Caves :: Пещерите в България :: Истории и коментари

Търсене:

ВХОД | Регистрация | Начало | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум

Коментари, разкази, истории, допълнителна информация

Група Д4 - Д. Динев - нерегистриран - Духлата18.08.05
Браво на Спелеомания!
Поздравявам Ви спелео-маниаци за чудесните снимки. Спокойно можете да се наричате и фото-маниаци!
Трудно ли се достига до тези красоти?

ip: 84.54.183.*

Група Д4 - Д. Динев - нерегистриран - Мъгливия сняг17.08.05
Страхотна снимка!
Поздравления за отличната снимка! Не съм влизал в "Мълливия сняг", но по описание изглежда една от трудните за правене на снимки пещери.

ip: 84.54.183.*

Диан Динев - нерегистриран - Райчова дупка15.08.05
Спасителна акция
От дневника на Група Д4

12.08.2005 год.
12.20 ч. – Влязохме в пещерата със Стамбето и Захо. Целта беше разглеждане на пещерата и заснемане на красиви и интересни места.
16.30 ч. – Достигнахме до блокажа на кота -180 м. През пещерата тече малка рекичка. Тъй като пещерата в горната част е по-тясна и на места се налага пълзене се бяхме поизмокрили. Снимките, подробното разглеждне и най-вече опазването на фото-техниката ни бавиха допълнително. Правихме опит /около 30 мин./ да преминем през блокажа по суха пролука, но такъв път не намерихме. Единственото място беше по пътя на реката, където за съжаление трябваше да се пълзи през тесняк във вода. Заявих, че за днес стига, бяхме мокри и изморени. Захо поиска да погледне как върви дупката. Разбрахме се за не повече от 5 минути /часът беше около 17.00/.
18.00 ч. – Един час чакане ни беше достатъчен да започнем да се преохлаждаме. Премръзнахме, трябваше да излизаме. Захо още го нямаше. Предположих, че преминавайки блокажа и навлизайки в същинската, по-внушителна и по-красива част на пещерата го е грабнала тръпката и е решил да продължи нататък, въпреки, че нямаше логично обяснение, т.к. това оставихме за другия ден. Тръгнахме обратно нагоре, като влизахме в странични сухи разклонения и втория етаж с цел да се движим докато го изчакваме.
20.00 ч. – Излязохме от пещерата. Сбруята на Захо беше на дъното на входния отвес както я беше оставил на влизане. Явно още не беше излязъл.
Излизайки от пещерата видяхме да се приближават трима души с раници. Запознахме се – Фори, Кирил и Теодор от ПК “Студенец” – Плевен. Запознах Фори със ситуацията. Решихме, че трябва да изчакаме и да не предприемаме веднага повторно влизане – бяхме изморени, а и времето се развали, облаците се сгъстиха и започна да прикапва. При валеж има вероятност горната част на пещерата, особено блокажа от покачване нивото на водата да се наводняват. В долната част на пещерата няма такава опасност.
Вечерта времето беше ужасно. Град, проливни дъждове и много силен вятър вилняха до сутринта.

13.08.2005 год.
08.00 ч. – До момента Захо не се беше прибрал в палатката. Отидох до лагера на Фори, надявайки се да се е приютил при тях, предвид бурята - техните палатки бяха по-близо да пещерата. Не беше станало така.
09.00 ч. – Фори, Кирил и Теодор влязоха в пещерата да го търсят. Ние със Стамбето останахме от вън да се изсушим и да се подготвим за повторно влизане, а и да проверим евентуално гората /допусках, че Захо може да е излязъл вечерта, но в гъстата мъгла де се е заблудил и да е нощувал в гората/.
12.30 ч. – Групата излезе от пещерата. Захо не е намерен, въпреки, че са стигнали до дъното. Багажът му е долу непокътнат. Нямаше го и в гората. Положението ставаше все по-сериозно. Времето също не беше с нас, облачността ставаше все по- гъста. Телефоните влизаха в обхват на около километър от лагера /на билото/. Фори се обади на аварийно-спасителния отряд в Плевен, които веднага влизат във връзка с АСО – София и тръгват незабавно към мястото.
15.45 ч. – Организираме ново влизане в пещерата. Разделихме се на групи - Фори и Теодор в долната част на пещерата след блокажа, ние със Стамбето горната част, до блокажа и вторите етажи. Кирил остана горе да посрещне групата от Плевен и да маркира пътя до лагера – падаше мъгла и нямаше видимост.
17.40 ч. – В зоната на срутищата в голямата зала на около -150м. през скалните блокове със Стамбето забелязахме проблясък на светлина от карбидни лампи. Секунди след това се чу радостния глас на Фори “Намерихме го!”. Спуснахме се бързо надолу по срутището и ги видяхме и тримата да се катерят нагоре по камъните. Захо вървеше сам и изглеждаше добре за човек прекарал 29,20 ч. в пещерата. Челникът му едва мъждукаше. Фори и Теодор тръгнаха напред за да се свържат и уведомят спасителната група от Плевен. Ние останахме със Захо.
18.10 ч. – Край на операцията. Всички сме вън от пещерата. Качих се на билото да се обадя по телефона. Там вече бяха Фори, Кирил и групата от аварийно-спасителния отряд – Плевен, които вече бяха пристигнали на изходна позиция с пълно оборудване.

Какво всъщност се случва?
Преминавайки през блокажа и виждайки коренно различния характер на пещерата Захо се изкушава и нарушава основно правило – самоволно се отделя от групата и тръгва сам надолу. Както стана ясно в последствие намеренията му са били да разгледа и да излезе от пещерата по-късно. На кота -198м. се достига “мерцедеса”, реката от основната галерия се съединява с друга река идваща от разположена в ляво възходяща галерия. Захо продължава по основната галерия почти до дъното на пещерата, където пода, стените и тавана на галерията са покрити с кални наноси. Там се отказва и решава да тръгва обратно. На връщане се заблуждава и тръгва по възходящата галерия, която е с дължина над 200м и завършва с непреодолими тесняци. По описание в тази част на пещерата може да се търси продължение. Захо многократно се опитва да премине през стесненията, но за щастие не успява. В това време вън вече е завалял проливния дъжд и нивото на водата започва да се увеличава. Захо вижда покачването на нивото на реката и решава да си намери подходящо място за нощувка. Увива се добре в гумирания костюм и успява да подрямва в продължение на 6-8 часа. Това е най вероятно причината, поради която Захо не чува виковете при първото проникване в пещерата от Фори, Кирил и Теодор.
Отпочинал и отчитайки намалянето на дебита на реката, Захо сменя подхода и възобновява опитите да намери верния път. Така стига до блокажа на кота -180м, където прави опити да премине през срутището. В това време при второто си влизане през блокажа преминават Фори и Теодор. Захо чува гласовете им и надува сигнална свирка. Леко охладен, но в добро здраве, с борчески дух и здрава психика Захо излиза сам от пещерата.
Общ престой 30 часа и 30 минути.

P.S. Късно вечерта, понеже вън валеше се бяхме събрали за разбор в нашата палатка. Явно съм задрямал, но когато отворих очи видях, че всички изморени от спасителната акция сме заспали един върху друг. Единствен буден и продължаващ да се бори с топлите и загряващи питиета беше Захо. Не знам на кой и какво говореше, но явно стриктно спазваше наставленията за борба с хипотермията.

Специални благодарности на Фори, Кирил и Теодор от ПК “Студенец” – Плевен и Аварийно спасителен отряд – Плевен: Милен Димитров, Красимир Петков, Сенко Газдов и Велински за незаменимата помощ, себеотдаденост и завидна организация проявени в спасителната акция в най-дълбоката пещерата в България “Райчова дупка”, с. Черни осъм, общ. Троян.

Диан Динев

ip: 84.54.183.*

Група Д4 - З. Кирило - нерегистриран - Тангъръчка дупка16.07.05
Поправка
Препоръчвам за долен отвес да се използва 40 м въже. Входът е тесен с естествено закрепване. Разширява се надолу и настрани.

ip: 84.54.183.*

Сайтът е в режим "Уики" и от тук нататък в него ще се напрупва информацията, която имате желание да споделите.

Време: 25 милисекунди, изпълнени 4 заявки.

Сайтът е достъпен на адрес caves.4at.info.