Caves :: Пещерите в България :: Истории и коментари |
ВХОД | Регистрация | Начало | Карта на България с пещерните райони | Галерия | Карти | Форум |
Карта на застрашените пещери, осигурена от клуб Хеликтит Живи страници на клубове, ресурси за пещерно дело и туризъм Сайтът е с идеята на Уикипедия - да бъде попълван от вас самите и вие сами да определяте кое на кого да показвате. |
Време: 24 милисекунди, изпълнени 5 заявки.
Сайтът е достъпен на адрес caves.4at.info.
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
Аз съм един от тримата, картирали като студенти от Геолого-географския факултет на СУ, Маноиловата дупка, през далечната 1976. Заедно с Петър Стефанов, понастоящем работещ в Географският институт на БАН и един Емил от Плевен. По-късно Петър защити дисертация за геоморфологията на района, а моята дипломна работа беше за палеохидрогеологията му.
Всъщност, тогава картирахме централната галерия и втарият етаж до прага, наречен от нас Сухият водопад. Продължението, на запад от него, са го открили и картирали други колеги, не знам кои.
В дъното след тоя праг, оставихме в алуминиева кутийка от диапозитиви Орво /тогава такива бяха технологиите :)/ послание за Вас.:))
В зала Щастие, където автора говори за губилище, има доста голям камък, който ако се строши, убеден съм, че след него, пещерата продължава.
Пуснахме флуоресцин, излезе на около 300 метра под шосето за Рибново,
Точно под шосето, има халда от стара мина за антимон, добиван от германците. В нея има изобилие от прекрасни антимонитови кристали.
Увлякох се, но предизвикахте мил спомен...
Поздрави!
ip: 77.78.31.*