, изпълнени 4 заявки.

Сайтът е достъпен на адреси: www.cavesbg.com и caves.4at.info.